Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
гр. Велико
Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 143 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 231, ал. 1 и чл. 237, ал. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. с чл.
19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/. Образувано е по жалба на И.Х.С.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г., издадена
от министъра на правосъдието. С оспорената заповед, на основание чл. 10, ал. 2,
т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл. 226, ал. 1,
т. 4 от ЗМВР и с подадена от И.С. молба вх. № 97/ 05.01.2022 г., е прекратено
служебното правоотношение на същата на длъжността „Началник на областна служба
„Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на
наказанията“ в ОСИН – Велико Търново“, и са определени дължими на служителя
обезщетения по чл. 234, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 от ЗМВР. С цитираната молба,
съдържаща се в преписката, С. е поискала да бъде освободена от посочената
по-горе длъжност по собствено желание.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради издадаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага твърдения, че на 01.05.2022 г. е била извикана от заместник-директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ в главната дирекция в гр. София, без да знае целта на това посещение. Там на практика е била принудена от главния директор на ГДИН и от заместника му да подаде молба за напускане, като е било посочено, че алтернативата е дисциплинарното й уволнение, тъй като срещу нея има подаден сигнал. Тъй като й било казано, че трябва да действа незабавно и не е имала достъп до съответната нормативна уредба, нито възможност за консултация с адвокат, макар да не е знаела за основание за дисциплинарно преследване, в смущението си И.С. е подала исканата от ръководството молба, написана саморъчно и без посочена дата от която да бъде прекратено служебното правоотношение. След излизане от сградата на ГДИН в гр. София се почувствала зле здравословно и веднага след прибирането си в гр. Велико Търново била прегледана от личния си лекар, който й предписал 5 дни домашно лечение, а впоследствие още пет дни такова. На 11.01.2022 г. предприела пътуване със съпруга си, при което получила мозъчен инфаркт, диагностициран в „МБАЛ Исперих“, където била приета за лечение. Междувременно преди това, също на дата 11.02.2022 г. подала заявление на основание чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, за оттегляне на молбата й за напускане по собствено желание. След излизането й от болница разбрала, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била издадена още на следващия ден след подаването на молбата й. След няколко дни тази заповед била публикувана в бюлетина на ГДИН, но била връчена на жалбоподателката едва на 22.02.2022 година. Междувременно, на 17.02.2022 г. С. получила по пощата становище, че не се уважава заявлението й за оттегляне на молбата за напускане, тъй като вече има издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка оспорващото лице изтъква, че при издаването на заповедта не е спазена разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, като органът по назначаването не се е съобразил с установения в нея срок за подаване на заявление за оттегляне. От съда се иска да отмени Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г., издадена от министъра на правосъдието, оспоравщото лице да бъде възстановено на заеманата длъжност и да му се изплатят дължимите обезщетения, съгласно ЗМВР. В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез пълномощника си ***К.С. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания, с позоваване на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В допълнение на оплакванията си сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., съгласно която не се издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение, ако в 7-дневен срок от подаването й, молбата бъде оттеглена от подателя. В тази връзка намира за загубила значение посочената в писменото становище на ответника, практика на ВАС по дела със сходен предмет. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – министърът на правосъдието, чрез пълномощника си ***Е.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на установените за това процедурни правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и заявеното от И.С. желание за прекратяване на служебното й правоотношение. Доводи в тази насока излага в в писмено становище /л. 48/ и в хода на устните състезания. Намира за изцяло недоказани, вкл. и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, оплакванията за оказан натиск върху С. да подаде молба за прекратяване на служебното правоотношение. Изтъква че няма данни ответникът по жалбата лично или чрез свои представители е възбудил в служителя основателен страх от предстояща опасност, с който да мотивира подаването на молба за напускане. Същевременно сочи, че към момента на подаване на тази молба е бил наличен доклад на ръководителя на инспектората към Министерството на правосъдието, съдържащ предложение ОСИН - В. Търново да бъде включена в годишния план за проверки през 2022 година. Счита, че в доклада са отразени факти и са дадени препоръки, които биха могли да имат отношение към формирането на желание у И.С. за прекратяване на служебното правоотношение. На последно място изтъква, че оспорената заповед е издадена преди подаването от служителя на заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на правоотношението, а е преценката дали тази заповед да бъде оттеглена е в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото доказателства се установява, че от 03.09.2018 г. И.Х.С.,
държавен служител, е била назначена от министъра на правосъдието на длъжност
„Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на
районна служба „Изпълнение на наказанията“ в областна служба „Изпълнение на
наказанията“ - Велико Търново“, специфично наименование на длъжността
„Комисар“. Съгласно представена справка рег. № 6006/ 01.06.2022 г. на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията, по данни от личното кадрово досие на
служителя, за периода в който е заемала тази длъжност /03.09.2018 г. –
22.02.2022 г./, срещу И.С. не е имало образувани приключили или неприключили
дисциплинарни производства.
Във връзка с подаден сигнал с рег. № 94-00-138/
15.06.2021 г. и в изпълнение разпореждане на заместник-министър на
правосъдието, от държавен инспектор в инспектората към Министерството на
правосъдието е била извършена проверка в ОСИН – Велико Търново. Видно от
становище на началника на ОСИН – Велико Търново относно проверката на
инспектората към МП, изпратено до проверяващия държавен инспектор с придружително писмо рег. № 2787/ 27.08.2021 г. /л. 135 – л.
148/, жалбоподателката е била наясно с извършваната
проверка и нейния предметен обхват, като е дала данни и разяснения, и е
изразила виждането си по отделните обстоятелства, попадащи в обхвата на същата.
Констатациите от проверката и становището на началника на ОСИН – Велико Търново
са отразени в доклад, представен от ръководителя на инспектората на министъра
на правосъдието с Докладна записка № 94-00-138/ 24.09.2021 г. /л. 51 – л. 56 от
делото/. В доклада са отразени и заключенията на извършилия проверката държавен
инспектор, като са дадени следните препоръки: да се преустанови практиката в ОСИН
– Велико Търново да бъдат назначавани близки роднини и съпрузи; да бъде
отменена заповед на началника но ОСИН – Велико Търново, като същият започне да
изпълнява задължението си да супервизира /одитира/ дейността на подчинените му служители; да се
предприемат действия за нормализиране на отношенията в колектива и създаване на
добър микроклимат, от страна на ГДН да бъде създаден механизъм за контрол
дейността на началника на ОСИН – Велико Търново и обратна връзка със
служителите от цялата служба. Тъй като извън обхвата на конкретната проверка е
останала по-голямата част от дейността на службата, с доклада е направено
предложение ОСИН – Велико Търново да бъде включена в годишния план за 2022
година. С писмо изх. № 94-00-138/ 28.09.2021 г. на ръководителя на инспектората
при МП, докладът е бил изпратен на началника на ОСИН – Велико Търново за
изпълнение на препоръките, които го касаят /л. 51/. С Докладна записка рег. №
3328/ 13.10.2021 г. комисар И.С. е уведомила главния директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ за изпълнението на препоръките от доклада на инспектората и
отново е взела становище по част от фактическите констатации и изводите в този
доклад. Няма данни във връзка с коментирания доклад да са предприемани някакви последващи действия от преките ръководители на жалбоподателката или от министъра на правосъдието като
орган по назначаването на държавния служител. Видно от покана рег. № ИЗ 4462/
22.12.2021 г., на 05.01.2022 г. в 10:00 часа, началникът на ОСИН – Велико
Търново е имал служебен ангажимент по изслушване обясненията на служител в хода
на образувано дисциплинарно производство /л. 87 от делото/. Междувременно със
Заповед № 1/ 04.01.2022 г. на главния директор на ГДИН, началникът на ОСИН –
Велико Търново е бил командирован на дата 05.01.2022 г. в гр. София, за участие
в работна среща, като видно от представената пътна книжка, командированото лице
е пътувало на посочената дата от гр. Велико Търново до ГДИН - гр. София и
обратно. При посещението й в гр. София комисар И.Х.С. е подала до министъра на
правосъдието молба с вх. № 97/ 05.01.2022 г. на ГДИН, с искане да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност „Началник на ОСИН, той и началник на
РСИН в областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново“, по нейно
желание, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Върху молбата е поставена
резолюция за съгласие от главния директор на ГДИН, също от дата 05.01.2022
година.
Въз основа на подадената молба, със
Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г. на министъра на правосъдието, на основание чл.
10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл.
226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на комисар И. Х.
С. на длъжността „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той
и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в ОСИН – Велико
Търново“, и са определени дължими на служителя обезщетения по чл. 234, ал. 1,
ал. 5 и ал. 8 от ЗМВР.
Видно от приложените към жалбата преписи
от болнични листове, амбулаторни листове и епикриза,
в периода от 05.01 до 09.01. 2022 г. И.С. е била в отпуск поради временна
неработоспособност с диагноза на заболяването „Повишено кръвно налягане при
липса на диагноза хипертония“, режим на лечение домашен. В периода от 10.01 до
15.01. 2022 г. жалбоподателката е била в отпуск
поради временна неработоспособност с диагноза на заболяването „Световъртеж и
нарушение на устойчивостта“, режим на лечение домашен-амбулаторен. На
11.01.2022 г. И.С. е постъпила по спешност в „МБАЛ Исперих“ ЕООД - гр. Исперих
по повод остронастъпил световъртеж, гадене и неколкократно повръщане, диагноза „ИМИ в басейна на ВБА“,
като е изписана след лечение и подобрение на състоянието, на дата 15.01.2022
година. На същата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност в
периода от 15.01.2022 г. до 14.02.2022 г. с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен
от неуточнена оклузия или стеноза
на прецеребрални артерии“, режим на лечение
домашен-амбулаторен. На последно място, в периода от 15.02.2022 г. до
16.02.2022 г. на И.С. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност с
диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“, режим на лечение домашен-амбулаторен.
