Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………./31.10.2019
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ВАРНА, 7-ми състав, в публично съдебно
заседание на втори октомври 2019г.
Съдия: Ромео С.
при секретаря Теодора Чавдарова, с участието на прокурора Атанас А. като
разгледа докладваното от съдия Р. С.
адм. дело №369 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
Образувано е по искова молба
на Б.С.А., понастоящем в затвора - гр. Варна против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията"/ГДИН/ към министъра на правосъдието, с
която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 100 000.00 лева за периода на пребиваването му в следствения
арест в гр. Добрич от 04.07.2017 г. до 12.10.2017 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В уточняваща молба депозирана от пълномощника на ищеца
преди първото съдебно заседание изчерпателно се изброяват действията и
бездействията на администрацията на Следствен Арест Добрич, които са причинили
неимуществени вреди на ищеца:
-неосигуряване на подходящи битови и санитарни хигиенни
условия по време на задържането;
-неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килиите -
ищецът е бил настанен в килия с площ от 4.50кв.м. с още 3-4 задържани лица по
време на престоя му в Следствен Арест - Добрич;
-неосигуряване на достатъчна свободна площ в килиите,
липса на обзавеждане, достъп до пряка дневна светлина, вентилация и чист
въздух, липса на осветление и ремонт в помещенията;
-неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода;
-неосигуряване на възможност за двигателна активност;
-принуда
за облекчаване нуждите в пластмасови бутилки и в присъствие на останалите
задържани лица;
-неосигуряване на възможност за провеждане на телефонен
разговор /веднъж седмично за 2 минути/;
-провеждане на адвокатско свиждане в присъствие на
надзирател в нарушение на чл. 30, ал. 5 от Конституцията на Република България;
-неосигуряване на свиждания с нормална продължителност;
-настаняване на ищеца в помещения с пушачи;
-неосигуряване на добра хигиена в килиите и в Следствения
Арест - Добрич, включително непредприемане на действия за отстраняване на
вредители като мишки, дървеници, хлебарки, буболечки и др.;
-неосигуряване на материали за поддържане на лична хигиена
и хигиена на спалните помещения, както и възможност за ползване на баня;
-неосигуряване на медицинско обслужване;
Направено
е искане за предоставяне на справка от
Следствен Арест - Добрич от която да е видно колко пъти в месеца се провеждат
свиждания на задържаните лица и с каква продължителност е свиждането; При
провеждане на адвокатско свиждане присъства ли надзирател.
В
първото по делото заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа
твърденията в исковата молба.
Отправя искания за:
1.Допускане на
съдебно-техническа експертиза с въпроси дали електрическата инсталация в
Следствения арест гр. Добрич е изпълнена в съответствие с нормативните
технически изисквания, дали санитарните помещения отговарят на нормите за
проектиране на санитарни помещения за обществени сгради, как е осигурено
количеството дневна и изкуствена светлина специално в килия № 5 и килия № 9,
където е бил задържан ищеца, както и дали това количество светлина и изкуствено
осветление, вентилация и проветрение съответстват на изискванията на
стандартите в обществени сгради, респективно нормативни разпоредби.
2.Допускане
съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице след като се запознае с
доказателствата по делото, респективно и документацията при ответника и преглед
на ищеца, да отговори на въпросите: В какво здравословно състояние е постъпил
ищеца в Следствен арест гр. Добрич, на какво се дължи влошеното здравословно състояние,
съгласно представените справки, правилно ли е проведено лечението, какво е
отражението, както върху неговото физическо, така и върху психическото му
състояние, провеждано ли е изобщо лечение.
С
молба от 12.09.2019г. тези искания са оттеглени.
Ответникът
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/ към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, представлява се от ст. юрисконсулт С. С.. Оспорва
иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че не е
установено незаконосъобразно бездействие от страна на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", както и не са доказани претърпени
неимуществени вреди от страна на ищеца. което е достатъчно основание исковете
да не бъдат разглеждани Моли да се отхвърли иска. Представя доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Варна дава заключение, че предявеният иск е недоказан по основание
и размер. Счита, че не са налице незаконосъобразни актове, действия или
бездействия от страна на администрацията, които
в причинна връзка са причинили
вреди на ищеца. Предвид липсата на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза претенциите на ищеца са недоказани. Сочи, че от разпитания в с.з.
свидетел се установява,че единствените жалби, които са били от страна на ищеца
са били по отношение на ползване на телефоните, а те не са свързани с условията
в Следствения арест гр. Добрич.
Административен съд - Варна,
като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази закона, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на ответниците във връзка с условията в следствения
арест гр. Добрич, където ищецът е търпял МНО „Задържане под стража“ в периода от
04.07.2017 г. до 12.10.2017 г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите
им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Следователно,
макар исковата молба да е подадена с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по
реда на чл. 284, ал.1 и следв. ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда
по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс,
а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал.
1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетението се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
С оглед изложеното искът е
предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са
затворите, съгласно чл. 12, ал.3 ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания
ответник, представляващ държавата, чиято отговорност по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС е обективна.
По основателността на иска:
Видно
от представената по делото справка, с.д. № 5360 от 28.03.2019 година/л.30 от
делото/, ищецът Б.С.А. е задържан на 04.07.2017 г. с МНО „Задържане под стража“ постановена по
ЧНД №883/2017г. по описа на Районен съд Добрич и бил настанен в килия №5 с обитаема жилищна площ-4.93 кв. м.
с параметри- 1.60 м./3.08 м./2.63м., където е бил до 23.08.2017г. През този
период в килията са настанени още три до пет
лица/около 0.81 кв. м. на човек/.
От
23.08.2017 г. до 12.10.2017г. Б. Ст. А. бил настанен в килия № 9 със същите
параметри, където е бил с още две до три лица или между 1.23 кв. м. и 1,64 кв.
м. за всеки от тях. В справката се сочи още, че :
Килия № 5 и килия № 9 , в които е настаняван А. са
еднотипни и са с размери : 1,60м /3.08 м. /2,63 м ,обща площ - 4.93 кв.метра.
Свободната площ е около един кв. метър.
-На вратите
на килиите са направени отвори с метална решетка ,за естествена проветряемост,
достъпа на слънчева светлина е през тях, като външните прозорци са отделени от
вратите на килиите от арестния коридор, като на външната стена са монтирани
вентилатори .
-
Санитарният възел с изграден водопровод и канализация, включващ
-мивка, баня и тоалетна е общ за всички задържани лица .
-
В спалните помещения няма санитарен възел.
-Достъпът
до течаща вода се осъществява покилийно, като се спазва принципа за неотваряне
на две килии едновременно - т.44 от раздел IV на Заповедта на вътрешният ред в
арестите.
-Баня е
ползвал минимум два пъти седмично.
-
Монтирана е вентилационна система по дължината на
арестния коридор над вратите на килиите. Отворите за вкарване на въздух и за
изкарване на въздух/ проветрение/, са монтирани над вратата на килията, вкопани
в стената, с метална предпазна решетка.
-
По време на престоя на ищеца в ареста ,килиите не са ремонтирани
и освежавани.
-
Осигурявана е възможност на ищеца за провеждане на
телефонни разговори, съгласно реда определен в ареста. По време на престоя в
ареста са проведени 45 /четиридесет и пет/ телефонни разговора от ищеца А..
Ползването на телефон се извършва в работни дни , общо за престоя- 70 работни
дни. Честота на обаждане /работни дни - обаждане/ -1,6.
-
Арестът не разполага с техническа възможност за
изграждане на каре за разходка на открито и поради тази причина, не се провежда
престой на открито.
-Двигателната активност на задържаните лица е осигурявана
,чрез разходка в коридора на арестните помещения, след провеждане на тоалет,
покилийно.
