№ 1433
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № ПД-15 -ДНСК-62/
26.04.2022, издадено от заместник-началник на Дирекция за национален
строителен контрол, с което на „МОНТАЖИ“ ЕАД на основание чл.237,
ал.1, т. 1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се твърди, че:
-АУАН, НП и констативните протоколи по делото са издадени от лица
без компетентност;
-в АУАН и НП липсвало точно и пълно описание на датата на
извършване на нарушението и обстоятелствата свързани с него;
-оспорва се строежа да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ,
доколкото се твърди на процесния язовир да е извършван „спешен авариен
ремонт“ в условията на „бедствена и аварийна ситуация“ по смисъла на чл.
148, ал.6 ЗУТ;
-алтернативно моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
1
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
разписката към НП, същото е връчено на дата 10.05.2022г. 14-дневния срок
по чл. 59 ЗАНН (в актуалната редакция) изтича на 24.05.2022-неработен ден.
Жалбата е входирана на първия последващ работен ден -25.05.2022, поради
което на основание чл. 183, ал.4 НПК се явява подадена в срок.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
„МОНТАЖИ“ ЕАД в качеството си на строител съгласно договор от
16.01.2019 г. с „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОНПА КОМПАНИЯ“ /ДКК/
ЕАД е изпълнило строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна стена и
съоръженията към нея на язовир „Мънгови ливади“ в поземлен имот
39579.111.347, землище на с. Красново, м. „Черковски орех“, землище на с.
Красново, общ. Хисаря, обл. Пловдив, без одобрени инвестиционни
проекти и без издадено разрешение за строеж.
Строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. “н“ от ЗУТ
и чл. 3, във вр. с чл. 2, ал. 5, т. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
В изпълнение на нареждания, дадени с писмо изх. № РД-2019-03-
603/03.09.2021 г. на началника на ДНСК, служители на РДНСК Пловдив са
извършили проверка по документи в община Хисаря и на място на
горепосочения строеж, отразена в констативен протокол № 208/07.09.2021 г.,
съставен от проверката на място, и констативен протокол от 05.10.2021 г.,
съставен от проверката по документи.
2
Извършена е и допълнителна проверка по документи предоставени от
„МОНТАЖИ“ ЕАД с писмо изх. № 93-01-172/23.09.2021 г.
При проверката е установено, че яз. „Мънгови ливади”, предназначен за
напояване, рибовъдство и рекреация, включва в себе си следните основни
съоръжения:
-Язовирна стена;
-Траншеен преливник, с бързоток и енергогасител;
-Основен изпускател.
Към момента на проверката, строителните и монтажните работи са
изцяло завършени, като са:
възстановени геометрията на стената:- корона, воден и сух откос;
- приведени са в безопасна експлоатация - основен изпускател,
преливник, бързоток, преходен участък и енергогасител;
- възстановена е контролно-измервателната система /КИС/.
Съгласно представената от строителя „МОНТАЖИ“ ЕАД техническа
документация, на строежа са изпълнени следните видове СМР:
Язовирна стена:
Короната е стабилизирана на проектната Кота, чрез изграждането на
бетонова настилка.
Сухият откос е възстановен до 1:2. Изпълнен е нов насип от земни маси
до достигане на 20.00 cm под контура на откоса. Върху уплътнения и
откосиран насип е поставен геотекстил 200 gr/m2 и върху него геоклетки
11=20.00 cm, които са стабилизират със земни пирони и в тях е насипан
хумус. След това е извършено затревяване на откоса.
Мокрият откос е възстановен с геометрия до 1:2.5. Пристърган е пласт
до 30.00 см. Изпълнен е нов насип от земни маси. Възстановена е каменната
бронировка с камък с едрина dcp=30.00 cm.
Извършено е изпитване па насипите, чрез определяне на еластичния и
дефармационен модул, чрез натоварване с кръгла плоча.
Основен изпускател:
Разчистено е пространството на входа и изхода на основния изпускател.
Самият основен изпускател е почистен от наноси с машина за отпушване
и почистване на канализационни системи тип „ВОМА“. Направен е оглед
3
на тръбата с роботизирана камера и е установено, че съществуващият основен
изпускател, може да се ползва и в него е положена нова тръба НDPE, PN 10
РЕ, 100 SDR. 17, DN 125мм.
Възстановени са входната и изходна шахти съгласно изготвения проект.
Преливно съоръжение: Преливният ръб на кога 405.00М е оформен,
като практически профил. Широчината на траншеята е 4.00 т. Наклонът е 3.00
%. Преливната височина - 1.06м с оразмерително водно количество
19.38.м3/сек.
Водостокът е с дължина 11.00 т. Размерите му са В/Н = 4.00/2.70 т,
наклонът -1.00 %.
Преходният участък представлява стоманобетонен канал с обща
дължина L=20.00 m. Наклонът на участъка е 1.00 %. Напречното сечение е
правоъгълно с ширина В=4.00 ш и височина 11= 1.50 m от кота фундиране.
Конструкцията на участъка е отворена правоъгълна рамка.
Бързотокът е стоманобетонен канал с ширина В=4.00 m и обща дължина
L=132.45 m. Наклона на участъка е 8.00 - 8.50 %. Напречното сечение е
правоъгълно с ширина 4.00 m и височина Н - 1.50 m от кота фундиране.
Конструкцията на участъка е отворена правоъгълна рамка.
Преходният участък след бързотока е стоманобетонен канал с ширина
В=4.00 m и обща дължина L=11.25 m. Наклонът на участъка е 8.00 %.
Напречното сечение е правоъгълно с ширина 4.00 m и височина Н= 1.50 -
2.40m от кота фундиране. Конструкцията на участъка е отворена правоъгълна
рамка.
Енергогасителят е разположен е в края на бързотока. Размерите му са
В=4.00 ш, L=9.00 т, Дълбочина на кладенеца d= 0.70 т. Височина на
отрадните стени h= 2.40 m.
КИС:
За осигуряване на следенето на състоянието на язовирната стена за
времето на нейната експлоатация са изградени геодезична мрежа, профили за
измерване па наноси, пиезометри, водочетни рейки на облекчителни
съоръжения и брегов колови водочет в язовирното езеро.
В петата на сухия откос са изградени канавки, които заустват в
измервателни шахти за отчитане на падналото водно количество.
4
Във връзка с предоставените документи и установеното на място
строителство, с писмо изх. № Х-3013-00-656/01.10.2021 г. на началника на
РДНСК Пловдив е поискано от община Хисаря да предостави информация
издавана ли е заповед по реда на чл. 49, ал. 1 от Закона за защита при
бедствия и аварии, във вр. с чл. 48 от същия закон, за територията на община
Хисаря, в обхвата на язовир „Мънгови ливади“, поземлен имот 39579.111.347,
землище на с. Красново, м. „Черковски орех“, община Хисаря.
С писмо изх. № 24-00-577/1//05.10.2021 г. кметът на община Хисаря е
уведомил, че не е издавана заповед по реда на чл. 49, ал. 1 от Закона за
защита при бедствия и аварии, във вр. с чл. 48 от същия закон, за
територията на община Хисаря в обхвата на язовир „Мънгови ливади“.
Нарушението е извършено в периода от 20.11.2019 г. до 29.01.2021 г.
Посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не е спорна
между страните, а и се установява от:
- показанията на актосъставителя, която изрично потвърди
констатациите в АУАН;
- приложените по делото констативни протоколи: констативен протокол
№ 208/07.09.2021 г. и констативен протокол от 05.10.2021г.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/ Неоснователен е доводът за липса на материална и персонална
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, доколкото този довод
се опровергава от представените от въззиваемата страна, изискани с
разпореждането за насрочване на делото: Заповед № 1674/29.06.2001,
Заповед № РД- 15-1093/31.05.2019г., длъжностна характеристика, трудов
договор № РД-15-005/01.02.2022г., Заповед № РД-13-055/08.02.2022г.
Следва да се съобрази и че според чл. 237, ал.1 ЗУТ началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице налага имуществена санкция във връзка с незаконни
строежи по чл. 237, ал.1, т.1 ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2 ЗУТ.
2/Неоснователен е доводът за непосочване на дата на извършване на
5
нарушението, доколкото както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че
нарушението е извършено в периода от 20.11.2019 г- до 29.01.2021г.,
представляващо достатъчно надлежна индивидуализация, предвид
продължения характер на вмененото деяние.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Основателни са, обаче всички възражения на жалбоподателя във връзка
с приложението на материалния закон, доколкото според съда в случая не е
налице незаконен строеж на няколко самостоятелни основания:
Съгласно цитираната в НП разпоредба на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ:
„Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“.
Същевременно според чл. 137, ал.3 ЗУТ: „Строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
този закон“.
Следва да се съобрази и чл. 151 ЗУТ, в който изрично е отбелязано, че:
„Не се изисква разрешение за строеж за:
1. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации;
2. текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата
инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и
техническите характеристики;
3. оранжерии с площ до 200 кв. м., леки постройки за отоплителни
материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и
временни тоалетни;
4. подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в
основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти;
5. изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м
и др.“
От друга страна в т.43 на ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на
понятието „текущ ремонт“, според която:
"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в
изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите,
6
както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата;
в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в
тях.“
По мнение на настоящия състав предвид:
- дадените легални дефиниции и
- приетата за установена фактическа обстановка, която е безспорна
между страните,
при тежест на доказване, лежаща върху въззиваемата страна, по делото
остава недоказано със степен на убедителност, изискуема съгласно чл.
303 НПК, че в случая се касае до строителство, което изисква разрешение
за строеж, а не „текущ ремонт“.
Следва да се отчете и че в НП липсват каквито и да било мотиви в
тази насока, което;
-от една страна представлява СПН, доколкото прави волята на
наказващия орган напрактика неизвестна и непроверима за съда, като
същевременно се засягат правата на наказаното лице да разбере правните
рамки и основанията за ангажиране на отговорността му;
-а от друга се накърняват изискванията за съдържание на НП, като в
тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. ТР - 4/2002 г .,
според което излагането на мотиви за волята на административния орган
е задължителен реквизит на санкционния акт, като липсата им е
абсолютно основание за неговата отмяна.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме, че в случая не
се касае до „текущ ремонт“, а е било необходимо разрешение за строеж ,
то приложение следва да намери чл. 148, ал.6 ЗУТ, на която се позовава
жалбоподателя.
Според цитираната норма: „При бедствени и аварийни ситуации
разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични
7
работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по
време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни
работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да
издаде разрешението за строеж.“
В тази връзка следва да се съобрази, че с т.2 от Решение № 495 на МС
от 13.07.2018 г. е одобрен списък на язовирите, нуждаещи се от ремонт и
от спешен ремонт.
Процесният язовир е вписан под т.4 от област Пловдив на обобщената
таблица на язовирите, нуждаещи се от ремонт и спешен ремонт по области и
регионални отдели, представляваща Приложение към Решение № 495 на МС
от 13.07.2018 г. Посочено е, че в процесния язовир се констатират следните
недостатъци:
-силна ерозия по водния откос;
-слягания по короната;
-няма функциониращ основен изпускател;
-няма изградена контролно-изпускателна система (КИС).
Посочените дефекти и по-конкретно липсата на функциониращ
основен изпускател и на контролно-изпускателна система превръщат
обекта в източник на повишена опасност за населението и имуществото,
намиращи се близост до язовира. Нещо повече, по мнение на настоящия
състав, посочените дефекти пряко застрашават както здравето, така и
живота на населението от региона.
В тази връзка са ноторно известни тежките последици от
придобилите широка гражданственост и медийно отразяване случаи на
преливане на язовири.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че процесният язовир се е
нуждаел от спешен и неотложен ремонт, за да се защити живота и
здравето на гражданите, което обуславя приложното поле на чл. 148, ал.6
ЗУТ- извършване на СМР при бедствени и аварийни ситуации.
Изцяло неприемливо е становището на наказващия орган, изразено в
мотивната част на НП, че чл. 148, ал.6 ЗУТ можел да намери приложение
само при вече реализирани бедствие или авария по смисъла на легалните
дефиниции, дадени в Закона за защита от бедствия.
8
Действително, както правилно е посочено в НП, в ЗУТ липсва легална
дефиниция на термините „при бедствени и аварийни ситуации“ по
смисъла на чл. 148, ал.6 ЗУТ.
При прилагане по аналогия на легални дефиниции, дадени в един
закон към обществени отношения, уредени в друг закон обаче, преди всичко
следва да се държи сметка за действителната воля на законодателя и за
обекта на защита.
В случая обекта, към който са насочени процесните СМР, е изцяло
компрометирано язовирно съоръжение, което не отговаря и на най-
елементарните изисквания за безопасност (липса на функциониращ
основен изпускател и на контролно изпускателна система).
От друга страна, видно от фактическата обстановка, която не е спорна
между страните, процесните СМР са насочени именно към отстраняване
на посочените дефекти на язовирното съоръжение.
Същевременно според Закона за защита от бедствия:
- чл.2: „Бедствие е значително нарушаване на нормалното
функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от
човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето
на населението, имуществото, икономиката и за околната среда,
предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля
капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по
защита на обществото.“
-ДР, пар.1, т.3: "Авария" е инцидент от голям мащаб, включващ
пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на
хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето,
ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от
дейности или действия на човека.
Ако към процесния случай механично се приложат дадените легални
дефиниции, то би се оказало, че спешни и неотложни ремонтни дейности
по облекчения ред на чл. 148, ал.6 ЗУТ ще е възможно да се извършват
само при вече настъпило бедствие или авария, тоест (с оглед конкретиката
на процесния казус) ако язовирната стена вече се е скъсала и/или ако
язовирът е прелял и се е достигнало до наводнение с материални щети и
застрашаване на живота и здравето на гражданите.
9
Според настоящия състав подобно тълкуване:
-което позволява по облекчен ред в условията на спешност и
неотложност да се предприемат възстановителни строително-монтажни
мероприятия, при вече реализирано бедствие,
-но не и превантивни строително монтажни дейности, които
предотвратят настъпването на бедствието или аварията и по този начин
охраняват живота и здравето на гражданите и тяхното имущество
е чуждо на вложената в чл. 148, ал.6 идея на законодателя, нещо повече
противоречи не само на юридическата, но и на нормалната житейска и
човешка логика, която въздига опазването на живота и здравето във
висша ценност.
В този аналогичен смисъл е и изразеното становище в Доклад на
работна група, назначена със Заповед на министъра на регионалното
развитие и благоустройството (приложена по преписката), заместник
председател на която е началника на ДНСК, а членове са представители
както на въззиваемата страна, така и на жалбоподателя.
Така, на стр.7 от доклада се чете дословно:
„Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, в обшия случай строителството
.може да започне само при издадени строителни книжа по смисъла на §5, т.
36 от ДР на ЗУТ, т.е. при наличие на всички необходими одобрени
инвестиционни проекти и на влязло в сила разрешение за строеж. Едно от
изключенията от горното общо правило е предвидено в случаите на
бедствени и аварийни ситуации, които налагат извършване на аварийни и
възстановителни работи. Разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ предвижда
две основни хипотези на издаване на строителни книжа при аварийни
ситуации:
- Издаване на строителни книжа по см. на §5, т. 36 от ДР на ЗУТ
преди започване на строителството. В този случай СМР се извършват на
база разрешение за строеж, издадено по частично одобрени работни
проекти.
- Издаване (комплектуване) на строителните книжа по см. на §5,
т. 36 от ДР на ЗУТ по време на изпълнението на строителството или след
изпълнението му.
От анализа на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ следва, че при
10
аварийни ситуации законът дава приоритет на изпълнението на
строителството, тъй като е по-важно да се предотврати или отстрани
аварията, съответно - да се избегнат човешки жертви и да се опази
имуществото, отколкото да се осигури одобряването на строителни
книжа. Това е причината при бедствени и аварийни ситуации
законодателят да разреши издаването на строителни книжа да се
извърши в по-късен момент, включително след изпълнение на
строителството, в същия смисъл е и становището на съдебната практика.
Доколкото язовирните стени (заедно с техните съоръжения)
представляват сложни и комплексни хидротехнически съоръжения, за
техните аварийни и възстановителни работи е неуместно да се
изготвят частични работни проекти, които да се одобряват преди
започване на строителството и в този смисъл чл. 148, ал. 6, предл. първо
от ЗУТ е неприложимо за тях. Проектирането трябва да е пълно от
гледна точка на конструктивна и технологична сигурност…“
Разбира се, посоченото становище в експертния доклад не притежава
юридически обвързващо значение, но то е индикативно за действителната
воля на законодателя, разкрита по-горе от настоящия състав.
По изложените съображения съдът приема, че чл. 148, ал.6 ЗУТ
намира приложение не само при вече реализирани бедствия и аварии, но
и при предприемане на спешни и неотложни действия с цел
предотвратяването на такива ситуации, точно какъвто е и процесния
случай.
Предвид възможността строителните книжа за процесния случай на
основание чл. 148, ал.6 ЗУТ да се представят за одобрение и да се одобрят
и след извършване на спешните и неотложни строително ремонтни
дейности, то строежът не се явява незаконен и деянието е
несъставомерно.
По изложените съображения НП следва да се отмени.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори в случая
да бе доказано по несъмнен начин извършването на съставомерно деяние, то
НП отново би подлежало на отмяна, доколкото случаят би се явил маловажен,
11
който не позволява ангажиране на административно наказателната
отговорност на дееца.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на ТР
1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС , според които преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност, поради което изводът, че нарушителят следва да бъде
реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН (в редакцията към
датата на извършване на нарушението), на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Аналогична дефиниция в сегашната редакция на ЗАНН е дадена в т. 4
от ДР за ЗАНН.
В процесния случай съдът намира, че са налице множество такива
обстоятелства, които говорят за по-ниска степен на обществена опасност
от типичния случай:
на първо място следва да се отчете качеството на наказания субект,
който видно от извършена служебна справка в ТР, не е частноправен
субект, преследващ печалба, а ЕАД, чийто едноличен собственик на
капитала е Държавна консолидационна компания, която по силата на
Решение № 495 на МС от 13.07.2018 г. на Министерски съвет е
създадена като търговско дружество със сто на сто държавно
участие, което да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири -
държавна и общинска собственост;
на следващо място следва да се отчете обектът, към който са насочени
СМР- язовир със силно компрометирани инсталации и съоръжения
12
(липса на функциониращ основен изпускател и на контролно
изпускателна система), които го превръщат в опасност за живота,
здравето и имуществото на гражданите;
следва да се съобразят и действията, с които е допуснато нарушението-
СМР, насочени именно към отстраняване на посочените дефекти в
изправността на язовира;
от значение е и констатираната в експертния доклад /стр.11 от същия /
липса на проектна документация при самия строеж на язовирите,
което значително би затруднило и забавило подготвяне на
документите, необходими за предварително изготвяне на
инвестиционен проект и снабдяване с разрешение за строеж, преди
изпълнение на самите спешни СМР;
не на последно място, следва да се отчете и че СМР са извършени по
възлагане на компетентния за това субкет- ДКК, с наличен Одобрен
проект от Експертен съвет към ДКК - Технически проект по части
“Геодезия”, „Геология”, “Хидрология и хидравлика”, „ХТС“, „ПБЗ“,
„ПБ“ и „ПУСО“.
При съвкупното ценене на посочените обстоятелства се налага извод, че
дори в случая да е допуснато нарушение, то:
- като извършено от ЕАД, еднолична собственост на държавата и
- състоящо се в действия, които са насочени към охраняване на
висшата ценност-живота и здравето на гражданите,
притежава действителна степен обществена опасност, която е
толкова ниска, че не позволява реалното санкциониране на дееца, като
случаят е маловажен.
Във връзка с маловажността на случая следва да се посочи и че
съгласно новелата на чл. 63, ал.4 ЗАНН: „Съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. В този случай съдът с решението
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.“
Безспорно посочената норма има процесуален характер и си прилага по
13
всички висящи процесуални правоотношения.
Не така стоят нещата обаче с материално правните норми, каквато е
тази по чл. 28 ЗАНН. Досежно материално правните норми приложение
намира чл. 3 ЗАНН, според който:
(1) За всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му.
(2) Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя.
В процесния случай към датата на извършване на нарушението е била в
сила нормата на чл. 28 ЗАНН в редакцията преди измененията с ДВ бр. 109 от
2020 г., в сила от 24.12.2021 г. според която:
„За маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“
Според актуалната редакция на чл. 28 ЗАНН, кореспондираща на
правомощието по чл. 63, ал.4 ЗАНН: „За маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.“
Видно е, че новата редакция на чл. 28 ЗАНН е по- неблагоприятна
за дееца, доколкото предвижда задължително налагане на
административна санкция дори при извършено ново нарушение в
едногодишен срок, което притежава признаците на маловажния случай.
Поради това, на основание чл. 3, ал.1 ЗАНН следва да се приложи
редакцията на нормата към момента на извършване на нарушението и съдът
да не извършва предупреждение с диспозитива на съдебния акт по реда на чл.
63, ал.4 ЗАНН.
Така изрично Решение №. 1116/ 16 юни 2022 г. на Административен
Съд - Пловдив, ХІХ състав, к.а.н. дело № 893 по описа на съда за 2022,
Решение № 1115/16 юни 2022 г. на Административен Съд - Пловдив, ХІХ
14
състав, к.а.н. дело № 118 по описа на съда за 2022 г. Решение №. 1134/
16.06.2022 год.на Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х дело
№ 953/2022, Решение №. 1139/16.06.2022 год. Административен Съд -
Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х дело № 1083 по описа на съда за 2022 год.
В процесния случай чл. 63, ал.4 ЗАНН не може да се приложи и на още
едно самостоятелно основание. Това е така, доколкото съображенията за
маловажност на случая се излагат само за пълнота, докато основния
аргумент за незаконосъобразност на НП е неправилно приложение на
материалния закон, в който случай НП се отменя.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото. Ако
заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез
отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и
съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
15
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на
защитника. Липсва обаче
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по
банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от
22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПД-15-ДНСК-62/
26.04.2022, издадено от заместник-началник на Дирекция за национален
строителен контрол, с което на „МОНТАЖИ“ ЕАД на основание чл.237,
ал.1, т. 1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
16