РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100788 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул.
„България” № 81 В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Джозеф Мартинак
- Управители, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл.
ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против П. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: **********. За претендираните суми е издадена заповед № 762 от
04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2533 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че предявява иска си в срок, по повод съобщение от 24.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 2533/ 2021 г. на ХРС, получено на 11.03.2022 г., че заповед за изпълнение на
парично задължение № 762/04.11.2021 г. е надлежно връчена на длъжника - ответник в
настоящото производство, при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На 07.04.2016 г. ответницата
сключила договор за кредит № 647388 с Кредисимо, по силата на който получила сумата от
890,17 лева, която се съгласила да върне 9 броя вноски по 131.06 лева в срок до 31.12.2016
г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо погасителен
план, неразделна част към договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Приложените ОУ и
договор установявали сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Договорът бил
1
сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Приложение намирали
чл.9, чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК и процесният договор бил действителен като
сключен според цитираните повелителни норми и чл.22 от ЗПК. В Раздел X, чл.2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от договора,
страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска; а в Раздел VI, чл. 7 от
ОУ - същият да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII,
чл.2.6 от ОУ, било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата
му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответницата
сключила на 07.04.2016 г. и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай
Тръст, което се задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да
отговаря пред него солидарно с длъжника за всички задължения по договора за кредит, така
както те са установени в договора и приложенията му. Съгласно чл.3 от договора за
предоставяне поръчителство, дружеството се задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо. На 07.04.2016 г. Ай Тръст и Кредисимо сключили
договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за
всички задължения на ответницата по процесния договор за кредит. Така поръчителят
изпълнил задълженията си към ответницата по договора за предоставяне поръчителство.
Същевременно, тя не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит, при което
Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми нейни задължения на 18.02.2021
г., за което същия ден й било изпратено уведомление, според чл.3 ал.2 от договора за
предоставяне на поръчителство. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от
ответницата на Кредисимо суми, както следва: 890,17 лв. главница по договор за кредит;
114,15 лв. договорна лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 година; 380,72 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; във връзка с уведомяване и
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. Същия ден Ай Тръст
уведомил по електронна поща ответницата за извършеното плащане, според чл.3 ал.4 от
договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на
кредитора Кредисимо, както и за задължението й за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 605,36 лева и 229,47 лева
обезщетение за забава върху него. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, като цедент, прехвърлило своите
вземания към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера -
ищец в настоящото производство. Ответницата била уведомена за цесията на посочената от
нея в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 г. Ответницата не изпълнила в срок
задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, като и към предявяване на иска задължението все още било непогасено.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
2
установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата от общо 1 329,79 лв.,
формирана както следва:
890,17 лв. главница по договор за кредит;
114,15 лв. договорна лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 г.;
380,72 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане.
Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала за всяка забавена
погасителна вноска, по силата на чл.2 раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ,
неразделна част от договора за кредит. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г.
законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, според чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Ответницата
следвало да бъде осъдена, да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното
производство и за настоящото, в т.ч. и юрисконсултски възнаграждения.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал. 1 от ГПК, не представя
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор в указания му срок представя назначеният й на същото основание особен
представител, който оспорва изцяло предявения иск, като необоснован и недоказан. По
делото не били представи документи в оригинал, а представените копия не удостоверявали
волята на ответницата, т.к. налице било поставено и то не навсякъде сканирано копие на
подпис, както от едната страна, така и уж от ответницата. Всъщност липсвал подпис от
страна на ответницата на всички представени документи. Възразява, че липсвал превод по
банкова сметка на ответницата. Налице било съществено разминаване между представените
като текст документи и претенцията. Претендирал се даден заем в размер на 1 000 лв., а в
последствие - в размер на 890,17 лв. Особеният представител на ответницата възразява още,
че тя не е сключвала договор с Кредисимо, не е подписвала общи условия или договор за
поръчителство, не е уведомявана за наличието на какъвто и да е договор между Кредисимо,
поръчителя или сегашното дружество; не е уведомявана, че е изпаднала в забава или че е
налице предсрочна изискуемост на кредит, който не е теглила, не е получавала суми от така
посочения кредит, нито на ръка, нито по банкова сметка; никога не била уведомявана за
наличието на някаква претенция от което и да е от трите дружества, не е уведомявана и за
настъпила цесия. Ако все пак се докажело, че договорът за кредит е сключен от ответницата,
същият съдържал неравноправни клаузи /напр. по чл.4/, водещи да такова изменение на
волята на страните, че се достигало до нищожност на този договор. От друга страна, така
предоставеният кредит заобикалял закона и по съществото си надхвърлял законовото
ограничение от оскъпяване на годишна база с повече от 50%. Така договорът бил нищожен
3
и липсвало основание за предявяване на претенция срещу ответницата, която била жертва
на измамливи действия от страна на предварително сговорили се лица. Липсвало
доказателство, ищецът да е вписан в регистъра при БНБ за кредитни институции, което
предпоставяло липсата на възможност за придобиване чрез цесия на претендираното
вземане и съответно липса на възможност за водене на настоящото производство, като
липсвала легитимация. Липсвало и представено приложение №1 към договор за цесия,
доколкото самият договор за цесия не прехвърлял вземане към ищецът със страна
ответницата. Предвид изложеното, особеният представител на ответницата иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло. Не представя писмени доказателства, иска
изискването на справка и задължаването на ответника, да представи допълнителни писмени
доказателства по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, частно гражданско дело № 2533 по описа за 2021г.
на Районен съд - Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3 и длъжник П.
Д. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 890,17 лв. –
главница, представляваща платена главница на „Кредисимо“ АД от „Ай тръст“ЕООД по
Договор за потребителски кредит № 647388, сключен на 07.04.2016г., между „Кредисимо”
АД, град София и П. Д. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, град София и П. Д. Д. на 07.04.2016г., вземането по
който е прехвърлено от страна на „Кредисимо” АД и „Ай тръст“ЕООД на „АПС Бета
България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1
към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в
размер на 605.36 лв. – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство;
сумата в размер на 114,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016г. до
31.12.2016г. по договора за кредит; сумата в размер на 380,72 лв. – лихва за забава за
периода от 30.04.2016г. до 23.02.2021г. по договора за кредит; сумата в размер на 229.47
лева - лихва за забава за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г. по договора за предоставяне
на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 02.11.2021г. до окончателното й изплащане.
В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява
неплатени суми по Договор за потребителски кредит № 647388, сключен на 07.04.2016г.
между „Кредисимо” АД, град София и длъжника, както и по Договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата, сключен между «Ай Тръст» ЕООД и П. Д. Д., вземанията по
който са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. от „Ай Тръст"
ЕООД в полза на „АПС Бета България” ЕООД.
4
Съдът е уважил това заявление като е издал за част от претендираните суми заповед
№ 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, вкл.
и за разноските по делото в размер на общо 58.90 лв., а именно за сумата от общо 1 329,79
лв., формирана както следва: 890,17 лв. главница по договор за кредит; 114,15 лв. договорна
лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 г.; 380,72 лв. лихва за забава, ведно със законната
лихва върху главницата от 02.11.2016 г. до изплащане на вземането. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от
ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията,
предмет на заповедта.
В настоящото производство ищецът е представил неподписан Договор за
потребителски кредит № 647388 от 07.04.2016г. и приложение № 1 към същия, който се
сочи да е сключен между „Кредисимо“ АД и ответницата, по който „Кредисимо“ АД се е
задължил да предостави на кредитополучателя П. Д. Д. потребителски кредит въз основа на
приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и
единно споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е
видно, че кредитът е потребителски с условия погасителен план, със срок на кредита - 9
месеца, брой погасителни вноски - 9. Посочено е в договора, че падежната дата на първата
погасителна вноска е 30.04.2016 г., а последната на 31.12.2016 г. Общият размер на
предоставеният кредит е 1000.00 лв., при лихвен процент по кредита - 41.24% и годишен
процент на разходите /ГПР/ - 50 %.
Според чл.12 от договора за кредит кредитополучателят е дал съгласието си
Кредисимо да използва телефон и адрес за кореспонденция във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяване на договора, а именно ********** и е-mail: ********@***.**.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗКП и Общи
условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо
изявление, че желае да предостави обезпечение и да сключи договор.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2016 г., сключен
между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и П. Д. Д. в качеството на потребител,
по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД,
по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 86.48 лв. на месец
за периода на действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е сключен от
П. Д. Д. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по договора за кредит /чл.4, ал.1 от
договор за потребителски кредит № 647388/ да предостави обезпечение на кредита във вид
на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор
5
за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен
при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на
потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната
поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ
постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“
информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по
пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да
му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 07.04.2016 г. и
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
„Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Като писмени доказателства по делото е приобщена и разпечатка от уведомление до
П. Д. Д. от „Ай Тръст“ ЕООД, изпратено на електронна поща ********@***.** на дата
23.02.2021 г., съгласно което „Ай тръст“ ЕООД уведомява ответницата, че на 23.02.2021 г. е
заплатил просрочените й задължения към „Кредисимо“ЕАД по договор за потребителски
кредит с ID 647388, а именно: главница:890,17 лева; договорна лихва: 114,15 лева и
наказателна лихва за забава: 380,72 лева.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца и приложение № 1 към него,
идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредиторите „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на “АПС Бета България“ ЕООД вкл. и вземането,
произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2016 г., ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Според
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата процесните вземания
спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С пълномощни „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са упълномощили ищеца
„АПС Бета България” ЕООД да уведомят от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 02.03.2021 г. и във връзка с изпълнение на
законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Приложена по делото е и разпечатка от уведомление до ответницата от ищеца „АПС
Бета България“ ЕООД, изпратено на електронна поща ********@***.** на дата 02.04.2021 г.,
във връзка с извършената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
6
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл.
ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
На първо място и във връзка с възражението на ответната страна следва да се даде
отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника
кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника.
Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва
на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. В случая следва да се приеме, че цедентът „Ай тръст" ЕООД се явява надлежен
носител на процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „АПС Бета България"
ЕООД, което се установява по категоричен начин от представения по делото договор за
продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. от и приложението
/Приложение № 1/ към него.
Относимо за преценката на съда обаче е и обстоятелството, че настоящото
производство е проведено в отсъствието на ответника П. Д. Д., представлявана от особен
представител, както и че издадената по ч.гр.д. № 2533 по описа за 2021г. на Районен съд -
Хасково заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК не е била връчена на ответницата лично, доколкото тя не е била открита на
постоянния си и настоящ адрес, нито е установена нейната актуална месторабота.
В исковата молба са изложени твърдения, че вземането на «Ай Тръст»ЕООД по
договора за кредит № 647388, сключен с „Кредисимо“ АД е прехвърлено в полза на ищеца,
като следва да се отбележи, че с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, без за това да е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието
си спрямо последния обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая,
както бе посочено по-горе е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който
7
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по
гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби.
Относно последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца, изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, съдът намира, че от представените
по делото писмени доказателства не се установява на длъжника да е връчено уведомление в
тази насока. Липсват данни уведомлението за цесия от ищеца до ответницата, изпратено на
електронна поща ********@***.** на дата 02.04.2021 да е получен и съответно да е
достигнал до знанието на ответницата. В действителност, в представения по делото Договор
за потребителски кредит от 07.04.2016 г. са посочени адрес и телефонен номер за
кореспонденция с длъжника, но не се установява въпросното Уведомление за цесия да е
изпращано на посочения адрес или ответницата да е търсена и уведомявана за него по
телефона. Освен това и както бе посочено по-горе, по делото не е представено заявлението
на ответницата с искането за отпускане на кредит и с посочване на адрес, телефон или имейл
за връзка с нея, за да се приеме, че същата действително е титуляр на посочената в
неподписания от нея Договор за потребителски кредит електронна поща.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, принципно не може да бъде
игнорирано като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая обаче ответницата не е открита
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба
и доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключения
договор за цесия, имащ действие и спрямо задълженията й. Следователно длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия, респ. следва да се приеме, че ответницата не е надлежно уведомена за
цедираното вземане. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито
на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.
8
Поради изложеното съдът намира, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответницата. Волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна
сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие
спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме,
че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено при
условията на чл.47 ГПК в рамките на заповедното и исковото производства, редовността на
което не може да санира проявеното от страна на кредитора поведение, явяващо се в
противоречие с принципите на добросъвестно упражняване на правата, предшестващо
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе
съображения.
С оглед на изложеното, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество
не се явява кредитор на ответника, а такъв продължава да бъде „Кредисимо"АД и/или «Ай
Тръст» ЕООД, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Само за пълнота следва да се отбележи още, че съдът намира за основателно
възражението на особения представител на ответника, че от представените от ищеца
доказателства не може да се установи по категоричен начин и сключването на процесния
Договор за потребителски кредит № 647388 от 07.04.2016 г., респ. договора за
поръчителство от същата дата, сключен с "Ай Тръст" ЕООД.
Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат от
твърдения за сключен между „Кредисимо" АД и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
9
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай,
за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени
неподписаните документи - договор за потребителски кредит № 647388 от 07.04.2016 г., и
общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответницата,
но по делото липсва и не е предсатвено заявлението, попълнено и подписано от П. Д. Д., с
което тя първоначално е поискала от «Кредисимо»АД да й бъде предоставен потребителски
кредит и в което да е посочила размера на искания кредит и начина, по който да й бъде
преведен. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства такова заявление да
е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора.
Следователно, по делото не е доказано сключването на договор за потребителски
кредит между "Кредисимо" АД и П. Д. Д.. В случая липсват представени доказателства от
ищеца и относно размера на непогасения остатък на дължимите от ответницата вноски,
както и по отношение на извършени плащания от нейна страна, доколкото се твърди, че е
предоставен кредит в размер на 1000 лв., а като главница се претендира различна сума –
890,17 лв. Не са формулирани и доказателствени искания в тази връзка, въпреки
разпределената доказателствена тежест и съответно изложените в отговора на исковата
молба доводи и от страна на ответника. Не са представени никакви доказателства и за това
кога и по какъв начин «Кредисимо»АД е превело в полза на ответника уговорената заемна
сума от 1000 лева, за да възникне задължението на ответницата да върне същата на своя
кредитор при условията, визирани в Приложение №1 към Договора.
По делото липсват доказателства и за това "Ай тръст" ЕООД да е изпълнило
задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им договор. Следва да се
отбележи на това място, тъй като се претендират вземания, цедирани на ищеца и с правно
основание договор за поръчителство, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД, с
договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да
съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно
задължение. В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна
на „Ай Тръст“ ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответницата
договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с
потребителя за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Известни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително
и техния размер са налични в уведомленията до ответника от страна на „Ай тръст“ЕООД, но
категорични и конкретни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя на
кредитора, включително и техния размер, не се съдържат в останалите приети по делото
писмени доказателства. Такива биха били единствено банковите платежни документи или
счетоводни документи, каквито по делото липсват, поради което и на това основание искът
10
следва да се отхвърли в неговата цялост.
Основателни са и възраженията на особения представител на ответника за наличието
на нищожни договорни клаузи във връзка с процесните договори – за кредит и за
поръчителство, макар предмет в настоящото производство да са вземания, произтичащи
само от договора за кредит № 647388 от 07.04.2016 г. При претенцията за реалното им
изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да извърши и преценка относно
съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане
действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира
(в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под
формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните възражения в
тази връзка се явяват изцяло основателни. При справка в Търговски регистър се установява,
че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо"
ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията
на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на
същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума
– при предоставена в заем сума от 1000 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в
общ размер на 1179,54 лева. При включването му в годишния процент на разходите,
размерът му значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за кредит
на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит условие
за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави искания от
потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да
извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с
обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да предостави банкова
гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която
доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
11
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" АД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме,
че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 07.04.2016 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не би било дължимо от потребителя, макар в случая и то да
не се претендира.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 2533 по описа на РС Хасково за 2021 г.,
респ. че длъжникът е бил уведомен за цедирането им на ищеца. По така изложените
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2533 по описа
на РС Хасково за 2021 г.
12
На ответника не се дължат разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК, тъй като по
делото липсват твърдения и доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „България” №
81 В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Джозеф Мартинак - Управители,
срещу П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, иск с правно основание чл.422 ал.1,
вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, за приемане на
установено, че П. Д. Д. дължи на „АПС Бета България” ЕООД сумата от 1329,79 лв.,
формирана както следва: 890,17 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
647388, сключен на 07.04.2016г., между „Кредисимо” АД, град София и П. Д. Д., вземането
по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо” АД и „Ай тръст“ЕООД на „АПС Бета
България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1
към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в
размер на 114,15 лв. – договорна лихва за периода от 30.04.2016г. до 31.12.2016г. по
договора за кредит; сумата в размер на 380,72 лв. – лихва за забава за периода от
30.04.2016г. до 23.02.2021г. по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.11.2021г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2533 по описа за 2021г. на
Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
13