№ 11038
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110171049 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
10.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 71049/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от О. И. Б. срещу С. С. Б., И. П. С. и А. П. Б., като се
твърди, че страните били съсобственици на следните недвижими имоти: 1) Апартамент №
***, с идентификатор 68134.1202.700.4.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1202.700.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1202.700, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени
със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр. ************************, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 50,06 кв. м., състоящ се от една стая,
кухня и сервизно помещение, при съседи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори:
на същия етаж – 68134.1202.700.4.115 и 68134.1202.700.4.117, под обекта –
68134.1202.700.4.112, над обекта – 68134.1202.700.4.120, заедно с таванско помещение № 13,
1
без посочена площ и при съседи по документ за собственост: коридор, КДД, таван № 14 и
таван № 17, заедно с припадащите се 0,635% ид.части от сградата и 0,635% ид. части от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата; 2) Поземлен имот,
представляващ съгласно удостоверение изх. № 2004/09.12.2024 г. на общ. П, отдел „ТСУ“
имот пл. № 52, с площ 697 кв. м., за който заедно с имот пл. № 374 се отрежда УПИ XIII-52,
находящ се в кв. 8, по действащия дворищно-регулационен план на с. П, общ. П от 1985 г.,
както и построените в него сгради: полумасивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.
м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 27 кв. м., паянтова стопанска сграда със
застроена площ 58 кв.м., при съседи на имота: североизток – имот пл. № 379, север – имот
пл. № 380, запад – имот пл. № 248, юг – имот пл. № 53, изток – имот пл. № 374 и улица, а
съгласно документ за собственост представляващ дворно място с площ от 740 кв.м., ведно с
построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв. м., лятна кухня с площ от 28
кв. м. и стопанска сграда с площ от 32 кв. м., находящ се в с. П, общ. П, обл. П, при съседи:
наследници на КТП, наследници на НМЗ, наследници на ИРХ и улица, за който имот е
отреден парцел X, имот 120, в квартал 10 по плана на с. П, общ. П, обл. П; 3) сграда с
идентификатор 68134.626.323.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
**********, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находяща се в гр. *****************, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи: 3,
брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.626.323, находящ се в гр.
*****************, с площ от 287 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 323, квартал: 343д, парцел: ХVI, при съседи
на поземления имот поземлени имоти с идентификатори: 68134.626.329, 68134.626.517,
68134.626.328, 68134.626.328, 68134.626.326, 68134.626.325, 68134.626.324, 68134.626.322, а
съгласно документ за собственост, представляваща едноетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. ****************, със застроена на площ от 77,60 кв. м., състояща се от две стаи,
кухня, антре, балкон и баня-клозет, разположена върху държавно дворно място в гр.
****************, цялото с пространство от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел
XVI-323, (стар Х1Х-а), в квартал № 343 по плана на гр. *****************, при съседи на
мястото: ПАГ, Г. Ст. Л, НЙП, ТПЯ и улица, заедно с принадлежащите към сградата: сутерен,
устроен за живеене, с площ от 64,30 кв. м., две тавански стаи, устроени за живеене, с площ
от 37,10 кв. м., таванско складово помещение с площ от 8 кв. м, заедно с правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата; 4) сграда с идентификатор
68134.626.323.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.
София, район „П“, *****************, ул. „***“ № 15, със застроена площ от 38 кв.м., брой
етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: гараж, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.626.323, находящ се гр. София, район „П“, кв. *************, ул.
„***-та“ № 15, с площ от 287 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 323, квартал: 343д, парцел: ХVI, при съседи на поземления имот
поземлени имоти с идентификатори: 68134.626.329, 68134.626.517, 68134.626.328,
68134.626.326, 68134.626.325, 68134.626.324, 68134.626.322, а съгласно документ за
собственост, представляващ гараж със застроена площ от 16,12 кв. м., разположен върху
държавно дворно място в гр. ****************, цялото с пространство от 297 кв. м.,
съставляващо урегулиран парцел XVI-323, в квартал № 343, по плана на гр. София –
***************** – комплекс „*************“, при съседи на мястото: ПАГ, Г. Ст. Л,
НЙП, ТПЯ и улица, заедно с правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата. Поддържа, че съсобствеността между страните била възникнала по
2
силата на наследяване на общия им наследодател НП Б., починала на 02.03.2013 г. и съдебно
решение, постановено по гр. д. № 29069/2013 г. по описа на СРС, 119 състав, по силата на
което горепосоченият апартамент № *** бил върнат в наследството на Н Б.. Инвокира
доводи, че имал квота от 1/2 ид. част в съсобствеността, съответно ответниците имали общо
1/2 ид. част. Излага доводи, че с влязло в сила решение, постановено по посоченото по-горе
дело, частта, с която се възстановявала запазената му част, била установена по основание и
размер от 22179,50 лв., поради което тази част следвало да бъде удовлетворена с имот или
пари при извършването на делбата. В тази връзка заявява, че желае частта, с която била
възстановена запазената му част от наследството на Н Б., съгласно посочено съдебно
решение, да бъде удовлетворена с пари. Излага съображения, че не могат доброволно да
поделят имотите. Иска допускане извършването на съдебна делба на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден общ отговор на исковата молба от
ответниците С. С. Б., И. П. С. и А. П. Б., като се сочи, че претенцията е допустима и
частично основателна. Поддържат, че не оспорват, че страните са съсобственици на
процесните имоти, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване на общия им
наследодател Н Б. – майка на ищеца и П И. Б., починал на 10.07.2015 г. и чиито наследници
са ответниците, както и че страните не могат да постигнат съгласие относно наследственото
имущество, но оспорват дела на ищеца в съсобствеността относно апартамент № ***.
Твърдят, че гр. д. № 29069/2013 г. по описа на СРС, 119 състав, е било образувано по
предявен от ищеца О. Б. срещу П Б. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на
дарението, извършено от Н Б. в полза на последния. Излагат съображения, че с
постановеното по посоченото дело решение действително било установено, че извършеното
дарение накърнява запазената част на ищеца и съдът след преценка на предпоставките по
чл. 36, ал. 2 ЗН достигнал до извода, че дареният имот следва да се върне в наследството
изцяло, като ищецът се осъди да заплати на ответника стойността на разполагаемата част по
цена на имота към датата на намалението, в който смисъл постановил изричен диспозитив.
В тази връзка излага доводи, че претендираната в случая сума в размер на 22179,50 лв.
представлявала единствено паричният израз на възстановената на ищеца запазена част на
същия от наследството на Н Б. поради намаляване на дарението, а не възникнало в негова
полза вземане, което да се претендира в настоящото производство. Поддържат, че доколкото
апартамент № *** бил върнат в наследството на общия им наследодател Н Б., след смъртта
й между страните възникнала съсобственост при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. общо за
ответниците. Ето защо, правят искане процесните имоти да бъдат допуснати до делба в
посочените от тях квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. общо за ответниците. Искат
допускане на делбата, съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Представен е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ и чл. 9а от Указа за жилищния фонд на МНО от 22.02.1984 г., като се установява, че Н
П Б. е станала собственик на Апартамент № *** в гр. ************************.
3
От представена Схема № 15-892552/18.08.2023 г. от СГКК – гр. София се установява,
че процесния имот представлява Апартамент № ***, с идентификатор 68134.1202.700.4.***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1202.700.4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.700, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.
************************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, с площ от 50,06 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизно
помещение, при съседи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж –
68134.1202.700.4.115 и 68134.1202.700.4.117, под обекта – 68134.1202.700.4.112, над обекта –
68134.1202.700.4.120, заедно с таванско помещение № 13, без посочена площ и при съседи
по документ за собственост: коридор, КДД, таван № 14 и таван № 17, заедно с припадащите
се 0,635% ид.части от сградата и 0,635% ид. части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том I, нот.
дело № 239/1984 г., като се изяснява, че ПСВ е продал на Н ПВ, следния недвижим имот
Поземлен имот, представляващ съгласно удостоверение изх. № 2004/09.12.2024 г. на общ. П,
отдел „ТСУ“ имот пл. № 52, с площ 697 кв. м., за който заедно с имот пл. № 374 се отрежда
УПИ XIII-52, находящ се в кв. 8, по действащия дворищно-регулационен план на с. П, общ.
П от 1985 г., както и построените в него сгради: полумасивна жилищна сграда със застроена
площ 40 кв. м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 27 кв. м., паянтова стопанска
сграда със застроена площ 58 кв.м., при съседи на имота: североизток – имот пл. № 379,
север – имот пл. № 380, запад – имот пл. № 248, юг – имот пл. № 53, изток – имот пл. № 374
и улица, а съгласно документ за собственост представляващ дворно място с площ от 740
кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв. м., лятна кухня
с площ от 28 кв. м. и стопанска сграда с площ от 32 кв. м., находящ се в с. П, общ. П, обл. П,
при съседи: наследници на КТП, наследници на НМЗ, наследници на ИРХ и улица, за който
имот е отреден парцел X, имот 120, в квартал 10 по плана на с. П, общ. П, обл. П – като за
същият по делото е представено Удостоврение № 1273/16.08.2024 г. на отдел „Териториално
и селищно устройство“ при община П към което е представена и скица (л. 24 в кориците на
делото).
От Протокол от о. с. з. от 06.02.1984 г. по гр. д. № 2464/1984 г. по описа на СРС, ГО,
46-ти състав се установява, че е одобрена постигна съдебна спогодба между ищцата НП Б. и
ответниците П И. Б. и О. И. Б., като страните са се спогодили в следния смисъл в общ дял на
ответниците П И. Б. и О. И. Б. е бил поставен в дял следният недвижим имот: едноетажна
жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре, балкон и баня-клозет, със застроена
площ от 77,60 кв. м., находяща се в гр. ****************, заедно с прилежащите към нея
сутерен (устроен за живеене), на площ от 64,30 кв. м., две тавански стаи (устроени за
живеене) с площ от 37,10 кв. м., таванско складово помещение с площ от 8 кв. м., както и
гараж със застроена площ от 16,12 кв. м. и правото на строеж върху държавното дворно
място в гр. София, върху което са построени сградата и гаража на ул. „***-та“ № 15, цялото
с пространство от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел XVI-323 в кв. 343 по плана на
гр. София – ***************** – комплекс „*************“, при съседи на мястото: ПАГ,
Г. Ст. Л, НЙП, ТПЯ и улица.
С постигнатата и неоспорена съдебна спогодба е сложен край със силата на СПН –
арг. чл. 125, ал. 3 ГПК (отм., но действащ към момента на спогодбата), с което страните са
ликвидарали съсобствеността между тях, като с оглед постигнатото съгласие между О. Б. и
П Б. е възникнала съсобственост при условията на равни квоти, доколкото в спогодбата не е
уговорено друго – по аргумент от императивната презумтивна правна норма на чл. 30, ал. 2
ЗС, според която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
4
Приложена е скица № 15-496773/12.05.2024 г. от която се установява, че се
горепосочения имот съставлява сграда с идентификатор 68134.626.323.2, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016
г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. *****************, със
застроена площ от 75 кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: 0,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.626.323, находящ се в гр. *****************, с площ от 287 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 323,
квартал: 343д, парцел: ХVI, при съседи на поземления имот поземлени имоти с
идентификатори: 68134.626.329, 68134.626.517, 68134.626.328, 68134.626.328, 68134.626.326,
68134.626.325, 68134.626.324, 68134.626.322, а съгласно документ за собственост,
представляваща едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ****************, със
застроена на площ от 77,60 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, антре, балкон и баня-
клозет, разположена върху държавно дворно място в гр. ****************, цялото с
пространство от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел XVI-323, (стар Х1Х-а), в
квартал № 343 по плана на гр. *****************, при съседи на мястото: ПАГ, Г. Ст. Л,
НЙП, ТПЯ и улица, заедно с принадлежащите към сградата: сутерен, устроен за живеене, с
площ от 64,30 кв. м., две тавански стаи, устроени за живеене, с площ от 37,10 кв. м.,
таванско складово помещение с площ от 8 кв. м, заедно с правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата.
Приложена е скица № 15-591472/03.06.2021 г., от която се установява, че последният
обект касаещ съдебната делба по горепосочената съдебна спогодба касае сграда с
идентификатор 68134.626.323.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
**********, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находяща се в гр. София, район „П“, *****************, ул. „***“ № 15, със
застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.626.323, находящ се гр. София, район
„П“, кв. *************, ул. „***-та“ № 15, с площ от 287 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 323, квартал: 343д, парцел: ХVI,
при съседи на поземления имот поземлени имоти с идентификатори: 68134.626.329,
68134.626.517, 68134.626.328, 68134.626.326, 68134.626.325, 68134.626.324, 68134.626.322, а
съгласно документ за собственост, представляващ гараж със застроена площ от 16,12 кв. м.,
разположен върху държавно дворно място в гр. ****************, цялото с пространство
от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел XVI-323, в квартал № 343, по плана на гр.
София – ***************** – комплекс „*************“, при съседи на мястото: ПАГ, Г.
Ст. Л, НЙП, ТПЯ и улица, заедно с правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата.
От Решение № 65887/20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 29069/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 119-ти състав се изяснява, че е по иск на О. И. Б., предявен срещу П И. Б. е
намалено по иск с правно основание чл. 30 ЗН, дарение извършено с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 144, том I, нот. дело № 79/13.12.2010 г., с което НП Б.,
починала на 02.03.2013 г. е дарила в пола на П И. Б., следния недвижим имот: Апартамент
№ ***, с идентификатор 68134.1202.700.4.***, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1202.700.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1202.700, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени
със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр. ************************, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
5
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 50,06 кв. м., състоящ се от една стая,
кухня и сервизно помещение, при съседи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори:
на същия етаж – 68134.1202.700.4.115 и 68134.1202.700.4.117, под обекта –
68134.1202.700.4.112, над обекта – 68134.1202.700.4.120, заедно с таванско помещение № 13,
като е възстановена запазената част на О. И. Б. от наследството на починалата НП Б. в
размер на сумата от 22179,50 лева. С решението е постановено посоченият недвижим имот
да се върне в наследството на починалия наследодател – на основание чл. 36 ЗН, като ищеца
О. И. Б. е осъден да заплати на П И. Б. сумата от 25255,87 лева, предствавляващи
разполагаема част от наследството на починалата наследодателка Н П Б..
В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на
пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция
върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между
страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с
които се установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на
установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо
действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно
установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените
ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.
298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно
правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо
действие. Следователно в настоящият спор, съдът трябва да цени произнасянето по правния
спор по чл. 30 ЗН и чл. 36 ЗН, в рамките на делбата и правата установени в това
производство.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 05093/31.05.2023 г., като се
изяснява, че Н П Б., която е била вдовица е починала на 02.03.2013 г., като е оставила за
наследници по закон О. И. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), П И. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН),
като с оглед отразеното, че П И. Б. е починал на 10.07.2015 г., то негови наследници по закон
се явяват – И. П. С. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), А. П. Б. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и С.
С. Б. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в
регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012
г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о.
на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за
наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за
наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо
– и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното
лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за
наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството
по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на
наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението
за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на
съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по
делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед
характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна,
6
ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът
признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита
отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за
наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да
иска делба на съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г.,
ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І
ГО.
С оглед гореизложеното и при изследването на веригата от наследствени сукцесии,
настоящият съдебен състав достига до извод, че между страните безспорно е установено
наличието на съсобственост на процесните имоти, която е възникнала по наследяване и
уважен конститутивен иск по чл. 30 ЗН, с който един от имотите е върнат в наследствената
маса на общият наследодател НП Б..
По отношение на квотите в съсобствеността, съдът намира, че следва да отбележи
няколко принципно положения.
На първо място при допускането на съдебната делба квотите в съсобствеността
независимо дали се касае до делба на наследство или на съсобственост възникнала на друго
и/или смесено основание, квотата е аритметичен израз на част от цяло. Следователно съдът е
длъжен да допусне съдебната делба при квоти, чийто общ знаменател е еднакъв, като в
числителя на дробта се изразяват конкретните права на страна (частта от цялото). В тази
насока, трябва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочените в исковата молба или
отговора на исковата молба (доколкото в производството по съдебна делба всички страни са
ищци и ответници) квоти, а е длъжен самостоятелно да изследва въпроса за правата и да
допусне делбата при установените действителни права на страните.
С оглед гореизложеното трябва да се посочи, че няма съмнение, че доколкото ищецът
О. И. Б. е наследник от първи ред – син на общия наследодател (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), то
последният наследява 1/2 ид. ч. от имотите. Този извод се обуславя от факта, че неговият
брат П И. Б. е бил жив към момента на смъртта на наследодателя (02.03.2013 г.), като не се
спори, че последният е приел наследството на НП Б.. Ето защо, след като П Б. е починал на
10.07.2015 г., неговата идеална част от наследството на Н Б. не се разпределя в общ дял
между неговите наследници – общо 1/2 ид. ч., а се разделя при наследствените дялово
определение по закон, доколкото в случая не се спори, че е налице хипотеза на т. нар.
интестантно наследяване (наследяване по закон). С оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал. 1 ЗН, че всеки от низходящите получава равен дял, а съпругът получава такъв
колкото децата, то следва, че те получават по 1/3 ид. част от наследството на П Б., т. е. по 1/6
ид. част от правата върху имуществата наследени от наследодателя Н Б..
Предвид посоченото по-горе следва, че в настоящият случай съдебната делба на
имотите следва да се допусне при квота от 3/6 ид. части за ищеца и по 1/6 ид. част за всеки
от ответниците.
Неоснователни са доводите на ищеца за определяне на допълнителна квота и то в
пари от процесните имоти, което като съображение се поддържа в о. с. з. от 12.05.2025 г.
7
На първо място трябва да се посочи, че на делба не подлежат парични вземания.
Паричните суми представляват вземане. Налице са облигационни отношения и не е
необходима делба преди да се претендира заплащането на съответстващата на правата
парична сума. Всеки от съсобствениците може да търси своя дял от парите, без да е
необходимо преди това да е извършена делба, а когато се касае за отделни вземания между
самите страни по повод на съсобствеността, същите не се допускат до делба, а се решават по
друг процесуален ред – претенции по сметки (чл. 346 ГПК, ако вземането е допустимо да се
предяви, като такова във фазата по извръшването на делбата – т. нар. втора фаза на делбения
процес), или извън делбата чрез общият исков процес за вземания.
На следващо място, съдът намира, че трябва да отбележи, че е очевидно
неразбирането на ищеца на диспозитива на Решение № 65887/20.09.2023 г., постановено по
гр. д. № 29069/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 119-ти състав. С това решение е определен
размера на запазената част, която ищеца О. Б. е имал от наследството на майка ми – Н Б. – в
размер на 22179,50 лева. Очевидно тъй като последната е била нарушена и предвид
служебното задължение на съда за приложение на чл. 36 ЗН (дори да не е налице изрично
искане от страна), СРС е приложил посочената норма на закона, като изцяло е възстановил
имота в наследството доколкото разпореждането с дарението е надхвърлило запазената част,
но за да се дела на разполагаемата част именно ищеца О. Б. е осъден да заплати на П Б.
вземане за уравнение. Тоест, не ищеца в настоящото производство има вземане, а ответника,
респ. неговите наследници. В този смисъл, следва да се вземе предвид, че иска по чл. 30 ЗН
е конститутивен, поради което с ефекта от последния настъпва именно с влизане в сила на
решението. Ако в диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване
на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва
потестативния ефект на решението, освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка,
при която е налице формирана и отразена в мотивите воля, но е пропуснато обективирането
й в диспозитива, съответно между облагодетелствания от дарственото разпореждане и
наследника, поискал възстановяване на запазената си част не е възникнала съсобственост,
която да бъде прекратена чрез съдебна делба. - така Решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр.д.
№ 6256/2014 г., ІІ г.о.
Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е
самостоятелно субективно потестативно право. Макар Закона за наследството, уреждайки
запазената част (арг. чл.28 и чл.29 ЗН) да употребява изразите “част от наследството” и “част
от имуществото на наследодателя”, това не означава, че запазената част е квота, дял от
определено имущество, т.е. дял в натура. Начинът на определяне на размера на запазената
част съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗН в случаите на завети или дарения на отделни
имущества от наследството, налага извода, че запазената част е и цифрова величина, дроб от
една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
Поради това в тези случаи съдебното решение се ползва със сила на присъдено нещо
досежно размера на наследствената маса, респективно на запазената част и сумата
необходима за допълването й - Решение № 209/ 29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС,
8
ІІ Г. О. Като намалението ползва само наследника, предявил иска или направил
възражението от момента на уважаването – така ППВС 7-73, б.”в”.
Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен
и съответно с влизането му в сила настъпва и промяната в отношенията между страните –
облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е
накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва
да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците. Връщането се
осъществява според изискванията на чл.36 от ЗН, т.е. в натура – чрез отделяне на част от
вещите или на част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Първата алинея от
текста установява общия принцип, че всеки заветник, безразлично дали той е чуждо лице
или е наследник с право на законна част, получа в натура завета от недвижим имот, макар да
превишава разполагаемата част, като се отдели превишението, ако недвижимият имот се
поддава на такова намаление. Втората и третата алинея, като изключение, се прилагат само
тогава, когато имота е неудобно делим и когато има превишение в известен размер. Изисква
се съвкупността от двете условия. Когато отделянето на една част от недвижимия имот е
неудобно, тогава закона предлага два способа. 1. когато назначената на заветника част
надминава разполагаемата част с повече от 1/4, заветника е длъжен да остави цялото
недвижимо имущество на наследниците, а вместо разполагаемата част да получи нейната
стойност.
Ако частта на заветника надминава разполагаемата част точно с ¼, заветникът има
право да задържи цялото недвижимо имущество като възнагради с пари всички правоимащи
на запазена част. При преценката дали наследник със запазена част може да задържи имота в
хипотезата на чл.36, ал. 2 от ЗН се вземат предвид и запазените части на наследниците,
които са зачели волята на наследодателя и не са поискали възстановяване, които се прибавят
към запазената част на облагодетелствания и разполагаемата част на наследодателя преди
съпоставката със стойността на завещаното и/или подареното имущество.
Целта на закона и в двете хипотези е еднаква – ако недвижимия имот остане у
заветника, той плаща на наследниците стойността на запазената част, ако недвижимия имот
се върне в наследството, наследниците плащат на заветника стойността на разполагаемата
част. А където целта на закона е една и съща, там и постановленията на закона трябва да
имат еднакъв смисъл и значение. По силата на това процесуално правило, ако стойността в
една хипотеза се изплаща с пари към момента на намаляването, то и в другата хипотеза
изплащането на стойността ще стане с пари към същия момент.
Тоест, когато облагодетелстваният е наследник по закон, то при връщане на имота в
наследството ищецът заплаща само припадащата се на другите наследници разполагаемата
част, а не и припадащата се на ответника част от разполагаемата част – Решение №
48/25.02.2013 г. по гр.д. № 715/2012 г., I г.о. Иначе казано доводите на ищеца касаят парични
вземания, който обаче не са дължими на него, а на насрещните страни, вкл. като се съобрази
СПН формира с решението на 119-ти състав.
Съгласно нормата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
9
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78. В случая не са налице обективно и субективно съединени искове в
първата фаза на делбеното производството по чл. 343 ГПК, поради което съдът намира, че
по отношение претенциите за заплащането на разноски следва да се произнесе във фазата по
извършване на делбата – така Определение № 203 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
205/2011 г., I г. о., ГК; Определение № 58 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV
г. о., ГК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, на следните
недвижими имоти: 1) Апартамент № ***, с идентификатор 68134.1202.700.4.***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1202.700.4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.700, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.
************************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, с площ от 50,06 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизно
помещение, при съседи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж –
68134.1202.700.4.115 и 68134.1202.700.4.117, под обекта – 68134.1202.700.4.112, над обекта –
68134.1202.700.4.120, заедно с таванско помещение № 13, без посочена площ и при съседи
по документ за собственост: коридор, КДД, таван № 14 и таван № 17, заедно с припадащите
се 0,635% ид.части от сградата и 0,635% ид. части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата; 2) Поземлен имот, представляващ съгласно
удостоверение изх. № 2004/09.12.2024 г. на общ. П, отдел „ТСУ“ имот пл. № 52, с площ 697
кв. м., за който заедно с имот пл. № 374 се отрежда УПИ XIII-52, находящ се в кв. 8, по
действащия дворищно-регулационен план на с. П, общ. П от 1985 г., както и построените в
него сгради: полумасивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м., паянтова жилищна
сграда със застроена площ 27 кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ 58 кв.м.,
при съседи на имота: североизток – имот пл. № 379, север – имот пл. № 380, запад – имот
пл. № 248, юг – имот пл. № 53, изток – имот пл. № 374 и улица, а съгласно документ за
собственост представляващ дворно място с площ от 740 кв.м., ведно с построените в него
паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв. м., лятна кухня с площ от 28 кв. м. и стопанска
сграда с площ от 32 кв. м., находящ се в с. П, общ. П, обл. П, при съседи: наследници на
КТП, наследници на НМЗ, наследници на ИРХ и улица, за който имот е отреден парцел X,
имот 120, в квартал 10 по плана на с. П, общ. П, обл. П; 3) сграда с идентификатор
68134.626.323.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.
*****************, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни
10
обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.626.323, находящ се в гр. *****************, с площ
от 287 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 323, квартал: 343д, парцел: ХVI, при съседи на поземления имот поземлени имоти с
идентификатори: 68134.626.329, 68134.626.517, 68134.626.328, 68134.626.328, 68134.626.326,
68134.626.325, 68134.626.324, 68134.626.322, а съгласно документ за собственост,
представляваща едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ****************, със
застроена на площ от 77,60 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, антре, балкон и баня-
клозет, разположена върху държавно дворно място в гр. ****************, цялото с
пространство от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел XVI-323, (стар Х1Х-а), в
квартал № 343 по плана на гр. *****************, при съседи на мястото: ПАГ, Г. Ст. Л,
НЙП, ТПЯ и улица, заедно с принадлежащите към сградата: сутерен, устроен за живеене, с
площ от 64,30 кв. м., две тавански стаи, устроени за живеене, с площ от 37,10 кв. м.,
таванско складово помещение с площ от 8 кв. м, заедно с правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата; 4) сграда с идентификатор
68134.626.323.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.
*******************, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.626.323,
находящ се гр. София, район „П“, кв. *************, ул. „***-та“ № 15, с площ от 287 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 323,
квартал: 343д, парцел: ХVI, при съседи на поземления имот поземлени имоти с
идентификатори: 68134.626.329, 68134.626.517, 68134.626.328, 68134.626.326, 68134.626.325,
68134.626.324, 68134.626.322, а съгласно документ за собственост, представляващ гараж със
застроена площ от 16,12 кв. м., разположен върху държавно дворно място в гр.
****************, цялото с пространство от 297 кв. м., съставляващо урегулиран парцел
XVI-323, в квартал № 343, по плана на гр. София – ***************** – комплекс
„*************“, при съседи на мястото: ПАГ, Г. Ст. Л, НЙП, ТПЯ и улица, заедно с
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, между О. И.
Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************, С С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************, И. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************** и А. П. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. **************, при следните квоти в съсобствеността: 3/6
ид. части за О. И. Б., ЕГН: **********, 1/6 ид. част за С С. Б., ЕГН: **********, 1/6 ид.
част за И. П. С., ЕГН: ********** и 1/6 ид. част за А. П. Б., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
11
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12