Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 26.05.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 60/2020г. по описа на
Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение
№ 5 от 06.01.2020г., постановено по а.н.д. № 27/2019г., Луковитски районен съд
е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 18-0297-000376
от 07.11.2018г. на Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Д.Г.И. с
ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – Д.Г.И., страна по а.н.д. № 27/2019г. по описа на Луковитски
РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се оплаквания за
неправилно кредитиране от страна на съда на свидетелските показания, невъзприемане
на тезата на жалбоподателя за наличие и на друго МПС, участвало в инцидента,
както и за наличието на материални щети. Излагат се и твърдения за маловажност
на нарушението. Иска се съдът да отмени обжалваното решение на РС Луковит.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се представлява и не ангажира
становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за основателна, но по съображения, различни от изложените
в нея. Аргументите за това са следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 24.10.2018г. около 20:40
часа в с. Румянцево, на ул. „Капитан Стефан Павлов“ №37, в посока гр. Плевен
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ******,
собственост на трето лице, като при движение с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост (мокър асфалт, на десен завой) загубил контрол над
управлението на автомобила, занесъл се и излязъл в дясно от платното за
движение върху тротоара, като се ударил в електрически стълб и реализирал ПТП с
материални щети. За реализираното ПТП бил подаден сигнал на тел. 112, и на
място били изпратени полицейски служители при РУ Луковит. При пристигането си последните
установили, че автомобилът е блъснал електрически стълб, като имало щети по
метална шина за заземяване на ел. табло, прикачено на стълба, както и по
управлявания от жалбоподателя автомобил. Полицейските служители съставили
Протокол за ПТП № 1656314 от 24.10.2018г., в който отразили данните за
автомобила, участвал в ПТП, както и констатираните материални щети.
При така установеното
на място, актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и на същата дата съставил срещу него АУАН бл.№ 233935. Актът
бил подписан от нарушителя с възражения, че пътят е лош, с огромни коловози, с
локви вода и че се е движел със скорост 45 км/ч. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал възражения в същия смисъл. Въз основа на цитирания АУАН
било издадено обжалваното НП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в законоустановените
срокове, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По
съществото на спора съдът приел за безспорно доказано извършеното и описано в
АУАН и НП от Д.Г.И. нарушение, като кредитирал показанията на актосъставителя и
свидетеля досежно механизма на настъпването на ПТП и нанесените имуществени
вреди. В решението си съдът констатирал, че наложеното наказание е под
законовия минимум, но не приел горното за съществено нарушение. С тези мотиви
РС потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
материалния закон.
Посочената
в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно санкционната норма на чл.179,
ал.2 от ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението (24.10.2018г.),
която е и настояща редакция, водач, който поради движение с несъобразена
скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.
По силата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
От своя страна разпоредбата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН императивно регламентира забрана за налагане на наказание
под най-ниския в закона размер при налагане на административни наказания „глоба“
и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.
В случая АНО е наложил наказание
„глоба“ в размер под регламентирания в чл.179, ал.2 от ЗДвП абсолютен размер на
санкцията. Следователно при издаването на НП е допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като наказващият орган е наложил санкция в размер от 100
(сто) лева, при абсолютна стойност на наказанието по цитираната разпоредба в
размер на 200 (двеста) лева, което е недопустимо и противоречи на императивното
правило на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
В т.1 от Постановление №
10/28.09.1973г. на Пленума на ВС, което не е изгубило основания за приложението
му, също изрично е възприето, че е недопустимо да бъдат определяни глоби под
минималния предвиден в закона размер.
С оглед предвидената забрана за
влошаване положението на жалбоподателя по арг. от чл.337 от НПК, приложим на
основание чл.84 от ЗАНН, е недопустимо увеличаване на наложеното на касатора
наказание от съда, поради което НП подлежи на отмяна.
Горното несъответствие е било отбелязано
от районния съд в обжалваното решение, но неправилно е било игнорирано, вместо
оспореното пред него НП да бъде отменено на това основание.
По изложените съображения
настоящият състав намира решението – предмет на проверка в настоящото производство,
за валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се
налага събирането на допълнителни доказателства, след отмяната на обжалваното
решение касационната инстанция следва да постанови решение по същество, като
отмени изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и
чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 06.01.2020г.,
постановено по а.н.д. №27/2019г. по описа на Луковитски районен съд, и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0297-000376 от 07.11.2018г. на
Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Д.Г.И. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: