Р Е Ш Е Н И
Е № 2055
гр. Пловдив, 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7402 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от
„Белина Еко” ООД – гр. Бургас против „Санита ВК” ООД – гр. Пловдив за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 3140,82 лв., представляваща неизпълнено задължение
по фактура № ******* от 31.08.2015 г. - неизплатено възнаграждение за извършени
услуги от ищеца - пране на спално бельо и хавлии в периода 16.07.2015 г. -
15.08.2015 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2016 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 177,40 лв. -
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.09.2015 г. до
21.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №1847/23.03.2016 г. по ч.гр.д. № 3515 по описа за 2016
г. на ПРС, XVII граждански състав.
Претендират се разноски.
В исковата молба
ищецът твърди, че между него и ответника съществували трайни търговски
отношения, по силата на които ищецът оказвал на ответника услуги, изразяващи се
в пране на бельо и хавлии за обект - хотел „******” в к.к. ******. За периода
16.07.2015 г. - 15.08.2015 г. били извършени уговорените услуги, на уговорената
цена, като с фактура № ******* била начислена за плащане
сумата от 3140,82 лв., която останала незаплатена. Изпратена била покана за
доброволно плащане, но вземането не било погасено. Предвид липсата на плащане
ищецът се снабдил по ч.гр.д. № 3515 по описа за 2016 г. на ПРС със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 3140,82 лв., представляваща неизпълнено задължение
по фактура № ******* от 31.08.2015 г. - неизплатено възнаграждение за извършени
услуги от ищеца - пране на спално бельо и хавлии в периода 16.07.2015 г. -
15.08.2015 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 177,40 лв. – обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 01.09.2015 г. до 21.03.2016 г.
С влязло с сила определение на ПОС по ч.гр.д. № 2802/2016 г. на основание чл.
423 ГПК било прието възражението на ответника и на ищеца били дадени указания
да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор
от ответника, който оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Възразява, че не дължи плащане за процесния период 16.07.2015 г. - 15.08.2015 г., тъй като не било налице
точно изпълнение от страна на ищеца на насрещните му задължения по
договорното правоотношение. В условията
на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 3000 лв., които
претендира ищецът да му дължи, като равностойност на получени от ищеца за
пране, но останали невърнати спално бельо
и хавлии, както следва: пликове малки - 122 бр., чаршафи малки - 130 бр.,
чаршафи големи - 26 бр., калъвки - 92 броя, хавлии средни - 113 броя, хавлии
големи - 18 броя.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството
От
приложените по делото ч.гр.д. № 3515 по описа за 2016 г. на ПРС и ч.гр.д. № 2802/2016 г. по описа на ПОС се установява,
че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 3140,82 лв., представляваща неизпълнено задължение
по фактура № ******* от 31.08.2015г. - неизплатено възнаграждение за извършени
услуги от ищеца - пране на спално бельо и хавлии в периода 16.07.2015 г. -
15.08.2015 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 177,40 лв. – обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 01.09.2015 г. до 21.03.2016 г.
С влязло с сила определение на ПОС по ч.гр.д. № 2802 по описа за 2016 г. на
основание чл. 423 ГПК било прието възражението на ответника и на ищеца били дадени
указания да предяви иск за установяване на вземанията си. Претенциите, предмет
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 3515 по описа за 2016 г. на
ПРС и на настоящата искова молба, са напълно идентични, поради което и
производството се явява допустимо.
По
иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД
За уважаване на предявен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. наличие на валидно възникнало облигационно отношение между
страните по договор за услуга (изработка); 2. изпълнение за задължението на
доставчика на услугата, съобразно уговореното; 3. стойност на претендираната
услуга, която да отговаря на уговореното; 4. приемане на изпълнението; 5. липса
на погасяване на паричното задължение на поръчващия чрез плащане или друг
валиден погасителен способ.
Не
съществува спор между страните, а се установява и от представените по делото
фактури: № ******, № ******, № ******и № ******, че през месец май 2015 г.
между ищцовото и ответното дружество са се установили трайни търговски
отношения. Основното задължение на изпълнителя било пране на спално бельо и
хавлии от хотел „******”, к.к. ******. Основното задължение на поръчващия било
да заплаща възнаграждение за предоставената услуга в размер на 0,65 лв. за
килограм изпрано спално бельо без ДДС. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установява безпротиворечиво, че за процесния период месец
юли 2015 г. - месец август 2015 г.
срокът за изпълнение от страна на изпълнителя бил 24-часов, като последният
следвало всеки ден да взема мръсното бельо и да доставя чистото в хотела.
От
приложените по делото стокови разписки (л.16-л.46) се установява, че за периода
16.07.2015 г. - 15.08.2015 г. ищецът доставил на ответника 4026.69 кг. изпрано бельо. Общата цена на услугата,
съобразно договорената единична цена (0,65 лева за килограм без ДДС) възлиза на
2617,35 лв. без ДДС. С начислено ДДС общо дължимата сума се равнява на 3140,82
лева, за която сума била издадена фактура № ******* от 31.08.2015 г. Не се
спори между страните, че тази сума е останала непогасена от ответника.
Посочената сума, кореспондира изцяло с главницата, претендирана от ищеца с
настоящата искова молба.
От датите на приложените по делото 31 броя
стокови разписки (л.16-л.46) се установява, че договорената услуга е била
предоставяна ежедневно, като всеки ден на ищеца е било предавано съответното
количество изпрано спално бельо.
Действително,
складовите разписки представляват частен свидетелстващ документ, изготвен
едностранно от ищеца. Съдът обаче, изцяло кредитира документираното в тях
досежно количеството изпрано спално бельо и сроковете за изпълнение, доколкото
отразеното в складовите разписки напълно кореспондира с заявеното от
свидетелите С., Т. и М. досежно механизма на сътрудничество между страните.
Следващ
аргумент за кредитиране на отразеното в стоковите разписки е обстоятелството,
че същите са надлежно подписани без възражения от представител на ответника,
което следва да се счита за извънсъдебно признание, че отразеното в тях
отговаря на действителността. Действително, до подписа липсва име на положилото
го лице. От показанията на свидетелите С., Т. и М. се установява
безпротиворечиво обаче, че това е подписът на ***, която е била на смяна в
съответния ден. Изявленията на ***, служители в ответното дружество, не са
надлежно оспорени веднага след полагането им, поради което и на основание чл.
301 ТЗ следва да се приеме, че те надлежно удостоверяват волята на дружеството,
че услугата, отразена в стоковите разписки се приема за действително извършена.
В този смисъл - решение №
151/18.03.2013 г. по т. д. № 609/2011 г., I т. о., ВКС. До същия извод
се достига и при съпоставка с представените стокови разписки на л. 114-116 от
делото. Те се отнасят до период, за който не е спорно между страните, че
паричните задължения на ответника са изпълнявани. В същото време съдържанието и
начина на полагане на подписите в тях са аналогични, както при процесните
стокови разписки на л. 16-л.46.
Действително,
свидетелката на ответника К. излага твърдения, които са в противоречие с
по-горе приетите изводи на съда, а именно тя свидетелства, че услугите на ищеца
не били предоставяни своевременно през месец август 2015 г., имало забавяния, в
някои дни чисто бельо въобще не било доставяно. Освен това заявява, че било
забелязано от представители на ответника, че тяхното бельо се подменяло с
различно, използвано и захабено. С положителност твърди, че стоковите разписки
не са били подписвани от ***, а само от ******** на дружеството, както и че
количките, с които било доставяно чистото бельо не били маркирани с надпис
„******”. Тези твърдения на св. К. съдът изцяло дискредитира, доколкото се
явяват неподкрепени, изолирани и опровергани от целия останал доказателствен
материал. На първо място, както вече се посочи в подписаните от надлежен
представител на ответника по смисъла на чл. 301 ТЗ стокови разписки е
документирана доставката на чисто спално бельо всеки един ден от процесния
период през месец август 2015 г. В същия смисъл са и категоричните показания на
св. Т., а именно че докато за другите хотели обичайният срок на доставката е
бил 72 часа, в случая с хотел „******” срокът бил 24 часа. Тези показания на
св. Т. кореспондират и с показанията на св. М., че няма спомен да е имало
случай, в който да отиде да вземе бельо, без да върне взетото от предходния
ден. Както св. Т., така и св. С. не само с категоричност свидетелстват, че не е
имало случаи на подмяна на бельото на хотел „******” и на проблеми с качеството
на прането, но и подробно са описали причините, поради които това е невъзможно,
а именно процесът на работа при ищеца е така организиран, че не позволява
смесване и объркване бельото на различните клиенти, като мерките, взети за това
включвали пране на бельото на отделните фирми в различни перални и маркиране на
количките, с които се пренасяло бельото на отделните фирми. В процесния случай
количката била маркирана с надпис „******”.
Действително, св. М. свидетелства, че пред него ********на ответника е
изразила съмнения, че бельото им се подменя, за които съмнения той уведомил
своя ***. Наличните съмнения за подмяна обаче, по никакъв начин не може да се
приравнят на установено и доказано подменяне на дрехите. И двамата свидетели М.
и С. с положителност потвърждават, че стоковите разписки са били разписвани,
както от ********на ответника, първоначално, така и от ***, в последствие.
Показанията на двамата свидетели съдът кредитира, доколкото същите са били
непосредствени очевидци на подписването на стоковите разписки и е логично да
имат най-правилни и точни възприятия от този процес.
Съгласно
трайно установената съдебна практика в
същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или
онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. В този смисъл - решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на II т.о.,
решение № 181/10.02.2016 г. по т. д. 2079/2014 г. на I
т.о., решение №
13/07.03.2012 г. по т.д. № 15/2010 г., II т.о., решение № 175/ 06.06.2011г. по
гр.д. № 1242 по описа за 2010 г. на ВКС и мн. други. Пак в практиката на ВКС е
утвърдено разбирането, че непредявяването на възражения към момента на
фактическото приемане на извършената работа и реалното използване на
предаденото в дейността на ответника представляват такива конклудентни действия,
от които следва да се счете, че работата е приета. Така решение № 45/04.03.2013
г., гр. дело № 197 по описа за 2012 г., ВКС, ІV г.о., решение № 5/ 5.03.2010 по
гр.д № 1390/2009 г. на ВКС, I т.о., решение № 250 от
11.01.2011 г. по търг. д. № 535/2010 г. на ВКС.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че с
подписването на приложените по делото стокови разписки, по отношение на които е
приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, и предвид фактическото получаване на
доставяното чисто бельо, без да е налице изрично
направено възражение за качеството на прането или на връщаното бельо, е
извършено надлежно приемане на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД. Налице е и
още една форма на приемане на работата, а именно чрез конклудентни действия.
Така, не е спорно между страните, че въпреки твърдените съмнения за подмяна на
бельото, същото е било използвано при
дейността на хотел „******”, а от кредитираните стокови разписки (л.16-л.46) се
установява и че същото е било предмет и
на последващо отдаване за пране и отбратно получаване като вече изпрано. Тоест,
налице е приемане на работата, под формата на включване на изработеното в
работния процес на ответника.
Действително от показанията на св. М. се установи, че
******** на ответника е възникнало съмнение, че бельото се подменя и че това
съмнение е доведено до знанието на ******** на ищеца. Това съмнение обаче и
липсата на плащане по издадените фактури не могат да се приравнят на валидно
направено изявление за неприемане на работата, поради наличие на недостатъци,
при положение, че както вече бе споменато, по делото е несъмнено установено, че
всеки ден изпраното бельо е било фактически получавано, издадените складови
разписки са били подписвани, бельото е влагано в употреба в хотела, след това
отново е предавано за пране, след което отново е получавано като изпрано.
С
оглед гореизложеното следва, че са налице всички елементи от фактическия състав
за уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД.
Предвид цялостното дискредитиране на
показанията на св. К. изцяло недоказани останаха твърденията на ответника, че е
предал на ищеца спално бельо и хавлии, както следва пликове малки - 122 бр.,
чаршафи малки-130 бр., чаршафи големи - 26 бр., калъвки - 92 броя, хавлии
средни - 113 броя, хавлии големи - 18 броя, които били или подменени или изцяло
невърнати – остана изцяло недоказано. С оглед изложеното, възражението за
прихващане следва да се отхвърли като неоснователено, а предявеният иск да се
уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на иск с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД е необходимо да се установят следните елементи от фактическия
състав: 1. настъпила изискуемост на главното задължение. 2. забава в изпълнение
на главното задължение.
От показанията на свидетеля М. се
установява, че в трайните търговски отношения между ищеца и ответника бил
установен следния механизъм за възникване на изискуемост на задължението за
заплащане цената на услугата и нейното погасяване: на всеки 15 дена от текущия
месец дружеството ищец издавало фактура с дължимата сума, като към нея се
прикрепвала издадена преди плащането касова бележка. Поради издадената касова
бележка, падежът за плащане настъпвал на самия ден на издаване на фактурата,
който ден бил изрично посочен в самата фактура. Фактурата и касовата бележка се
връчвали на ******** на ответника на същия ден, в който шофьорът на ищцовото
дружество получавал и плащането на ръка. От показанията на същия свидетел се
установява, че за процесния период от 16.07.2015 г. до 15.08.2015 г. били
издадени две фактури, ведно с издадени към тях касови бележки. Тези фактури
били надлежно предявени за плащане на ******** на ответника през август месец
2015 г. Плащане не постъпило. Предвид издаването на касови бележки, се наложило
фактурите да бъдат сторнирани и да бъде издадена една нова - процесната фактура
№ *******, към която не била издадена касова бележка. Като дата на издаване на
тази фактура е посочена 31.08.2015 г. Следва да се посочи обаче, че тази
фактура не обективира някакво нововъзникнало задължение, чиято изискуемост да
възниква с издаването й. Тя обективира вече възникналите задължения по двете
сторнирани фактури с останал неизяснен по делото номер, към които е имало
издадени касови бележки, с посочен падеж за плащане и които надлежно са били
предявени на ответника за плащане преди
дата 31.08.2015 г . От изложеното следва, че процесната фактура обективира общо
дължима сума от 3140,82 лв., чиято изискуемост вече е била възникнала към датата
на издаването й. Доколкото се установи, че според договорните отношения на
страните плащането е било дължимо на точно определена дата, а именно датата на
издаване на фактурата, то по аргумент от чл. 84, ал.2 ЗЗД покана, за да изпадне
длъжника в забава не се дължи. От изложеното следва, че длъжникът е изпаднал в
забава за изплащане на сумата 3140,82 лв., обективирана във фактура № *******
още преди датата на издаването й - 31.08.2015 г.
Предвид изложеното искът с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за целия претендиран период от
01.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.03.2016 г.
Като законна последица от уважаване на
иска с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за признаване установеност на
дължимостта на главницата в размер на 3140,82 лв. ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда -
22.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът.
Същият е доказал заплащането на съдебно деловодни разноски в размер на общо 682
лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, които следва да му
бъдат присъдени. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 438 лв., от които за държавна такса – 88 лв. и за
адвокатско възнаграждение – 350 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Санита ВК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Вазов” № 36 дължи на „Белина Еко” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник ЮПЗ, парцел 56,
на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД
сумата от 3140,82 лв. (три хиляди
сто и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неизпълнено задължение по фактура № ******* от
31.08.2015 г. - неизплатено възнаграждение за извършени услуги от ищеца - пране
на спално бельо и хавлии в периода 16.07.2015 г. - 15.08.2015 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 177,40
лв. (сто седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.09.2015 г. до 21.03.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1847/23.03.2016 г. по ч.гр.д. № 3515 по описа за 2016 г. на ПРС, XVII граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от „Санита ВК” ООД, ЕИК ********* против „Белина Еко” ООД, ЕИК
********* ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 3000
лв. (три хиляди лева), която претендира ищецът да му дължи, като
равностойност на получени от ищеца за пране, но останали невърнати спално бельо и хавлии, както следва: пликове малки -
122 бр., чаршафи малки - 130 бр., чаршафи големи - 26 бр., калъфки - 92 броя,
хавлии средни - 113 броя, хавлии големи - 18 броя.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК
„Санита ВК” ООД, ЕИК ********* да
заплати на „Белина Еко” ООД, ЕИК ********* сумата от 682 лева (шестстотин
осемдесет и два лева), представляваща съдебно деловодни разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 438 лв.
(четиристотин тридесет и осем лева) – разноски в заповедното производство,
сторени по ч.гр.д. № 3515 по описа за 2016 г. на ПРС, XVII граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно
с оригинала.
Ц.Т.