Междувременно с
вх. № 138/ 11.01.2022 г. на ГДИН – гр. София, чрез главния директор на ГДИН, до
министъра на правосъдието е било подадено заявление от комисар И.Х.С., за
оттегляне на молба с вх. № 97/ 05.01.2022 г. за прекратяване на служебното
правоотношение. С писмо рег. № 328 от 12.01.2022 г. /вх. № 92-15 от 13.01.2022
г. на МП/, главният директор на ГДИН е представил на министъра на правосъдието
заявлението за оттегляне, ведно с молбата на комисар И.С. от 05.01.2022 г.,
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и първите два от
изброените по-горе болнични листове. В придружителното
писмо /изготвено от сектор ПНО/ е изразено становище, че заявлението за
прекратяване на служебното правоотношение е оттегляемо,
но в случая заповедта за освобождаване вече е издадена, а оттеглянето е
извършено след като първоначалната молба е била разгледана и уважена от
работодателя. Върху писмото е поставена резолюция „Да. Съгласна“, без дата, а
впоследствие такава „г-жа В. С. за изпращане по компетентност“, от дата
08.02.2022 г. /л. 16 и л. 34 от делото/. С писмо рег. № 1775/ 14.02.2022 г. на
ГДИН, И.С. е била уведомена, че съгласно резолюция на министъра на
правосъдието, искането й от 11.01.2022 г. не се уважава, като е приложено копие
от писмото на ГДИН от 12.01.2022 година. С писмо рег. № 1774/ 14.02.2022 г. на
ГДИН, до ИФЗ „Началник на РСИН в ОСИН – Велико Търново“ също е изпратено
писмото от 12.01.2022 на ГДИН, същият е уведомен, че искането на комисар С. за
оттегляне на молбата от 0501.2022 г. не е уважено и че следва да се предприемат
действия във връзка с връчване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г. на министъра на правосъдието
е била връчена на И.Х.С., срещу подпис, на дата 22.02.2022 г., видно от
саморъчното отбелязване в екземпляра на л. 19 от делото/. Жалбата срещу тази заповед е подадена чрез органа, който я е издал, на
дата 07.03.2022 г., съгласно входящия номер, даден от деловодството на
ответната администрация. Първоначално жалбата е подадена до Върховен
административен съд на Република България, като с Определение № 3035/
31.03.2022 г. по адм. дело № 2525/ 2022 г. на ВАС, на
основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, производството по посоченото дело е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико
Търново.
В съдебната фаза на производството от жалбоподателката са представени копия от обжалваната
заповед, от документи, съдържащи се административната преписка и от изброените
по-горе епикриза, болнични листове и амбулаторни
листове. По нейно искане от ответника и от неучастващи в производството лица са
изисквани намиращи се при тях документи, вкл. коментираните по-горе покана за
изслушване или даване на писмени обяснения, командировъчна заповед, становище
на комисар С. по проверката на инспектората към МП и други, посочени по-горе в
решението. От ответника се представиха документите от административната
преписка, а също доклада от държавен инпектор в
инспектората към МП и докладната записка от комисар И.С. по изпълнение на
препоръките в този доклад, също упоменати по-горе. По искане на ответника са
изслушани обясненията на жалбоподателката дали е била
запозната със съдържанието на доклада от проверка на инспектората към МП, като
същата заявява, че е била запозната с въпросния доклад, който й е бил изпратен
от ръководителя на инспектората и от ГДИН. През месец октомври 2021 г.
изпратила докладна записка за предприетите действия по препоръките в доклада.
Заявява, че този този доклад не е формирал волята й за напускане, тъй като има
дългогодишен ми опит като юрист и го счита за незаконосъобразен и неотговарящ
на истината. По искане на жалбоподателката бяха
изслушани с показанията на свидетелите Д.Д.П. –
надзирател в арест – гр. Велико Търново към РСИН – Велико Търново, И.Л.Й. –
главен директор на ГДИН, Ц. Т.Ц. – заместник главен директор на ГДИН и Н.Д.К.-
съжителстващ на съпружески начала с И.С..
Свидетелят Д.Д.П.
в показанията си сочи, че в началото на януари 2022 г. е пътувал със служебния
служебно до гр. София и обратно, с комисар И.С., тогава началник на ОСИН –
Велико Търново. Пътуването е било разпоредено от жалбоподателката по телефона, предния ден късно след обяд,
като на свидетеля не е съобщен поводът за него. По пътя за гр. София двамата
разговаряли относно възможната причина за тази командировка, която не им била
известна. И.С. не била особено притеснена, предполагала, че става въпрос за
изграждането на новия арест. В София пристигнали около 10:00 часа преди обяд, П.
останал в автомобила в двора на ГДИН, а С. отишла при ръководството. Върнала се
след около след 15-20, максимум 30 минути, видимо притеснена и първите й думи
били, че са я принудили да си подаде оставката, което било неочаквано за
свидетеля. Не уточнила кой конкретно я е накарал. След това жалбоподателката
провела телефонни разговори със съпруга си и г-н О. /служител в ОСИН – Велико
Търново/ относно случилото се в ГДИН. Свидетелят няма конкретни спомени от тези
разговори, освен репликите на И.С. „подадох си молбата за напускане“ и
„принудиха ме, нямах избор“. Споменала, че е говорила с главния и заместник
главния директор, без да уточнява какви са били разговорите. На връщане от гр.
София минали през аптека, закупили лекарство за жалбоподателката,
по време на пътуването тя пила няколко пъти от него, като край гр. Севлиево
спрели, защото й прилошало. На влизане в гр. Велико Търново на С. видимо й
станало зле и разпоредила П. да я закара на лекар, като той я оставил пред
поликлиниката. След това не я е виждал до напускането й. Твърди, че е знаел за
проверка от инспектората към МП, но не е запознат с доклада, не е останал с
впечатление, че до пътуването до гр. София, И.С. има намерение да напуска
работа.
Свидетелят И.Л.Й. заявява, че се е
запознал доклада на инспектората към МП в края на месец октомври 2021 г.,
когато го получил от инспектората. Мерките, които предприел били запознаване с
доклада на заместник главния директор на началника на отдел „Социални дейности
и възпитателна работа“, и изпращане по компетентност на началника на ОСИН - гр.
Велико Търново, за предприемане на съответните действия. Знае, че И.С. е подала
отговор до МП, за който отговор смята, че не е бил изпратен до ГДИН, твърди че
не е запознат със съдържанието на този отговор. При предявяване на Докладна
записка рег. № 3328/ 13.10.2021 г. от комисар С. свидетелят заявява, че е
възможно да виждал тази докладна записка, но няма спомен, като отбелязва факта,
че предявеният документ не съдържа негова резолюция. Изказва предположение, че
е възможно при получаването й в ГДИН да не е бил на работа и да е бил заместван
от някого, няма спомен преди срещата на 05.01.2022 г. да е провеждал разговор с
И.С. относно доклада, не й е изисквал обяснения. Според свидетеля Й. в
съдържанието на самия доклад има притеснителни данни за наличието на нарушения.
В края на м. декември 2021 г. между него и министъра на правосъдието е бил проведен
телефонен разговор по повод извършена проверка от инспектората към МП, като
свидетелят, в качеството му на главен директор на ГДИН е бил запитан има ли
извършена проверка от главната дирекция въз основа на този доклад. След като
отговорил, че такава проверка не е извършвана, тъй като в доклада липсва
подобно указание, получил разпореждане от министъра за извършване на
дисциплинарна проверка, с цел изясняване допуснати ли са нарушения. По тази
причина комисар С. била извикана по телефона на среща в ГДИН, дата 05.01.2022
г., без да се уточнява повода. На срещата присъствал и заместник главния
директор Ц.Ц.. Свидетелят Й. запознал С. с доклада на
инспектората към МП, установил, че тя е предварително запозната с този доклад и
й разяснил, че на база констатациите в него ръководството на ГДИН трябва да
извърши дисциплинарна проверка. Жалбоподателката
заявила, че не вижда нищо сериозно, а свидетелят отбелязал, че по негово мнение
не е така. След това С. попитала дали може да подаде заявление за напускане
по собствено желание, на което Й.
отговорил, че пречка за подаване на такова заявление има само при вече издадена
заповед за дисциплинарна проверка, но не и преди това. Разговорът преминал
нормално, без повишаване на тон и критика. След това получил заявление за
напускане от С. по нейно желание, заявлението не е било написано в неговия
кабинет. Придвижването на заявлението станало в рамките на един ден, каквато е
обичайната практика с документооборота в ГДИН. Предвид подаването му,
свидетелят Й. не е издавал заповед за започване на дисциплинарна проверка, нито
е отправял предложение за издаването на такава от органа по назначаването.
Издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение било на основание
така подаденото заявление. На въпрос на жалбоподателката
свидетелят заявява, че министърът на правосъдието е орган и по неговото
назначаване и той не може да влияе дали да бъде образувано дисциплинарно
производство срещу друг служител, нито за начина на прекратяване на служебното
правоотношение с такъв служител, а също и да взема отношение по доклада на
инспектората към МП.
В показанията си свидетелят Ц.Ц. /заместник главен директор на ГДИН към релевантния
момент/, че в началото на месец януари 2022 г.,
И.С. е била извикана в ГДИН. Уведомяването за срещата станало предния
ден, по телефона. Първо отишла в неговия кабинет и след това двамата влезли в
кабинета на главния директор. Последният уведомил жалбоподателката,
че предстои да бъде образувано дисциплинарно производство срещу нея, във връзка
с доклада на инспектората към МП. Свидетелят не помни дали е имало други теми
при проведения разговор, нито как е реагирала С., вкл. дали е ставало въпрос за
нейно напускане. Посещеието при главния директор
продължило кратко, около 5 минути, след което отново отишли в кабинета на Ц.,
там жалбоподателката написала заявление за напускане.
Това станало за около 5-10 минути, като свидетелят си спомня, че С. му поискала
за ползване Закона за МВР. След това не
е виждал жалбоподателката.
Според
показанията на свидетеля Н.К., в относимата им част,
същият съжителства с жалбоподателката от 2001 г., тя
е юрист с 10 годишен стаж в отдел „Закрила на детето“ и 8 години като разследващ
полицай. Заела е длъжността „Началник на
ОСИН, той и началник на РСИН в областна служба „Изпълнение на наказанията“ -
Велико Търново“ през месец септември 2018 г., след провеждане на конкурс. По
тази причина са се преместили да живеят от гр. Трявна в гр. Велико Търново.
Според свидетеля, И.С. е отговорен човек с твърд характер, съвестно изпълнява
задълженията си и ползва се с уважение сред голяма част от служителите в ОСИН –
Велико Търново. След постъпването си установила ред в службата, задвижила
процедура по придобиване на сграда за нов арест, всичко в работата й вървяло
добре до 2021 година. През лятото на 2021 г., по време на годишния й отпуск й
се обадили от ОСИН – Велико Търново и й казали, че е дошъл служител от
инспектората към МП и извършва проверка по анонимен сигнал. Била е уведомявана
по телефона от служители за извършваните от проверяващия действия, след това
писала доклад и предприемала мерки по отстраняване на забележките, констатирани
от инспектората. Независимо от проверката, И.С. не е имала намерение да напуска
работа, от една страна поради наличието на кредити, устройване в гр. Велико
Търново, необходимост да се издържа син студент, а от друга, поради желание за
кариерно и научно развитие. На 04.01.2022 г., първи работен ден януари С. отишла нормално на работа, като
споделила със свидетеля планове за този и следващия ден. Около 16:00 часа се
обадила по телефона с притеснен глас и казала, че плановете за другия ден няма
да се реализират, тъй като е поучила обаждане от ГДИН, че на следващия ден
сутринта, трябва да бъде в главната дирекция. След прибирането си от работа на
04.01.2022 г. С. била разтревожена и притеснена. Казала, че се обаждала в ГДИН, но не са и вдигнали
телефона, провела е телефонни разговори с други директори на дирекции. Тръгнала
за София рано сутринта на 05.01.2022 г., свидетелят я изпратил, имали уговорка
със сина им по негов приятел да й предаде документи. Около 10:00 часа на същия
ден С. се обадила на К. по телефона, като била много разстроена. Съобщила му,
че е била привикана в канцеларията на главния директор, била е приета студено и
след кратък разговор са й казали, че за да не бъде дисциплинарно уволнена,
трябва да си подаде молба за напускане. Уведомила го по телефона и че не се
чувства добре здравословно, има световъртеж и й се гади. Впоследствие разказала
на свидетеля, че когато е отишла в ГДИН е била при заместник главния директор,
след това отишли при главния директор. Последният се държал странно, казал, че
има лоши хора, не е нищо лично и С. да си подава молбата, да си вземе заплати и
да си търси работа. Поставена в това положение, тя отишла в стаята на заместник
главния директор и там написала молбата за напускане. След излизането си, пред
сградата на ГДИН се срещнала с познатия на сина им, който й предоставил
документи. Като стигнала до служебния автомобил се почувствала много зле,
благодарение на свидетеля Д.П. е успяла да стигне до гр. Велико Търново. След
прибирането си в гр. Велико Търново С. продължавала да не се чувства добре,
било предприето посещение в спешна помощ и лечение. Поради това свидетелят К.,
който на 11.01.2022 г. имал служебни ангажименти в Разград – явяване по съдебни
дела като адвокат, решил да я вземе със себе си. По пътя на жалбоподателката
й прилошало и постъпила в болница в гр. Исперих с мозъчен инфаркт. След
изписването от болницата останала в домашен стационар, свидетелят твърди, че
влошеното й здравословно състояние продължава и към момента на даване на
показанията. Междувременно, преди постъпването й в болница, И.С. и свидетелят К.
установили, че има възможност да се оттегли молбата за прекратяване на
служебното правоотношение. Жалбоподателката била
написала и подписала екземпляри от такова, на 11.01.2022 г. те били у свидетеля
К., който направил необходимото единият да бъде подаден в деловодството на ОСИН
– Велико Търново, а другия директно до министъра на правосъдието. Около средата
на месец февруари свидетелят и С. видели залепена на жилищния блок обратна
разписка, с която е изпратено становището на ГДИН, по заявлението за оттегляне
на молбата за напускане. След няколко дни от служители в ОСИН – Велико Търново
на жалбоподателката била връчена заповедта на
министъра на правосъдието за прекратяване на служебното й правоотношение за
което бил изготвен протокол.
Показанията на свидетелите се ценят от
съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и възможната
заинтересованост на свидетелите Д.П., И.Й. и Ц.Ц.,
като намиращи се в служебна зависимост от ответника. Същевременно съдът отчита
факта, че свидетелите Й. и Ц. са присъствали на място при провеждането на
срещата с жалбоподателката в ГДИН, а вторият и при
написването на молбата й за напускане, а свидетелят П. е контактувал с нея
непосредствено преди и след посещението й в главната дирекция на 05.01.2022
година. Свидетелят К. е пряко заинтересован от изхода на делото, като съжителстващ
от десетилетия на съпружески начала с жалбоподателката,
но същевременно като неин най-близък е запознат с факти и обстоятелства относно
реакцията й при извършената проверка и изготвения доклад от инспектората към МП
и изготвения, относими към предмета на разглеждания
спор. При това положение настоящият състав кредитира с доверие свидетелските
показания, доколкото те не влизат в пряко противоречие помежду си или със
съдържанието на приобщените към делото документи, с изключение показанията на
свидетелите К. и П., касаещи провеждането на срещата в ГДИН и подаването на
молбата за напускане, а на свидетеля К. - и относно обстоятелствата
непосредствено предхождащи и следващи въпросната среща. Последно изброените
показания не са дадени от позицията на очевидци, а изцяло възпроизвеждат
разкази на жалбоподателката, поради което не се
кредитират безрезервно от съда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е заповед, издадена от министъра на правосъдието, като орган по
назначаването, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и чл. 226, ал.
1, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е
прекратено служебното правоотношение между жалбоподателката,
като „Началник на ОСИН, той и началник на РСИН в областна служба „Изпълнение на
наказанията“ - Велико Търново“. Процедурата се развива като административно
производство с издаване на административен акт, който притежава всички
характеристиките по чл. 21 от АПК.
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, чиито интерес е пряко
засегнат по негативен начин от оспорения индивидуален административен акт,
предвид подаденото заявление за оттегляне молбата за прекратяване на служебното
му правоотношение. Оспорването е извършено преди изтичане на преклузивния срок по чл. 231 от ЗМВР, вр.
с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на цитираната норма от ЗМВР.
Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в
настоящото производство.
Обжалваната заповед за прекратяване
служебното правоотношение на държавния служител е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност като орган по назначаването, определена в чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена от министъра на правосъдието, като орган по
назначаването за държавните служители в ГД „Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби, в каквато И.С. е заемала длъжност, което прави
заповедта валиден административен акт. Същата съдържа относимите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. посочване на правните и фактически
основания за издаването й, ясна разпоредителна част, посочване на реда и срока
за обжалване.
Разпоредбата
на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР предвижда възможност служебното правоотношение
на държавния служител да бъде прекратено по негово собствено желание. Съгласно
чл. 228, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР, заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава от органа
по назначаването в едномесечен срок. Органът може да прекрати служебното
правоотношение преди изтичането на срока, като не заплаща обезщетение, ако
прекратяването на служебното правоотношение преди изтичане на срока е по искане
на служителя.
В случая И.С. е подала молба за
освобождаване от заеманата длъжност на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР
на дата 05..01.2022 г., въз основа на която ответникът – министърът на
правосъдието е издал Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г. за прекратяване на
служебното правоотношение. Заповедта е била връчена служителя на 22.02.2022 г.,
от която дата е прекратено и служебното правоотношение /чл. 230, ал. 2 от ЗМВР/. Междувременно, на дата 11.02.2022 г. С. е оттеглила молбата си за
напускане, чрез заявление, подадено до МП чрез ГДИН. Предвид цитираната по-горе
нормативна уредба, първата предпоставка за възникване основанието за
прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, е държавният
служител да е направил изрично и ясно волеизявление в този смисъл, адресирано
до органа по назначаването, което в случая е извършено на дата 05.01.2022
година. Втората предпоставка е волеизявлението на служителя да е достигнало до
органа по назначаването, разполагащ с правомощията да удовлетвори искането,
което предвид датировката на обжалвания акт е станало най-късно на 06.01.2022
година. С подаването на молба за прекратяване на правоотношението по собствено
желание служителят упражнява предоставено му от закона субективно право.
Съгласно специалната норма на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, в случаи от вида на
разглеждания при подадено заявление от служителя, органът по назначаването няма
право на преценка дали да прекрати служебното правоотношение, извън хипотезата
на образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Тоест не е
необходимо съгласие на органа по назначаването, за да възникне основанието за
прекратяване на служебното правоотношение, аргумент за който извод дава и
цитираната по-горе разпоредба на чл. 228, ал. 2 от ЗМВР. Безспорно, в
конкретния случай заповедта на
министъра на правосъдието е била издадена още на следващия ден след подаване на
молбата за освобождаване от И.С., а в 7-дневния срок чл. 228, ал. 3 от ЗМВР,
държавният служител е направил изявление
за оттегляне на молбата. Следва обаче да се има предвид, че в молбата за освобождаване
от държавния служител не е посочен срок, в който желае да бъде прекратено
служебното му правоотношение. Предвид естеството на волеизявлението и целените
с него правни последици, за материалната законосъобразност на оспорваната
заповед е необходимо това волеизявление на държавния служител да е валидно към
датата на произнасянето на органа по назначаване /чл. 142, ал. 1 от АПК/. Тоест
фактическият състав на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР следва да е осъществен към
датата на издаването на акта за прекратяване на служебното правоотношение, а
заявлението за прекратяване е оттегляемо, докато не е
възприето и удовлетворено от неговия адресат /в аналогичен смисъл соченото от
ответника Решение № 4693 от 14.04.2021 г. по адм. д.
№ 1351 от 2021 г. на ВАС, Пето отделение/. В случая произнасянето на органа по
назначаването е извършено след възприемане волеизявлението на комисар И.С. и
преди същата да заяви оттеглянето на това си волеизявление. Всъщност, към
момента на издаване на процесната заповед, на практика
е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение, за
неговото прекратяване. Поради това, дори да се възприеме тезата, че в случая е
нарушена разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ЗМВР /формулировката в нормата е
непрецизна и не вменява изрично задължение за изчакване изтичането на посочения
в нея срок/, това нарушение не обуславя самостоятелно незаконосъобразност на
оспорваната заповед.
Настоящият
състав намира за неоснователни и втората основна група възражения на жалбоподателката – че при подаване на молбата е била
упражнена принуда, поради което липсва валидно нейно волеизявление волеизявление за прекратяване на служебното му
правоотношение. От свидетелските показания на И.Й. и Ц.Ц.
става ясно, че при срещата в ГДИН на 05.01.2022 г., Й. е уведомил С., че срещу
нея ще бъде започнато дисциплинарно производство във връзка с доклада на
инспектората към МП от проверката през 2021 година. Всички доказателства по
делото, вкл. изходящите от И.С. докладна записка и становище сочат, че тя е
била предварително подробно запозната с констатациите и препоръките на
въпросната проверка. Тоест, на първо място не става въпрос за изявления на
главния директор на ГДИН /свидетелят Й./, за предстоящо дисциплинарно
производство поради наличието на някакъв имагинерен „сигнал“ по отношение на
служителя, за който не могат да бъдат дадени допълнителни разяснения, каквито
твърдения се навеждат в жалбата, а за такова по повод доклада на инспектората,
с който С. е запозната. Нещо повече, съгласно собствените й обяснения в съдебно
заседание, констатациите и препоръките в коментирания доклад не са притеснили жалбоподателката по никакъв начин, като освен това тя ги
намира за незаконосъобразни. В подкрепа на цитираните твърдения са показанията
на свидетелите Д.П. и Н.К., че до съобщаването за работната среща, извършено на
04.01.2022 г. И.С. не е имала някакви опасения по повод последиците от доклада
на инспектората. Същевременно свидетелят К. сочи, че след съобщаването за
командировката до гр. София, С. изпитала известни притеснения, поради неяснота
относно предмета на работната среща в ГДИН, в подобен смисъл са и показанията
на пътувалия с нея Д.П.. Следва да се отбележи и че според данните по делото, И.С.
