№ 21749
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110151767 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., с ЕГН **********, с
посочен адрес: гр. С..., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора
в гр. София срещу ПРБ, с адрес: гр. С..., представлявана от главния прокурор, с която са
предявени следните осъдителни искове:
1. иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022 г., в резултат на допуснато съществено
нарушение на правото на Европейския съюз при постановено от Софийска градска
прокуратура постановление от 23.09.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство
по пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, образувана въз основа на подадена от ищеца
жалба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.09.2022 г., до окончателното изплащане;
2. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022 г., в резултат от забавено произнасяне по подадена от
него жалба, въз основа на която е образувана пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е подал жалба с № 5420/15.08.2022 г. по описа ГДИН до Софийска
градска прокуратура с искане за образуване на досъдебно производство. Твърди, че с
жалбата съобщил за извършени престъпления срещу правосъдието от Н Ц Г и служители на
1
МВР и ПРБ. Поддържа, че служителите на СГП само входирали жалбата, но по нея липсвало
произнасяне. Не било извършено никакво разследване по изложените в жалбата му
твърдения за извършени престъпления. Намира, че това поведение на органите на ПРБ са
фрапантен отказ от правосъдие като било налице и съзнателна недобросъвестност от страна
на прокурора и неизпълнение на императивни задължения. Ответникът му навредил чрез
бездействие, злоупотреба с право и чрез нарушение право на ЕС и ООН. Сочи, че от липсата
на произнасяне по жалбата, изпитал отчаяние, унижение, страх, безизходица, безпомощност,
безнадеждност. Развил депресия, паник атаки, хипертония и му се влошило здравословното
съСие. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че исковата молба е
нередовна, като не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основава искът, като
ищецът не е уточнил кое или кои конкретни процесуални действия не са извършени от
органи на ПРБ или какво конкретно нарушение е извършено, както и какви преки и
непосредствени вреди е претърпял, от кои конкретни действия или бездействия на ответника
се твърди, че произтичат. Счита, че искът е с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД. В тази връзка сочи, че за да се уважи искът следва да е налице противоправно деяние на
прокурор. Същевременно, поддържа, че противоправността на действията на прокурор,
извършени във връзка или при изпълнението на възложена работа, не може да се установява
от граждански съд. Излага доводи, че прокурорът може да откаже да образува досъдебно
производство, когато прецени, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление
или деянието не е престъпление, като отказът на прокурора подлежи на инстанционен
контрол пред прокурор от по-горестояща прокуратура, който може да отмени
постановлението за отказ и да разпореди образуване на досъдебно производство и започване
на разследване. В тази връзка сочи, че няма данни този отказ да е бил обжалван от ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца за нарушаване на множество норми на първичното
общностно право, Директива 2012/29/ЕС на ЕП и Съвета от 25.10.2012 г., КЗПЧОС и
ХОПЕС. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:
От приобщената по делото пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП се установява, че
същата е образувана по жалба на ищеца Е. Д. М. от 20.06.2022 г., постъпила в Софийска
градска прокуратура на 24.08.2022 г., съдържаща твърдения, че прокурор от
Специализираната прокуратура (СП) и прокурор от Апелативната специализирана
прокуратура (АСП), наблюдаващи досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ГДНП,
пр.пр. № 431/2013 г. по описа СП, както и служители на МВР, са спомогнали лицето Н Ц Г
да избегне наказателна отговорност във връзка с извършено от него престъпление от общ
характер. Твърди се, че по посоченото досъдебно производство по време на разпит в
2
качеството на свидетел по реда на чл. 233 НПК, Н Г признал за извършен от него въоръжен
грабеж на 12.03.2010 г. в гр. София с пострадал О Б. Изложени са доводи, че наблюдаващите
прокурори и водещите разследването разследващи полицаи следвало да изготвят
постановление по реда на чл. 219, ал. 1 НПК и да привлекат към наказателна отговорност Н
Г, но това не се е случило и по този начин бил прикрит действителният извършител на
грабежа. Изложени са оплаквания за корупция и съзнателно прикриване на извършителя на
грабежа с цел последният да избегне наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление. Навеждат се съмнения за евентуално извършени престъпления по чл. 282, чл.
288 и чл. 294 НК. В подадения от ищеца сигнал, същият е направил искане да бъдат
разпитани като свидетели посочените от него общо седем лица, както и да бъдат изискани
посочените в сигнала документи.
По преписката е постановено постановление от 23.09.2022 г. на прокурор при Софийска
градска прокуратура. В същото във връзка с твърденията за евентуално извършени
престъпления от общ характер от страна на прокурори при СП и АСП са изложени подробни
аргументи, че липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер от
компетентността на СГП. По отношение на изложените в жалбата твърдения за евентуално
извършени престъпления от общ характер от страна на служители на МВР е прието, че
компетентна да се произнесе е Софийска районна прокуратура (СРП). При тези мотиви е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 17321/2022 г. по
описа на СГП за престъпление от компетентността на СГП и изпращане на материалите по
преписката за произнасяне в останалата част по компетентност на СРП. В постановлението е
разпоредено същото да бъде връчено на Е. Д. М. на адрес гр. С..., който адрес е посочен в
подадената от ищеца жалба.
От справка, находяща се в кориците на пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП се
установява, че срещу ищеца са водени няколко наказателни производства и същият е осъден
по някои от тях.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С А Д.. Същият
твърди, че с ищеца се познават от 2004 г., откогато са заедно в затвора. Заявява, че ищецът
има множество подадени жалби до Прокуратурата за извършени спрямо него престъпления
от прокурори. Сочи, че ищецът не му е споделял да са били предприети действия по
подадените жалби. Ищецът много се ядоствал от бездействието на Прикуратурата, псувал и
казвал, че ще сложи край на живота си. Сочи, че преди три-четири месеца ищецът бил много
отчаян, но впоследствие му минало. Вярата на ищеца в държавата и Прокуратурата била
разрушена. Посочва, че ищецът му е показвал постановление, че преписката е прекратена.
Заявява, че не знае във връзка с коя жалба се води настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ
за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от бездействия на ПРБ,
осъществени по преписка, образувана по подаден от ищеца сигнал за извършено
3
престъпление от общ характер.
По иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ:
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ следва да са налице кумулативно
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. нарушена правна норма от правото
на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на Съюза; 2. нарушените правни норми
на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е
достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на
държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен
резултат (вреди). Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата. Следователно за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
посочените обстоятелства.
Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца за извършено
нарушение от страна на ответника на правото на Европейския съюз са неоснователни по
следните съображения.
На първо място ищецът счита, че е нарушено правото му на достъп до правосъдие.
Разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
гласи, че всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция са нарушени, има
право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти,
дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни
функции. Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба
относно упражняването и закрилата на правата и свободите. Същата изисква осигуряването
на вътрешноправно средство за защита, като не е задължително това да е съдебен орган. В
подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (ХОПЕС), която гласи, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на
Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия. Съгласно чл. 51 ХОПЕС
разпоредбите на хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на
Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки,
единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват
принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при
зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява
приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви
нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени
в Договорите (така решение № 260842/09.03.2022 г. по гр. д. № 7479/2019 г. по описа на
СГС).
Съгласно Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за
4
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления, а и действащото преди директивата Рамково решение 2001/220/ПВР на
Съвета, държавите членки гарантират, че на жертвите на престъпление се съобщава всяко
решение да не се продължава или да се прекрати разследване или да не се възбужда
наказателно преследване срещу извършителя на престъплението (чл. 6); както и че в
зависимост от ролята им в съответната наказателноправна система, жертвите имат право на
преразглеждане на всяко решение да не се провежда наказателно преследване.
Процесуалните правила относно това преразглеждане се определят от националното право
(чл. 11).
