№ 11296
гр. София, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110169649 по описа за 2021 година
Съдът, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, и
като съобрази постъпилия отговор в срока по чл.131 ГПК, Собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в решим на ЕС, с адрес **********, посочен че се представлява от
управителя си Г.К., чрез адвокат С. – следва да се дадат указания за представителна власт,
тъй като липсва пълномощно на адвокат С., поради което и .
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, чрез управител К., в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението да представи пълномощно на адвокат С., подписано от
управителя на ЕС към датата 1.4.2022, когато е връчен препис от ИМ.
Съобщава на ответника, че при неизпълнение на указанията, съдът може да приеме, че
отговорът е подаден от лице, без надлежно учредена представителна власт.
Съставя проект за доклад на делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ВЛ. В. АНДР. твърди в исковата молба, че е собственик на самостоятелни
обекти в етажна собственост – ап.4,1 и ап.4,2, която се управлява чрез общо събрание ,
предявява иск за отмяна на решения, взети на ОС на ЕС от 3.11.2021г. – по
т.1,2,3,4,5,6,8,9,11,12. В исковата молба се излага довод, че решенията по т.1,2,3,4,5, касаят
приемане на услуги, които надхвърлят обичайната дейност на поддръжка на сградата и
поради тази причина, счита, че могат да се вземат само единодушно, но не и с мнозинство,
включително квалифицирано. Счита, че с тези решения ЕС се ангажира не с обикновени, а с
луксозни разноски. Не е налице зелена площ. Относно решението по т.6, сочи, че същото не
е от компетентността на ОС, като съдебните разноски следва да се разпределят след
извършването им, и да има конкретно дело и размер. по т.8, оспорва като
1
незаконосъобразно, защото счита, че размерът на вноските за Фонд Ремонт и обновяване
следва да се съобрази с предвидени ремонти или извършени ремонти, а доколкото 75 % от
общите части се контролират от едно и също лице, се прави възражение, че безконтролното
вдигане на вноските съставлява злоупотреба с право. Оспорва се решението по т.9, тъй като
не е определено въз основа реалните разходи за управление и поддръжка, като се сочи, че
при взимане на решението не е представен разчет на разходите, нито е известно на база на
какъв брой собственици и обитатели е направено предложението. Сочи се, че от 2018г. не са
представяни отчети на управителите и изготвяне на бюджет на ЕС. По т.11, оспорва
решението, тъй като не съществува ред етажен собственик да извърши ремонт за своя
сметка, ремонтът касае част, която не е обща, а принадлежност към обект с друг собственик.
Твърди се, че ателие 2 е собственост на Е.М., която живее на семейни начала с предишния
управител Г.К., през 2017г. се установил теч в притежаваните от ищеца апартаменти,
източник била терасата, принадлежност към ателие 2, било взето решение на ОС на ЕС да се
извърши ремонт на откритата площ, а до извършването му да се обработи с гума, като през
3.2021г. било направено споразумение на ищеца с което се предлагало ремонт на ап.4,2 и
4,1, срещу отказ от исковете на ищеца, което сторил, след което управителят на ЕС се
отказали, не осигурили достъп за ремонт. Ищецът твърди сам да е извършил ремонта с
наемане на фирма и извършване на разходи, който бил извършен, била положена гума. Този
теч бил спрян, но се появили други, като с атакуваното решение по т.11, ОС задължава
ищеца да извърши ремонт на площ,за която не носи отговорност, дори да е обща част.
Твърди, че с решение на БРС между етажните собственици и М. е установено, че откритата
площ пред ателие 2 е обща част. Оттам, ищецът счита, че единственият начин за извършване
на ремонт на ат.2 и оттам - собствените му имоти, е достъп отвън. Решението по т.12,
оспорва да е взето надлежно решение за монтиране на камери, нито да са представени на ОС
на ЕС, фактури за разход, който е одобрен на ОС. Сочи се, че доколкото взето решение за
монтиране на камери е отменено, то и взимане на следващо същото решение е недопустимо.
Липсва дадено съгласие от всички етажни собственици, разходът е луксозен.
Сочи се, че поканата за ОС не е обявена в срок, не е бил налице необходимия кворум
за провеждането му.
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в решим на ЕС, с адрес
**********, посочен че се представлява от управителя си Г.К., чрез адвокат С. – следва да се
дадат указания за представителна власт, тъй като липсва пълномощно на адвокат С.,
отделно от представените и от двете страни доказателства е видно, че към настоящия
момент, управител е Ч.
Ответникът е подал писмен отговор, в който се сочи, че решенията се атакуват с
довод по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол, сочи се, че с решенията по
т.1-6 се определя финансова рамка, в границите на която управителят може да действа, а
редът за контрол върху взетите от него решения е по реда на приемане на отчет на
управителя. Сочи се, че е налице зелена площ, нуждаеща се от поддръжка. Сочи се, че
разходите са необходими, не луксозни, свързани са с ежедневно управление и поддържане
2
на общите части, поради което и решението за тях се взема с обикновено мнозинство, а те за
взети с квалифицирано. Относно т.6, доколкото управителят представлява ЕС в съдебни
производства, то и законосъобразно е предварително определяне на бюджет за тях. По т.8,
счита, че липсва обусловеност вноската да е обвързана с конкретен ремонт, а само вноските
да са съобразени с идеалните части, което е спазено. По т.9, счита, че разходите се заплащат
от средства, набрани от вноски, законът не обвързва определяне на размер с отчет, нито за
предварителен разчет, като сочи, че такъв е сторен на ОС. По отношение т.8 и 9, счита, че
доколкото в ЗУЕС не е определен механизъм за изчисляване на вноската, нито размер,
въпросите са по целесъобразност. По т.11, относно теча, сочи, че е решено изграждане на
навес, а решението изразява колективното становище по ремонтите, не е взето решение,
нито забрана по отношение на ищеца, няма правни последици. сочи, че ремонтът, извършен
от ищеца, е краткосрочно решение, поради което е изразено становището. Решението, взето
по т.11 касае обща част и е от компетентността на ОС. По т.12, се сочи, че е записано в
протокола, че са представени фактури на изпълнителя, а решението на ОС не е по въпрос,
обхванат от сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 14321/2020г.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.40,ал.1 ЗУЕС.
Предварителни въпроси.
Искът по чл.40,ал.1 ЗУЕС е конститутивен, като законът – чл.40,ал.2 ЗУЕС
предвижда 30- дневен срок от получаването на решението, за подаването на иск за отмяната
му. Безспорни факти.
Безспорно по делото е, че към 3.11.2021г. ищецът е собственик на отделни обекти в
етажната собственост – ап.4,1 и 4,2, че ищецът на 10.11.2021г. е получил протокол от ОС на
ЕС от 3.11.2021г..
Съдът намира, че страните не спорят, че покривът с площ 86 кв.м., находящ се от
запазда, южна, източна част на сградата, е обща част, доколкото това е вписването в
решението на БРС, влязло в сила, но между ЕС и Е.М..
Съдът намира, че страните не спорят, че на същата дата ОС на ЕС е проведено, за
което е съставен протокол, както и че за атакуваните решения са гласували 75 % от общите
части, както и решенията за предварителни разходи не са взети въз основа сторени разходи
от ЕС..
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже твърденията си, че искът е
предявен в 30- дневния срок, както и твърденията си, че : решенията по т.1,2,3,4,5, касаят
приемане на услуги, които надхвърлят обичайната дейност на поддръжка на сградата, както
и че одобреният разход по т.12 се основава на решение на ОС на ЕС за монтиране на
3
камери, което е отменено, и твърдението си, че камерите също съставляват луксозен разход.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже твърденията си, че решенията
са взети с необходимия кворум и мнозинство, че изготвянето на протокола е обявено в срока
по чл.16,ал.7 ЗУЕС,а във връзка с т.12 – че на ОС са представени фактури, и че разходът е
сторен от ЕС.
По доказателствените искания – ищецът сочи искания във връзка с твърдението си,
че разходите са луксозни, а ответникът счита, че оспорване на решение на ОС на това
основание е оспорване по целесъобразност, което не е от компетентността на съда.
Поставените въпроси от страните касаят произнасяне по съществото на спора, ето защо,
доказателствените искания в тази връзка следва да се уважат – противното би означавало
предварително становище на съда по изхода на спора. Ето защо, Съдът,
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване препис от определението, да представи по делото, заедно с копие за ищеца,
копие на: годишен отчет на управителя за 2020 г и годишен бюджет на разходите за ремонти
и поддръжка на ЕС за 2021г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в
останалата част – за останалите години искането е неотносимо, а относно искането за отчет
за останали години, управителят има задължение за отчет ежегодно.
СЪОБЩАВА на ответника, че при непредставянето им, съдът може да приеме, че
отчет и бюджет за сочените години не са извършвани, респективно, приемани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.190 ГПК за: копие от домова книга –
копие е представено към отговора, справки – обстоятелствата са в тежест на ответника,
поради което и съдът не може да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло искането за съдебно – икономическа експертиза – по поставените
въпроси 1-3, ответникът сочи, че разходите са определени като рамка, следователно не са
обосновани от предишни разходи, което е отделено за безспорно; във връзка с исканията за
останалите задачи – 3,4- ответникът сочи, че са определени не въз основа предходни
разходи, поради което е неотносима, т.3-5 и 3,6 отново не се сочи да са определени въз
основа предишни разходи, поради което е неотносима, 3,7- въпросът е относно отчет на
управителя, което е неотносимо към спора; 3-8 и 3-9-при условие, че ответникът не твърди
това обстоятелство да е взето предвид, е неотносима; 3-10 – неотносима към спора.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел от
ищеца, при довеждане в първото по делото о.с.з., само за въпроса дали на събранието са
представени фактури или отчетни документи, във връзка с решението по т.12 – относно
възражението на ответника, съдът съобразява, че ищецът оспорва вписването в протокола,
че са представени фактури, поради което и искането е допустимо, а възражението е по
същество. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на свидетелски показания
относно други обстоятелства относно събранието- такива не са посочени.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени доказателства
по делото.
4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, а на ищеца – и препис от отговора, заедно с доказателствата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.5.2022 г., от
11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5