Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 № 2

                                                                                 гр.Г.О., 07.01.2020г.

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на  шести януари през две хиляди двадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №2018/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове по чл.127 ал.2 от СК.

Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.

            Ищцата М.Д.Д.(чрез адв.Д. Д.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че от съвместно съжителство между М.Д.Д.  и Х.К.Б. се ражда К.Х.Б.  - роден на ***г.  в гр.Г.О., с ЕГН**********. Твърди се, че от самото начало на съжителството ответникът упражнявал над ищцата физическо  и психическо насилие(нанасял побой, обиждал я и я заплашвал). На 15.01.2019г. родителите се разделили и детето останало да живее при майката. Ответникът заминал да работи в Кр.Великобритания. След завръщането си ответникът продължил да  упражнява физическо и психическо насилие над М.Д.Д.. Между двамата в присъствието на детето възникнал инцидент на 06.10.2019г. Х.К.Б. поискал да заживеят отново заедно и след като ищцата не се съгласила отправил към нея обидни думи, а след това и нанесъл удари областта на лицето, по главата и тялото и започнал да я души. Бил подаден сигнал до РУМВР Г.О., за което на Б. бил съставен протокол за полицейско предупреждение. На същия била издадена Заповед№30/07.10.2019г. за незабавна защита по гр.дело№1855/2019г. на ГОРС.  Твърди се, че от раждането и до настоящия момент майката полагала ежедневни грижи за малолетното дете К., като в нейна помощ(физическа и финансова) при отглеждането на детето се отзовавали нейните родители. Понастоящем детето посещавало детска ясла. Ищцата счита, че разполага с добри битови и материални възможности за отглеждане на детето и с помощ от трети лица. Желае да продължи да отглежда сина си, с когото имат силна емоционална връзка. Предвид на ниската възраст на детето(под 2години), било наложително детето да бъде с неговата майка. Откъсването му от грижите и присъствието на майката би поставило детето в риск. Счита, че бащата не бил достатъчно пригоден да полага необходимите грижи за детето в такава ниска възраст. Бащата не работел постоянно, имал финансови затруднения  и не плащал издръжка. Моли съда да постанови решение, с което: -да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето К.Х.Б.  с ЕГН********** – на майката М.Д.Д.; -да се постанови детето К.Х.Б.  с ЕГН**********, живее с майка си М.Д.Д. на адрес: ***; -да бъде осъден Х.К.Б. да заплаща  за детето К.Х.Б.  с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на по 180.00лв., считан от датата на завеждането на исковата молба – 31.10.2019г. до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане; -да бъде осъден Х.К.Б. да заплати за детето К.Х.Б.  с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка, месечна издръжка за минало време(по 180.00лв. на месец) за периода: 15.01.2019г.-31.10.2019г.; -да се определи подходящ режим на лични контакти между Х.К.Б. и  детето К.Х.Б., a именно: всяка първа и трета събота от месеца,  считано от 10h00min. до 13h00min., който режим да е съобразен с режима на детето; в дните на личните и официалните празници - от 10h00min. до 12h00min. при предварително съгласие между родителите. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответникът Х.К.Б., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            От съвместно съжителство(без брак – повече от 7-8 години)  между М.Д.Д.  и Х.К.Б. се ражда К.Х.Б.  - роден на ***г.  в гр.Г.О., с ЕГН**********, видно от приложеното удостоверение за раждане. Не се спори, че на 15.01.2019г. родителите се разделили и детето останало да живее при майката.

            Между М.Д.Д.  и Х.К.Б. в присъствието на детето възникнал инцидент на 06.10.2019г. Х.К.Б. поискал да заживеят отново заедно и след като ищцата не се съгласила отправил към нея обидни думи, а след това и нанесъл удари областта на лицето, по главата и тялото и започнал да я души. Бил подаден сигнал до РУМВР Г.О., за което на Б. бил съставен протокол за полицейско предупреждение. На същия била издадена Заповед №30/07.10.2019г. за незабавна защита по гр.дело№1855/2019г. на ГОРС.   С влязло в законна сила(на 19.11.2019г.) Решение №514/05.11.2019г. по гр.дело №1855/2019г. ГОРС е приел за установено, че по отношение на М.Д.Д. на 06.10.2019г. е извършен акт на домашно насилие – психическо и физическо, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от Х.К.Б., като са наложени мерки за защита: -Х.К.Б. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Д.Д.; -на Х.К.Б. е наложена забрана да приближава М.Д.Д., жилището обитавано от нея и находящо се на адрес: гр.Г.О. ул......, местоработата и, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, както и детска ясла „Зорница“ в гр.Г.О., когато Д. присъства там, за срок от 18месеца,  считано от 06.10.2019г. Издадена била и Заповед за защита срещу домашното насилие от 15.11.2019г., основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

Според изискания служебно по реда на чл.127 ал.2 от СК, социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О., се установява, че майката обитава заедно с детето К.Х.Б.  aпартамент, който е собственост на майка и и втория и баща(Д. и М.К.). Апартаментът се състои от спалня, хол, кухня и санитарно помещение. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и разполага с всички необходими мебели и електроуреди за едно домакинство. За детето има достатъчно жилищно пространство. Детето К.Х.Б.  е отглеждан само в семейна среда, не е настаняван в институция или приемно семейство. Основни грижи за него полага майка му М.Д., като същата споделя, че получава финансова помощ и подкрепа от своите родители. Малолетния К. посещава детска ясла „Зорница” в гр.Г.О.. По данни на персонала в детското заведение К. е палаво, будно дете, умее да взаимодейства с другите деца в групата, има изграден приятелски кръг в детската ясла. Майката М.Д.Д.  е безработна, без регистрация в Дирекция „Бюро по труда”. По нейни данни финансово я издържа баща и, който имал фирма в Англия и ежемесечно и изпращал финансови средства. По време на проучването било установено, че основните потребности на детето се задоволяват адекватно от неговата майка. Осигурено е достатъчно лично пространство, грижа и постоянен надзор от възрастен за малолетния К..

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.Д. С.С.(майка на ищцата) твърди, че познава ответника от около три години(откакто страните са заживели заедно). От съвместното си съжителство имат  дете, което е вече на две години.  Заявява, че родителите на детето  не се разбират и имат постоянно проблеми. Ответникът неколкократно е осъществявал физическо насилие.  Твърди, че от  м.яниари.2019г. страните са разделени, като ищцата и детето са останали да живеят в жилището на свидетелката(майка на ищцата), а ответникът Б. заминал за Кр.Великобритания, а впоследствие се завърнал в Р.България. Свидетелката заявява, че ответникът(баща на детето) не давал почти никакви средства за издръжка на детето или ако е давал такива, то са били „символични“ и „несъществени“. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК за основателен, по следните съображения:

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат родено дете К.Х.Б.. Установи се, че от началото на 2019г. родителите са разделени, като майката отива да живее с детето при своите родители, а бащата  заминал на работа в Кр.Великобритания, като впоследствие се завърнал в Р.България. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

            Макар да е предявен иск само от страна на М.Д.Д.  по реда на чл.127 ал.2 от СК, съдът дължи произнасяне при всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно упражняването на родителските права. 

            Според ППВС№1/1974г. под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост.

            От приетия по делото социален доклад и свидетелките показания, се установява, че детето К.Х.Б. се чувства добре и спокойна в семейната среда на майката. В приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните възможности  на бащата да поеме  грижите за детето. В този смисъл, при разделно живеене на двамата родители, което би наложило детето да живее при единия родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, а за другия родител да бъде определен режим на лични отношения с децата. В случая, майката М.Д.Д.  е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Искане в противната насока от страна на бащата до този момент не е направено. Съдът счита, че в интерес на детето К. на този етап от съдебното производство, е тя да продължи да живее при своята майка М.Д.Д.  и тя да продължи да упражнява родителските права спрямо детето. До този извод съдът стигна и след като взе предвид, че това е семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка и установяването му да живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която не е в негов интерес на този етап от неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в изключително крехката и ранна възраст, в която се намира децата, предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост, децата се нуждаят от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като именно последователното спазване на този режим да им осигури спокойствие и сигурност в средата, в която се отглежда.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  бащата Х.К.Б. и детето К.Х.Б.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и децата. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. От социалното проучване стана ясно,  че връзката на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и майката, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между бащата и детето: бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца,  считано от 10h00min. до 13h00min., като вземането и връщането на детето К.Х.Б. да става от/в дома, където той живее - гр.Г.О. ул.....; в дните на личните и официалните празници - от 10h00min. до 12h00min. при предварително съгласие между родителите.

            Ответниkът Х.К.Б. е баща на  детето К.Х.Б.  и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същият е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. По делото не са събрани данни, че бащата да страда от заболяване, което да му пречи на полага труд. Няма доказателства ответникът да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2018г., считано от 01.01.2020г.  размерът на минималната работна заплата  е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата.  Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител.  Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен/по реда на  чл.162 от ГПК/  до   размер на  по 180.00лв. месечно. Издръжката  от по 180.00лв. на месец за детето К.Х.Б.  следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            По отношение  на исканията за издръжка за минало време  съдът счита същите за основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е,  че  нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за  доброволно получаване на издръжката преди  да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва  нуждата си за претендирания период, което прави тежестта за доказване  да бъде възложена на ответната  страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцовата страна основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът би могъл да основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение(изцяло или частично). По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника,  с които би могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена за детето К.Х.Б.  в размер на 1710.00лв.(по 180.00лв. на месец) за периода: 15.01.2019г.-31.10.2019г.(датата на подаване на исковата молба).

            Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.

            Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба на неговия постоянен и настоящ адрес, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответникът е призован за съдебното заседание на 06.01.2020г. според изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК), но  същият не се е явил, не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово отсъствие, като с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането от 01.11.2019г. са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения от ищцата иск. По делото са представени и приети достатъчно писмени  и гласни доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищцата. Ето защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.

             При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Х.К.Б. следва да бъде осъден да заплати на М.Д.Д. сумата 330.00лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ – 30.00лв., адвокатско възнаграждение – 300.00лв.).

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Х.К.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС: сумата 327.60лв., представляваща ДТ(259.20лв.+68.40лв.) върху исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното  и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК,  съдът 

                                                                                         

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ПОСТАНОВЯВА К.Х.Б.  - роден на ***г.  в гр.Г.О., с ЕГН**********,  с родители: М.Д.Д. с ЕГН********** и Х.К.Б. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята  майка  М.Д.Д. с ЕГН**********, на  адрес: ***.

  ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху К.Х.Б.  - роден на ***г.  в гр.Г.О., с ЕГН********** - на  майката  М.Д.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на  бащата Х.К.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с детето К.Х.Б. с ЕГН**********, с адрес: ***, както следва: да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца,  считано от 10h00min. до 13h00min., като вземането и връщането на детето К.Х.Б. да става от/в дома, където той живее - гр.Г.О. ул.....; в дните на личните и официалните празници - от 10h00min. до 12h00min. при предварително съгласие между родителите М.Д.Д. и Х.К.Б..

  ОСЪЖДА Х.К.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАЩА  за детето К.Х.Б. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка М.Д.Д. с ЕГН********** – двамата на адрес: гр.Г.О. ул....., месечна издръжка  в размер на по 180.00лв./сто и осемдесет лева/, считано от  датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

  ОСЪЖДА Х.К.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ  за детето К.Х.Б. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка М.Д.Д. с ЕГН********** – двамата на адрес: гр.Г.О. ул....., сумата 1710.00лв./хиляда седемстотин и десет лева/, представляваща издръжка за минало време(по 180.00лв. на месец) за периода: 15.01.2019г.-31.10.2019г.(датата на депозиране на исковата молба).

 

ОСЪЖДА Х.К.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на М.Д.Д. с ЕГН**********, на  адрес: ***, сумата 330.00лв./триста и тридесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№2018/2019г. на ГОРС.

 

ОСЪЖДА Х.К.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 327.60лв./триста двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ върху  исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Препис от решението  да се връчи на страните.

 

                                                                                    Районен съдия: