Р Е Ш
Е Н И Е
№ 446/01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №432/2021г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №41 от 23.08.2021г., постановено по АНД
№20211630200709/2021г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №14/16.06.2021г. на Директор на РИОСВ-Монтана, с което на „Б.М.Ф.“
ЕАД ***, е наложена имуществена санкция в размер 10000 (десет хиляди) лева на
основание чл.164, ал.1, от Закон за опазване на околната среда (ЗООС).
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно, като развива доводи, които обосноват незаконосъобразност на
наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касатора не се явява, като
в постъпило по делото писмено становище поддържа жалбата си и претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Николова оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение при доводи развити в писмени бележки, като претендира и присъждане на
разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, районния съд е приел, че в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата
на чл.123в, т.2 от ЗООС, което е установено с АУАН от 21.05.2021г.. В решението си, въззивния
съд е изложил доводи досежно фактическата обстановка съпътстваща извършването и
установяването на нарушението, като е счел, че наложената имуществена санкция е
законосъобразна. Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбите на
чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на
чл.123в, т.3 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Безспорно, касатора е оператор на инсталация по силата на Комплексно
разрешително №126/2006г. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че в качеството си на оператор
на инсталация, касатора не е изпълнил условията на комплексното разрешително по
отношение на инсталация „Леярна за черни метали“. От събраните по делото
писмени доказателства и свидетелските показания на свидетелите Пламен Петков –
актосъставител, Ивайло Младенов и Лилия Цветкова се установява по безспорен и
категоричен начин, че на датата на проверката се установява изпускане на
неорганизирани емисии във атмосферния
въздух от цех „Леярен“, участък „Топилен“. Тези констатации правилно са
възприети от районни съд като достатъчно основание да се приеме, че е нарушена
разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като оператора на инсталация не е
изпълнил своето задължение по комплексното разрешително.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
воденото административнонаказателното производство, като от тях по безспорен
начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и
установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН,
така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като в
тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на
нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение. Следва да се отбележи, че по аргумента на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в случая се установява, че
тези предпоставки за издаване на наказателното постановление са спазени.
Районния
съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да
мотивира настоящето съдебно решение. За настоящият съдебен състав е безспорно,
че касатора не е изпълнил законовите си задължения по чл.123в, т.2 от ЗООС,
като законосъобразно по отношение на установеното нарушение му е наложена
имуществена санкция на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, която е към минимума
предвидена за това нарушение.
По
разбиране на настоящият съдебен състав не може да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно да се отмени
наложената имуществена санкция. По отношение на този род административни
нарушение не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, които обуславят маловажност,
тъй като обществени отношения, които се защитават не може да се приемат за
маловажни доколкото този контрол обуславя защита на съществени обществени
отношения, както правилно е отбелязал и районния съд.
Предвид
заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №41 от 23.08.2021г., постановено по АНД №№20211630200709/2021г..
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА„Б.М.Ф.“ ЕАД *** ЕИК ********* да
заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите-Монтана разноски по
съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: