РЕШЕНИЕ
№ 7439
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.НОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.НОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.НОВА Гражданско дело №
20211110147493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e от В. В. С. против М. С. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 360 лева, представляваща стойност на заплатени от
В. С. месечни такси за издадената на М. Б. карта „М.“ за месец февруари 2020 г. и за
периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът В. В. С. твърди, че между него и ответницата М. С. Б. бил сключен
неформален договор в устна форма, по силата на който поел задължение към нея да се
снабди, чрез работодателя си [фирма], с карта „М.“ на [фирма] на нейно име и да й я
предаде за ползване, срещу което ответницата да му възстановява сумата от по 45 лева
месечно, която работодателят ще удържа от трудовото му възнаграждение. Уточнява, че
картата „М.“ предоставя на държателите й достъп до над 900 спортни обекта в цялата
страна. Поддържа, че договорът е сключен като безсрочен такъв, при което картата се
издава за неопределен срок, без да е необходимо подновяването й. Сочи, че абонаментът за
предоставената на М. С. Б. карта е прекратен на 31.01.2021 г., но последната не му
заплатила месечните суми за месец 02.2020 г., както и за периода от месец 05.2020 г. до
месец 11.2020 г. в общ размер от 360 лева. С тези съображения ищецът отправя искане да
бъде постановено решение за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 360 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна М. С. Б. е подала писмен отговор на исковата молба, след изтичане
на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Признава, че в
периода от месец 02.2019 г. до 31.01.2020 г. е ползвала предоставената й карта „М.“,
издадена на ищеца като допълнителна такава, чрез работодателя му, както и, че за този
1
период е имала абонамент. Твърди обаче, че не му е възлагала подновяването на картата за
периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г. Сочи, че подновяването на картата е извършено по
преценка на В. В. С., без да му е поръчвано. Поради това счита, че цената на ползване на
картата е за сметка на ищеца. Освен това сочи, че през месец 02.2020 г. и в периода от м.
05.2020 г. до м.11.2020 г. не е ползвала услугите, до които картата предоставя достъп. С тези
доводи отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на периода от месец февруари
2020 г. до месец ноември 2020 г. между него и ответницата е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение по неформален – устен договор, сключен за неопределено
време, по силата на който същият е поел задължение да се снабди, чрез работодателя си
[фирма], с карта „М.“ на [фирма] на името на ответницата и да й я предаде за ползване,
срещу което последната се е задължила да му възстановява сумите, представляващи месечни
абонаментни такси в размер от по 45 лева, без да е необходимо изрично подновяване
действието на абонамента, както и, че е изпълнил задължението си да предаде за ползване
картата на ответната страна.
При установяване на тези обстоятелства, в доказателствена тежест на ответницата е да
установи възраженията си, в т.ч., че процесният договор е сключен като срочен и картата
„М.“ е издадена за срок с конкретно определена продължителност във времето.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или
повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, а съгласно
чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел.
В настоящия случай ищецът излага твърдения за възникнало между страните
договорно правоотношение, породено от постигната между същите устна договореност В. С.
да се снабди с карта „М.“ на [фирма] на името на М. Б. и да й я предаде за ползване, срещу
насрещното й задължение да му възстановява сумите, представляващи месечни абонаментни
такси в размер от по 45 лева.
Изясни се, че ответницата не оспорва първоначалното издаване на карта „М.“, на която
последната е титуляр, както и нейното реално получаване, респ. предаването й именно от
ищеца В. С. в изпълнение на постигната уговорка помежду им. Изразеното едва в хода по
същество и след приключване на устните състезания пред настоящата инстанция становище
от ответната страна, чрез пълномощника й, за липсата на доказателства Б. да е притежавала
и в нейно държане да е била процесната карта съдът намира за заявено извън преклузивните
за това срокове по чл. 131, ал. 1 ГПК, както и при липсата на предпоставките по чл. 147
ГПК, предвид това, че с депозирания извън едномесечния срок писмен отговор това
обстоятелство – реалното издаване на карта „М.“ на името на ответницата, съответно
предаването й от ищеца и получаването й за ползване от М. Б., не е оспорено.
В подкрепа на извода за съществуващо правоотношение между страните, за
конкретното му съдържание и за изпълнение на поетото от ищеца задължение за снабдяване
на ответницата с процесната карта, респ. реалното й предаване, са данните, следващи от
представената и приобщена към доказателствената съвкупност по делото, обективирана в
писмен вид извадка от кореспонденция, водена между страните чрез изпращане и
получаване на кратки текстови съобщения, чието съдържание е неоспорено по делото. От
2
съдържанието на последната се установява, че към 25.01.2019 г. на името на ответната
страна и със съдействието именно на ищеца е била издадена „М.“ карта, активна от
01.02.2019 г. с изразена готовност от Б. за реалното й получаване от В. С. след 27.01.2019 г.,
предвид отсъствието й от страната към този момент. Изяснява се, че след изпратени данни
за банкова сметка от ищеца на 19.09.2019 г. и към 03.10.2019 г. по същата сметка е
постъпила сума с наредител ответната страна, представляваща равностойността на 12
месечни вноски. Постигнато е съгласие една от вноските да бъде приспадната занапред за
задължението за месец февруари през следващата година. При анализ на цялата последваща
кореспонденция между страните следва, че на 08.12.2020 г. ищецът С. е уведомил ответната
страна за изтичащия в края на годината срок на действие на договора му за карта „М.“ и за
решението си да не подновява същия, което ще доведе до отпадане на възможността Б. да
ползва картата „М.“ през 2021 г., която е получила от С.. Впоследствие, с нови съобщения от
11.12.2020 г. същият уведомява ответницата, че следва да му заплати сума в общ размер от
315 лева за месечните такси за ползваната то нея карта „М.“ за период от 7 месеца – от месец
май до месец ноември 2020 г. включително, тъй като за месец февруари таксата е платена
предварително от нея, а за месеците март и април не са начислявани и удържани такси. В
отговор Б. е посочила, че за този период не е ползвала картата, тъй като при посещение през
месец март й било съобщено, че картите са спрени и след това тя повече не е посещавал
фитнес залите, с оглед и наложената ситуация, при която последните не са най-удачните
места за посещение.
От анализа на тази кореспонденция между страните, за участието си в която
ответницата, чрез пълномощника си, изрично признава, следва, че през 2019 г. между
същите е била постигната уговорка за снабдяване на Б. с карта „М.“ чрез съдействието
именно на ищеца С., изразяващо се в заявяване за първоначалното й издаване и заплащане –
чрез удръжки от трудовото му възнаграждение на месечните абонаментни такси за картата в
размер на сумата от 45 лева. Изяснява се също, че картата се е намирала в държане на Б. и
същата е имала възможност да я използва чрез посещаване на обектите, до които същата
осигурява достъп.
В подкрепа на горните изводи са и данните за извършен на 03.10.2019 г. именно от
ответницата превод по сметката на ищеца, открита в [фирма], отразени в приетото по делото
извлечение от разплащателна сметка, в размер на сумата от 540 лева с посочено основание
„фитнес карта“ – доплащане, което се равнява на стойността на 12 месечни вноски.
Установи се, че с тази сума ответницата е предплатила 1 месечна вноска за следващата –
2020 г. с оглед постигнатото съгласие за това между двете страни в кореспонденцията им от
03.10.2019 г. и предвид момента на активиране на „М.“ картата на името на Б. – считано от
месец февруари 2019 г., при което с плащането в размер от 540 лева реално са погасени
вноските до месец януари 2020 г. включително. В тази връзка съдът съобрази твърденията и
на двете страни относно конкретните суми, които са погасени с това плащане, спиращо до
месец февруари 2020 г., за който месец ответницата отрича реалното ползване на картата,
без да излага доводи да е заплатила месечната вноска.
По делото няма спор, че картата е била активна и през следващата 2020 г., като
единствено за месеците март и април от трудовото възнаграждение на В. С. не са правени
удръжки за месечни такси за тази карта.
Основният спорен въпрос е дали договорът между страните е сключен като безсрочен
такъв, респ. издаването на картата е безсрочно и не изисква допълнителна договореност за
подновяването й през определени интервали от време или се касае за договор за определен
срок, при което издаването на процесната карта също да е обвързано с конкретна времева
продължителност.
