№ 12
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500455 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивните жалби на М. И.
С. и на ЗК “Лев инс” АД против решение № 811 от 29.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 1393/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е осъдено
застрахователното дружество да плати на ищцата М. С. обезщетения за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие на
ПТП от 09.10.2020 г., както следва: (1) 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законната лихва от 17.11.2020 г. до
16.02.2021 г., както и законната лихва върху горните главницата и лихва от
17.02.2021 г. до окончателното изплащане и (2) 2649,02 лв. – обезщетение за
имуществени вреди заедно със законната лихва от 09.06.2021 г. до 30.06.2021
г., както и законната лихва върху тези главница и лихва от 01.07.2021 г. до
окончателното изплащане. Исковете са отхвърлени над присъдените размери
от 60 000 лв. и 2649,02 лв. до претендираните размери, съответно 120 000 лв.
и 3532,03 лв., както и до претендираните размери на законна лихва.
Ищцата М. С. е останала недоволна и обжалва решението в тези негови
части, с което е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди над
размера от 60 000 лв. до размера от 100 000 лв., както и искът за обезщетение
за имуществени вреди над размера от 2649,02 лв. до размера от 3532,03 лв.,
заедно с лихва за забава.
Въззивницата-ищца изразя несъгласие с определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди (80 000 лв.). Този размер бил занижен и не
съответствал на критерия за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52
1
ЗЗД. Съдът не отчел в достатъчна степен съществените конкретни факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо
обезщетение, и не изпълнил в достатъчна степен задълЖ.ето си да извърши
задълбочена и всестранна преценка на тези обстоятелства.
Съдът допуснал процесуални нарушения. Не изготвил доклад по чл. 146
ГПК, не разпределил доказателствената тежест и не се произнесъл по
искането в исковата молба за допускане на комплексна съдебна психиатрична
и психологическа експертиза. Необосновано било отхвърлено искането за
допускане разпит на свидетели за неимуществените вреди на ищцата.
Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване в размер на 20 %
от страна на пострадалата поради липса на поставен предпазен колан. Не било
установено по делото при условия на пълно главно доказване от страна на
застрахователя, който повдигнал възраЖ.ето за съпричиняване, че ищцата
обективно е допринесла с поведението си за вредоносния резултат. По делото
не било доказано дали ищцата е пътувала с или без поставен предпазен колан,
нито било установено, че за травмите, които ищцата е получила, е от
значение поставянето на колан.
Въззивницата е поискала събиране на доказателства във въззивното
производство на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК: назначаване на поисканата в първата
инстанция комплексна психиатрична и психологическа експертиза и разпит
на трима свидетели.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете в съответните размери при отхвърляне на възраЖ.ето
за съпричиняване на увреждането. Претендират се разноски.
Въззиваемият ответник ЗК “Лев инс” АД е представил отговор на
жалбата, с който я оспорва и излага аргументи против оплакванията. Поискал
е назначаване на СМЕ по въпроси за факти и обстоятелства по възраЖ.ето за
съпричиняване, на които вещото лице по експертизата в първата инстанция не
дало отговор.
Третото лице-помагач СдруЖ.е “Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е депозирало отговор на въззивната жалба на
ищцата, с която я оспорва изцяло.
Ответникът ЗК “Лев инс” АД обжалва решението в частта за
обезщетение за неимуществени вреди над 50 000 лв. и за обезщетение за
имуществени вреди над 2340 лв.
След анализ на телесните увреждания и проведеното лечение на ищцата
и поддържане на твърденията за съпричиняване поради непоставен предпазен
колан застрахователят заключава, че определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди e завишено. По отношение на
обезщетението за имуществени вреди се поддържа, че са доказани разходи за
лечение за 3120 лв., която сума следва да се намали с ¼ поради
съпричиняване.
2
Ищцата М. С. е представила писмен отговор на жалбата на
застрахователя, с който я оспорва изцяло.
Останалите конституирани трети лица-помагачи “Димови” ООД, В. П.
С. и Р. Т. С. не са изразили становища по жалбите.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид излоЖ.те съобраЖ.я
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е сезиран с искове на осн. чл. 432 КЗ на М. И.
С. против ЗК “Лев инс” АД. Ищцата изложила в исковата молба твърдения, че
при ПТП на 09.10.2020 г. като пътник в микробус Ивеко с рег. № СН0955АХ
е пострадала при сблъсъка на автобуса с полуремарке с рег. № СЕ4678ХТ,
теглено от товарен автомобил Волво с рег. № СЕ7442ВС. Микробусът бил
управляван от В. А. М., който нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, не
съобразил скоростта на двиЖ.е с пътната обстановка и допуснал удар на
микробуса в задната лява част на полуремаркето. От удара ищцата получила
травми: фрактура на бедрената кост на десния крак, фрактура на костите на
лявата подбедрица и травма с открита рана на вулвата. Изпаднала в
травматичен шок, изпитвала интензивни и продължителни болки, както и
неудобства от продължилото с месеци обездвижване. Претърпяла операция за
кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Травмата в интимната област
повлияла на самочувствието , на половия живот и щяла да остави
непоправим физически и психически белег. Преживеният силен стрес довел
до “психологически проблеми”. Направила разходи за лечението. За
микробуса била сключена задължителна застраховка “гражданска
отговорност” с ответното дружество, поради което ищцата отправила до него
искане за обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди,
но претенцията не била удовлетворена. Отправила искане да бъде осъден
застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3532,03 лв.
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете
главници.
Застрахователят с отговора на исковата молба оспорил исковете.
Възразил, че не е доказано, че ищцата се явява пострадала при катастрофата.
Възразил, че вина за пътния инцидент носи водачът на товарната композиция,
а не на микробуса. Възразил, че ищцата е пътувала без поставен предпазен
колан, а след това не е провела рехабилитация, с което е допринесла за
физическите увреждания, съответно за по-дългия възстановителен период.
Поискал отхвърляне на исковете; евентуално – определяне на справедливо
3
обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата се дължи обезщетение за
неимуществени в общ размер от 80 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3532,03 лв, поради което, отчитайки съпричиняване при
степен ¼,, намалил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв. заедно със законната лихва за забава от 17.11.2020 г. до
изплащането и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2649,02 лв.
заедно със законната лихва за забава от 09.06.2021 г. до изплащането.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В
допълнение и по повод конкретните оплаквания, които се свеждат до
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
допуснати от съда процесуални нарушения и приетото съпричиняване:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания,
съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. Пострадалата към момента на
инцидента е била на 17 години. Получила е две фрактури на долните
крайници и рана на вулвата. При изготвяне на експертното заключение по
комплексната автотехническа и медицинска експертиза ищцата не е била
прегледана от в.л. д-р П., който е получил сведения, че тя се намира в
чужбина. Поради това изводите на вещото лице почиват на медицинската
документация, съставена по повод лечението на ищцата, и на приетото от
медицинската наука за обичайно протичане на лечението, възстановяването и
последиците от подобни травми. С оглед младата възраст на пострадалата и
липсата на всякакви данни за усложнения в лечебния и възстановителния
процес следва да се приеме, че ищцата е изцяло възстановена от травмите и за
здравето ѝ няма да има последици в бъдеще.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2020 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е справедлива сума в
размер на 80 000 лв. Този общ размер на обезщетението с оглед вида,
4
характера и тежестта на уврежданията не може да се приеме за прекомерен, в
какъвто смисъл са оплакванията на застрахователя. От друга страна така
определеният размер не е занижен, каквито са оплакванията на ищеца. Този
размер държи сметка за конкретните обстоятелства: възрастта на
пострадалата, тежестта на уврежданията и последиците им, както и за
обективните икономически условия в страната към 2020 г., когато вредите са
настъпили.
Основателна е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
Няма спор, че ищцата е разходвала сумата 3120 лв. за закупуване на комплект
пирон за феморална фрактура и комплект пирон за тибиална фрактура. Освен
тази сума тя е разходвала сумата 412,03 лв., представляваща сбор от разходи
по представени фискални бонове. Съобразявайки датите на плащанията,
местата на плащанията (Ямбол и Карнобат), търговците, на които е плащано
(МБАЛ Ямбол и аптеки) и вида на стоките и услугите, съдът приема, че
сумите са платени от ищцата и са във връзка и по повод лечението и
възстановяването от травмите, т.е. са в причинно-следствена връзка с
увреждането и подлежат на обезщетяване. Оплакването на застрахователя в
тази връзка е неоснователно.
Неоснователно е оплакването на въззивницата-ищца за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Не отговаря на
действителното полоЖ.е твърдението , че съдът не изготвил доклад по чл.
146 ГПК. Съдът е съобщил на страните проекта си за доклад, съдържащ се в
определение № 1796 от 23.11.2021 г., и съобразно с него е докладвал делото в
с.з. на 13.01.2022 г., допълвайки го относно квалификацията на претенциите.
Не е вярно по-нататък, че съдът не се произнесъл по искането за допускане на
комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза. Вярно е, че
съдът не се е произнесъл по това искане с определението на осн. чл. 140 ГПК
от 23.11.2021 г., както и в първото с.з. на 13.01.2022 г. След като искането е
било подновено от ищцата с молба от 08.03.2022 г., съдът го е отхвърлил с
протоколно определение от 10.03.2022 г., т.е. произнасяне по искането има.
Неоснователно освен това се поддържа от въззивницата-ищца, че
необосновано съдът не допуснал разпит на свидетели за неимуществените
вреди. Съдът по искане на ищцата е в с.з. на 10.03.2021 г. допуснал разпит в
следващото съдебно заседание на двама свидетели в режим на довеждане. В
следващото с.з. на 07.04.2021 г. свидетелите не са били доведени, а е било
поискано да се разпитат в следващо съдебно заседание, без да се твърди, че са
съществували пречки за явяването им и да се представят доказателства за
това. Това повторно искане е било правилно отхвърлено от съда.
На последно място, неоснователно е оплакването относно приетото от
съда съпричиняване на вредоносния резултат в степен ¼. Категорично е
установено по делото, че микробусът, в който пътувала ищцата, е бил
оборудван с предпазни колани, като седалката на ищцата зад водача е била с
триточков колан, който тя не е поставила. Съобразно с механизма на
катастрофата, при който инерционните сили са изпратили тялото на
5
пострадалата напред по посока на двиЖ.ето на микробуса, където то е
срещнало твърда преграда, от което е получило уврежданията, съдът приема,
че непоставяйки предпазния колан, ищцата се е изложила на повишена
опасност и обективно е допринесла с бездействието си за настъпването на
вредите в степен ¼.
В заключение – въззивните жалби са неоснователни. Обжалваното
решение, което е правилно, ще се потвърди.
Двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80
ГПК.
Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата поотделно – за защитата по собствената
жалба и за защита против жалбата на застрахователя. При този изход на
делото на представлявалия безплатно ищцата адвокат следва да се определи
възнаграждение за защитата против въззивната жалба на ответника-
застраховател при защитаван интерес в размер на 10 309,02 лв. (10000 лв. +
309,02 лв.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАдвС
възнаграждението следва да е в размер на 1328 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото има право на разноски само за
защитата си против неоснователната жалба на ищеца при защитаван интерес
в размер на 60 000 лв. Тъй като е представил договор за правна помощ с
уговорено общо възнаграждение в размер на 1000 лв. за общ защитаван
интерес от 70309,02 лв. (60 000 + 10 309,02), има право на разноски в размер
на 853 лв., съразмерно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 811 от 29.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1393/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Ж. В. Т. от АК –
Кюстендил, с адрес на кантората: гр. София 1000, ул. Христо Белчев № 2,
сумата 1328 лв. – възнаграждение за процесуалното представителство на М.
И. С. във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, от гр. К., бул. ****, със съдебен
адрес: гр. София 1000, ул. Христо Белчев № 2, адв. Ж. Т., да заплати на ЗК
“Лев инс” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил
Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., сумата 853 лв. – разноски за
въззивното производство.
6
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК ****,
“Димови” ООД, ЕИК ****, В. П. С., ЕГН **********, и Р. Т. С., ЕГН
**********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7