е с юридическо образование и дългогодишен професионален опит в тази сфера, това
обстоятелство явства и от съдържанието на становището
от 27.08.2021 г. и докладната записка от 13.10.2021 година. Същевременно според
показанията на свидетеля К., тя е волеви човек със силен характер, а
съдържанието на кореспонденцията с извършилия проверката държавен инспектор и с
главния директор на ГДИН сочи, че дава позитивна самооценка на професионалната
си дейност като началник на ОСИН – Велико Търново. Или в обобщение - към
момента на провеждане на разговора с главния директор на ГДИН, жалбоподателката е била запозната с доклада на инспектората
към МП, не е изпитвала притеснения от констатациите в него /което заявила и
пред свидетеля Й./, като същевременно е имала определена психологическа нагласа
за възможен негативен повод за работната среща, притежава необходимите
образование, професионален и житейски опит да оцени правилно ситуацията и
убеденост в своята правота.
В
това си състояние жалбоподателката е имала възможност
за адекватен избор на варианти на поведение - да остане на работа и да се
защитава в едно евентуално дисциплинарно производство /според нея с вероятно
позитивен изход/, или да подаде молба за прекратяване на служебното й
правоотношение. Предвид начина на поднасяне на информацията и предоставянето на
служителя на възможност за размисъл и преценка, няма основание поведението на
главния директор на ГДИН да се квалифицира като принуда, още по-малко като
такава, изхождаща от органа по назначаване, при това възбудила у жалбоподателката основателен страх за предстояща опасност.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че молбата за прекратяването на
служебното правоотношение е написана саморъчно от С. след приключването на
срещата, в относително спокойна атмосфера, при възможност за допълнително
обмисляне на взетото решение и ползване на относимия
нормативен акт, предоставен от заместник главния директор на ГДИН.
Предвид
всичко изложено настоящият състав намира, че няма обективни данни при формиране
и обективиране на волята й за прекратяване на
служебното правоотношение, върху жалбоподателката да
е била упражнена принуда, вкл. чрез заплашване, нито да е налице порок във
волята й на някое от останалите основания, посочени в чл. 27 от Закона за
задълженията и договорите - грешка, измама или крайна нужда. Не се установява
към момента на изготвяне и подаване на молбата, служителят да не е бил в
състояние да разбира или да ръководи действията си, вкл. поради силен стрес или
тежко болестно състояние. Последният извод не се променя от факта, че след
напускането на сградата на ГДИН и провеждане на предварително уговорената среща
с получаване на документи от приятел на сина й, е настъпило влошаване на здравословното
състояние на С.. Волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение
недвусмислено изразено и външно обективирано по предвидения от закона начин - писмено, с
датировка и подпис на автора му, поради което съдът намира същото за правно
валидно. Обстоятелството, че същото впоследствие е било преосмислено, но след
възприемането му от органа по назначаването и удовлетворяването му чрез
издаването на оспорената заповед, не обуславя незаконосъобразност на
последната.
Оспорващото
лице не прави конкретни оплаквания срещу заповедта, в частта й с която са
определени дължими на служителя обезщетения по чл. 234, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 от ЗМВР. При законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение и предвид
датата на която това е извършено /22.02.2022 г./, не се установяват основания
за отмяна или изменение на заповедта в тези и части.
При така
изложеното съдът намира, че Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г., издадена от
министъра на правосъдието, е
законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
При
отхвърляне на жалбата срещу административния акт, недопустими за разглеждане са
формулираните от оспорващото лице искания да бъде възстановено на заеманата
длъжност и да му се изплатят дължимите обезщетения съгласно ЗМВР. За пълнота
следва да се отбележи, че искането за
възстановяване на заеманата длъжност след отмяна на уволнението, би било
недопустимо и при отмяна на оспорената заповед, поради липса на правен интерес.
В такъв вариант по силата закона /чл. 232 от ЗМВР/ е дължима процедура за
възстановяване на служителя на предишната му длъжност, а ако тя не е вакантна - на
друга длъжност в рамките на съответния вид. Самата
отмяна на заповедта е единствено и достатъчно основание за възстановяването,
като към него не е необходимо наслагването на нарочно волеизявление на съда.
При този
изход на делото неоснователна е претенцията на жалбоподателката
за присъждане на направените разноски по делото. От ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, и извършените от пълномощника процесуални действия, се
определя в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
Отхвърля
жалбата
на И.Х.С. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г.,
издадена от министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното
правоотношение на И.Х.С. на длъжността „Началник на областна служба „Изпълнение
на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в
ОСИН – Велико Търново“, и са определени дължими на служителя обезщетения по
ЗМВР.
Оставя без разглеждане исканията на И.Х.С.
с ЕГН **********, при отмяна на прекратяването на служебното й
правоотношение, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се изплатят
дължимите обезщетения съгласно ЗМВР.
Прекратява производството по адм. дело № 143/ 2022 г. по описа на АСВТ, в
тази му част.
Осъжда И.Х.С. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Министерство
на правосъдието с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1, разноски по делото в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: