РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Т.а
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение от 08.03.2021г., постановено по гр.д.№193/2020г. по описа на РС – Горна
Оряховица, ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на В. П. КЬ., с ЕГН ********** и Т. СТ.
Т., с ЕГН **********, против Т. К. Хр., с ЕГН ********** и ХР. Т. ХР., с ЕГН **********,
за приемане за установено, че В. П. КЬ. и Т. СТ. Т. са собственици върху спорните 1/8 ид.
части от имотите, находящи се в землището на с.П., общ.Г.Оряховица, както следва: 1/Нива
в местността „КАПАКЛИИ“ с площ от 3,022 дка, III категория, с идентификатор 57217.13.12
по КККР на с.Поликрайще, имот №013012 по плана за земеразделяне, 2/нива в местността
„КЪДЪ КОРСУ“ с площ от 5, 654 дка, V категория, с идентификатор 57217.149.13 по КККР
на с.П., имот №090005 по плана за земеразделяне, 3.Нива в местността „ГРОБА“ с площ от
3,025 дка, IV категория, с идентификатор 57217.90.5 по КККР на с.П., имот №149013 по
плана за земеразделяне, и ОСЪЖДА В. П. КЬ. и Т. СТ. Т. да заплатят на ХР. Т. ХР. сумата
310лв., представляваща направените по делото разноски.
Против първоинстанционното решение в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищците по делото Т. СТ. Т. и В. П. КЬ., чрез пълномощника си адв.К. С.
от ВТАК, с която релевират оплаквания за неговата неправилност. Твърдят, че с
обжалваното решение неправилно е квалифициран предявеният иск – съдът е изменил
/обърнал/ петитума на ИМ и е обсъдена фактическата обстановка с много условности и явни
1
фактически несъответствия спрямо изложеното в ИМ, по съображения, подробно развити
във въззивната жалба. Излагат, че предмет на разглеждане по делото е отрицателен
установителен иск, чрез който ищците целят да установят, че ответниците не са собственици
на процесния имот. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи
предявеният иск, като признае собствеността им върху спорните 1/8 ид.части от процесните
недвижими имоти. Претендират всички направени разноски по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
втората ответница ХР. Т. ХР., чрез пълномощника й адв.Н. Б. от ВТАК, с който моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено като обосновано, изводите на съда кореспондират
на събраните по делото доказателства, а мотивите са логични, по съображения, развити в
отговора на жалбата. Претендира направените съдебни разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
първия ответник Т. К. Хр.. Такъв е постъпил с вх.№7547/25.11.2021г. от Т. К. Хр., чрез
назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Р. Д. – ВТАК, с който
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по развити съображения по
съществото на спора.
В СЗ въззивниците Т. СТ. Т. лично и чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, и В.
П. КЬ., чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да
бъде уважена по съображения, изложени в представена писмена защита.
В СЗ въззиваемата страна Т. К. Хр., чрез назначения му особен представител адв.Р.Д.
– ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
В СЗ въззиваемата страна ХР. Т. ХР., чрез адв.Св. М. – ВТАК, редовно упълномощен,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ.
първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивна
инстанция, съгласно представен в СЗ списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
2
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица, съобразно
петитума на ИМ и уточняващата я такава от 17.02.2020г., е бил предявен от Т. СТ. Т. лично
и в качеството му на пълномощник на В. П. К., против ответниците Т. К. Хр. и ХР. Т. ХР.
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
признаване собствеността им върху спорните 1/8 ид. части от процесните три ниви,
находящи се в землището на с.Поликрайще, както следва: 1/Нива в местността
„КАПАКЛИИ“ с площ от 3,022 дка, III категория, с идентификатор 57217.13.12 по КККР,
имот №013012 по плана за земеразделяне, 2/нива в местността „КЪДЪ КОРСУ“ с площ от 5,
654 дка, V категория, с идентификатор 57217.149.13 по КККР, имот №090005 по плана за
земеразделяне, 3.Нива в местността „ГРОБА“ с площ от 3,025 дка, IV категория, с
идентификатор 57217.90.5 по КККР, имот №149013 по плана за земеразделяне. Изложени са
твърдения, че първият ответник Т. К. Хр. не е собственик на идеални части от процесните
имоти. Твърди се, че възстановената собственост на процесните недвижими имоти се владее
от 12.11.1996г., от когато наследодателят на ищците С. Т. К. има само на свое име
нотариален акт, а след неговата смърт имотите се владеят от ищците. Твърди се, че
извършеното от страна на първия ответник в полза на втората ответница дарение на
идеалните части от имотите е симулация, за да се избегне узнаването от ищците –
собственици, че има разпореждане от несобственик и да бъдат поставени ищците при
свършен факт, ако пропуснат давностният срок. Позовават се, че имотите са придобити
изцяло от ищците при условията на добросъвестно владение на основание нотариален акт,
издаден на 12.11.1996г. Твърди се, че извършеното разпореждане от несобственик, тайно и
прикрито като дарение, не може да породи вещно право за дарената върху недвижимите
имоти.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор втората ответница ХР. Т.
ХР., чрез пълномощника си адв.Н. Б. – ВТАК, по същество е оспорила предявения
положителен установителен иск за собственост като неоснователен. Изложила е твърдения,
че дарителят й Т. К. Хр. е собственик на дарените 1/8 ид.части от процесните имоти по
силата на решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ гр.Г.Оряховица по пр. №153Б от 17.09.1991г.,
което възстановява правото на собственост върху процесните ниви на наследниците на Т. И.
К. и по наследство от последния, респ. че втората ответница е придобила процесните 1/8
ид.части от процесните ниви по силата на сключен със собственика - първи ответник
договор за дарение, влязла е във владение и ги ползва, като ги отдава под наем на ЗП и
получава редовно от 2016г. рента. Оспорила е истинността на НА за собственост №177, том
XV, н.д.4842/1996г. с твърдение, че същият е неверен по смисъла на ТР №5/2012г. на ВКС,
ОСГТК, тъй като не отговаря на удостовереното в него фактическо положение, доколкото
С. Т. К., в полза на когото е издаден, не е единствен наследник на Т. И. К.. Поискала е
изключване на НА за собственост №177, том XV, н.д.4842/1996г. от доказателствата по
делото в резултат от оспорването му по реда на чл.193 ГПК. Оспорила е твърдението на
3
ищците, че първо наследодателят им, а след това и те владели трите имота от 12.11.1996г., с
твърдение, че същите са владели само своите собствени идеални части от имотите като
наследници на лицето, на което са възстановени земите – Т. И. К.. Изложила е твърдения, че
ищците по никакъв начин не са уведомили първия ответник, че престават да държат
неговите идеални части и започват да ги своят. Оспорила е ищцовото твърдение, че са
владели изцяло процесните имоти с довод, че през годините останалите наследници са
отдавали под наем собствените си идеални части, за което свидетелстват сключените
договори за наем на земите.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор първият ответник Т. К. Хр.,
чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Р.Д. – ВТАК, е
оспорил предявения от ищците положителен установителен иск за собственост по чл.124
ал.1 ГПК като неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че с
Решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху
процесните имоти на наследниците на Т. И. К., като Т. К. Х. е един от наследниците му и
като такъв е придобил по наследство правото на собственост върху процесните 1/8 идеални
части. Оспорил е истинността на констативен НА за собственост №177, том XV,
н.д.4842/1996г., на който се позовават ищците, с довод, че факта на издаването му само на
името на С. Т. К. не е направил собственик върху целите имоти нито него, нито
впоследствие неговите наследници. Оспорил е като недоказано ищцовото твърдение за
упражнено от страна на ищците давностно владение върху процесните имоти.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният
съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, като въззивният съд я възприема изцяло и препраща своята към нея.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Противно на оплакванията във въззивната жалба, съобразно петитума на ИМ и
уточняващата я такава от 17.02.2020г., предмет на производството е предявен от ищците
против ответниците положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК за признаване собствеността им върху спорните 1/8 ид. части от процесните
имоти, а не отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, доколкото
ищците имат правен интерес и целят със СПН да бъде признато спрямо приобретателя на
вещта, така и срещу праводателя му, съществуването на правото им на собственост върху
спорните 1/8 ид.части от имотите, а не претендират установяване несъществуването на едно
право. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му,
ищците ще си осигурят максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще
формира СПН по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото им на
собственост. /т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. по тълк. д.№4/2014г., ОСГК на ВКС/. В тежест на
ищците е при условията на пълно и главно доказване да установят в процеса правото си на
собственост върху спорните 1/8 ид.части от процесните имоти на наведеното в ИМ
придобивно основание.
4
Видно от удостоверение за наследници с изх.№108/12.05.2016г., изд. от Община
Горна Оряховица, законни наследници на Т. И. К., починал на 07.11.1974г., са ищците Т.
СТ. Т. и В. П. КЬ., в качеството им на наследници на С. Т. К. /низходящ на общия
наследодател/, Е. И. К., първият ответник Т. К. Хр. и М. К. П., при наследствени права: от
по ¼ ид. част за всеки един от ищците, и 1/8 ид. част за ответника Т. К. Хр.. С Решение
№213/12.05.1995г. на ОСЗ Горна Оряховица е възстановено правото на собственост на
наследниците на Т. И. К. върху процесните недвижими имоти – три ниви, находящи се в
землището на с.П., поради което и ищците са придобили в собственост по силата на
наследственото правоприемство от своя баща С.Т. К. по ¼ ид . част от процесните имоти,
респ. първият ответник е придобил по наследяване от С. Х. К., низходяща на Т. Т.а К.,
последната дъщеря на общия наследодател Т.И.К. правото на собственост върху спорните
1/8 ид.част от процесните недвижими имоти.
НА за собственост № 177, том XV, н.д.№4842 от 1996г. по описа на Нотариус При
ГОРС, с който по реда на чл.483 ал.1 ГПК /отм./, понастоящем чл.587 ал.1 ГПК, е признат
наследодателя на ищците С. Т. К., на основание влязлото в сила решение №213/12.05.1995г.
на ПК гр.Г.Оряховица за собственик по наследство от Т. И. К. на процесните недвижими
имоти, находящи се в с.П., противно на оплакванията във въззивната жалба, не легитимира
ищците като собственици на спорните 1/8 ид. части от процесните имоти над придобитите
от тях по силата на наследственото правоприемство от С. Т. К. общо ½ ид.част или по ¼ от
всеки един от тях. НА за собственост № 177, том XV, н.д.№4842 от 1996г. е констативен
нотариален акт по смисъла на чл.483 ал.1 ГПК /отм./, понастоящем чл.587 ал.1 ГПК, като
съгласно ТР №11/21.03.2013г. по тълк. д.№11/2012г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. При оспорване на признатото с акта право на собственост, каквото в случая е
налице от ответниците в процеса, досежно признатото с констативен НА за собственост №
177, том XV, н.д.№4842 от 1996г. право на собственост на С.Т. К.върху процесните
недвижими имоти за разликата над ½ ид.част, тежестта за доказване безспорно се носи от
оспорващите страни, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. / ТР №11/21.03.2013г.
по тълк. д.№11/2012г., ОСГК на ВКС/. С Решение №213/12.05.1995г. на ОСЗ Г.Оряховица е
възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти на общия
наследодател Т. И. К., който, към момента на откриване на наследството му се наследява
при равни права от по ½ ид.част от низходящите си С. Т. К. /наследодател на ищците/ и Т.
Т.а К., поради което и титулярът на издадения констативен НА за собственост №177, том
XV, н.д.№4842/1996г. - С. Т. К. не е бил собственик изцяло на процесните недвижими
имоти, а само на ½ ид.част от тях, поради което и ответното оспорване на признатото с акта
негово право на собственост е успешно проведено за разликата над ½ ид.част от процесните
5
имоти /в т.ч. и за процесните 1/8 ид. части от тях/ и отпада легитимиращото действие на
издадения констативен НА за разликата над наследените от С. Т. К. от общия му
наследодател Т. И. К. ½ ид. част до признатото му в пълен обем право на собственост
върху процесните имоти, респ. ищците не са собственици по наследство от С. Т. К. на
спорните 1/8 ид.части от процесните имоти, титуляр на които по наследяване от Т. И. К. до
разпореждането с тях с договор за дарение от 28.06.2016г., обективиран в НА №727, том IV,
рег.№3028, н.д.№586/2016г., в полза на ХР. Т. ХР., е първият ответник Т. К. Хр..
Недоказано по делото е и позоваването от ищците да са придобили правото на
собственост върху спорните 1/8 ид.части на съсобственика им Т. К. Хр. по силата на изтекла
в тяхна полза придобивна давност. В случая, противно на твърденията на ищците, не са
налице предпоставки за добросъвестно владение по чл.70 ЗС, като, за да бъде придобито по
давност правото на собственост върху недвижим имот по силата на недобросъвестно
владение /чл.79 ал.1 ЗС/ следва да е осъществено непрекъснато владение с неговите
обективен /упражняване на фактическа власт върху вещ, което трябва да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително/ и субективен признак /анимус, намерение да
се свои вещта като своя/ в продължение на 10г. Недоказано е ищцовото твърдение, че
процесните недвижими имоти са владени изцяло от датата на издаване на констативен НА
№177, том XV, н.д. №4842/1996г. - 12.11.1996г. от наследодателя им С. Т. К. до датата на
неговата смърт /12.01.2007г./, а след настъпването й от самите ищци. От една страна,
липсват доказателства от 12.11.1996г. насам първоначално наследодателя на ищците С. Т.
К., а след смъртта му самите ищци, да са упражнявали фактическа власт върху чуждите
идеални части – върху спорните 1/8 ид. части от процесните имоти на съсобственика им Т.
К. Хр. и това упражняване да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно. С Договор за
наем на земеделска земя от 10.06.2013г. Т. К. Х. е отдал под наем процесните имоти,
следователно е упражнявал фактическа власт върху тях, чрез наемателя. Безспорно
договорът за наем на земеделска земя, подписан от лицата, които са го издали, е частен
диспозитивен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и съгласно
чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от тези лица. Макар и преценени по реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира
показанията на свидетеля Е. И. К., съсобственик на процесните имоти, от които се
установява, че сестрата на майка й С. Х. К. /майка на Т. К. Х./ също е давала земите си под
рента, т.е. е упражнявала фактическа власт върху тях чрез другиго, които показания не се
опровергават от други събрани по делото доказателства, напротив, ищцовото твърдение, че
първо наследодателят им, а след смъртта му и ищците, са владели изцяло процесните имоти
се опровергава от приетите договори за наем за процесните имоти, сключени от Ц. Х. К. и
от св.Е. И. К..
Съгласно тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по тълк. д.№1/2012г., ОСГК на
ВКС, съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, може да
се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
6
техните идеални части за себе си. При съсобственост, съсобственикът е владелец на своите
идеални части и е държател на идеалните части на другите съсобственици. В процесният
случай от страна на ищците, позоваващи се на придобивна давност върху спорните 1/8
ид.части от процесните имоти на съсобственика Т. К. Хр., не е доказано в процеса по
настоящия спор за собственост, от една страна наследодателят им, а след смъртта му, те
самите, да са упражнявали фактическа власт върху тези чужди идеални части, както и не е
доказано да са извършили действия, с които са престанали да държат спорните 1/8 идеални
части от вещта за другия съсобственик Т. К. Хр. и да са започнали да ги държат за себе си с
намерение да ги своят, както и не е доказано тези действия да са доведени до знанието на
другия съсобственик Т. К. Хр., поради което и позоваването от ищците да са придобили по
давност спорните 1/8 ид.части от процесните имоти е неоснователно и недоказано. Не е
доказано в процеса завладяване от ищците на спорните 1/8 ид. части на съсобственика Т. К.
Хр., респ. не е доказано манифестиране промяната в намерението им пред него и
осъществяване на действия, отблъскващи владението му и установяващи своене, при липса
и на доказателства това да е било обективно невъзможно. Липсват доказателства ищците и
техният праводател да са се позовали пред първия ответник и останалите съсобственици, че
имат издаден констативен НА само на името на С. К., като НА №177, том XV, н.д.
№4842/1996г. е регистриран в ОСЗ Г.Оряховица на 02.06.2016г., т.е. почти 20г. след
издаването му.
Доколкото от страна на ищците не е доказано да са придобили било по наследство,
било по давност, спорните 1/8 ид.части от процесните недвижими имоти, то разпореждането
от страна на дарителя Т. К. Хр. с притежаваните от него по наследство от Т. И. К. 1/8 ид.
части от процесните имоти с договор за дарение от 28.06.2016г., обективиран в НА №727,
том IV, рег.№3028, н.д. №586/2016г., не е извършено от несобственик, и договора за дарение
е произвел вещно – транслативен ефект в полза на надарената - втора ответница в процеса
ХР. Т. ХР., по силата на който същата е придобила правото на собственост върху дарените й
спорни 1/8 ид. части от процесните ниви. Възражението на ищците, че договорът за дарение
от 28.06.2016г. обективиран в НА №727, том IV, рег.№3028, н.д. №586/2016г., е нищожен на
основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД като привиден, е неоснователно и недоказано, доколкото по
делото не са събрани каквито и да било доказателства изразената воля от страните да е била
да си дължат нещо различно от посоченото в договора.
По изложените съображения, по делото не се доказа ищците да са носители на
правото на собственост върху спорните 1/8 ид. части от процесните недвижими имоти на
твърдяното с ИМ придобивно основание, поради което предявеният положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради съвпадение във фактическите и правни изводи на двете инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
7
Изходът по делото не обуславя преразглеждане на отговорността на страните за
съдебни разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора обуславя неоснователност на претенцията на въззивниците за
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.
С оглед изхода по спора се явява основателна претенцията на въззиваемата страна
ХР. Т. ХР. за присъждане на съдебни разноски за въззивното производство /за заплатено адв.
възнаграждение/ в доказан размер от 300лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
въззивниците.
Въззиваемата страна Т. К. Хр. не е предявила претенция за разноски за въззивното
производство, респ. не е направила такива, и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 ГПК Великотърновският окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.03.2021г., постановено по Гр. д.№193/2020г. по
описа на РС – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Т. СТ. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.П. ул.“П. П.“ №., и В. П.
К.., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.П., ул.“п. П.“ №.., общ-.Г.Оряховица, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Х. Т. Х., с ЕГН **********, сума в размер на 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8