Ищецът счита, че е лишен от достъп до правосъдие поради отказа на ответника да
образува досъдебно производство по негов сигнал за извършено престъпление от прокурори
при СП и АСП, и служители на МВР, и неизвършването на поисканите от него действия. В
случая подадената от ищеца жалба до СГП, по която впоследствие е образувана пр. пр. №
17321/2022 г. по описа на СГП, по естеството си представлява съобщение за извършено
престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 НПК. Съобщението касае извършване на
престъпления от общ характер. Съгласно чл. 191 НПК, досъдебно производство се провежда
по дела от общ характер, а чл. 207, ал. 1 НПК предвижда, че досъдебно производство се
образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора – арг. чл. 212, ал. 1
НПК, като по изключение може да бъде образувано от разследващите със съставянето на
протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им
извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и
когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164 – чл. 212, ал. 2 НПК. Отказът
на прокурора да образува досъдебното производство подлежи на обжалване пред по-
горестоящата прокуратура – арг. чл. 213, ал. 1 НПК. Разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК
предвижда, че потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство
за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и за изброените в посочената
разпоредба престъпления, сред които и престъпления по чл. 282 НК (каквито твърдения се
съдържат в подадената от ищеца „жалба“) подлежи на обжалване от пострадалия или
неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред
съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Предмет на
разглеждане в настоящото производство не са постановленията на ПРБ, в частност
Софийска градска прокуратура, по подадения от ищеца сигнал, който е подлежал на
инстанционен контрол, а дали ищецът е могъл ефективно да упражни правото си на достъп
до правосъдие, съответно – в съответствие с гарантираните му права – да получи
информация относно решението да не се възбужда наказателно преследване и да упражни
правото си да иска преразглеждане на решението да не се провежда наказателно
преследване.
В случая е видно от писмените доказателства, съдържащи се в приложената по делото
5
пр.пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, че по сигнала на ищеца е налице произнасяне от
страна на СГП – сигналът е постъпил в регистратурата на СГП на 24.08.2022 г., като на
23.09.2022 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление
от компетентността на СГП и изпращане на материалите по преписката за произнасяне в
останалата част по компетентност на СРП. В постановлението са изложени подробни
аргументи, с които съответния прокурор е обосновал отказа си за образуване на досъдебно
производство, поради което настоящият съдебен състав счита, че няма основания или
доказателства, от които да се внася съмнение относно независимото и безпристрастно
разглеждане на сигнала. Видно е от съдържанието на процесното постановление, че
прокурорът е разгледал и обсъдил изложените в жалбата на ищеца твърдения за извършено
престъпление от общ характер и е постановил отказ за образуване на досъдебно
производство. Решението за образуване на досъдебно производство е възложено в
преценката на прокурора и е предмет на обжалване пред горестоящия прокурор. Това е израз
на конституционно установеното правомощие на Прокуратурата да привлича към
отговорност лицата, извършили престъпление и да поддържа обвинението по наказателни
дела от общ характер – чл. 127 КРБ, а възможността за проверка на правилността на акта се
осъществява чрез обжалването му пред по-горестоящата прокуратура. В настоящия случай,
по делото липсват данни ищецът да е получил препис от постановлението и да се е
възползвал от предоставената му от закона възможност и да е обжалвал отказа за образуване
на досъдебно производство пред по-горестоящата прокуратура. Към датата на подаване на
жалбата ищецът се е намирал в затвора в гр. София, в каквато насока са изложените от него
твърдения в исковата молба. В тази хипотеза, връчването на призовки, съобщения и книжа
на лишените от свобода и на задържаните под стража става чрез съответните учреждения. В
случая с постановлението от 23.09.2022 г. е разпоредено същото да бъде връчено на Е. Д. М.
на адрес гр. С..., който адрес е посочен от страна на ищеца в подадената от него жалба.
Липсват данни за това постановлението да е било връчено на ищеца чрез администрацията
на Затвора – София. Предвид обстоятелството, че обжалването на постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство не е обвързано със срок, то за ищеца не е
преклудирана възможността да упражни правото си да иска преразглеждане на решението да
не се провежда наказателно преследване като обжалва постановлението от 23.09.2022 г. по
пр.пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП пред по-горестоящата прокуратура. Правото на
ищеца да обжалва постановения отказ пред по-горестоящата прокуратура не е преклудирано
и същото може да бъде упражнено.
Обстоятелството, че не са извършени поисканите от ищеца действия по прокурорската
преписка също не сочи на нарушение на правото на Европейския съюз, защото става въпрос
за преценка от страна на съответния прокурор какви действия да се извършат по
предварителната проверка.
Ищецът твърди, че посочените в жалбата му лица – магистрати при СП и АСП, и
служители на МВР са извършили престъпления, от което следва, че изцяло в
компетентността на Прокуратурата е да прецени дали да образува досъдебно производство
6
и какви действия по разследването на бъдат осъществени.
Следователно по делото не се установява осъществено нарушение от страна на ответника
на правото на ищеца до достъп до правосъдие - ищецът по своя воля и при наличие на
възможност (доколкото правото да се обжалва отказа за образуване на досъдебно
производство не е преклудирано) не се е възползвал при защита на правата си от
възможностите, предоставени от вътрешното законодателството, които покриват
изискванията за минимални стандарти, като ответника, в съответствие с възложените му
задължения, е разгледал и се е произнесъл по сигнала на ищеца.
Наред с горното, в настоящото производство не се доказват претърпени от ищеца
неимуществени вреди и причинна връзка между същите и противоправно поведение на
ответника. От показанията на разпитания по делото свидетел С А Д. не може да се приеме,
че е доказано ищецът да е претърпял конкретни неимуществени вреди във връзка с действия
и бездействия на ответната страна по конкретната прокурорска преписка. В тази връзка
съдът съобразява, че свидетелят изрично посочва, че не знае във връзка с кое производство
ищецът претендира неимуществени вреди. Показанията на свидетеля са твърде общи и
неконкретизирани, доколкото същият заявява, че ищецът има множество жалби, по които не
са предприети действия. При това положение не може да се направи извод какви конкретно
неимуществени вреди са настъпили за ищеца и от кое конкретно виновно и противоправно
поведение на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ за недоказан и неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ:
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено,
че иска по чл. 2б, ал. 1 се предявява при изчерпана административна процедура за
обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение.
В случая, с определение от 12.07.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност в исковата молба, като
уточни дали твърди, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от нарушаване на
правото му на разглеждане на жалбата му в разумен срок от СГП, в който случай следва да
заяви дали е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета "а" от ЗСВ и дали е постигнато споразумение. Съдът е указал на ищеца
неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията в срок. Определнието е
получено от пълномощника на ищеца – адв. Ю., на 11.09.2023 г. С молба от 18.09.2023 г.
пълномощникът е заявил, че предявеният иск е по чл. 2б ЗОДОВ и направил искане молбата
да бъде връчена на ищеца за становище дали поддържа така направеното уточнение. В
7
съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г., ищецът е заявил, че предвеният от него иск е
по чл. 2в ЗОДОВ, а не по чл. 2б ЗОДОВ, а в съдебно заседание на 30.09.2024г. е обявено на
страните, че предявените по делото искове са квалифицирани по чл. 2в, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ
и по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. При това положение, съдът счита, че дадените с определение от
12.07.2023 г. указания не са изпълнени в цялост – ищецът не е уточнил дали е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и
дали е постигнато споразумение.Отделно от това, по делото липсват доказателства за
проведена по заявление на ищеца процедура по глава трета "а" от ЗСВ с предмет
обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на процесната преписка. Затова
предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ се явява неоснователен и също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ възнаграждението се определя от съда
по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. По силата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Съдът като взе предвид, от една страна, обема на доказателствения материал по
делото (разпитан е един свидетел и приетите писмени доказателства не са многобройни) и
броя на проведените открити съдебни заседания (общо три) счита, че на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН ********** срещу ПРБ, с адрес: гр. С...,
представлявана от главния прокурор, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022
г., в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при
постановено от Софийска градска прокуратура постановление от 23.09.2022 г. за отказ да се
образува досъдебно производство по пр. пр. № 17321/2022г. по описа на СГП, образувана
въз основа на подадена от ищеца жалба, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН ********** срещу ПРБ, с адрес: гр. С...,
представлявана от главния прокурор, иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022
г., в резултат от забавено произнасяне по подадена от ищеца жалба, въз основа на която е
образувана пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. М., с ЕГН **********, да заплати на ПРБ,
с адрес: гр. С..., представлявана от главния прокурор, сумата от 100 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9