Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
………………...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен
състав, в публично заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря
Т.Асенова и прокурора …………., разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х.
дело №1915 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 17.12.2019г., постановена по НЧХД №16703/2017г., СРС, НО,
9-ти състав, е признал подсъдимия О.А.С. за ВИНОВЕН в това, че на
25.03.2017 г. в гр.София, при изготвяне на комплексна СППЕ от д-р Е.Т.- Т.,
психиатър в Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“ и д-р Д.С.А.-С.,
психолог в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ по ДП № 513 ЗМК 313/2016 г. по описа на СДВР
пр.пр.24668/2016 г., за което е образувано НОХД 7795/2017г. на 105 състав на
СРС, е разгласил публично и е разпространил по друг начин, а именно при
изготвянето на комплексната СППЕ от д-р Е.Т.- Т. и д-р Д.С.А.-С. по отношение
на пострадалия Г.С.Д. с ЕГН: ********** ***, неистински позорни за личността и
общественото му положение обстоятелства, а именно: че „е абсолютен паразит, който никога не е работил, заминавал се само с
далавери, и с това, от което могат да паднат пари, без да работи“, поради което на основание по
чл.148, ал.2 вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК
вр.чл.54 от НК му и НАЛОЖИЛ наказание глоба в размер на
15 000.00 лева и обществено порицание, което, след влизането на присъдата в сила, да
се изпълни чрез обявяването й в един централен медиен ежедневник и пред
трудовия колектив от работодателя на подсъдимия О.А.С. - „Е.К.“ АД.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия Г.С.Д., на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 5000.00 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от Г.Д.
неимуществени вреди (болки и страдания) от престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, ведно със законната лихва
от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С тази присъда подсъдимият С. е
осъден да заплати на тъжителя и ГИ – Г.Д., сумата от 562.00 лева,
представляваща сторените от тъжителя разноски в производството пред районния
съд.
Срещу така
постановената присъда е депозирана жалба, ведно с допълнение към нея, от
подсъдимия чрез защитника му – адв. Б.Х., с които се изразява становище, че
атакуваната присъда е постановена в противоречие с материалния и процесуалния
закон, поради което се иска отмяната й. Сочи се в допълнението, че с мотивите
към присъдата първостепенният съд напълно е игнорирал доводите на защитата,
изложени в хода на съдебните прения, като същите не са получили надлежен отговор
в мотивите, както и че районният съд е обосновал атакуваната присъда с факти и
обстоятелства, които са извън предмета на делото, очертан с тъжбата. Иска се
отмяна на присъдата, алтернативно се отправя искане за приложението на чл.78а
от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В разпоредително заседание от 10.06.2020г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд, повереникът на частния тъжител – адв. К., пледира
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. По искането на защитата за
приложение на чл.78а от НК, посочва, че подсъдимият вече е осъждан за
престъпление от общ характер и е освобождаван от наказателна отговорност,
поради което и института на чл.78а НК спрямо него е неприложим. Претендира да
бъдат присъдени в тежест на подсъдимия и разноските, сторени от тъжителя в
производството пред въззивния съд.
Частният тъжител – Г.Д., също моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена
без уважение и да се потвърди присъдата на първата инстанция, счита, че
разпоредбата на чл.78а НК е неприложима по отношение на подсъдимия поради
наличието на друго осъждане. Изтъква, че в съдебно заседание вещите лица ясно
са заявили, че в заключението са отразили това, което е казал подсъдимия.
Представя писмени бележки, които са с идентично съдържание с изложеното в
съдебно заседание пред въззивния съд.
Защитникът на подсъдимия О.А.С. – адв. Х., намира, че атакуваната присъда
на районния съд е неправилна и като такава пледира за отмяната й. Изтъква, че
деянието осъществено от подсъдимия е изначално несъставомерно, тъй като се
касае за изявления на подсъдимия, споделени с вещото лице по друго досъдебно
производство, като вещото лице в това си качество не е имало право да ги
разгласява, което е сторено със заключението на СППЕ. Намира, че от проведения
разпит на експертите в първата инстанция не е безспорно установено, че
подсъдимият С. е употребил именно тези изрази, като тези показания не могат да
послужат за доказване на изразите, инкриминирани с тъжбата като клеветнически.
Счита още, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като в
нея не се твърди престъпление, а се излагат твърдения за лични нагласи. Намира
изложените от подсъдимия С. изрази за несъставомерни, защото те отразяват
възгледите на подсъдимия за тъжителя и са от значение единствено за подсъдимия,
без да имат значение за обществения възглед.
Подсъдимият О.А.С., в правото си на
лична защита поддържа заявеното от защитника му, в правото си на последна дума,
моли атакуваната присъда да бъде отменена, тъй като се счита за невинен.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за отмяната й, но са налице основания за нейното
изменение.
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно обсъдени в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на целия събран и проверен по реда на НПК доказателствен
материал. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият
О. А. С. е роден на ***г***, българин е, български
гражданин, с висше
образование, женен, трудово ангажиран в „Е.К.” АД, без родствени отношения с
частния тъжител Г.С.Д., но водещи съдебни дела помежду си, осъждан, с
адрес гр.София, ул. „*******с ЕГН: **********.
Частният
тъжител Г.С.Д. е роден на *** г. в гр. Ловеч, българин е, български гражданин, с висше образование, безработен
(трудоустроен), неосъждан, водещ дела с подсъдимия С. и без родствени отношения
с него, с адрес гр.София, ул. „*******ЕГН: **********.
С влязло в сила на 28.11.2019 г. съдебно
решение № 992 от 28.11.2019г. на СГС, НО 4-ти въззивен състав по ВНОХД № 3893
по описа за 2019 г. е
потвърдена присъда № 29305 от 30.01.2019 г. на СРС,
НО, 105 състав, постановена по
НОХД № 7795/2017г., с
която подсъдимият О.А.С. е признат за виновен и наказан с наказания по НК за две престъпления,
извършени на 02.07.2016 г. в съвкупност с правна квалификации по чл.144, ал.3
от НК (закани
за убийство) спрямо свидетеля в производствотоЕ.А.С. (брат на подсъдимия) и
частният тъжител Г.С.Д..
Със същата
присъда подсъдимият О.А.С. е признат за
виновен и наказан с наказание по НК за отделно трето самостоятелно престъпление
по чл.129, ал.2 от НК ( средна телесна повреда - счупване
на първи горен десен зъб) извършено на 02.07.2016 г. само по отношение частният
тъжител Г.С.Д..
Частният тъжител Г.С.Д.
е със специалност „ветеринарен
фелдшер”.
За времето от 09.08.1991 г. до
03.08.2016 г. с кратки времеви прекъсвания е полагал труд
основно като „охранител” и „продавач консултант” в различни търговски
предприятия.
Последната трудова
ангажираност на частният тъжител Г.Д. е била при търговеца „ВВ” ООД на длъжност
„продавач консултант” за
периода от 01.01.2016 г. до 03.08.2016 г. при
уговорено възнаграждение в размер на 545.00 лева.
По силата две
експертни решения № 1916/118 от 05.07.2017 г. и №2266/128/15.07.2016 г. частния тъжител Д. е с призната от двете ТЕЛК
временна неработоспособност 66 % към 05.07.2017г. и
с 88% към 15.07.2017г., като по повод на трудоустроеността
си, тъжителя Д. е получавал обезщетение от НОИ по реда на КСО.
Във
връзка с образуваното ДП № 513 ЗМК № 313/2016 г. на СДВР, по повод на което в
по-късен момент е била постановена присъда №29305
от 30.01.2019 г. на СРС, НО, 105 състав по НОХД № 7795/2017 г., потвърдена със
съдебно решение № 992 от 28.11.2019 г. на СГС, НО 4-ти въззивен състав по ВНОХД
№ 3893 по описа за 2019 г., е била назначена от разследващите органи КСППЕ по
отношение на обвиняемия О.А.С. от ДП по това наказателно производство относно
разследваните престъпления по чл.144, ал.3 от НК и чл.129, ал.2 от НК със
следните задачи - 1). Страда ли освидетелстваният от психично заболяване и
евентуално от какво?; 2). Могъл ли е освидетелстваният към момента на инкримнираното
деяние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си?; 3). Бил ли е той към инкриминирания период в състояние на
физиологичен афект?; 4). Психичното състояние на освидетелствания позволява ли
му правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни
обяснения по тях? Може ли пълноценно да участва в производството.
За вещи лица, които
е следвало да изпълнят експертизата, били определени д-р Е.Т.С.-
Т. (психиатър) от ЦПЗ „Никола Шипковенски” гр.София и магистър Д.С.А.-С.
(психолог) от УМБАЛ „Н.И. Пиригов”.
За изпълнение на
задачите по експертизата, вещите лица С. и С., разпитани в качеството на свидетели в
наказателното производство от частен характер, изследвали писмената документация от
материалите от посоченото ДП и провели поотделно, всяка в кабинета си, т.нар. „центрирано интервю“
с подсъдимия С., т.е.
подсъдимият С. е бил подложен на психиатричен и психологичен преглед
самостоятелно от всяко от вещите лица Т. и С. във връзка с тяхната специалност
- психиатрия и психология. За изпълнение на КСППЕ вещото лице С. при
провеждането на психилогичното интервю с подсъдимия С., в кабинета си в УМБАЛ „Н.И.
Пиригов”, е предоставяла на същия и писмени
тестове за попълване („тест Люшер”), а вещото лице Т. в кабинета си „ЦПЗ
Шипковенски” гр.София е изслушвала подсъдимия С. и резултатите от интервюто е
отразявала директно на своя компютър.
В КСППЕ, обективирана на хартиен носител
на 25.03.2017г. вещите лица Т. и С. са отразили поетапно какви доказателства са
изследвали от въпросното ДП чрез тяхното описание и съдържаща в тях се конкретна
информация и какви са данните от всяко от проведените спрямо подсъдимия С.
психиатрично и психологично интервю, и крайните изводи на експертите по
поставените задачи в отделните психиатрична и психологична част на експертизата
по конкретното производство.
В КСППЕ всяко от
вещите лица Т. и С. са отразявали по повод на отделно проведените психиатрично и психологично интервю с подсъдимия С., негови отделни цитати и
изявления, записани в експертизата, като пред вещото лице С. в УМБАЛ „Н.И. Пиригов”, подсъдимият С., при проведеното психологично
интервю е заявил, че „ След
смъртта на татко, брат ми /свидетелятЕ.А.С./ доведе тоя Г. /частният тъжител Г.Д./,
който е абсолютен паразит, никога не е работил, занимава се само с
далавери…брат ми го издържа…, занимава се само с това, от което може да паднат
пари без да работи…отглежда декоративни петли, зайци, гълъби и ги
продава...цветя също...Съди общината, защото паднал в дупка....Най-много ме е
яд, че се държи така, сякаш всички е негово... Иска да се разполага с къщата и
с двора, както намери за удобно.... Бях вързал на детето люлка, а той ми каза:
”Тука не може! Знаеш ли колко пари съм дал за цветя...“. Имам голямо желание да
си направя сервиз и затова започнах да изграждам гараж, но не ми стигнаха
средствата и не го довърших....Г. със своя брат Д., който е майстор – строител,
без да ме питат нарязали едни железа, които са мои - за кокошК.ник. И сега, като видях,
че Д. пак е дошъл казах на брат ми, че Ж.ми
е нарязал желязото, което ми е за гаража. Брат ми извади едни пари и ми хвърли
зад гърба ми и каза: „Кво бе, кво искаш, пари ли....Ето ти пари....Ето ти,
боклук такъв !....”. Това ме
вбеси...Кой е боклук, аз ли? ...Аз съм изряден... Кой ще наричаш боклук? ... Дойде и Г., и Д. и жена му.... Говорех на висок тон, но никой не е
удрял никого... А
те пишат, че съм го утрепал от бой... Взел съм нож и съм искал да го колям... Майка ми не влияе на никого... не иска да взима страна.... За да викам, значи съм бил много
ядосан ”.
Така изложените
данни и изрази от подсъдимия С. пред д-р С. в УМБАЛ „Н.И. Пиригов” при
провелото се психологично интервю са били чути и възприети от вещото лице С.
(свидетел в настоящото производство), поради което същите са били отразени
писмено, едно към едно, като записани и в описателната
част на психологическите данни и изследвания на д-р С. в самата КСППЕ.
Въпросната КСППЕ на
вещите лица Т. и С., вече в крайните
си експертни изводи по поставените задачи от конкретното ДП № 513 ЗМК №
313/2016 г. на СДВР по повод на проведените поетапни изслушвания на подсъдимия С.
чрез отделни психиатрични и психологични интервюта е била изготвена и подписана
от двете вещи лица, при липса на особени мнения и при взаимно съобразяване от
тях на данните и изразените обстоятелства от всяко от двете психиатрично и
психологично интервюта с подсъдимия С..
След като КСППЕ е
била изготвена и подписана от вещите лица Т. и С., същата е била приложена като доказателствен източник в материалите по
ДП № 513 ЗМК № 313/2016 г. на СДВР.
Предвид това, че ДП
№ 513 ЗМК № 313/2016 г. на СДВР е имало за предмет разследване на престъпления по чл.144, ал.3 от НК и по чл.129, ал.2 от НК с пострадал частният тъжител Г.Д., и за
престъпление по чл.144, ал.3
от НК с
пострадал свидетелятЕ.А.С., то на 05.04.2017г., след
надлежно призоваване, в сградата на СДВР се е състояло предявяване на
материалите по посоченото ДП от страна на разследващия полицай П.К.И. - свидетел в
наказателното производство от частен характер, по отношение на двамата пострадали Г.Д. иЕ.С., в което участвал и повереника им адвокат М.К..
Предявяването на
материалите от ДП по отношение на двамата пострадали Г.Д. иЕ.С. е станало на 05.04.2017 г. поотделно
в кабинета на свидетеля П.К.И., като на всяко от двете предявявания е
присъствал повереника им по това ДП адвокат К..
Първи в кабинета на
разследващия полицай в сградата на СДВР, влязъл свидетелятЕ.С. задено с повереника си адвокат К. за
предявяването на ДП № 513 ЗМК № 313/2016 г. на СДВР за извършеното спрямо него
престъпление по чл.144, ал.3
от НК, за което е бил обвинен подсъдимият О.С.. В това време частният тъжител Г.Д., чакал отвън пред кабинета на свидетеля И..
СвидетелятЕ.С. с
повереника си приключил предявяването на материалите от ДП за около 15-20 минути,
като предвид обема на материалите по делото и липсата на концентрация, пострадалият С. не прочел подробно делото и нищо не му
направило впечатление, а позволил запознаването с делото да го направи адвокат К..
След това,Е.С. излязъл от кабинета на разследващия полицай И. и застанал пред
него, за да чака, а вътре останали полицаят И. и адвокат К., очакващи да влезе при тях вторият пострадал - тъжителят Д..
Предявяването
на материалите по делото на другия пострадал – тъжителят Д., продължило повече
от половин час и протекло в присъствие на разследващия полицай И. и повереника
му – адв. К.. След като тъжителят
Д. излязъл навън, бил пребледнял и
се държал за главата. Това му състояние било възприето от чакащия пред кабинета
свидетелЕ.С. и същият започнал да отправя въпроси към тъжителя Д., за да разбере какво се е случило с него. Провел
се разговор пред кабинета на разследващия полицай И. между свидетеляЕ.С. и
тъжителя Д..
Тъжителят Д.
споделил наЕ.С., че подсъдимият О.С. е изложил срещу него твърдения, че е бил
паразит, че не работел, че се занимавал с далавери и че чакал да бъде издържан
отЕ.С.. След това тъжителят Д. и свидетелятЕ.С.,
заедно с адвокат К., излезли пред
сградата на СДВР, като тъжителят Д. седнал отвън на бюрдюра, защото му станало лошо.
СвидетелятЕ.С.
възприел, че тъжителят Д. бил
възмутен и учуден за изречените спрямо от него от подсъдимия О.С. твърдения с
посоченото съдържание, заявявайки, че винаги е работел.
Няколко дни след това тъжителят Д. изпитвал болки в главата
и вдигал кръвно, пиел аналгин в продължение на 3-4 дни, и хапчета за кръвно
налагане.
Тези обстоятелства
за здравословното състояние на тъжителя Г.Д. били възприети от свидетеляЕ.С., като същият забелязал, че Г.Д.
изпитвал и страх от подсъдимия О.С., страхувал се да се покаже или да се
разминат в къщата, в която всички живеели в гр.София, ул. „*******за да не бъде
евентуално отново обект на вербална или физическа агресия.
Също така,
свидетелятЕ.С. възприел, че тъжителят Д. се чувствал засегнат и злепоставен пред разследващите органи по
конкретното ДП, предвид
създадената за него погрешна представа, че е пропаднал човек и че е „един
мизерник” по повод на изреченото твърдение от подсъдимия О.С., че е „паразит..”
и че не работи.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Е.Т. С. - Т., Д.С.А.-С., П.К.И., иЕ.А.С., трудова книжка № 19 серия № Р
110211, трудова
книжка № 19 (продължение) серия № Р 209516, две решения на ТЕЛК с № 2266/128/15.07.2016 г. и №
1916/118/05.07.2017 г., КСППЕ на вещите
лица д-р Е.Т. (психиатър) и Д. С. (психолог), протокол от
05.04.2017 г. за предявено разследване на материалите по ДП № 513 ЗМК №
313/2016 г. на СДВР на Г.Д.,
заверени преписи на влязлото в сила на 28.11.2019 г. съдебно решение № 992 от
28.11.2019 г. на СГС, НО 4-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 3893 по описа за 2019 г., с което
е потвърдена присъда № 29305 от 30.01.2019 г. на СРС, НО, 105 състав по НОХД №
7795/2017 г.
Въззивната
инстанция споделя напълно оценката на доказателствата, направена от
първоинстанционния съдебен състав, поради което счита, че не дължи повторен
анализ на доказателствения материал. Доказателствата събрани по делото са
обсъдени пълно и всеобхватно от контролирания съд, ценени са съобразно действителния
им смисъл и значение, с оглед на което не се налага отново да бъдат
анализирани.
Единствено
ще трябва да бъдат обсъдени показанията на вещите лица, изготвили процесната
КСППЕ, разпитани в качеството на свидетели в това производство, с оглед
изложените в съдебно заседание възражения от страна на защитата, че от показанията
на тези свидетели не се установя по безспорен начин, че инкриминираните с
тъжбата изрази са изречени именно от подсъдимия О.С..
От
показанията на посочените свидетели се установява начина, по който вещите лица
процедират при преглед на лице с цел изготвяне на съответното експертно
заключение. Установява се и начина, по който свидетелите Е.Т. и Д. С. са
процедирали в конкретния случай при изготвяне на КСППЕ на подсъдимия О.С., в
качеството му на обвиняем по ДП № 513 ЗМК № 313/2016 г. на СДВР. От разпита на свидетелките в съдебно заседание
по безспорен начин се установява, че в качеството им на експерти, при изготвяне
на съответното заключение, посочват в кавички цитати от проведеното с
освидетелстваното лице интервю. След предявяване на процесното експертно
заключение и свидетелката Т., и свидетелката С. са категорични, че щом
инкриминираният израз е отразен в обстоятелствената част на заключението, в
частта, в която са отразени данни от проведеното интервю с
освидетелствания, и е поставен в кавички, то и този израз е бил изречен от
лицето /в случая подсъдимият С./, съответно този израз е бил сведен до знанието
на експерта, провел интервюто. Напълно правилно
районният съд е ценил показанията на посочените свидетелки като правдиви и
истинни, тъй като те са съответни на отразеното в кредитираната като писмено доказателство
КСППЕ, приложена към доказателствената съвкупност, в която е отразен в кавички инкриминирания с тъжбата израз на подсъдимия С. „ След смъртта на татко, брат ми /свидетелятЕ.А.С./
доведе тоя Г. /частният тъжител Г.Д./, който е абсолютен паразит, никога не е
работил, занимава се само с далавери…брат ми го издържа…, занимава се само с
това, от което може да паднат пари без да работи…“.
Ето
защо необосновани и ненамиращи опора в доказателствата по делото са
възраженията на защитата, че от показанията на свидетелките С. и Т. не се
установява с нужната безспорност, че отразените в КСППЕ изрази и инкриминирани
с тъжбата, са изречени именно от подсъдимия С..
При така
установената фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и
която въззивният съд възприе изцяло, правилни са изводите на районната
инстанция, че
подсъдимият О.А.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,
ал.2 вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна – на 25.03.2017 г. в
гр.София, подсъдимият О.А.С. е разгласил публично и е разпространил по друг начин, а именно при
изготвяне на КСППЕ, допусната за събиране по ДП № 513 ЗМК № 313/2016 г. на
СДВР, с вещи лица Е.Т.С.- Т. и Д.С.А.-С., неистински позорни за личността и
общественото положение на пострадалия Г.С.Д. обстоятелства, а именно: че е „абсолютен паразит, който
никога не е работил, занимавал се само с далавери и с това, от което могат да
паднат пари, без да работи“.
Изреченото от подсъдимия С. в присъствие на вещите лица и разпространено чрез
изготвяне на КСППЕ по посоченото ДП, представлява твърдение с конкретизирано
съдържание и носи информация за точно определени обстоятелства и точно определено
лице – тъжителят Г.Д.. Тези инкриминирани изрази на подсъдимия О.А.С. – че пострадалият Д. е „абсолютен паразит, който никога не е работил,
занимавал се само с далавери и с това, от което могат да паднат пари, без да работи“, и въззивният съд прие, че не са общи
епитети, оценки или съждения, мнения, или умозаключения, или предадена от
другиго информация, или лишени от конкретност предположения за личността на
тъжителя Д., а са конкретни твърдения, с които от обективна страна се изпълва
състава на престъплението „клевета“. На следващо място, тези твърдения за конкретни факти, от доказателствата по делото се установява, че са неистински,
лъжливи, тъй като видно от приложените като писмени доказателства по делото, трудова книжка № 19 серия № Р
110211, трудова
книжка № 19 (продължение) серия № Р 209516, две решения на ТЕЛК с № 2266/128/15.07.2016 г. и №
1916/118/05.07.2017 г., тъжителят с малки прекъсвания, за времето от 09.08.1991 г. до 03.08.2016 г. е работил, полагал е труд основно като „охранител” и „продавач консултант” в различни търговски
предприятия, а след трудоустрояването му започнал да отглежда цветя, декоративни петли
и зайци, които продавал и така си набавял допълнителни доходи. Същевременно изнесените от подсъдимия твърдения в
присъствието на вещото лице С. представляват позорни обстоятелства по смисъла
на чл.147, ал.1 НК, тъй като се касае за факти свързани с личността на
пострадалия и същите са от естество да накърнят доброто му име в обществото,
защото се отнасят до морално укоримо поведение от гледна точка на общоприетите морални
норми – отнасят се до прояви на лицето, свързани с полагането на труд, като
подсъдимият е описал пострадалия като „абсолютен паразит“, живеещ на гърба на
другите, който никога не е работил.
Престъплението
„клевета“ е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на трето лице
неистински позорни за другиго обстоятелства. Умисълът може да бъде не само
пряк, но и евентуален.
От субективна страна – извършеното
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК вр. чл.147, ал.1, пр.1
от НК от подсъдимия О.А.С. е осъществено при форма на вината пряк умисъл —подсъдимият
е съзнавал характера и неистинността на твърдените от него позорни
обстоятелства за личността на пострадалия Г.С.Д., предвиждал е, че чрез тяхното
обективиране пред психолога Д. С. и с отразяването им в КСППЕ по ДП № 513 ЗМК №
313/2016 г., клеветническите изрази спрямо пострадалия Д. ще бъдат възприети и
осъзнати от обекта на клеветата, но и разпространявайки ги публично и чрез
интервюто си, залегнало в КСППЕ пред повече от едно лице – пред психолога С.,
д-р С. и с оглед възприемането им от свидетеляЕ.А.С., страните по ДП № 513 ЗМК
№ 313/2016г., разследващите органи, съда и прокуратурата, подсъдимият С. е
искал да „оклевети” общественото име, положение, авторитет и статус на
пострадалия Д., като този престъпен резултат е бил и постигнат, като е станал
достояние на всички лица, до чието знание е достигнала КСППЕ. Подсъдимият е
разпространил клеветническите изрази публично, тъй като са били доведени и до
знанието на другото вещо лице – д-р С., а като са били цитирани дословно в
КСППЕ, са били разпространени по друг начин – чрез обективирането на КСППЕ на
хартиен носител и прилагането й по делото, до страните в конкретното
наказателно производство, съдебния състав, прокуратурата и разследващия орган.
Тук е мястото да се
посочи, че неоснователно се явява и възражението на защитника, обективирано в
допълнението към въззивната жалба, отнасящо се до мотивите към обжалваната
присъда и по-конкретно твърдяната липса на отговори в мотивите на възраженията,
направени в хода на съдебните прения пред районния съд. Въззивната инстанция,
запознавайки се с пледоариите на страните, изложени в хода по същество на
делото пред районния съд, отчете, че основните възражения на защитата, изнесени
в хода на съдебните прения, касаят липсата на съставомерност на деянието, както
и липсата на квалифициращите обстоятелства на деянието, за което е предаден на
съд подсъдимият С.. Видно от мотивите към атакуваната присъда и по-конкретно
изложението във връзка с правната страна на деянието, районният съд е дал
изчерпателен отговор на въпросите защо намира, че деянието е съставомерно от
обективна и субективна страна и защо приема, че поведението, реализирано от подсъдимия
субсумира признаците на квалифицирания състав по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и
т.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК, което
реално е дало отговор на наведените от защитника възражения за липсата на
съставомерност на инкриминираното деяние и липсата на квалифициращите признаци,
предвидени в разпоредбата на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147,
ал.1, пр.1 от НК.
Несподелими
са и твърденията, изложени в хода на съдебните прения пред въззивния съд, че
тъжбата не отговаря на условията по чл.81 от НПК, тъй като в нея не е описано
престъпление. Изложеното по-горе относно съставомерност на поведението на
подсъдимия от обективна и субективна страна по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и
т.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК, дава
отговор и на това възражение на защитата, което също се явява необосновано и
некореспондиращо с материалите по делото.
Единствено
несъгласие въззивният съдебен състав изразява с наложеното на подсъдимия
наказание, както и с отчетните от първия съд смекчаващи, и отегчаващи вината
обстоятелства. Въпреки това правилно първостепенният съд е приел, че в
настоящия случай разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима и в този смисъл
претенциите на защитата в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. Това е
така, тъй като към момента на постановяване на присъдата по настоящето дело
подсъдимият С. вече е бил осъден с присъда, постановена по НОХД № 7795/2017 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, влязла в сила на 28.11.2019 г. Деянието по настоящето
дело и тези, за които подсъдимият е осъден НОХД № 7795/2017 г. са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са приложими
разпоредбите на чл.25 вр. чл.23 от НК спрямо тези осъждания, т.е. касае се за
множество престъпления, извършени в реална съвкупност, за които следва да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание.
Разпоредбата на чл.78а, ал.7 въвежда забрана за приложението на института
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание при множество престъпления. Ето защо в настоящия случай институтът на
чл.78а е неприложим и подсъдимият С. не може да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание.
Наложеното
от първостепенния съд наказание на подсъдимия е прекомерно тежко на извършеното
от него престъпление, като не са отчетени правилно всички смекчаващи и
отегчаващи вената на подсъдимия обстоятелства. Въззивният съдебен състав не
споделя изложеното от районния съд във връзка със смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Като единствено смекчаващо вината обстоятелство районната
инстанция е отчела трудовата ангажираност на подсъдимия. На първо място, въззивният
съд счита, че смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства следва да се
преценяват към датата на деянието, а не към датата на постановяване на
присъдата. В контекста на изложеното като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчита чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
деянието, тъй като до този момент върху него не е оказано въздействие чрез
методите на наказателната репресия. Като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се отчете семейната му ангажираност, наличието на две малолетни деца, за
които полага грижи, трудовата му ангажираност, отчетена и от първия съдебен
състав. Като смекчаващо вината му обстоятелство въззивният съд прецени и отнапред
обтегнатите отношения между подсъдимия и тъжителя, създадената напрегната и
нездравословна среда в общо обитаваната от семейството на подсъдимия и
пострадалия жилищна сграда с общо дворно място, което е довело до допълнителна
ескалация на напрежението между страните. Въззивната инстанция не споделя изцяло
отчетените от първия съдебен състав отегчаващи вината обстоятелства, тъй като
те са елементи от квалифицирания състав на престъпното деяние, за което
подсъдимият е признат за виновен и са отчетени от законодателя при определянето
на по-тежко наказание при наличие на съответните квалифициращи обстоятелства. Като
отегчаващо обстоятелство въззивният съд също като първостепенния, отчете
наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, а именно две, както и
обстоятелството, че настоящето деяние е извършено при вече започнало
наказателно производство от общ характер срещу подсъдимия, като този факт не го
е възпрял да реализира и настоящата престъпна проява, маК. и от частен
характер. Въпреки наличието на значителен превес на смекчаващи над отегчаващи
вината обстоятелства, въззивната инстанция намери, че не са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия С. обстоятелства, които да предпоставят
наказанието му да бъде индивидуализирано при приложението на чл.55 от НК.
Значителният превес на смекчаващи вината
обстоятелства, отчетени от въззивния съд, налага обаче отмереното от първата
инстанция наказание „глоба“ да бъде намалено до минимума, предвиден в чл.148,
ал.2 НК – 5000 лева. Според въззивния съдебен състав и минимално предвиденото в
закона наказание е напълно достатъчно, за да подейства превъзпитателно и
възпиращо на подсъдимия, а също ще въздейства предупредително и по отношение на
останалите членове на обществото.
Въззивният
съд намери още, че и предявеният граждански иск, който е уважен в пълен размер
трябва да бъде намален, защото пострадалият е изпитвал дискомфорт и душевни
страдания в продължение на 3-4 дни след деянието. С уважаването на гражданския
иск в пълен размер не е спазен принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Отчетеното от районната инстанция чувство на страх, изпитвано от пострадалия и
към момента на разглеждане на настоящето дело, въззивният съд намери, че не се
дължи на деянието, реализирано от подсъдимия в настоящето производство, което е
насочено против човешкото достойнство, а е в резултат от реализираните от
подсъдимия деяния, за които е бил осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 7795/2017 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, едното от които е
насочено срещу телесната неприкосновеност на личността с пострадал частният
тъжител. Недопустимо е при преценката за размера на гражданския иск, който
представлява обезвереда за претърпените от пострадалия
имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието, за което подсъдимият е бил признат за виновен в съответното
производство, да бъдат отчитани и вредите от друго престъпно деяние, което е
предмет на друго наказателно производство. Ето защо въззивният съд намери, че
предявеният от тъжителя граждански иск за сумата от 5000 лева, следва да бъде
уважен до сумата от 500 лева, която в съответствие с принципа за справедливост
ще обезвъзмезди пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди,
изразили се в душевен дискомфорт в продължение на 3-4 дни, причинени му с
деянието по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147,
ал.1, пр.1 от НК, с което е накърнено
човешкото му достойнство, а в останалата част над тази сума, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода от делото и във въззивната инстанция, основателна се явява претенцията,
предявена от повереника на тъжителя, подсъдимият да бъде осъден да заплати
сторените от Г.Д. разноски в размер на 550 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар за процесуалното му представителство пред въззивния съд, за
което е представено писмено доказателство – договор за правна защита и
съдействие, видно от който сумата от 550 лв. действително е заплатена в брой от
ЧТ.
При извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, които да налагат нейната отмяна или изменение извън посочените, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
ал.1, т. 3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 17.12.2019г., постановена по
НЧХД №16703/2017г., СРС, НО, 9-ти състав, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ГЛОБА от 15000 лева на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
ИЗМЕНЯ присъдата от 17.12.2019г., постановена по
НЧХД №16703/2017г., СРС, НО, 9-ти състав в частта, с която подсъдимият О.А.С. е осъден да
заплати на гражданския ищец Г.С.Д.
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Г.Д. неимуществени вреди (болки и
страдания) от престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, ведно със законната лихва от 03.10.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това НАМАЛЯВА размера на уважената
част от предявения граждански иск до сумата от 500 лв. /петстотин лева/, като
го отхвърля в останалата част над тази сума, като неоснователен и недоказан.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.189,
ал.3 от НПК, подсъдимия О.А.С. с ЕГН-**********,
с адрес: ***, да заплати на ЧТ и ГИ – Г.С.Д. с ЕГН-**********, с адрес: ***,
сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща заплатен
адвокатски хонорар в производството пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.