№ 86
гр. гр. Димитровград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101417 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а насрещната искова
претенция е с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с
ответното дружество Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
652122/22.10.2020 г., по силата на който следвало да върне сумата от 696,20 лева, при
сума на получаване 600 лева, ГПР 42,58 % и ГЛП 36% при срок 8 месеца. Съгласно
чл.17 от Договора, ищцата следвало да заплати и неустойка в размер на 480.97 лева –
на 8 вноски, като по този начин общото задължение по договора за заем било в размер
на 1177,17 лева. Счита клаузата за неустойка в договора за нищожна на основание
чл.26, ал.1 от З3Д и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и
чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения
за това: нарушен принцип на добросъвестността, на справедливостта, накърняване на
принципа на „добрите нрави“, неравноправност на клаузата по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП поради заобикаляне на изискванията на закона и неравноправна, на принципите на
добросъвестност и справедливост, разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли
след установяване на изложеното, да се постанови решение и да се приеме, че клаузата
предвидена в Договор за потребителски кредит № 652122 сключен между ищцата и
„Стик Кредит“ АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 480.97 лева, е
ниищожна на основаине чл. 26, ал. 1 от 33Д и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от 3ПК, както и по
чл.143, ап.1 от 3ЗП, чиято невалидност да бъде прогласена. Претендира деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр.Шумен подава отговор, в
който намира иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Не се оспорва
сключването на договора за потребителски кредит от разстояние. В изпълнение на
задълженията си дружеството превело на ищеца посочената в договора сума. Счита, че
не са нарушени императивните изисквания на ЗПК и европейското законодателство.
Излага аргументи за това и насрещни твърдения. Посочва начина на сключване на
договора – от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ - подаване
1
на заявка, потвърждаване на същата, предоставяне на стандартен европейски
формуляр, поставен идентификационен номер, , погасителен план. Излага насрещни
доводи по отношение на неустойката дължима при непредставено обезпечение, , като
счита, че така уговорения размер изпълнява предвидените в чл.92 ЗЗД цели, че
размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР, но дори и това да не се
възприеме, в този случай били приложими специалните по отношение на чл.22 ЗПК
норми, а именно тези – ал.5 и ал.6 от чл.19 ЗПК, при което не се касаело за пълна
нищожност на договора, а единствено до нищожност на неустоечната клауза. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен.
Посочва, че ищцата не е направила нито едно плащане по договора за
потребителски кредит, а последната вноска по същия е падежирала на 22.06.2021 г.,
поради което към настоящия момент са изискуеми главница в размер на 600 лева, както
и възнаградителна лихва в размер на 96,20 лева. Предявява насрещен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД – за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 696,20
лева – представляваща сбор от главница в размер на 600 лева и възнаградителна лихва
в размер на 96,20 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска. При
условията на евентуалност сумата от 600 лева се претендира на основание
неоснователно обогатяване. Допълнително посочва, че се касае за евентуално платена
без основание сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2020 г. между „Стик-кредит” АД и ищцата Г. Л. е сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 652122, по силата на
който кредиторът се еп задължил да предостави на потребителя кредит в размер на
600 лева, при лихвен процент по кредита от 36,00 %, ГПР 42,58 % или обща сума
дължима от потребителя-696,20 лева, срок на погасяване 8-месеца, вноски и
периодичност – в погасителен план, лихвен процент при просрочие 10 %, обезпечение
– да поръчител или банк. Гаранция.
Съгласно чл.3, ако е договорено обезпечение, потребителят се е
задължил да осигури трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство
по чл.138 ЗЗД в полза на кредитора, като да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора или да предоставени банкова гаранция,
съдържаща безусловно изявление на банката да заплати всички задължения на
потребителя по договора – в срок до 1 работен ден от датата на получаване на писмено
искане от страна на кредитора и срок на валидност на гаранцията – най-малко 30 дни
след падеж на последна вноска.
В чл.17 от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението
посочено в чл.17, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение. В ал.
2 е уговорено, че потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка заедно
с погасителна вноска.
Видно от погасителния план към договора за кредит – общо дължима
сума 696,20 лева, общо дължима сума с неустойка 1177,17 лева, ГЛП-36 %, ГПР –
42,58 %, срок на кредита – 8 месеца, дата на първа вноска 22.11.2020 г., 147,15 лева
размер на фиксирана месечна вноска, дата на последна вноска 22.06.2021 г. В
погасителния план е посочена и месечната вноска на неустойката.
Ответната страна представя СЕФ за предоставяне на информация,
2
удостоверение за кредитна задлъжнялост, Общи уславия за кредит, както и разписка за
извършено плащане от 22.10.2020 г. с наредител Стик Кредит в полза на ищцата на
сумата от 600 лева, паричен превод към ИзиПей: Кредит 652122.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намери за безспорно установено, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит от разстояние № 652122 от 22.20.2020 г., по силата
на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 600,00
лева, при посочени условия.
Към този договор за приложими както общите разпоредби на ЗЗД, така и
специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Ищецът моли за прогласяване на нищожна на неустоечната клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 480,97 лева при непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и
обезщетителната функции. Уговарянето на неустойка при непредставяне на
обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да
стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не
разполага. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на
кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По
отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди
подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да
задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем. Същият риск съществува и в
случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за
кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го
е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по
вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е
въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че
кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която
всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен
размер, а не в лихви.
Следва да се посочи и това, че клаузата за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи
на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК, тъй като има за цел и резултат заобикаляне на
изискванията на закона. Уговорената неустойка по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би придставлявала сигурна печалба за
кредитора, която би увеличила стойността на договора. Уговореният размер на
неустойката от 481,20 лева противоречи на добрите нрави, тъй като представлява
повече от 2/3 от размера на отпуснатия кредит или 80,20 %. Противоречието е налице
още към момента на сключване на договора, поради което не е налице валидно
неустоечно съглашение, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД и в тази част
договорът не е породил действие.
Според изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да
съдържа ГПР, общата дължима от портебителя сума, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в приложение № 1
начин - §1, т.2 ДР ЗПК. Не са посочени взетите предвид допускания, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Сумата на неустойка безспорно следва да бъде включенав ГПР, тъй като
3
е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК В
договора е посочен ГПР от 42,58 %, но при включване на неустойката, която
представлява 80,20 % от размера на предоставената сума, то очевидно, действителният
размер на ГПР е многократно по висок от посочения в договора – над допустимата
стойност от размера по чл.19, ал.4 ЗПК , която е пет пъти размера на законната лихва
за просрочени задължения в лева.
С оглед на това при сключване на договора е чрез предвиждане на
неустойка, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й,
е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не само че противоречи
на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържане на договора
относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите лазходи по кредита, което дава
достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит, е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
В горния смисъл следва да бъде уважен изцяло иска за прогласяване на
нищожността на клаузата за неустойка.
По предявения насрещен иск:
Претенцията е за сумата от 696,20 лева, от които 600 лева главница и
96,20 лева договорна лихва по договора за потребителски кредит.
В случая е настъпил падежа на последната погасителна вноска –
22.06.2021 г., потребителят е в забава за изплащане на кредита, кредитополучателят
посочва, че от длъжника не е направена нито една вноска, а ищецът не доказва
извършено плащане, поради което и в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 600 лева – чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, на
основание чл.23 ЗПК, доколкото съдът прие, че договора за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК. Сумата следва да се присъди – от датата на
подаване на насрещния иск, а в останалата част относно договорната лихва – да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, в полза на ищцовата страна се следват
разноски. От представеното по делото преводно нареждане се установява, че
пълномощника на ищеца- адв. Д. М. е платил по сметка на РС Димитровград държавна
такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно, процесуалния
представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, като от
Договора за правна помощ и съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската
правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да
го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза
на адв. М. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева, за
процесуалното представителство по уважения иск, както и сумата от 50 лева, платена
държавна такса по делото.
Но насрещния иск – съразмерно на уважената част на ответника се
4
следват 301,63 лева разноски, които следва да се заплатят от ищеца.
В полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение – за
отхвърлената част от иска – 45,41 лева по чл.38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и поради с при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП,
клаузата за неустойка предвидена в Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 652122/22.10.2020 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.”Оборище” № 13Б,
представлявано от Х.М.Т. – изп. директор и Г. С. Л. от
*****************************, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. С. Л. от *****************************, ЕГН **********
да заплати на „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, пл.”Оборище” № 13Б, представлявано от Х.М.Т. – изп.
директор, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева – представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
652122/22.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 301,61 (триста и
един лв. и шестдесет и една ст.) –деловодни разноски, като иска до пълния размер от
696,20 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Шумен, пл.”Оборище” № 13Б, представлявано от Х.М.Т. – изп.
директор да заплати на адв. Д. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора
***************************** ЕГН ********** общо сумата в размер на 395,41
(триста деветдесет и пет лв. и четиридесет и една ст.), от които 345,41 лева - общо
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2, т.2 ЗА и 50,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5