За изясняване на това обстоятелство свидетелстват обективните данни, внесени в
процеса чрез представената по реда на чл. 192 ГПК информация от третото лице [фирма], за
3
което няма спор, а и се установява от писмото и от приетия по делото Анекс от месец
февруари 2021 г. към трудов договор, че през релевантния период и към настоящия момент
е работодател на ищеца. В писмото с вх. № от 16.12.2022 г. дружеството посочва, че картата
„М.“, издадена на името на М. Б., чрез доставчика и партньор за услугата „Б. С.“, е заявена
чрез действащата към момента система за управление на служителски досиета на [фирма],
като е активирана през месец февруари 2019 г. и е последно активна през месец януари 2021
г. Изяснено е, че картата „М.“ се заявява без посочване на краен срок, с възможност
служителят да се откаже по всяко време и при определени от доставчика условия. Уточнява
се, че в периода месец февруари 2019 г. – месец ноември 2020 г. ежемесечно от трудовото
възнаграждение на В. С. са направени удръжки в общ месечен размер от 64 лева, от които 19
лева за лична карта „М.“ на името на ищеца и 45 лева за карта за придружител на името на
М. С. Б.. Посочва се, че на 27.10.2021 г. до съответния отдел на дружеството е изпратен е –
майл от С. с искане за издаване на карта за придружител, но е постановено отказ поради
това, че същият като служител няма активна собствена карта. От приложените към писмото
и приети по делото материали следва, че на името на ищеца и ответницата са издадени две
отделни карти „М.“ с различни номера, активирани на 01.02.2019 г. и деактивирани на
31.01.2021 г. Съгласно справка с изх. № ******/31.05.2022 г., издадена от [фирма] относно
направени удръжки за карта „М.“ за периода от 03.01.2018 г. до 31.05.2022 г. от трудовото
възнаграждение на В. С. – служител на дружеството са удържани ежемесечно суми в размер
от по 19 лева – за времето до месец януари 2019 г. и от по 64 лева за периода от месец
февруари 2019 г. – момента на активиране на картата на ответната страна до месец ноември
2020 г.
Така анализираната информация безспорно сочи, че включително в рамките на
процесния период – месец февруари и за времето от месец май до месец ноември 2020 г.
карта „М.“ с титуляр М. Б. е била активна, същата е била издадена под формата на карта за
придружител, във връзка с личната карта, издадена на ищеца В. С., като служител на
третото за процеса лице [фирма] и именно чрез този работодател, от когото ежемесечно в
рамките на разглеждания период са били удържани суми в общ размер от 64 лева месечно от
дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Установи се, че част от тази месечна вноска –
в размер от 45 лева е именно таксата за издадената на ответницата карта.
В информацията, предоставена от това дружество по реда на чл. 192 ГПК изрично се
посочва, че се касае за карта без определен краен срок и с опция служителят да се откаже от
същата при съответни условия, определени от доставчика на услугата. Съдът цени така
предоставената информация като достоверна, съответна на данните, следващи от
кореспонденцията в писмен вид, водена през годините между страните и като изходяща от
трето за спора лице. В тази връзка счита за неоснователно възражението на ответната страна
за некредитирането й поради липсата на доказателства относно наличието на валидно
учредена представителна власт спрямо дружеството – работодател в полза на лицето,
подписало писмото и справката като представител на същото по пълномощие, доколкото от
една страна се касае за данни, предоставени във връзка със задължаването на трето за
процеса лице по реда на чл. 192 ГПК. От друга страна, интерес от оспорване на
представителната власт по арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД има представляваната страна, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 на Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по т. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, а не трето за
извършеното действие лице, каквото се явява ответницата по делото. Следва да се отбележи
също, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават информацията,
предоставена от третото лице, което е основание същата да бъде ценена от съда.
По делото, от страна на ответницата не се установи, въпреки разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото, обективиран в протоколното определение от
13.05.2022 г., договорът между нея и ищеца, съответно действието на „М.“ картата да са
били ограничени в рамките на конкретно определен срок.
4
Това възражение не следва и от показанията на разпитаната по делото свидетелка И. П.
П., допусната по искане на ответната страна. В разказа си пред съда същата посочва, че
познава ищцата от няколко години във връзка с упражняваната от двете актьорска професия,
като понастоящем са в приятелски отношения. Заявява, че М. спортува, но П. не знае дали
конкретно е ползвала карта на „М.“ в т.ч. и през 2020 г. Свидетелства, че в периода на
извънредното положение, въведено в страната вследствие от пандемията от „Ковид - 19“, Б.
не е спортувала, като при водени разговори между двете същата е изразявала желание да си
извади карта за това и да намери подходящо място, доколкото в този период залите не били
постоянно отворени.
При анализ на събраните свидетелски показания не може да се направи категоричен и
еднозначен, безспорен извод нито за наличието на конкретно определен срок на действие на
картата „М.“, издадена на името на ответницата, нито за липсата на знание в последната, че
тази карта е била активна и в рамките на разглеждания период.
В тази връзка съдът взе предвид факта, че доколкото при първоначалното й издаване
процесната карта не е била с точно определен срок на действие, а по данни от дружеството –
работодател а ищеца подлежи на прекратяване при изразено искане от служителя, както и
липсата на доказателства и твърдения ответницата Б. да е отправила такова искане пред
ищеца, респ. последният да е отказал съдействие.
В приетата по делото кореспонцения, водена между страните чрез текстови съобщения,
на 03.10.2019 г. същите постигат уговорка преведената в полза на С. вповече една месечна
вноска в размер от 45 лева да не се възстановява на Б., а да се ползва за следващата 2020 г.
Впоследствие, в съобщението от 11.12.2020 г. същата посочва, че при посещение на
конкретен обект през месец март 2020 г. е узнала, че картите бил спрени поради затварянето
на залите през по-голяма част от времето, след което е преустановила посещенията. Това
свидетелства, че през 2020 г. ответницата е знаела за издадената й карта „М.“, като няма
данни да се е обърнала към ищеца или към доставчика на услугата с искане за
деактивирането й, настъпило в по-късен момент – през месец януари 2021 г.
Ето защо, съдът приема, че за ответната страна е възникнало насрещното задължение
по процесния неформален договор за услуга с ищеца за възстановяване на действително
удържаните суми от трудовото му възнаграждение, представляващи месечни такси за карта
„М.“, издадена на нейно име и активна в периода месец февруари 2019 г. – месец януари
2021 г. в месечен размер от 45 лева или общ размер от 360 лева, каквато е равностойността
на 8 месечни вноски.
Този извод не се променя от изложеното в съобщението на М. Б. от 11.12.2021 г.,
изпратено до ищцовата страна, твърдение, че не е посещавала спортни зали поради
предоставената й през месец март информация относно спиране на картите „М.“, както и
предвид това, че същите не са най-подходящите места за посещение в периода на
пандемията от „Ковид – 19“. От една страна, по делото не се установи тази информация да
изхожда от ищеца или от лицата, пряко ангажирани с дейността по издаване/обслужване на
картите „М.“, съответно Б., полагайки дължимата грижа по съществуващото договорно
правоотношение с ищеца, да се е информирала от същия дали действието на картата
действително е преустановено и съответно за какъв период. От друга страна, не се установи
от ответницата да е отправено искане за прекратяване на абонамента, а наред с това
последната обоснована неизползването на картата през процесния период не само с така
получената информация, но и с преценката си, че спортните зали не са сред подходящите
места, предвид вирусната инфекция.
Следва да се има предвид, че сам по себе си фактът на реалното използване на картата
от ответницата при установено предаване на същата от ищеца и доказано активиране и
действие на същата, е ирелевантен за настоящия спор и за дължимостта на процесните суми,
доколкото не се установява същото да е поставено като условие в договора между страните
5
и при издаване на картата, от което да зависи изискуемостта на месечните вноски. Наред с
това, по делото се доказа, че за месеците март и април 2020 г., с оглед въведеното в страната
извънредно положение, такси за „М.“ картата не са начислени и събирани, съответно не се
претендират от ищеца.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за освобождаване на ответницата от
задължението да възстанови на ищеца удържаните от работните му заплати суми за
поддръжка на процесната карта с титуляр именно М. Б., предвид установената активност на
картата в периода месец февруари 2020 г. и от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г.
Предвид всичко изложено, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 360 лева, представляваща равностойността на заплатените от него осем
месечни такси за издадената на ответницата карта „М.“ - за месец февруари 2020 г. и за
периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г.
Като законна последица от уважаване на иска, върху присъдената главница се следва и
претендираната от ищеца законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.08.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски в производството за държавна такса.
Съдът намира, че в полза на пълномощника на ищеца адв. В. К. не следва да бъде
присъждано поисканото възнаграждение за оказана от него правна защита и съдействие по
делото по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. Действително, съгласно разпоредбата на л. 38,
ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1
ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски
се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В настоящия случай по делото липсва представен договор за правна защита и
съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано,
че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и
основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат
или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено (в т. см.
Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК). По делото са депозирани
единствено пълномощно от 28.06.2021 г. за учредена в полза на адв. К. представителна
власт спрямо В. С. с правото да го представлява по настоящото дело (л. 19) и декларация за
правна помощ и съдействие (л. 103) от адв. В. К. относно наличието на обстоятелство по чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв за безплатно предоставяне на правна консултация и
представителство по делото поради това, че ищецът е от кръга на близките му. В т. 2 от
декларацията е посочен обхватът на правните услуги по договора (какъвто обаче не е
представен). Ето защо, съдът намира, че не е проведено доказване за наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, поради което не следва да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, сторените от ответната страна
разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА М. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] да заплати на В. В. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 360 лева,
представляваща стойност на заплатени от В. С. месечни такси за издадената на М. Б. карта
„М.“ за месец февруари 2020 г. и за периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] да заплати на В. В. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторени по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7