Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
18.09.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Биляна
Коева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14088 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 43219/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Х.А.Х. /ЕГН **********/,
извършено със Заповед № 2133/ 17.05.2016 г., издадена на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ; на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „Ю.Б." АД-
*** /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на Х.А.Х. /ЕГН **********/ сумата 8515.40 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва
от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 781.98 лв.- разноски по делото /за
адв. възнаграждение/, като искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 9 880.38 лв.- като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на „Ю.Б." АД в размер на 1 364.98 лв., представляващо изплатено
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Х.Х. е
осъден да заплати на ответника „Ю.Б." АД сумата 13.82 лв.- разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Ю.Б."
АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 390.62 лв.-
разноски за държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от „Ю.Б." АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени
предявените от Х.Х. искове, евентуално в частта, в която не е уважено
възражението за прихващане на ответника в пълния му размер, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Х.А.Х. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отмяна
на атакуваното уволнение като незаконно и за уважаване на акцесорния иск за
присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 ГПК в посочения по- горе размер- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
Предявеният
от Х.Х. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен.
От
представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че между ищеца Х.Х. и ответника „Ю.Б." АД- *** е съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало през 2006 г. /Трудов договор от 16.06.2006
г., сключен с „А.Б.“ АД/, уредено по правилата на чл.123, ал.1, т.4 КТ след извършеното
на 29.02.2016 г. прехвърляне търговското
предприятие на „А.Б.“ АД на „Ю.Б." АД, по което считано от 1.03.2016 г. ищецът
заел длъжността „Ръководител офис, банка" в „Ю.Б." АД с място на
работа: "Ю.Б." АД, „А.Б.- клон България", "507- офис
Ловеч" /Допълнително споразумение № 553 от 07.03.2016 г. към трудов
договор № 2 LVCH от 16.06.2006 г./. Това правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя- ответник със Заповед № 2133/ 17.05.2016 г., при
неспазен срок на предизвестие /връчено на 13.05.2016 г./, на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ- „поради закриване на част от предприятието”, считано от 1.06.2016
г. Според направеното върху заповедта отбелязване- същата е връчена на ищеца на
17.05.2016 г., поради което и по правилата на чл.335, ал.2, т.2 КТ трудово-правната
връзка между страните се счита прекратена на 1.06.2016 г.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14088/ 2017 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
Приложеното
от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Х.Х.
по чл.328, ал.1, т.2, изр.1 КТ- „закриване на част от предприятието“, изисква да
е налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от
предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната
дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите,
заети в осъществяването на закриваната част от дейността. За да е законно
уволнението, то трябва да е предшествано от решение на работодателя за
закриване на съответното структурно звено, както и закриването да бъде реално,
а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство, при което
дейността на съответното звено, респ. офис /клон/, продължава да съществува, но
се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т.е.
дейността продължава да се осъществява, но под друга или други организационни
форми. Закриването на част от предприятието е въпрос на преценка по
целесъобразност от работодателя или от орган, компетентен за утвърждаване на
структурата и щатното му разписание. В този случай уволнението трябва да
засегне толкова работници и служители, колкото са били заети в осъществяването
на закритите дейности в съответните звена на предприятието- цех, отдел, служба
или др., в случая- офис, клон или др. Доколкото работодателят основава правото
си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на обстоятелството,
че е закрита част от предприятието, в негова тежест, за да установи законността
на уволнението, е да докаже, че сочените предпоставки са налице. Поради тази
причина в тежест на ответника е да установи, че към датата на процесното уволнение
е закрита част от предприятието като обособено негово звено, в която част е
полагал труд ищецът, като след закриването й осъществяваната от нея дейност е
прекратена и не се осъществява занапред. За да е налице основанието по чл.328,
ал.1, т.2, изр.2 КТ, не е необходимо само частта да е относително структурно
обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното
обособено звено, окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят
не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването
й. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на
закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на
закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява
в по- малък обем или с по- малък брой работници и служители, както и когато
дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго
структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на
дейност.
Безспорно установено е по делото, че
ищецът е полагал труд в относително обособено звено- клон/офис на ответната банка
в гр. Ловеч, като работодателят е реализирал правото да реши кое от двете звена
/офиси/ клонове/ на банката в това населено място да закрие при реорганизацията
си. Въпреки това по делото не е спорно, че работодателят е продължил да
осъществява банкова дейност чрез единия от съществуващите на територията на гр.
