Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 224                             29.02.2016 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4846 по описа за 2015 година.

           

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ.

Ищецът „Банка Пиреос България” АД твърди, че против ответника П.Х.А., който бил поръчител по договор за потребителски кредит от 13.06.2006 г., е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №23092/2008 г. на Софийския районен съд – 28 състав. Твърди се, че главен длъжник по тази заповед бил А.Х.А., спрямо когото понастоящем производството е прекратено. Твърди се, че задължението по заповедта, за което солидарно отговаря и П.Х.А., представлява вземане по договора за кредит, което е било обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на погасителните вноски. Съгласно заповедта ответникът дължал 2978,44 лв. главница, 123.82 лв. договорна лихва за периода от 30.10.2006 г. до 03.07.2008 г., 98,27 лв. неустойка /наказателна лихва/ за периода 30.10.2006 г. до 03.07.2008 г. и 64,01лв. разноски за държавна такса в заповедното производство. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на това вземане.

Ответникът П.Х.А. не оспорва факта, че е бил поръчител по договор за потребителски кредит. Твърди обаче, че допълването на заповедта за изпълнение, извършено с разпореждане на Софийски районен съд през 2014 г. е предприето извън срока, определен в процесуалния закон. Извън това поддържа възражение, че не дължи сумите по заповедта, тъй като вземането спрямо него е погасено поради изтекла давност считано от 15.08.2008г., когато е издадена първоначалната заповед за изпълнения, която е изтекла през 2013 г. Твърди, че извършените спрямо него изпълнителни действия са били предприети без наличие на изпълнителен титул, поради което не са могли да прекъснат давността за вземането.

Съдът намери за установено следното:

На 13.06.2006г. между „Банка Пиреос България” АД и А.Х.А. бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит та физически лица. Съгласно него, банката предоставила на А.А. сумата 3500 лева, с краен срок на издължаване 08.06.2011г. Срещу това А. се задължил да върне заетата сума, както и да заплати на банката годишна лихва в размер на 15 %  /чл.8,ал. 1 от договора/. Предвидено било, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят заплаща неустойка в размер на уговорения в чл.8 лихвен процент плюс 10 пункта начислен на годишна база / чл.12/. Съгласно чл.24 от договора било уговорено, че кредитът става предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е то условията по него / лист 14 на приложеното т.д. №5775/2015г. на Софийския районен съд /. При сключването на договора за кредит ответникът по делото П.Х.А. приел да бъде поръчител на кредитополучателя, като се задължил да отговаря солидарно с него за изпълнението на цялото задължение по договора / лист 15 от приложеното дело/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитополучателят А.А. е извършил погасителни плащания към банката в периода от 13.07.2006г. до 13.02.2008г. като е заплатил сумата 521,56 лева от главницата, като се дължи остатък в размер на 2978,44 лева. Дължими са също така договорна / възнаградителна/ лихва в размер на 123,82 лева начислена за времето от 30.10.2006г. до 03.07.2008г., както и сумата 98,27 лева, представляваща наказателна лихва / неустойка/ по чл.12 от договора за кредит / лист 38 -42 от настоящото дело/.

На 13.08.2008г. банката кредитор подала пред Районен съд София заявление по чл.417 ГПК, придружено от извлечение от сметка, с което позовавайки се на предсрочна изискуемост на цялото задължение поискала да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против кредитополучателя А.Х.А. и поръчителя П.Х.А.. По така подаденото заявление било образувано приложеното ч.гр.д. №23092/2008г. на СРС и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които било разпоредено длъжникът А.Х.А. и поръчителят солидарно да заплатят на банката заявител сумите: 2978,44 лева –главница по договора за кредит; 123,82 лева, представляващи договорна лихва за времето от 30.10.2006г. до 03.07.2008г. и 98,27 лева наказателна лихва за периода от 30.10.2006г. до 03.07.2008г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2008г. и деловодни разноски от 64,01 лв. / лист 21 на ч.гр.д. 23092/2008г.  на СРС/. Тъй като в заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не били посочени данните на ответника П.Х.А., на 30.07.2014г. банката заявител поискала да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение. С определение от  29.09.2014г. съдът е допълнил заповедта за незабавно изпълнение разпореждайки П.Х.А. да заплати солидарно с главния длъжник А.Х.А. посочените по-горе суми. Разпоредил е също да бъде издаден на заявителя допълнителен изпълнителен лист / л.26 на приложеното дело/. Така издаденият допълнителен изпълнителен лист срещу длъжника  П. Адреев е бил издаден на 24.10.2014г., след което представен по изпълнително дело №2641/2014г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, приложено към настоящото производство. След това на 20.11.2014г. на длъжника П.А. била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ангелов. С пощенска пратка от 25.11.2014г. ответникът подал възражение пред Софийския районен съд, който дал указания на банката кредитор относно завеждане на иск за вземането.

Установява се също така, че възоснова на първоначално издадения изпълнителен лист, в който името на ответника П.А. като длъжник не е фигурирало, е било образувано друго изпълнително дело - №20088520400246 на ЧСИ Катилин Попов, също приложно в копие в хода на настоящото производство. Делото е било образувано по молба от 08.09.2008г., като в нея ответникът е бил посочен от взискателя като поръчител. Изпратена му била и покана за доброволно изпълнение от 13.10.2008г.,  връчена с пощенска разписка от 20.10.2008г. След извършване на изпълнителни действия относно налагане на запор на дружествени дялове от 13.10.2008г., със съобщение връчено на 11.06.2011г. на дружеството в което ответникът е имал дялове / лист 64 на изп. дело/ по делото са постъпили частични плащания от главния длъжник А.А.. На 10.02.2011г. взискателят поискал да му бъде издадено удостоверение от съдебния изпълнител, което да послужи за присъединяването му по друго изпълнително дело водено срещу П.А. от ЧСИ Кръстьо Ангелов. Такова удостоверение било издадено на 17.02.2011г.  На 23.06.2014г. след като констатирал, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява, че ответникът по настоящото дело П.Х.А. е приел да стане поръчител по задължението на главния длъжник А.А.. Съгласно чл.138, ал.1 поръчителят се задължава да отговаря спрямо кредитора на друго лице за изпълнение на неговото задължение. В случая поръчителството е валидно възникнало, относно съществуващ валиден главен дълг. Претенцията на кредитора спрямо поръчителя е предявена в шестмесечния срок, считано от настъпване на основанието за предсрочна изискуемост – поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото заявлението по чл.417 ГПК е подадено срещу главния длъжник и поръчителя на 13.08.2008г., като вземането е станало предсрочно изискуемо на 03.07.2008г. съобразно извлечението от сметка.

Размерът на задълженията по кредита съдът намира за установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза, като е видно, че те съвпадат със сумите начислени съобразно извлечението от сметка и заповедта за изпълнение.

Не следва да се разглежда възражението на ответника, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са били допълнени извън, срока предвиден в чл.250 ГПК, тъй като молбата за това била постъпила едва през 2014г. Съдът счита, че не разполага с компетентност да се произнася относно законосъобразността на процесуални действия, предприети от друго равен му по степен съд и необжалвани от страните.

Съдът счита обаче, че относно ответника П.Х. изпълнителни действия са били предприети едва след допълването на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист от 2014г., който е представен по изпълнителното дело, образувано от ЧСИ Кръстьо Ангелов. Това е така, защото в качеството си на процесуална ценна книга изпълнителният лист очертава субективните и обективни предели на изпълнението и по този начин овластява съдебния изпълнител да извършва действията по изпълнението. Съгласно чл.426, ал.1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнително дело на ЧСИ Катилин Попов е било образувано без срещу ответника П.Х.А. да е налице надлежен изпълнителен титул, очертаващ субективните предели на изпълнението. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че отговорността на ответника се подразбира от качеството му на поръчител по договора. От това следва извод, че предприетите в хода на изпълнителното производство спрямо ответника действия не могат да породят онези материално-правни последици, които закона предвижда в чл.116 б.“в“ ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такъв тип изпълнителни действия, при надлежно издаден изпълнителен лист, са предприети единствено по изп.д. № 2641/2014г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов след представянето с молбата от 13.11.2014г. изпълнителен лист на СРС от 24.10.2014г. Към този момент обаче, давността за вземанията срещу ответника е била вече изтекла.  Давността в случая е започнала да тече  от настъпване на предсрочната изискуемост -03.07.2008г. Като е била прекъсната по силата на подаването на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл.417 ГПК – тоест на 13.08.2008г., съобразно  чл.116 б.“в“ от ЗЗД, приложим в случая, доколкото заповедното производство представлява част от изпълнителния процес. Следователно петгодишния давностен срок е изтекъл на 13.08.2013г., тоест преди издаването на изпълнителния лист срещу ответника и образуването на изпълнителното дело.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лева.

Водим от горното, съдът 

 

Р    Е   Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ. предявен от „Банка Пиреос България” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул. Цариградско шосе № 115Е, ЕИК *********, относно установяване по отношение на ответника П.Х.А. ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземане за следните суми:  2978,44 лева –главница по договора за кредит; 123,82 лева, представляващи договорна лихва за времето от 30.10.2006г. до 03.07.2008г. и 98,27 лева наказателна лихва за периода от 30.10.2006г. до 03.07.2008г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2008г., относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №23092/2008г. на Софийския районен съд, поради погасяване на вземането по давност.

 

ОСЪЖДА „Банка Пиреос България” АД да заплати, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на П.Х.А.  сумата  400лв. / четиристотин лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: