Р Е Ш Е Н И Е
№2275/23.11.2021г.
гр. Пловдив, 23 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети ноември,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно,
касационно дело №2040 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“СЛАВИНА“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Пролет“ №2, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалва Решение №391 от
12.04.2021г. по Н.А.Х. дело №20205330207969 (7969) по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., ХХIII-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №540162-F569515 от 06.10.2020г., издадено от директора на
Дирекция “Обслужване“ в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на
Националната агенция за приходите (НАП), с което на “СЛАВИНА“ ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се отмени изцяло процесното
НП.
Ответникът по делото-
ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. На 20.09.2021г. по
делото постъпва молба с Вх.№16085 от юрисконсулт М.Д.- пълномощник, в която се
изразява становище за неоснователност на касационната жалба; претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Георги Гешев, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 07.07.2020г.
от страна на жалбоподателя е подадено заявление с Вх.№303912002247284 в ТД- Пловдив
за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Според посоченото
заявление и приложената към него нарочна справка по смисъла на чл.74, ал.2, т.1
от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност
(ППЗДДС) за облагаемия оборот по месеци, е деклариран облагаем оборот по
смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към
30.06.2020г. в размер от общо 115 739,00 лв., респективно за периода
01.07.2019г. – 31.06.2020г. По повод подаденото заявление е извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС.
За резултатите от
проверката се съставя Протокол №********** от 20.07.2020г. (неправилно датиран
като такъв от 20.07.2019г.), съгласно който протокол за периода от 01.06.2019г.
до 31.05.2020г. дружеството жалбоподател е достигнало облагаем оборот над 50 000,00
лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 08.06.20202г., тъй
като 07.06.2020г. е неделя, почивен ден, съгласно чл.96, ал.1, изр.1 от ЗДДС,
което обаче е направено на 07.07.2020г. Приетите по
преписката (по делото) доказателства не позволяват формирането на извод дали
Протокол №********** от 20.07.2020г. е връчен на жалбоподателя и евентуално на
коя дата това е станало.
На 11.09.2020г. се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F569515, с който деянието
на жалбоподателя, изразяващо се в неподаване на заявление за регистрация по
ЗДДС в срок до 08.06.2020г. (тъй като 07.06.2020г. е неделя, почивен ден), се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Според нарочна разписка, обективирана в процесния АУАН, екземпляр от същия е получен от К.С.М.-
представляващ (управител и едноличен собственик на капитала на “СЛАВИНА“ ЕООД,
според информация, достъпна в интернет на страницата на Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)). Против АУАН
постъпва възражение с Вх.№70-00-8963 от 11.09.2020г., след което е издадено процесното НП.
Видно от процесните АУАН и НП, в същите е записано, че „…заявлението за регистрация е следвало да
бъде подадено до 08.06.2019г. включително“, вместо “до 08.06.2020г.“.
Пак според процесните АУАН и НП, нарушението е извършено на 09.06.2020г.
в гр. Пловдив и е констатирано (установено) при извършването на проверка,
документирана с Протокол №*********/20.07.2019г. (всъщност с Протокол
№********** от 20.07.2020г.).
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава процесното
НП, тъй като същото е правилно и законосъобразно.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според настоящия състав
на съда, посочените по-горе нарушения на изискванията за съдържанието на АУАН и
НП не са от категорията на съществените такива и не препятстват правото на
защита на наказаното лице, нито пък препятстват съдебния контрол.
На следващо място, ЗАНН предвижда срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя, които представляват особено важна предпоставка за
законосъобразното развитие на производството по реализиране на отговорността, а
неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане
на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
представляващо абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно
производство, и има за последица отмяната на постановения в едно такова
производство акт. Според чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1, пр.2
от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя.
Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията “откриване”
на нарушението /нарушителя/ и “установяване” на нарушението, като последното се
извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя,
респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение,
било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна
страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на
тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна
страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно
наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са
последващи откриването на нарушението и представляват
част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането
на административните наказания.
Процесният АУАН е съставен на 11.09.2020г.,
като в същия е посочено, че вмененото на жалбоподателя нарушение е “констатирано
(установено) при извършване на проверка в ТД на НАП Пловдив за установяване на
наличие на условия за регистрация по ЗДД, документирана с протокол по чл.50 от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) с №**********/20.07.2019г. (всъщност
с Протокол №********** от 20.07.2020г.).
Според протокола от
20.07.2020г., констатациите в същия са направени въз основа на подаденото от
жалбоподателя заявление с Вх.№303912002247284 от 07.07.2020г.
и приложените към заявлението документи.
Съответно, 3-месечният
срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече от 07.07.2020г.,
на която дата в ТД- Пловдив на НАП са представени от касатора
всички документи, въз основа на които е установено нарушението, поради което
съставянето на АУАН с №F569515 на 11.09.2020г. се явява направено в рамките на преклузивния срок за целта или преди 07.10.2020г.
Най-сетне, съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание
на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да
се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, както правилно
приема районният съд, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод,
че процесното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения, макар същото
да е извършено за първи път.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което същата следва да се остави без уважение.
А предвид очерталия се
изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП), за настоящата инстанция.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№391 от 12.04.2021г. по Н.А.Х. дело №20205330207969 (7969) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2020г., ХХIII-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №540162-F569515 от 06.10.2020г., издадено от
директора на Дирекция “Обслужване“ в ТД- Пловдив на НАП, с което на “СЛАВИНА“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА “СЛАВИНА“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Пролет“ №2, ет.2, ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………