РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600299 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 44, ал.12 ЗЕЕЗА.
С решение 213/19.06.2025 по ЧНД 1316/2025 г. Пловдивският окръжен
съд е допуснато предаването на исканото лице Г. А. Н., български гражданин,
с ЕГН **********, на компетентните власти на Република Г. по ЕЗА от
23.05.2025 г., издадена въз основа на заповед за задържане под стража от
25.04.2025г. на Районен съд - М., Федерална Република Г., с цел провеждане
на наказателно преследване.
След постановяване на решението, с определение от същата дата спрямо
исканото лице Г. А. Н. е взета МНО “задържане под стража“.
Недоволен от така посоченото решение е останал защитникът на
исканото лице- адв. Г. К., който го обжалва с искане да се отмени и се
постанови друго решение, с което да се откаже предаването, като се отмени и
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В частната жалба, която е депозирана в срок, се твърди, че няма данни
1
исканото лице да е извършило тежко умишлено престъпление според
българското право и предаването на лицето в изпълнение ЕЗА не следва да се
допуска.
Претендира се обжалваният акт да бъде отменен, а взетата спрямо
жалбоподателя мярка за неотклонение „задържане под стража“ – изменена.
При пренията исканото лице Г. А. Н. и защитникът му адв. К. поддържат
изложените в жалбата оплаквания и формулираните въз основа на тях
искания.
Представителят на АП-Пловдив счита, че жалбата не е основателна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие, че жалбата не е основателна.
Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени в
атакуваното решение, окръжният съд е приел, че Европейската заповед за
арест отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 37 ал. 1 от
ЗЕЕЗА, респективно на изискванията на чл. 8 от Рамковото решение на Съвета
на Европейския съюз от 13.06.2002 год. Издадена е от компетентен орган на
държава-членка на ЕС, а именно от компетентните власти на Република Г. по
ЕЗА, въз основа на заповед за задържане под стража от 25.04.2025г. на
Районен съд - М., Федерална Република Г., с цел провеждане на наказателно
преследване. Съобразно изискванията на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА е съпроводена
от надлежен превод на български език, от който е видно, че съдържа данни за
самоличността и гражданството на лицето, предаването на което се иска с цел
провеждане на наказателно преследване за твърдени и конкретно посочени
престъпни деяния. След установяване на самоличността на исканото лице не е
останало съмнение, че това е именно българският гражданин Г. А. Н., с ЕГН:
**********. Спазено е и изискването за получаване на заповедта по надлежно
защитен начин, позволяващ да се установи автентичността .
В ЕЗА са описани характерът, правната квалификация и наказуемостта
на твърдените престъпления, а именно: сексуално насилие в шест случая на
реална съвкупност, за които може да бъде наложено наказание до 2 години
лишаване от свобода; сексуално нападение в два случая на реална съвкупност,
за които може да бъде наложено наказание до 5 години лишаване от свобода;
2
умишлена телесна повреда в един случай, за които може да бъде наложено
наказание до 5 години лишаване от свобода; обида в един случай, за което
може да бъде наложено наказание до 5 години лишаване от свобода съгласно
германския НК. Посочени са обстоятелствата, при които са извършени,
включително времето и мястото им, както и ролята на исканото лице.
Записаните данни изпълняват изискуемия стандарт за информиране относно
съществените наказателноправни характеристики на разследваните
престъпления.
Изпълнени са и изискванията на чл.36 ал.1 и 2 от ЗЕЕЗА – деянията са
наказуеми с лишаване от свобода в издаващата държава, като представляват
престъпления и по законодателството на Република България.
Не е налице нито една от отрицателните абсолютни предпоставки за
отказ за изпълнение на издадената ЕЗА, както правилно се е мотивирал
окръжният съд в своето решение. Не са налице и предвидените в чл.52 от
ЗЕЕЗА основания за изпълнение под условие на издадената срещу българския
гражданин Г. А. Н. Европейска заповед за арест.
Окръжният съд е отчел дадените гаранции от издаващия орган на
държавата-членка, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия,
ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-
пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
Отправените във въззивната жалба оплаквания са били наведени като
възражение пред окръжния съд и са получили убедителен и споделяем
отговор. Дали исканото лице Г. Н. е извършило инкриминираните деяния, в
кой период от време, самостоятелно или в съучастие, наложителността и
продължителността на престоя му в следствения арест по време на
провежданите наказателни производства са въпроси, който следва да решават
компетентните немски съдебни власти и не попадат в компетентността на
българския съд- нито първоинстанционен, нито въззивен.
И настоящият съд приема за неоснователни възраженията на защитата,
че предаване не следва да се допуска, закото престъпленията, за които се иска
предаването на лицето, не са тежки умишлени по смисъла на българския НК и
не са с висока степен на обществена опасност. Разпоредбата на чл.36 от ЗЕЕЗА
съдържа изискване за престъпленията, за които се осъществява предаването,
3
да се наказват с лишаване от свобода съгласно правото на издаващата
държава, а не да са тежки умишлени по смисъла на българския Наказателен
кодекс. Преценката за степента на обществената опасност на деянията, за
които е издадена ЕЗА, не е предоставена на съда в изпълняващата заповедта
държава.
При тези фактически и правни изводи се явява законосъобразно
решението да бъде изпълнена коментираната ЕЗА. Въззивната инстанция не
откри основание за отмяна или изменение на контролирания съдебен акт.
При положение че исканото лице не е дало съгласие за доброволно
предаване (респ. не се е и отказало от принципа на особеността), издадената
ЕЗА подлежи на принудително изпълнение, както законосъобразно е решил
окръжният съд.
В съгласие с императива на 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА окръжният съд е се е
произнесъл по въпроса за мярката за неотклонение на исканото лице Г. А. Н. и
е взел мярка за неотклонение "задържане под стража" до фактическото му
предаване на издаващата държава.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд, 3-ти нак.
състав
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение 213/19.06.2025 по ЧНД 1316/2025 г. на
Пловдивския окръжен съд за допускане предаването на българския
гражданин Г. А. Н., с ЕГН **********, на компетентните власти на Федерална
Република Г. в изпълнение на Европейската заповед за арест от 23.05.2025 г.,
издадена въз основа на заповед за задържане под стража от 25.04.2025г. на
Районен съд - М., Федерална Република Г., с цел провеждане на наказателно
преследване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5