№ 2074
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205468 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4031159, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Е. Н. В. – представител на „Изигард“ ЕООД на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържат конкретни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 08.10.2020 г. в 10,19 часа в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ до номер 3а, при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Товарен автомобил, Тойота Аурис,
с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 73 км/ч и
превишение на скоростта от 23 км/час.
Ползвател на автомобила е „Изигард“ ЕООД. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 581.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип № 20823, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. Налице е пълно съвпадение между
посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното
изображение.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че „Изигард“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя е регистриран
ползвател на процесното МПС.
В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се
съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за
собственика/ ползвател на МПС, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното/ ползваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач. В този смисъл - Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к.
адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив
и др.
2
Констатираното нарушение е определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
за което е издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателят е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло
несподелими.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът/
ползвателят може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5
ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е
управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения
на собственика/ ползвателя електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика/ ползвателя, точно какъвто е и процесния случай. В този смисъл -
Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
В конкретния случай, жалбоподателят релевира твърдения, че наложената
санкция е определена по презумпция без да е установен автора на
нарушението, като същевременно не е ангажирал доказателства да се е
възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло
законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В
приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил 76 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ
3
- 73 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло неоснователни:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително
срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче
приложение намира чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според
който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща
проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип,
процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото
изискване следва да се счита за спазено. В този смисъл е и практиката на
Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения,
включително Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 8-33-20/28.09.2020 г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и
реквизити, поради което същият успешно изпълнява функцията си на
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
4
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а
именно TFR 1-M 581. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по
чл. 10, и в снимковия материал. В тази връзка изцяло несподелими са
възраженията на жалбоподателя в насока, че са описани две различни АТСС.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни-
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този
смисъл е и константната практика, обективирана в редица решения,
включително Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г.
на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив и др.
В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка
5
на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването
на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на
ЕФ.
Допълнително и с оглед изричните възражения на жалбоподателя,
релевирани в съдебно заседание е необходимо да се отбележи следното:
Както вече беше посочено спазено е изискването на чл. 10, ал.3 от
Наредбата изготвянето на протокол за използване на АТСС да е съпроводено
със снимка на АТСС.
На първо място, такава снимка е представена по делото. Нещо повече
изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола
по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на
АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради
което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
В този изричен смисъл - Решение № 839/11.05.2022 год. на
Административен Съд - Пловдив, ХІХ състав, к.а.н.дело № 664 по описа за
2022 год., Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, и др., като в цитираната
практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и
номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото
тези обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по
чл. 10 от Наредбата.
Не на последно място, следва отново да се посочи, че дори валидна снимка
да не бе представена, според трайната съдебна практика, действително би
било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било
съществено, доколкото, както вече се отбеляза, мястото на контрол и
използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се
установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В този
изричен смисъл Решение № 946/26.5.2022г. на Административен Съд -
Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 588 по описа за 2022 г., Решение № 2219/
19.11.2021 год.на Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, и др.
Според текста на чл. 10, ал.3 от Наредбата: „ При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
6
От текста на цитираната норма е видно, че:
- законодателят е въвел изискване за всяко различно място на използване на
АТСС да се съставя отделен протокол и той да се съпровожда със снимка на
уреда. Липсва обаче каквото и да било изискване или ограничение кога да се
изготви снимката на разположеното АТСС. В този смисъл дейността на
контролните органи ще е еднакво законосъобразна независимо дали снимката
е изготвена в началото на работа на АТСС, в средата на времевия интервал
или в края на използването му, със съставянето на протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП,
доколкото превишение от 23 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Все в тази връзка, точното място на контрол е надлежно
индивидуализирано в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., който, както вече беше посочено, представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ, като възраженията
на жалбоподателя в обратна насока не се споделят.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с
ТР № 1/2014 г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, които в случая са налице. Така изрично Решение № 342 от
16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
7
Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив и
др.
Така, в атакувания ЕФ са посочени ясно териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /град Пловдив, бул. „Кукленско
шосе“ до № 3а/, датата /08.10.2022 г./, точния час на извършване на
нарушението /10,19/, регистрационния номер на МПС /***/, ползвателят, на
когото е регистрирано превозното средство, и неговият представляващ,
описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено
нарушение за скорост, като фактическите признаци на извършеното са
посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере,
че се касае за управление на автомобил с превишена скорост 23 км/ч, при
ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане /четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
В аспект на гореизложеното възражението на жалбоподателя, че в
процесния ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
отнасящо се до липсата на ясно посочване на описание на нарушението са
изцяло несподелими.
За пълнота на изложението следва да се отбележи:
Обстоятелството, че заснемането на нарушението с мобилна камера е
осъществено в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие
камерата следва да бъде разглеждано в контекста на последващите ТР № 1/
2014 г. на ВАС законодателни изменения. След приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с
мобилни камери е отпаднала.
Нещо повече - след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54
от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася
само за самото издаване ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване
на нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не
участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е
юридически нон сенс. Така изрично Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV
8
състав на Административен съд - Пловдив, и др. Поради изложеното
законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е
поставено в работен режим с участието на човешки фактор.
Освен това, при ЕФ законодателят е възприел качествено нов подход на
санкциониране на лицата при който човешкият фактор е ирелевантен, като е
въведен принцип на пълен автоматизъм при заснемане, установяване и
наказване на дееца. Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в
действие камерата, но служителят няма абсолютно никакво отношение към
установяване и заснемане на нарушението, както и към самия процес на
издаване на ЕФ, който отново е напълно автоматизиран.
Видно от съставения клип служителят се е справил успешно със задачата
да включи камерата, а предвид издадения ЕФ, успешно са приключени и
процесите по заснемане, установяване и наказване на нарушителя, което
впрочем се установява и от приложения протокол по чл. 10 от Наредбата, за
който вече се каза, че представлява официален удостоверителен документ,
включително и за начина на извършване видеоконтрола спазване на всички
нормативни и технически изисквания.
Именно поради приетия принцип на автоматизъм за законосъобразността
на ЕФ са изцяло ирелевантни:
- личността на лицето, което е поставило в действие АТСС, неговата
квалификация и компетентност. Така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив;
- личността на лицето, което физически е разпечатило ЕФ, неговата
компетентност и квалификация. Именно затова и в закона не е предвиден
реквизит за посочване на име, длъжност и подпис на издателя на фиша. Това е
така, доколкото по силата на специфичната употребена законодателна
техника ЕФ представлява не изявление на определен орган, а електронно
такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност
на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване. Така Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 948 / 2021 г. на
9
XIX състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Към момента съгласно изричните разпоредби на чл. 11, ал.2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. и чл. 189, ал.4 ЗДвП издаването на ЕФ е забранено
само в две хипотези:
- ако за даденото нарушение освен глоба е предвидено и кумулативно
наказание лишаване от правоуправление (какъвто процесния случай не е) - чл.
189, ал.4 ЗДвП;
- при осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение.
От систематичното тълкуване на чл. 11, ал. 2 и 11, ал.3 от Наредбата
следва, че тази хипотеза обхваща случаите, когато мобилното средство за
контрол се намира в патрулен автомобил или мотоциклет, като самите
патрулен автомобил или мотоциклет се намират в движение. Този извод
следва от изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата в този случай върху
заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение да се
отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.
От доказателствата по делото се установява, че хипотезата на чл. 11, ал. 2
от Наредбата е изцяло неотносима към конкретния случай. На първо място, в
Протокола по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС се установява, че
режима на измерване е бил стационарен, а не в движение по смисъла на чл.
11, ал.2 от Наредбата. Абсолютно същото е видно и от приложената снимка
на АТСС, видно от която патрулният автомобил, в който е разположено
АТСС се намира в режим на покой.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на жалбата и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и начинът
на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че
справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4031159, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Е. Н. В., ЕГН ********** – представител на
„Изигард“ ЕООД, ЕИК - ********* на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11