От
представените по делото медицински документи се установява, че Б. Ст. А. е
преглеждан от медицинското лице в ареста осем пъти. При различните прегледи
оплакванията на ищеца са били болки в лумбалната област, сърбеж по тялото,
замъглено виждане и сълзене от очите, болки в сърдечната област. Преглеждан е и
от лекар-специалист, видно от приложените амбулаторни листи, като са му
предписани необходимите медикаменти. В бланката за вторични медицински прегледи
при прегледа от 28.07.2017г. е отразено, че е назначена терапия, която отказва.
Доказателствените
искания на ищеца за назначаване на СМЕ и СТЕ, които да докажат твърдяното от него
са оттеглени с изрична молба до съда.
През
времето на задържането си ищецът е
провел единадесет свиждания, т.е. това негово право не е ограничено извън
разумното ограничаване на свободата на контактите , наложена му с налагането на
мярката за неотклонение.
Св. А.А. Д. заявява, че знае за здравословното
състояние на ищеца по времето, когато са пребивавали в една килия и прави
подобни на твърденията на ищеца относно пренаселеност на килията, в която са
били с ищеца/неясно в кой период/, използването на шишета за облекчаване на
физиологични нужди. Сочи, че ищецът имал някакви оплаквания, но не знае точно
от какво, а също така и че не е чал написаните от ищеца жалби.
При така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Държавата е отговорна за
условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието,
респ. мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл. 3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с
тази по чл. 3 ЕКЗПЧОС, че никой не може да бъде подлаган на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание".
Съгласно чл. 3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с
правно основание чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/. Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че
вследствие на лошите битови условия в Следствения арест гр. Добрич той е
претърпял неимуществени вреди в периода 04.07.2017 г. - 12.10.2017 г., т.е че е
налице нарушение на чл. 3, ал.2 ЗИНЗС и чл. 3 Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи
на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва да получи
обезщетение за причинените от него вреди.
Европейският
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ
счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира,
че всеки затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не
го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание,
свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването
от свобода, неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен
начин. При преценявана на условията на задържането, следва да се вземат предвид
кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. По
казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища
/решение № 13549 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2018 г., решение №
13446 от 09.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2018 г., решение № 11806 от 09.08.2019
г. на ВАС по адм. д. № 9191/2018 г., решение № 11381 от 24.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6829/2018 ги др./, в която се приема, че липсата на достатъчно
жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице в съответствие с нормите на ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
Съобразно изложеното и
събраните по делото доказателства, съдът намира исковите претенции за частично
доказани, само по отношение на някои от заявените основания, а именно, че:
- ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената МНО „Задържане под стража“
в следствения арест в гр. Добрич, тъй като не са му били осигурени подходящи
битови и санитарни хигиенни условия по време на задържането и не е осигурена
достатъчна жилищна и свободна площ в килиите. В зависимост от броя на
задържаните в килията по време на престоя му жилищната площ е била между
0,81кв.м. и 1,64кв.м. на човек.
-не е осигурен постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, както и неосигуряване на възможност за
двигателна активност.
-принуда за облекчаване
нуждите в пластмасови бутилки и в присъствие на останалите задържани лица,
макар и несистемно.
-провеждане на адвокатско
свиждане в присъствие на надзирател в нарушение на чл.30 ал.5 от Конституцията
на Р България.
-неосигуряване на материали
за подържане на лична хигиена и хигиена на спалните помещения.
По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на арестите е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧОС
е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от
националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко
произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение
за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните
вреди.
Неоснователни са оплакванията
на ГДИН за недоказаност на исковата претенция на А.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС неимуществените вреди, претърпени от
лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до
доказване на противното. Ответната страна по иска не е успяла да докаже, че
условията, при които е бил настанен А. по време на престоя му в Следствения
арест са били различни от твърдените от ищеца.
По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на арестите е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧОС
е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част
от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко
произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение
за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните
вреди.
Не
кореспондират с представените писмени доказателства по делото твърденията на ищеца, че не му е осигурено
медицинско обслужване-от приложената по делото медицинска документация се
установяват достатъчен брой прегледи извършвани в условията на следствения
арест или при специалист. Установява се
дори, че той е отказал предписаната му терапия, което е отразено в
Бланка за вторични медицински прегледи/л.33-анамнеза от 28.07.2017г./. Ищецът е
имал и достъп до телефон за провеждане на телефонни разговори, като по време на
престоя си е провел 45 телефонни разговора. Имал е и възможност за ползване на
баня два пъти седмично.
Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е
основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само
за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за
опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко
нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо
страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода.
Оттеглянето на искането за
изготвяне на СПЕ и СТЕ води до невъзможност да се установи в пълна степен
негативното повлияване на условията в ареста върху личността на ищеца.
Представените от ответната страна
доказателства и наведените от ответната страна и представителя на прокуратурата
възражения по делото обаче не водят до оборване на презумптивната предпоставка
по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС.
Това
налага извод, че за ищеца са настъпили
неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в
посочените по-горе неблагоприятни битови условия . В този смисъл съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал
неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви
доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в
описаните по-горе неблагоприятни материални условия в Следствения арест гр. Добрич
за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по
смисъла на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са
настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода или задържаните
под стража, като следва да се посочат и обстоятелствата, че наказателното
производство срещу ищеца, по което му е наложена МНО „Задържане под стража“ е
прекратено с Постановление на ДРП, а задържането е продължило повече от три
месеца.
Съобразно чл. 52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът
определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието,
естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. За
целта в случая съдът отчита обстоятелството, че част от посочените от ищеца
основания са приети от съда , както и че
искът е недоказан по останалата
част от заявените основания. Предвид това и като отчита времето на престой на
ищеца в Следствения арест Добрич за
исковия период, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди за исковия период е в размер на 800.00 лева, като в
останалата част до претендирания размер от 100000/сто хиляди/ лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху посочените суми ищецът
претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на депозирането на
исковата молба-06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, която
претенция с оглед частичното уважаване на иска се явява основателна.
Поради частичната
основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
съгласно чл. 286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при
отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл. 286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило
на чл. 78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На ответника следва се
присъдят разноски в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи дължима и
заплатена от ищеца за производството държавна такса. На осн. чл. 38 ал.2 вр.
ал.1 т.2 от ЗА, тъй като в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.
36, ал. 2 от ЗА и другата
страна да го заплати. Съобразно уважената част от иска и на осн. чл.8 ал.1 т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката следва да бъде в размер на
300/триста/ лв.
Воден от горното на основание
чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Варна, VІІ- ми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието да заплати
на Б.С.А. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Варна обезщетение в размер на 800.00/осемстотин/
лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в гр. Добрич в периода от 04.07.2017 г. до 12.10.2017 г.,
изразяващи се в:
-поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложената МНО „Задържане под стража“ в следствения
арест в гр. Добрич, тъй като не са му били осигурени подходящи битови и
санитарни хигиенни условия по време на задържането и не е осигурена достатъчна
жилищна и свободна площ в килиите. В зависимост от броя на задържаните в
килията по време на престоя му жилищната площ е била между 0,81кв.м. и
1,64кв.м. на човек.
-неосигуряване постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, както и неосигуряване на възможност за
двигателна активност.
-принуда за облекчаване
нуждите в пластмасови бутилки и в присъствие на останалите задържани лица,
макар и несистемно.
-провеждане на адвокатско
свиждане в присъствие на надзирател в нарушение на чл.30 ал.5 от Конституцията
на Р България.
-неосигуряване на материали
за подържане на лична хигиена и хигиена на спалните помещения, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба 06.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част за размера над 800.00 /осемстотин/ лева до пълния предявен размер от 100
000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието да заплати
на Б.С.А. разноски в размер на 10.00/ десет/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието да заплати на адв. Р.П.М.
сумата от 300/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно
уважената маст от иска.
Решението може да се обжалва,
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: