Р Е
Ш Е Н
И Е
№132
19.04.2016 година гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански
състав
на двадесети
януари 2016 г.
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар П.Г.
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ
Гражданско
дело № 27/2015 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК /2008г./.
Образувано е по искова молба от П.Й., чрез адв. Н.Я.
против Р.Г.С., с която моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата
40 000 евро, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед,
издаден на 14.12.2011 г., с падеж 14.05.2012 г. /погрешно записан в ИМ –
14.11.2012 г./ и законна лихва върху сумата, считано от 07.11.2012 г..
С
молбата си от датата 08.03.2013 г. ищецът по делото, на основание чл. 214 от ГПК е поискал изменение на иска от установителен към осъдителен, тъй като
поради пропуск не е уведомил СтРС за входираната в ОС Стара Загора ИМ. Като
последица е обезсилена издадената по ч. гр. дело № 6240/2012 г. на СтРС Заповед
№ 4192/08.11.2012 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
Прилага съответно и б.б. за внесена допълнителна д.т. в размер на още 2 % върху
цената на иска. По делото съдът е допуснал това изменение на иска, както при
първоначалното разглеждане на делото, така и при разглеждането на настоящето
дело под № 27/2015 год. по описа на СТОС.
В срока за
писмен отговор е постъпил такъв от ответника по делото Р.Г.С., в който взема
становище, че иска е допустим, но неоснователен. Моли да се приемат приложените
към отговора писмени доказателства, както и да се изиска и приложи към
настоящето дело преписка № 48493/2012 г. на ОД на МВР Стара Загора. Подробни
съображения по съществото на делото са изложени в същия писмен отговор на
ответника, като същият моли иска на ищеца да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът е
намерил, че молбата на ищеца за изменение на иска от установителен към
осъдителен е основателна и като такава е била уважена. Това е така, защото
издадената по ч. гр. дело № 6240/2012 г. на СтРС Заповед под № 4192/08.11.2012
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е обезсилена, поради
което за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск. Искането
е направено в срока по чл. 214 от ГПК и е внесена необходимата д.т.. По това
процесуално искане настоящия съдебен състав се е произнесъл с изрично
определение, тъй като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
При
първоначалното разглеждане на делото с решение
под № 121 от 26.03.2014 година, постановено по гр. дело № 23/2013 година по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, същият съд е уважил иска на ищеца, като e осъдил
ответника Р.Г.С. да заплати на П.Й.
сумата от 40 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.02.2013 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в
останалата му част за заплащането на законната лихва върху главницата за
периода от 07.11.2012 год. до 14.02.2013 година.
С Решение под № 777/10.12.2014 год., постановено по
в. гр. дело № 1145/2015 год. АС-П. като въззивна съдебна инстанция е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 121 от 26.03.2014 година,
постановено по гр. дело № 23/2013 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора
в обжалваната му част, с която е осъден Р.Г.С.
да заплати на П.Й. сумата от 40000 евро,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2013 година до
окончателното изплащане на сумата и
определение от 10.05.2014 година, постановено по гр. дело № 23/2013 година
по описа на Строзагорския окръжен съд по реда на чл. 248 от ГПК и
е ВЪРНАЛ делото на Окръжен съд –
Стара Загора за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените
искове.
Решението не е
обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните и е влязло в законна сила.
Съобразно отменителните указания на АС-П.,
които са задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на
делото съобразно императивната разпоредба на чл.270, ал.3 във връзка с чл.278,
ал.3 от ГПК, Апелативният съд е приел във въззивния си съдебен акт, че е налице
произнасяне по непредявен иск, поради което първоинстанционното решение следва
да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на Старозагорския окръжен
съд за произнасяне по исковете – главен и акцесорен, с които е сезиран. Новото разглеждане на делото следва да
започне с изготвянето на нов доклад, съобразен с изискванията на чл. 146 от ГПК. С новия доклад следва да бъде разпределена доказателствената тежест между
страните, като се съобрази постоянната и непротиворечива съдебна практика на
ВКС, според която независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при
възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се
установи и каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното
вземане, което записът на заповед
обезпечава, като кредиторът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което
е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът – да докаже възраженията си.
Относно
искането за изменение на разпределението на доказателствената тежест съдът
възприема следното:
В откритото съдебно заседание проведено на 07.04.2015 г.
адв. Я. в качеството си на пълномощник на ищеца е направила възражение по изготвения нов доклад на съда, във връзка с
разпределението на доказателствената тежест в следния смисъл:
Счита,
че ищецът не следва да установява каузално правоотношение, респективно съществуването на основното вземане,
което записът на заповед обезпечава,
както и фактът от който произтича вземането му за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед.
Съгласно
задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение под № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на
иска, предявен по чл.422 ГПК, в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. В тежест
на ищеца е да установи съществуването на вземането, основано на
менителничен ефект - редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Само при въведени от страните твърдения,
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните
доказва фактите, на които основава възраженията си.
В конкретиката на настоящия казус, съдът е допуснал
изменение на първоначално предявения от ищеца иск
от установителен - по чл.422 към осъдителен.
Следователно,
разпределението на доказателствената тежест, следва да бъде съобразено с
цитираното по-горе ТР, което е задължително за всички съдилища в Републиката
съобразно специалната разпоредба на чл.130 от ЗСВ и всяка от страните следва да
доказва фактите на които основава
твърденията и възраженията си.
В този смисъл и съобразно горецитираното ТР съдът е
изменил и доклада си по делото, в частта му касаеща разпределението на
доказателствената тежест, като настоящият първоинстанционен съд се е съобразил и
със задължителната практика на ВКС съобразно императивната разпоредба на чл.130
от ЗСВ.
От
друга страна съдът счита, че в съответствие с процесуалния закон въззивната
инстанция е дала допълнителна възможност на ответника да конкретизирана
възраженията си, тъй като при новото разглеждане на делото същото започва на
практика отначало и съобразно фазата, на която делото е върнато от въззивната
инстанция – АС-П..
В тази връзка ответникът е взел становище във връзка с
исковата молба, като в него е посочил, че има облигационно отношение
към други лица - М.Н. и С.М. и е подписал
записа на заповед за сумите, които ищецът следвало да заплати на неговите кредитори, но бил измамен.
Съдът
намира, че в писменото становище след приключване на съдебното дирене пред ОС гр.Стара Загора, процесуалният представител на
ответника Р.С. за първи път твърди, че
между ищеца и ответника е сключен договор за заем, по който ищеца не бил платил нито на ответника, нито на неговите
кредитори претендираната парична
сума.
Подлежат на
доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В
конкретният случай твърдението на ищеца в исковата молба е, че между него и
ответника са налице абстрактни облигационни отношения по запис на заповед,
поради което това обстоятелство подлежи на доказване от страна на ищеца.
В тази насока съдът
счита, че искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен и следва
да бъда допуснат до разглеждане в настоящото гражданско съдебно производство,
тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната
подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Ищецът
П.Й., редовно призован за съдебното заседание, явява се лично, заедно с адв. Я.
и заемат становището, че искът се явява основателен и доказан и като такъв молят
същия да се уважи по съображенията подробно изложени в съдебното заседание по
съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита от пълномощника
му адв. Я..
Ответникът
Р.Г.С., редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат С.И. ***,
като счита, че предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен. В
подадения писмен отговор те твърдят, че между него и ищеца – П.Й. са
съществували някакви отношения, но се касаело за договор за заем, който да
обуславя издаването на записа на заповед. Твърдят, че липсва такава каузална
връзка и валиден договор за заем, които да обусловят издаването на записа на
заповед. По делото е постъпила и писмената защита на пълномощника на ответника
адв.С.И., с която моли съда изцяло да отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан, по съображенията подробно изложени в представената
по делото писмена защита.
След
като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на
всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства
и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.З. счита
за изяснено и доказано следното :
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Исковата молба
е подадена в предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК/2008г./ 1- месечен срок от
кредитора срещу длъжниците по заповедта за изпълнение. Налице е и правен
интерес от производството.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ГЛАВНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ СУМАТА ОТ 40000 ЕВРО:
Видно от
събраните по делото писмени доказателства и от съдебните актове по приложените
множество граждански дела се установява, че от копието от запис на заповед, копието на заповед под № 4192, копие от изпълнителен лист от 08.11.2012г.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 118, том I, рег. № 663 дело № 93 от 2011г., копие заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, копие на заповед № 4209, копие на
съобщение за насрочване на публична продан,
приложение № 1 взети и върнати на М.Б. пари, постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.07.2013г.,
молба от адв. Я. от 24.10.2013г., декларация от ищеца от 24.10.2013г., ксеро- копие от българската лична карта на ищеца,
удостоверение рег. № 2906/25.01.2008г. на ОДП - С.З., и от приложените
към настоящото гр. дело, преписка №
48943/2012г. на ОД на МВР- С.З. и гр.д. № 6240/2012г. на СРС, ищецът е предявил
исковата си претенция въз основа на издадения от ответника на 14.12.2011г. запис на заповед, с която последният се е
задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца или на неговата заповед,
без предявяване и без протест сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ евро на
падежа 14.05.2012г.
На датата 07.11.2012г.
въз основа на именно на този запис на заповед и на основание чл.417 от ГПК
ищецът е поискал от РС- С.З. издаването на заповед за незабавно изпълнение и
същата е била издадена по ч.гр.д. №6240/2012 г. по описа на РС- гр.Стара
Загора, като в рамките на законния 14- дневен срок е постъпило писмено Възражение
от страна на длъжника-ответник Р.С. срещу нея. В определения от съда законен 1-
месечен срок ищецът е предявил в ОС- С.З. установителен иск с правно основание
чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК, по което е образувано първоначално гражданско дело под № 23/2013 г. по описа на
ОС-гр.Стара Загора. Очевидно поради технически пропуск ищецът не е представил в
законния 1- месечния срок убедителни писмени доказателства по ч.гр.д. №
6240/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, че е завел в срок този
първоначален установителен иск в ОС- С.З. по настоящото гр.дело, поради което
напълно законосъобразно РС- С.З. е обезсилил издадената от него по това ч.гр.д.
Заповед под № 4192/08.11.2012г. Заповед и съответния въз основа на нея
изпълнителен лист. Тъй като записа на заповед, издаден от ответника, е без
предявяване и с определен падеж /14.05.2012г./, от когато вземането е станало
изискуемо, нито от тази дата /14.05.2012г./, нито до датата на предявяването на
установителния иск по чл.422 от ГПК в настоящия първоинстанционен ОС- С.З. /14.02.2013г./,
нито до датата на изменение от ищеца на иска му против ответника от
установителен към осъдителен /22.04.2013г./, нито да датата на обявяване на
делото за решаване/27.02.2014г./ при първоначалното разглеждане на делото, така
и в проведените няколко съдебни заседание при новото разглеждане на делото от
настоящия съдебен състав, не са налице данни и доказателства, че длъжникът–
ответник Р.Г.С. да е бил изпълнил паричното си задължение по горепосоченият запис
на заповед и да е заплатил на кредитора си- ищец сумата от 40 000 евро
главница, ведно със законните последици
от това.
Действително в
Отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че записа на
заповед бил подписан от него само поради обещанието длъжникът да погаси
задълженията към третите лице- С.И.М. и М.Б.Н., като излага фактически и
житейски обяснения за това, свързани с други парични и имуществени
взаимоотношения с други, трети лица, които не са страна по Записа на заповед и
съответно и по настоящото първоинстанционно гражданско дело с предмет
осъдителен иск. Независимо обаче от твърдените от ответника факти и
взаимоотношения, както и с оглед потвърдени от него недвусмислени предприетите
срещу него фактически и правни действия, в неговия Отговор на ИМ не се съдържат
никакви твърдения за някакви каузални взаимоотношения, каквито той излага по
делото, които да обосновават и да се налага евентуално ищецът да доказва в хода
на съдебното дирене по настоящото дело. Дори и да е извършена твърдяната от
ответника публична продан на негов собствен апартамент, това по никакъв начин
не показва и не доказва неговите твърдения и заключения, че издаденият в негова
полза запис на заповед имал единствено и само обезпечително предназначение,
заради обещанието му да погаси задълженията към други трети лица, още повече,
че такива данни няма нито в Записа на заповед, нито в другите писмени
доказателства по делото. Следователно това не е твърдение за такова наличие на
каузално правоотношение с ищеца, поради което той да е бил издал в негова полза
процесния запис на заповед за сумата 40 000 евро.
По делото по
искане на страните, са били допуснати и разпитани четирима свидетели от
настоящия съд при новото разглеждане на делото.
Видно от показанията на свидетеля С.И.М. същият познава страните по делото, като е присъствал при съставяне на
записа на заповед. Записа на заповед е подписан от Р.С. на 14.12.2011г. Съставил
се е в Хотел Верея, във фоайето на третия етаж, като бил изготвен на компютър
от адв. И.П.. Попълнена била от Р.С., и по-точно датата на издаване и неговите
лични данни. Данните на П. се попълнили саморъчно от него и датата на падежа,
сумата била написана на компютър от И.П.. Първо попълнил данните на Р., после Й.,
после се предали парите и Р. се разписал. После била там и съпругата му И.С. и
се разписал, М. К. и той, С.М.. Ставало дума за 40 000 евро. Имало устен
договор за заем между тях двамата, към момента на издаване на записа на
заповед. Присъствал за предаването на сумата от 5000 евро на 20.12.2011г. Тази
разписка се изготвила от адв. И.П.. В разписката била посочена сумата от 45 000
евро. Тази сума била посочена, понеже били се разбрали по-принцип за тази сума
и затова била разписана разписката за получена сума от 45 000 евро. На
14.12. е предадена сумата от 40 000 евро, а на 20.12. още 5000 евро и
сбора е 45 000 евро. Сумите са предадени, с цел да погасява ипотека в Т.,
други погасявания от него към банки и с обещанието, че м.03 ще тегли кредит от
българо-турска банка с клон в К. или П., за да изтегли сумата за Й.. Разписката
биле изготвена от адв. И.П. и съответно имената на получил и дал, са на Й. и на
Р.. Първо Й. подписал, после Р.С. и М.Б. и той, доколкото си спомня. Доколкото
си спомня бил подготвен такъв договор, но все още не бил готов. Бил започнал да
се изготвя такъв договор, но все още не бил готов. Адв. И.П. нямала
необходимото време и бързала за тържеството, предколедно тържество и затова не
изчакали да се изготви договора. Я. го помолил, понеже са приятели, да
присъства като свидетел за даване на тези суми. Р. броил парите и се разписал.
Абсолютно никакво влияние е нямало, доброволно, всичко е било в рамките на
нормалното. Р. си написал трите имена, напълно спокоен бил и обещавал екскурзии
до Т. на негови разноски, понеже са му помогнали, като от благодарност.
От показанията на свидетеля М.Б.Н. се установява, че познава страните по делото, като той и Р. работили
заедно в рудник Трояново-3, били колеги. Ищецът го познавал от св. С.М.. Р. и
пред него казал, че е финансово затруднен и попитал къде може да намери пари,
за да се оправи. На 14.12.2011г. отишли при адвокат, която била в залата преди
малко, но имената й не знае, като тя подготвила запис на заповед за сумата от 40 000
евро. Я. трябвало да даде на Р. тези пари, като той носел и парите. След като
се изготвила заповедта, Р. попълнил данните, сумата пред адвоката и излезнали
на коридора във фоайето. Й. попълнил кога трябва да му върнат парите, към
Великден ли беше на следващата година, но точно не си спомня датата. Я. му дал
парите, Р. ги преброил в присъствието на него и съпругата му, и С. бил там.
Това станало във фоайето на Верея. Адвоката не присъствал, това станало извън
нейния кабинет. Там отпред имало маса и фотьойли, и там станало. Й. трябвало да
даде 45 000 евро. На 14.12. му дал 40 000 евро и след това се разбрали
да му даде още 5 000 евро. Трябвало да разпишат нова запис на заповед и
разписка. Тези суми били дадени на Р., като заем и той обещал да ги върне като
казал, че имал в Т. вила и можел да заложи същата, за да му дадат пари от
банката. Останалите 5 000 евро на 20 му били дадени, пак във фоайето на
Верея. Документът го изготвил пак адвоката. Разписката била за 45 000
евро. Това били общо за първата и втората сума. Р. я подписал, написал си имената,
и Й. броил сумата. Съпругата му не присъствала, тя си заминала, мисли, че
заминала за А. и не присъствала. Нямало въздействие, какво въздействие единия
път подписала, ако е имало натиск той няма да подпише втория път. Доброволно, с
усмивка подписал, казал че е благодарен много. Не си спомня дали е изготвила
договор адвоката.
Видно от показанията на свидетелката И.Х.С., която е
съпруга на ответника Р.С., съпруга й имал нужда от пари и неговия колега М.Б.
го запознал с Я., за да му помогне във финансово отношение, за което бил
сключен и договора за заем. След това се оказало, че въпреки плащане на вноски
от страна на съпруга й, Я. предявил иск за сумата от 40 000 евро.
Предварително договора бил за срок от 10 години. Договорът за заем бил писмен и
се сключил в кантората на адв. П.. Тя изготвила договора. Същият бил за
40 000 евро и за срок на връщане на заема 10 години. Подписала се на
14.12.2011г. В процеса на изготвяне на договорите се подписал запис на заповед,
който се наложило да разпише, защото на другия ден щяла да лети за А.. Едната
заповед на съпруга й и на нея. Съпругът й се подписал на записа на заповед за
40 000 евро. Записната заповед се подписала заедно с подписването на договора.
Имало печатен текст и съпруга му трябвало да си напише имената, Я. написал
неговите и след това съпруга й данни и се разписал. Падеж имало за 14.06.2012г.
за сумата от 40 000 евро. Не може да каже кой е попълнил датата на падежа.
В нейно присъствие други документи не са попълвани, но със съпруга й се чували
ежедневно и той казал, че е принуден да разпише разписка за сума, която не е
получена. Това се подписало в кантората на Радка Богданова. Категорично сумата
от 40 000 евро не е заплатена, но трябвало да се разпишат документите,
защото нейната отпуска изтичала и тя нямало как да остане. Тя трябвало да
разпише със съпруга си всички документи, защото Я. държал категорично на неговия
подпис и освен това, тъй като нея нямало да я има, оставила евентуално сумата
да се получи в последствие, която не се получила. Погасяването на вноските следвало
да започне от тогава. Я. посочил датата 14.06.2012г. и срока на договора, че е
за 10 години. Я. настоявал за абсолютна конфиденциалност и на съпруга й не било
предоставено копие от договора, макар и да бил страна по него, за да не се
предостави на органите на МВР и прокуратура.
От показанията
на свидетелката И.И.П., същата познава Я., защото й бил клиент, работили са
заедно с него, подготвяла му е разни договори. По случая може да каже, че това
се случило през 2011г. или 2012г. Било през м.12. зимата, когато ищецът й казал
, че някакъв човек го помолил да му даде заем и го доведе за юридическа
консултация. Довел тогава в нейния офис Р. и тогава се запознала с него. На
предварителния разговор трябвало да се уточни какви обезпечения можела да
предостави на Р., за каква сума може да се помогне от Я.. Р. казал, че има къща
в Т. на морето, но не му стигали пари и трябвало да изтегли кредит от една
турска банка, “ако не се лъже Демирбанк” и уговорката била временно да му се
помогне с някаква сума, а лятото ако му бъде отпуснат този кредит евентуално да
я върне. Това били предварителните уговорки. Като дошъл и казал какви имоти
има, какво обезпечение може да предостави за заема. След това Я. я попитал дали
да предприеме някакви действия и тогава му казала по-добре да не се занимава,
защото ще има неприятности, тъй като не може да предоставят конкретни
обезпечения и какво ще се случи с Демирбанк не се знае. Впоследствие била
канена на коледен банкет и била вече тръгнала на тържеството, когато й позвънил
Я. и я помолил да дойдат спешно да подготвят договора за предоставяне на заема
и оформянето на отношенията с Р.. Спомня си, че най-напред отказала, защото била
ангажирана. Честно казано заявява, че съжалява защо се е върнала. Те й обяснили,
че трябва спешно да се подготви, защото съпругата на Р. трябвало да пътува
спешно за чужбина и на другия ден й е полета за Лондон, и много се бързало
точно в този момент. Спомня си, че тогава се подготвил и договора за заем, чийто
пърообраз беше подготвен от адв. Пиличева, на Р. адвоката. Те имали доста
сериозни спорове, тъй като нямало как да се представи надлежното обезпечение за
заема и се наложило да се правят корекции на този договор. Договорът беше
подписан от съпругата на Р., Р., Я. и свидетели довели М.Б. и неговия зет С.М.,
които тя видяла тогава за първи път. Тогава се запознала с последните двама.
Демонстрирали се много близки отношения между Р. и М.. Заявили, че са големи
приятели, имат си голямо доверие. Доколкото знае М. е помолил Я. да помогне на Р.
с финансова помощ. Оформил се договора след няколко дни, може би около 10
трябвало да се оформи, тъй като Р. не можел да учреди ипотека на конкретен
имот. Тогава се подготвило и пълномощното и предварителен договор, ако нещо
станело, да не си плаща сумата, Я. да си търси парите. Лично пред нея не са
броени парите, нито е участвала в техните финансови взаимоотношения. Дали са
дадени сумите, дали изобщо са дадени и къде, не може да каже. Договорът за заем имал и характера на
споразумение. В него трябвало да бъде отразено, че ще има погасителен план, че
след изтегляне на кредита от турската банка ще бъдат върнати парите и
неразделна част от договора за заем, т.е. впоследствие се изготвило и пълномощното
при нотариус Богданова и предварителния договор, тъй като нямало как да се
учреди ипотеката, а и те отказвала. Свидетелката П. не се сеща за вноските.
Уговорките били след изтегляне на този кредит, но с подробности не може да си
спомни. Запис на заповед мисли, че не е изготвяла, но доколкото си спомня Я.
имал бланкови записи на заповеди, имал опит и при предаване на сумите следвало
да се подпише такъв, но пред нея нищо не е давано. Пред нея не е подписвал
разписка, защото просто не са броени пари пред нея. Сумата не е малка и им
обяснила, че подобни плащания трябва да бъдат по банков път и не е нейно
задължението да участва в техните финансови задължения. Най-неприятното е, че
след известно време Р. я срещнал и започнал да я заплашва, че щял да подаде
жалби. Тя нямала вече отношение към техните финансови взаимоотношения. Той
твърдял най-напред, че е измамен от някаква П., като Я. твърдял, че е дал
сумите. Р. твърдял, че не му са давани парите, но тя не можела да каже, тъй
като пред нея не са давани сумите. Била ангажирана от Я.. Най-напред адв.
Пиличева била съветвала Р. и Я. си получил неговия екземпляр, но впоследствие
дали е предаван на Р., не може да каже. Заверени само били едно пълномощно и
предварителен договор, ако не се лъже от нотариус Радка Богданова.
В конкретния
случай настоящият първоинстанционен съд счита, че предявеният от ищеца иск се
основава най-вече на издадения от ответника запис на заповед в полза на ищеца Й.
за сумата от 40 000 евро. При повторното разглеждане на делото в настоящата
съдебна инстанция, възраженията на ответната страна се основават от една страна
от твърдението за наличие на каузално правоотношение между страните -договор за
заем сключен на 14.12.2011 г., който обезпечавал процесния запис на заповед, а
от друга страна, че ответникът не бил попълнил всички реквизити в процесния
запис на заповед. Твърди още, че датата на падежа - 14.05.2012 г. , в
процесната запис на заповед не била попълвана от него и уговорките за връщане
на заемната сума била десет години, като към настоящия момент вземането не било
изискуемо, като вписания падеж не отговарял на волята на издателя и било
самостоятелно основание за формиране на извод, че записа на заповед бил
недействителен и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Ответникът
твърди също така, че предвид реалния характер на договора за заем, не бил
получил процесната сума, т.е. тя не му била предадена, поради което счита, че е
налице и недействителност на договора за заем, респ. недействителност на
основанието по каузалното правоотношение. Във връзка с твърденията на страните,
са били допуснати и събрани горепосочените гласни и писмени доказателства и
назначени две съдебно-почеркови експертизи.
На първо място,
съдът счита, че се доказа по безспорен начин, че процесният запис на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити и същият
запис е подписан от ответника Р.С.. Оборени от ищцовата страна бяха и
твърденията на ответника, че бил предал на поемателя Й. подписан процесния
запис на заповед, като в него към момента на подписването не бил вписан падеж. Това
твърдение не кореспондира със събраните по делото гласни доказателства, събрани
чрез разпита на лицата, подписали се на процесната запис на заповед под името и
подписа на издателя. Разпитаните трима свидетели - С.М., М.Н. и съпругата на
ответника - И.С. бяха категорични в показанията си пред настоящия съд, че Р.С.
се е подписал на процесната запис на заповед при предварително вписан падеж. Последователността
на вписването на реквизитите е била следната: първо издателят Р.С. е
написал трите си имена и личните си данни, след това поемателят П.Й. е
написал имената си и падежа на връщане на заемната сума, след което издателят Р.С. се
е подписал и изписал трите си имена, като след него се е
подписала и изписала трите си имена като поръчител съпругата му - И.С. и след
нея са изписали имената си и са се подписали двамата свидетели С. и Н.. В тази насока
съдът кредитира с довереие показанията на първите трима свидетели М., Н. и С. в
тази им част, тъй като тези показания в тази им част са непритиворечиви и се
допълват едни с други. Също така се подкрепят и от останалите доказателства по
делото, а именно писмените такива и заключението на съдебно-почерковата
експертиза.
Относно опитите
на ответната страна да докаже, че ответникът не е получил сумата от 40 000
евро, съдът счита че и това тяхно твърдение беше оборено от представената от ищцовата
страна разписка, подписана от страните на 20.12.2011 год., с която се доказва по
един безспорен начин, че ищецът Й. е предал на ответника сумата от 45000 евро
/четиридесет и пет хиляди евро/, по сключения между тях договор за заем от датата
14.12.2011 г.
Също така съдът
намира, че и твърденията на ответника и неговия пълномощник, че Р.С. не се е
бил подписал на горепосочената разписка останаха неоснователни и недоказани. По
искане на ответната страна бе назначена криминалистическа експертиза от
31.08.2015 г, чиито предмет на изследване бе процесната разписка. Експертът
даде категоричното заключение, че ръкописно изписаните имена и подпис в
разписката на мястото „Получил сумата" са изпълнени от Р.Г., а ръкописно
изписаните имена и подпис на мястото на „Броил сумата" са изпълнени от
ищеца - П.Й..
От
свидетелските показания на св.М. и Н. стана ясно, че на 14.12.2011 г, ищецът е
дал в заем на ответника 40 000 евро и тъй като ответникът поискал допълнително
от ищеца още 5 000 евро, бил изготвен само запис на заповед за предадената сума
от 40 000 евро, а впоследствие при даването на допълнителната заемна сума от 5
000 евро е била подписана и разписка за цялата сума от 45 000 евро.
Предявеният процесен осъдителен иск е с правна
квалификация по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ за сумата в размер на
40000 евро по запис на заповед от датата 14.12.2011 год. - видно от Доклада по
делото, направен от съда в о.с.з. на 07.04.2015г.
/л.22- 23 от делото/, който е направен от настоящия съдебен състав при новото
разглеждане на делото и съобразно отменителните указания на АС- П..
По правило договорът за заем по правната си същност е
реален, което означава, че предаването на
сумата, предмет на заема, е елемент от фактическия
състав на самата сделка. При
това положение е нужно с всички допустими по ГПК
доказателствени средства да се докаже реалното предаване на сумата от
заемодателя на заемателя. Доказателствата,
представени по делото, създават сигурно убеждение у съда за истинността на фактическите твърдения на ищеца, тъй
като от самия текст на записа на
заповед е видно, че освен задължителните
реквизитите по чл.535 от ТЗ, той съдържа и изявление на издателя-
ответник, че е получил сумата от лицето,
на което се задължава да плати /ищеца- кредитор, а не на други трети за делото
лица/. Това признание на длъжника, че е получил сумата по записа на заповед, е напълно достатъчно, за да се приеме, че договорът за заем е сключен и е породил
присъщите му правни последици за
страните по него /съответно страни по делото/. Освен прякото доказване на
самата сделка, по делото са установени
косвени факти, от които може да се направи извода за правнорелевантния факт. Самият запис на заповед също има отношение към доказването, а не към основанието на иска,
тъй като той е доказателствен, а не за юридически факт, който е в
непосредствена връзка на зависимост с релевантния за спорното право факт на
предаване на сумата от ищеца на ответника.
Недоказано остана в хода на съдебното дирене по
настоящото първоинстанционно гр.дело възражението на ответника, че записът на заповед е подписан без намерение да се задължава реално
по него, а формално към ищеца, а действително към други 2 бр. трети за делото
физически лица /пълнолетни български граждани/. Твърденията на
ответника в тази връзка са напълно голословни, необосновани и недоказани, тъй
като сам по себе си фактът, че документът
извън бланкетната си част е изписан и печатно, и ръкописно, като всяка една от
страните е попълнила своето име и
адрес, и е положила личните си подписи под него, не може да обоснове извод за
нищожност. Няма изискване в закона
текстът на документа да е изписан по някакъв особен начин или от едно и също лице, поради което съдът
приема, че той може да бъде изписан по всякакъв начин, стига да съдържа всички
основни законови реквизитите, в това число и подписът на издателя. По делото няма доказателства
ответникът да е подписал празна бланка или празен лист. Изискванията
за форма на писмения запис на заповед са спазени, поради което той е напълно редовен от външна страна, и представлява от
своя страна един писмен договор за паричен заем, със съответните страни, сума,
валута, срокове и други.
От формална гледна точка, за да е валиден,
Записът на заповед трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ.
Ако липсва някой от задължителните реквизити, то изготвеният документ не представлява
запис на заповед, освен в случаите на чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ. Формално,
представеният документ от 14.12.2011 г. отговаря на изискванията на закона. В
тази връзка настоящия случай са допустими единствено и само така наречените
абсолютни възражения, свързани с липсата на правна воля у длъжника, липсата на
дееспособност или евентуално подправка на подписа на издателя, пороците на
формата, каквито възражения не са направени от ответника, каквито в настоящия
случай не са налице.
Всичко гореизложено
показва по един категоричен начин, че ответникът-длъжник следва с настоящото
първоинстанционно съдебно Решение да бъде осъден да заплати като издател на този
запис на заповед, на кредитора си-ищец тази сума от 40 000 евро, като главница, с която
сума той дължи именно по същия на основание чл.79, във връзка с чл.535 от ТЗ,
ведно със законните последици от това.
ОТНОСНО АКЦЕСОРНИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА
ЛИХВИТЕ :
С оглед
разпоредбите на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.535 от ТЗ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД ответникът- длъжник дължи на ищеца-кредитор освен главницата от 40 000 евро, също
и обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на
изпадането в забаване от датата на подаването на заявлението по реда на чл.415
от ГПК/07.11.2012г./, тъй като Заповедта е била междувременно обезсилена от
издалия я РС- С.З., а от датата на завеждането на първоначалния установителен
иск в съда/14.02.2013г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно със
законните последици от това.
А исковата
претенция за заплащане на законната /мораторна/ лихва върху главницата от 40 000 лв., считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК/07.11.2012г./ до
датата на завеждане на първоначалния установителен иск по чл.422 от ГПК в ОС- С.З./14.02.2013г./
следва да се отхвърли в тази му част, като неоснователен и недоказан поради
междувременното обезсилване на Заповедта въз основа на Заявлението по чл.415 от ГПК.
Освен това
съгласно т.4 от ТР под № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС-София по тълк. д. № 1/2004
г. на ОСТК, не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху
сумата по Записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване
на молбата за издаване на Изпълнителен лист.
Поради което
следва предявеният иск да се уважи съобразно неговия петитум относно
претендираната главница, като следва да се отхвърли иска за законната
/мораторна/ лихва съгласно чл.84-чл.86 от ЗЗД от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до датата на първоначалното завеждане на иска
в съда на 14.02.2013 год. , като следва да се уважи за законната лихва върху
главницата, считано от подаването на иска по чл.422 от ГПК пред съда на 14.02.2013 год. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО
РЕШЕНИЕ :
Съгласно
правилата на специалните разпоредби на чл.258-261 от ГПК, настоящото
първоинстанционно съдебно Решение на ОС- С.З. може да се обжалва в законния 2-
седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез
настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му
Апелативен съд- гр.П..
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Р.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца П.Й.
направените от последния разноски по делото пред всички инстанции до настоящия
момент общо в размер на 8064.33 лв, от които 5564.33 лева, при първоначалното
разглежадане на гр. Дело под № 23/2013 год. по описа на ОС-Стара Загора, като
следва: ищецът е заплатил по делото разноски за Държавна такса в размер на общо
3 264,33 лв. /л.2 и л.14 от делото/, за адвокатско възнаграждение в размер
на 2 100 лв. /л.4 от делото/ за възнаграждение на 1 бр. адвокат- пълномощник по
делото и за внесен депозит за вещо лице по изготвенaтa експертизa- 200 лв./л.80 и л.108 от делото/, или общо
разноски в размер на 5 564,33
лв. по това дело, съответно по въззивно гр. дело под № 1145/14 год. по описа на
Апелативен съд – П. в размер на 1100 лева, представляваща възнаграждение за
един адвокат – адв. Н.Я. ***, както и при новото разглеждане на настоящото гр.
дело под № 27/2015 год. в размер на 1400 лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие на адв. Н.Я. *** и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на
основание чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК/2008г./, Окръжен съд- гр.Стара
Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Р.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца П.Й.- ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес ***- адв.Н.И.Я. от АК- С.З., сумата 40 000 евро /четиридесет хиляди евро/, представляваща дължима сума
по издаден от ответника Р.Г.С. с посочени данни Запис на заповед от 14.12.20011
г., с която последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца П.Й.
с посочени данни или на неговата Заповед, без предявяване и без протест
горепосочената сума на падежа 14.05.2012 год., заедно със законната лихва върху
главницата 40 000 евро,
считано от 14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за заплащане на законната лихва върху главницата от
40 000 лв.,
считано от 07.11.2012г. до 14.02.2013г., като неоснователен
и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА ответника Р.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца П.Й.- ЕГН **********
с адрес ***, със съдебен адрес *** чрез адв.Н.И.Я. от АК- С.З., сумата сумата 8064.33
лева /осем хиляди шестдесет и четири лева и 33 ст./, представляваща направените
от ищеца разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 -
седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :