№ 687
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500243 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 2821/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 7920/2021 г. по описа на
СГС, ГО, 19 с-в, са отхвърлени предявените от О. Й. Й. и М. Г. Й. срещу „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД кумулативно активно субективно и обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане със сила на
пресъдено нещо на остатъчните изпълняеми права в размер на сумата от 35855,37 лв.
(главница) и 24122,87 лв. (лихва), предмет на изп. д. № 20148380404451 по описа на ЧСИ М.
Б. – поради изтекла погасителна давност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците.
Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че срещу
двамата длъжници по изпълнението са извършвани поредица от изпълнителни действия,
чрез които е прекъсвана погасителната давност. Счита, че дори и да са извършвани
изпълнителни действия срещу един от длъжниците – О. Й., те са прекъсвали погасителната
давност само по отношение на неговите парични задължения, но не и на другия солидарен
длъжник – М. Й. (арг. чл. 125 ЗЗД), поради което нейните парични задължения са били
покрити с общата (5-годишната) погасителна давност (последното изпълнително действие
спрямо нея е приключила на 12.11.2015 г., поради което погасителната давност е била
изтекла към момента на предявяване на исковата молба – на 22.06.2021 г.). Поддържат, че
предприети изпълнителни действия от други кредитори, които не са присъединени
взискатели по процесното изпълнително дело, не са годни да прекъснат теченето на
погасителната давност по отношение на релевантното изпълняемо право.
Въззиваемият-ответник е подал отговор на въззивната жалба, в която излага
подробни съображения да нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се
явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предявени са кумулативно активно субективно и обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците основават предявените искове на фактическото твърдение, че изпълняемите
права, предмет на процесното изпълнително дело, са покрити с изтекла обща (5-годишна)
погасителна давност (не е спорно между страните, че двете заповеди за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК са влезли в сила през 2014 г., поради което те са формирали
СПН по отношение дължимостта на удостоверените в тях парични задължения (с аргумент
от обратното основание от чл. 424 ГПК) – в този смисъл, приложима е правната норма,
уредена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Погасителната давност представлява уреден в закона календарен период от време,
през който - поради бездействието на кредитора, определено материалноправно притезание
не е било надлежно упражнено, поради което, за да се обезпечи правната сигурност в
гражданския оборот, след изтичане на този срок то не може да бъде удовлетворено с
помощта на държавната принуда.
А нормативната цел на предявения иск за оспорване на изпълнението по чл. 439, ал. 1
ГПК е насочена именно към отричане на правото на кредитора да удовлетвори своето
материално право чрез помощта на държавната принуда, когато след стабилизиране на
изпълнителното основание (в конкретния случай след влизането в сила на заповедите за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК) са настъпили нови факти, обуславящи погасяването
на изпълняемото право, обективирано в издадения изпълнителен лист.
Не е спорно между страните, че с Рамков договор за цесия от 07.12.2016 г.
процесните изпълняеми права са надлежно прехвърлени от патримониума на банката
(първоначален взискател) в имуществения комплекс на ответника (цесионер по договор за
покупко-продажба на паричните вземания). Следователно, като в хода на изпълнителното
производство - на 07.12.2016 г., взискателят е прехвърлил изпълняемото право на цесионера
- ответник в настоящия исков процес, е настъпило частно правоприемство. При това
субективно изменение на облигационното правоотношение „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
е придобило качеството на кредитор, респ. на взискател в изпълнителното дело. А съгласно
правната норма на чл. 429 ГПК, уреждаща т. нар. субективни предели на изпълнителния
лист, частните правоприемници на взискателя (в настоящия случай цесионерът) могат да
искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Именно това е сторил ответникът, след като надлежно е придобил изпълняемото право - по
негово искане са предприети изпълнителни действия (запор върху банкови сметки на
длъжника по изпълнението), с което е прекъсната започналата да тече, но неизтекла обща
(5-годишна) погасителна давност. Следователно, той не е бездействал в този срок, а
напротив активно е упражнявал своите материални субективни права, поради което не се е
погасила неговата правна възможност да иска с помощта на държавната принуда
придобитото чрез цесията изпълняемо право да бъде удовлетворено.
Спорен се явява фактът дали до поисканите и извършени от цесионера изпълнителни
действия прехвърленото изпълняемо право е било покрито с общата (5-годишна)
2
погасителна давност.
От писмените доказателствени средства, съдържащи се в процесното изпълнително
дело, се установява, че по искането на първоначалния взискател (банката-цедент) съдебният
изпълнител е предприел редица изпълнителни действия по отношение и на двамата
длъжници по изпълнението (при възникнала между тях пасивна солидарност) – напр. запори
върху паричните вземания, породени от договори за банков влог (т. нар. запор върху
банковите сметки), чрез изпратени през 2014 г. множество запорни съобщения да търговски
банки и техни клонове, регистрирани в Република България. До обявеното на 26.06.2015 г.
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила
ППВС № 3/1980 г. (в което е прието, че докато трае изпълнителният процес относно
вземането, давност не тече – арг. чл. 115, б. „ж” ЗЗД), не е настъпила перемпция
(взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължения на 2
години – арг. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), поради което погасителната давност не е започнала да
тече (независимо кога е извършено последното изпълнително действие). В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР №
3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, като погасителната давност е започнала да
тече от 26.06.2015 г., от който момент е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
От Справка от имотния регистър (по персоналната партида на ищцата М. Й.) – л. 135
и сл. от процесното изпълнително дело, се установява, че длъжниците по изпълнението
(съпрузи – това обстоятелство се установява от Справката, намираща се на л. 21 и л. 22 от
кориците на изпълнителното дело) са придобили на 29.02.2008 г. правото на собственост
върху апартамент, намиращ се на ет. 4 в сградата, построена в поземлен имот с пл. № 13, гр.
2
София, ул. „***” № **, с площ от 106,07 м (записване по т. 7 от партидата), като на същата
дата в обезпечение на процесния кредит банката-последващ взискател е учредила върху
него законна ипотека – за обезпечение на процесния кредит (записване по т. 6 от партидата).
Следователно, този имот е придобит с кредит от банката в бездялова съсобственост (при
съществуваща съпружеска имуществена общност). Именно за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право (при пасивна солидарност) в молбата за образуване
на процесното изпълнително производство банката-взискател е поискала съдебния
изпълнител да наложи изпълнителна възбрана и той да бъде изцяло изнесен на публична
продан. По искане на съдебния изпълнител това изпълнително действие е осъществено на
08.05.2014 г. – чрез вписване на възбрана от съдията по вписванията (тъй като двамата
длъжници по изпълнението са били собственици на този имот, респ. ипотекарни длъжници,
ирелевантно е обстоятелството, че в искането за налагане на възбрана съдебният изпълнител
е посочил само единия солидарно отговорен длъжник по изпълнението – О. Й., а не е и
неговата съпруга). Но изрично с допълнително искане с изх. № 59655/13.08.2014 г. на
съдебния изпълнител е вписана нова възбрана върху имота – за „1/2 ид. част” от правото на
собственост на М. Г. Й. (с вх. № 40553/ 14.08.2014 г. – тъй като при фотокопирането не са
ясни изписаните листа, въззивният съд не може да посочи къде точно се намира
документът). Описът на този имот е извършен на 19.05.2014 г., като изрично е удостоверено
в Протокола за опис, че негови собственици са и двамата длъжници.
Този имот изцяло е изнесен на публична продан, като е възложен на обявения за
купувач наддавач с Постановление от 15.07.2015 г. (изрично е описано, че имотът е
собственост и на двамата длъжници). Този акт на съдебния изпълнител е обжалван от
длъжниците, но жалбите са оставени без уважение с Решение от 23.10.2015 г., постановено
по ч. гр. д. № 10429/2015 г. по описа на СГС, ГК, IV-Г въззивен състав, поради което
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 23.10.2015 г. и от този момент е започнала
да тече нова погасителна давност. В този смисъл е и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., ІV ГО на ВКС – „Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
3
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане”; Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.
д. № 2884/2021 г., III ГО на ВКС и пр.
Тъй като ипотекираният за обезпечение на първоначалния взискател имот е бил в
притежание на двамата солидарни длъжници (в бездялова съсобственост – при учредената
съпружеска имуществена общност), като той изцяло е бил възбранен („по ½ ид. част” от
правото на собственост върху него – за „притежаваните” от двамата „по ½ ид. част”)
погасителната давността е била прекъсната и по отношение на двамата солидарни
длъжници (ищци в настоящото исково производство), като тя е започнала да тече отново,
считано от 23.10.2015 г.
От четири Уведомления от ЧСИ Ил. Станчева с рег. № 712 на КЧСИ, с район на
действие ОС-Варна (с изх. № 34556/10.10.2016 г., с изх. № 7841/23.03.2017 г., с изх. №
15315/02.06.2017 г. и с изх. № 21498/01.08.2017 г.) до ЧСИ М. Б. се установява, че за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, предмет и на процесното изп. д.
№ 2014838044451, ЧСИ Ил. Станчева е насрочвала четири публични продани за продажба
на ½ ид. част от правото на собственост върху земеделска земя – за задълженията на
длъжника О. Й., като с Протокол от 25.07.2017 г. за купувач е обявен съответен наддавач.
Следователно, по отношение на длъжника О. Й. неизтеклата до 25.07.2017 г. погасителна
давност е била отново прекъсната, считано поне от този момент. Тъй като тази публична
продан е била извършена за удовлетворяване на изпълняемите права, предмет и на
процесното изпълнително дело, очевидно е, че ЧСИ М. Б. е изпратил на основание чл. 427,
ал. 2 ГПК на местнокомпетентния съдебен изпълнител (по местонахождение на имота),
който е извършил опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район. В този смисъл,
неоснователни са правните доводи на ищеца, поддържани и във въззивната жалба, че с тези
изпълнителни действия не е прекъсвана погасителната давност по отношение на него, тъй
като не са били насочени към принудително изпълнение на неговите парични задължения,
предмет на процесното изпълнително дело. Основателно се явява обаче правното съждение
на ищцата, че с тези изпълнителни действия не е прекъсната започналата отново да тече на
23.10.2015 г. погасителна давност по отношение на нея – всички срокове по отношение на
солидарните длъжници текат отделно (арг. чл. 125, ал. 1 ЗЗД, предписващ, че прекъсването
и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници).
Впоследствие обаче е настъпило правоприемство по отношение на взискателя поради
цедирането на процесните изпълняеми права от банката-кредитор на ответника „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД (това юридическо лице изрично е конституирано от съдебния
изпълнител като взискател вместо банката с Постановление, обективирано в молбата с вх. №
73127/30.11.2018 г.). От Уведомление с изх. № 4737/01.02.2019 г. на ЧСИ Н. К. с рег. № ***
на КЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, се установява, че за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право по процесното изпълнително дело – за
задълженията на солидарния длъжник О. Й., е извършено следното изпълнително действие -
налагане на възбрана върху притежавани от този длъжник имоти, находящи се в района на
действие на този съдебен изпълнител (удостоверено е и че е насрочен опис за 11.02.2019 г. -
наистина насрочването на опис не е изпълнително действие, но този факт е ирелевантен за
правилното решаване на делото, тъй като до предявяване на исковата молба – на 22.06.2021
г., не е изтекла общата (5-годишната) погасителна давност, започнала да тече по отношение
на този длъжник отново на 25.07.2017 г. - дори и да не се прилагат правилата, уредени в
Закона за действията и мерките по време на извънредното положение).
И по отношение на ищцата погасителната давност, започнала отново да тече на
4
23.10.2015 г., е била прекъсната своевременно – преди да изтече на 23.10.2020 г. (дори и да
не се прилагат правилата, уредени в Закона за действията и мерките по време на
извънредното положение).
Ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, е
обстоятелството, че по отношение на този длъжник е настъпила процесуална перемпция
(поради неизвършени изпълнителни действия в продължение на 2-годишен период) и делото
е било прекратено по силата на закона (арг. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Погасителната давност
е материалноправен институт, поради което – за нея, последващите процесуалната
перемпция изпълнителни действия не са недействителни - те ще прекъснат за пореден път
започналата да тече погасителна давност. По същество в този смисъл е формираната по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС с Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о. - „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист... Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника”; Решение № 60282
от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., ІІІ ГО на ВКС решение № 3/22 г. на ІV ГО,);
Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III ГО на ВКС; Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV Г О на ВКС.
Такъв е и настоящият случай. Още с молбата за конституиране като взискател – на
30.11.2018 г. (л. 404 от кориците на изп. дело), ответникът е поискал съдебния изпълнител
да извърши по отношение на длъжника М. Г. Й. проучване (на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)
за тежести и възбрани, и банкови сметки, като наложи съответните запори – по този начин
той е посочил конкретен изпълнителен способ (запор върху банковите сметки на длъжника
– арг. чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК). В този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС – „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица”.
В този смисъл, своевременно новият взискател е поискал да се извършат конкретни
изпълнителни действия (търговските банки, регистрирани в Република България, са
известни - съдебният изпълнител може да наложи запор върху всички банкови сметки на
длъжника), поради което той не е бездействал, а напротив – активно е упражнявал
придобитите чрез цесия материални права, представляващи изпълняемо право по
процесното изпълнително дело. От друга страна, за прекъсване на давността е ирелевантно
дали съдебният изпълнител е извършил поисканото изпълнително действие, респ. дали то
обективно е могло да бъде осъществено (напр. при изпращане на запорно съобщение до
трето задължено лице – често банка, запорът не е могъл да бъде наложен, тъй като в банката
не е открита банкова сметка, чийто титуляр да е длъжникът по изпълнението). Неговото
бездействие (неизвършване на изпълнителните действия, които изграждат изпълнителния
способ) не може да обуслови изтичането на погасителната давност при своевременно
предприемане на активни действия по изпълнението от страна на взискателя. В този смисъл
са както тълкувателните разяснения, дадени по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, така и формираната впоследствие практика на ВКС с Решение №
5
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК - „В тълкувателното решение е
посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”; Решение №
50002/4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 127/12.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК и пр.
По същество същите искания за предприемане на изпълнителни действия срещу
длъжниците по изпълнението взискателят е направил и с молба от 27.02.2020 г., 14.12.2020
г. и 21.12.2020 г. Фактът, че едва по-сетне (след подаване на исковата молба) съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците, вкл. и на ищцата, е ирелевантен за прекъсването на
погасителната давност – взискателят е осъществил активно действие, което е прекъснало
теченето на 5-годишната погасителна давност (преди тя да изтече), като по този начин е
упражнявал своето материално право.
Тъй като към подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото исково производство, оспорените изпълняеми права не са били покрити с
изтекла обща (5-годишна) погасителна давност, те са годни за принудително
удовлетворяване с помощта на държавната принуда, към която цел е насочено образуването
на процесното изпълнително дело. Следователно, предявените кумулативно активно
субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове, предмет на
въззивното производство, са неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени от СГС.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, макар и
по различни мотиви, решението на СГС следва да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба да се остави без уважение.
При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия-ответник следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв. (съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2821/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 7920/2021
г. по описа на СГС, ГО, 19 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП О. Й. Й., ЕГН ********** и М. Г. Й., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ет. *, ап. * да заплатят общо на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет. 7 сумата от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от получаване на препис от него.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7