Ловеч офиси /клонове/, поради което и по преценка на настоящия съд не е налице
втората предпоставка за упражняване на правото по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ,
а именно осъществяването на дейността да е преустановено в съответната
територия занапред. Напротив- от представеното длъжностно щатно разписание на
клоновата мрежа на „Ю.Б.“ АД към 2.06.2016 г. се установява, че в рамките на
клоновата мрежа на банката в гр. Ловеч е останал един офис на „Ю.Б.“ АД, като
щатът в този офис и в действащите на територията на гр. Т. и гр. Троян два офиса,
които според щатното разписание са включени в щатната численост на офиса в
Ловеч с наименование „Финансов център 711- Ловеч“, е увеличен /от 11 на 13 щ. бр./.
Според
представеното по делото длъжностно щатно разписание на „Ю.Б." АД- клонова
мрежа, и на клонова мрежа към структурната единица "А.- клон
България", в сила към 1.03.2016 г., към тази дата в гр. Ловеч като част от
структурата на ответната банка е имало два офиса: офис на "Ю.Б." АД с
наименование "Ловеч ФЦ 711"- с общ щат от 12 щатни бройки, и офис
"Ловеч 2"- с 5 щатни бройки. Видно от представения по делото Протокол от 28.03.2016
г. за приемане на решение без заседание на Управителния съвет, във връзка с
оптимизацията на клоновата мрежа на банката е взето решение за преустановяване
дейността на четиридесет и девет локации /офиса/ на банката, изброени в списък-
Приложение 1. Установява се от действащото от 2.06.2016 г. длъжностно щатно
разписание на "Ю.Б." АД- клонова мрежа, че като част от клоновата
мрежа на банката към 2.06.2016 г. в гр. Ловеч фигурира финансов център на
"Ю.Б.“ АД с наименование „Ловеч ФЦ 711"- с увеличен щат от 13 щатни
бройки, като освен това са налични и офис в гр.Т.- с щат от 3 щатни бройки, и
офис в гр. Троян- с 3 щатни бройки /или общо 19 щ. бр./, включени в щатната
численост на офиса в Ловеч с наименование „Финансов център 711- Ловеч“.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза, прието като неоспорено от страните, в офис "507- офис
Ловеч" са работили 5 служители /вкл. ищецът/, трима от които /С.Ц.-
"специалист банка- офис супервайзор"; И.Ч.- "специалист
продажби“; и В.А.- "банков служител- касиер"/ са преназначени в офис
"Ловеч- ФЦ 711" на ответната банка по силата на сключени през м.04. и
м.05.2016 г. допълнителни споразумения, а останалите двама, вкл. ищецът, са
уволнени.
Налага
се извод, при това положение, че след прехвърляне предприятието на „А.Б.“ АД в
„Ю.Б." АД е извършено
вътрешноорганизационно преустройство на банката- ответник, при което е запазена
дейността на офиса на банката в населеното място, поради което е налице фиктивно, а не реално
Л.3 на Реш. по гр.д.№
14088/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
закриване на част от предприятието. Не се
установява от събраните в процеса доказателства предметът на дейност, с оглед
на който е създадена обособената част от предприятието в гр. Ловеч и за
реализирането на който са сключени трудовите договори със служителите в офисите
в гр. Ловеч, вече да не съществува и последните да се явяват ненужни. Напротив-
установено е по делото, че банковата дейност, изразяваща се във влогонабиране и
кредитиране, се осъществява от съществуващия в Ловеч офис на банката с увеличен
щат, което сочи на извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността
на работодателя- пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ
в гр. Ловеч офис на банката, а не на закриване на част от предприятието, поради
което не може да се приеме, че е отпаднала нуждата и от дейността на всички
лица, заети с банковата дейност, осъществявана от офиса.
При
тези съображения уволнението на Х.Х., извършено едностранно от работодателя на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /закриване на част от предприятието/, считано от
1.06.2016 г., се явява незаконосъобразно, поради което и предявеният иск за
отмяната му по чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен следва да бъде уважен със
законните последици, а решението на СРС, което е правилно в тази част, следва
да бъде потвърдено.
Основателен и доказан е и искът
на Х.Х. по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ.
Налице
са визираните в закона материално- правни предпоставки за уважаването на този
осъдителен иск, дадени кумулативно: 1/ уволнението на служителя е признато за
незаконно, 2/ налице е вреда, подлежаща на обезщетяване, съизмеряваща се с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на служителя за времето след
уволнението, но за не повече от 6 месеца, и 3/ налице е причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.
С
атакуваното решение на ищеца е присъдено обезщетение за оставането му без
работа през периода 1.06.2016 г. до 1.12.2016 г. /шест месеца/, за който е
установено въз основа на събраните в процеса доказателства, че не е получавал
доходи по друго трудово правоотношение или за друга работа. Твърдените в тази
връзка от ищеца отрицателни факти- че е останал без работа и не е реализирал
трудови доходи през посочения 6- месечен период, не се опровергават от страна
на ответника. В случай, че ответникът оспорва твърденията на ищеца за оставането
му без работа, дължи доказване на фактите,
обосноваващи това оспорване.
При това положение
правилно е присъдено за посочения
период обезщетение на ищеца по чл.225, ал.1 КТ в посочения в обжалваното
решение размер, определен на база последното получено преди уволнението брутно
трудово възнаграждение /чл.228 КТ/, което според приетите от СРС като
неоспорени от ответника писмени доказателства и даденото от вещото лице-
счетоводител експертно заключение възлиза на 1 647.73 лв. месечно /брутен размер/.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд за обема на извършеното съдебно
прихващане. Действително дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ- предмет на
предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, е определено в брутен размер, а
обезщетението по чл.222, ал.1 КТ- предмет на прихващането, е определено в нетен
размер, но това несъответствие не налага частична отмяна на обжалваното решение
в осъдителната му част. Доводът на ответника за друг обем на прихващането,
който е конкретизиран едва във въззивната жалба и като такъв не подлежи на
разглеждане по същество, не би могъл да обоснове частична отмяна на решението. Следва
да се отбележи, че съгласно установената по посочения въпрос практика
на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК /Решение № 166/ 25.02.2010 г. по гр.д.№
220/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО/, „по силата на чл.272, ал.1, т.3 и т.4 КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.38, ал.2 ЗОДФЛ /отм./, а в
последствие- в чл.42, ал.4 ЗДДФЛ, и задължение, предвидено в чл.6 КСО, да
удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски, като
тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника
или служителя, поради което и задължението му към последния е в размер на
остатъка от чистата сума за получаване”. Във всички случаи работникът или
служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски.
Поради това и в случая могат да бъдат присъдени както дължимото брутното
трудово възнаграждение, така и остатъкът от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимите данъци и обществени осигуровки /алтернативно/, като
решението следва да съдържа ясно указание дали присъдената сума представлява
брутно или нетно /след приспадане на посочените удръжки/ трудово
възнаграждение. В първата хипотеза удръжките следва да бъдат направени от
работодателя при изпълнение на осъдителното решение, респ. при плащането, а във
втората хипотеза работодателят дължи плащане на цялата посочена в решението
сума /в този смисъл и Решение №
154 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6134/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК/. Тъй като в настоящия случай определеното след
извършеното съдебно прихващане обезщетение е в брутен размер /общо 8515.40
лв./, то удръжките
за данъци и осигурителни вноски, които са дължими от служителя, следва да бъдат
направени от работодателя и без негово съгласие /на служителя/ при фактическото
получаване на обезщетението /арг. чл.42, ал.5 ЗДДФЛ/, когато именно възниква
задължението му към фиска.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на трудовия спор решението на СРС като правилно в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 912 лв.-
Л.4 на Реш. по гр.д.№
14088/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
разноски за платено адвокатско
възнаграждение, които не следва да бъдат намалени по възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като са в по- малък от минималния дължим
съгласно Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- чл.7, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.3, размер /460 лв.- за иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, и 755.77 лв.- за иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.07.2017
г., постановено по гр.д.№ 43219/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138
състав, в обжалваната част, в която
са уважени предявените от Х.А.Х. /ЕГН **********/
срещу „Ю.Б." АД- *** /ЕИК *******/ искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ, а също и в частта относно
присъдените на Х.Х. разноски по чл.78, ал.1 ГПК и относно присъдените в полза
на СРС разноски по чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД- ***
/ЕИК *******/ да заплати на Х.А.Х. /ЕГН **********/ сумата 912 лв. /деветстотин и
дванадесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 43219/ 2016 г. на СРС, 138 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част, в която искът на Х.А.Х.
по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е частично отхвърлен и на „Ю.Б."
АД- *** са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.