Решение по дело №96/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

 

№ 47

 

 

гр. Добрич, 09.06.2020 г.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО   ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и първи май   две хиляди и двадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА  разгледа Т. д. № 96  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 96/2019 г. по описа на Окръжен съд -  Добрич  е образувано по искова молба, рег. вх. № 3327/15.05.2019 г.  на Р.Г.А. ЕГН  **********  с пост. и наст. адрес ***, с която срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,  ул. „***“ № 2, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

иск за плащане на сумата от 40 000.00  лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от Г.А.Д. при управление на лек автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***,  без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  - 01.09.2017 г.  до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,  б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

иск за плащане на сумата от 2 000.00  лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Г.А.Д. при управление на лек автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***,  без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  - 13.07.2017 г.  до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,  б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като  релевирал възражение за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.

Третото лице – помагач на страната на ответника оспорва исковите претенции.

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 28.06.2017 г., около 18.55 ч. на път VAR2027, явяващ се път с предимство, се е движел лек  автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“ рег. № *** със скорост 63.77 км/ч, управляван от ***А.. В същото време по път    VAR 3113, явяващ се път без предимство, се е движил  лек автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***със скорост 26.65 км/ч,  управляван от Г.А.Д.. Движението на двата автомобила се е извършвало в зона на суха пътна настилка, равна, без неравности и повреди в добро състояние, обозначена с вертикална маркировка при дневна светлина и добра видимост.

Лекият автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***е навлязъл кръстовището, образувано от пресичането на пътя с предимство, като не е спрял  на пътен знак „Б2 – Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !“ и е настъпил удар с лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“ рег. № ***, като мястото на удара е било разположено от около 1.5 м. до 3.00 м. преди мястото за ориентир, т. е. мястото на удара е хипотенуза на равнобедрен триъгълник с дължима 1.60 м., разположена под ъгъл от 45 градуса на ляво спрямо посоката на движение на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“. Според заключението на вещото лице – машинен инженер, водачът на „ДЕУ ЕСПЕРО“  е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако преди да навлезе в платното за движение по път VAR2027 е изчакал преминаването на движещия се в този момент по пътя л. а. „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“. Водачът на л. а. „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране на МПС или извършването на друга маневра.

В резултат на пътно-транспортното произшествие е пострадала  пасажерът  в лекия автомобил лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“ Р.Г.А., която е получила контузия на гръдния кош.

Нанесени са материални  щети и на лекия  автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“, които вещите лица оценяват на сумата от 1 033.75 лв.

Във връзка с пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1533/28.06.2017 г. Актосъставителят – служител на РУ-МВР-Девня е установил, че лекият автомобил, при управлението на който е настъпило ПТП, няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Непосредствено след инцидента пострадалата А. е била приета за лечение в отделение по гръдна хирургия при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр. Варна с оплаквания от болки в горна половина на гръдния кош - отпред и лява гръдна половина, придружени със задух. По време на лечението й в болничното заведение са установени следните травми: контузия на гръден кош и счупване на една ребрена дъга. Вещите лица по комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза са констатирали, че травмите по тялото на А. са в резултат не само на челния удар ( възникналото челно отрицателно ускорение ), но и от едновременната частична ротация на обратно ( откатно ) завъртане на автомобила под 45 градуса назад до около  30 градуса. Гореописаните травми са характерни за ситуации, при които пострадалите лица не са били с поставен предпазен колан. Типичните увреждания на човешкото тяло с поставен предпазен колан при колизия като установената по делото са лентовидни кръвонасядания и /или ожулвания в областта на гръдния кош и коремната област. Според експертното мнение на вещото лице – съдебен медик, констатираните травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените увреждания отшумяват за период около месец, като пострадалият би могъл да чувства болки при извършване на определени движения, дълбоко вдишване и пир влошени метеорологични условия.

А. е изписана от болницата на 01.07.2017 г. и е ползвала болнични за периода 01.08.2017 г. – 29.10.2017 г.

По време на престоя си в болничното заведение, пострадалата била обслужвана от своята дъщеря – свидетелят ***( дъщеря на ищцата, чиито показания Съдът цени съобразно чл. 172 ГПК ), която й помагала при извършването на рутинните хигиенни действия. По време на възстановителния процес пострадалата се нуждаела от ежедневна помощ от страна на членовете на семейството си. Според гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите *** Г.А. и ***А. ( съпруг на ищцата, чиито показания Съдът цени съобразно чл. 172 ГПК )пострадалата изпитвала негативни емоции от невъзможността да води пълноценен живот, ограничаван от получените травми.  Дълго време след изписването й, А. е била нетрудоспособна, като е изпитвала силни физически и емоционални болки.

При извършените прегледи на пострадалата от невролог  и проведени образни изследвания – компютърна томография не са установени отклонения от нормалното физиологическо състояние.

По повод ПТП е било образувано досъдебно производство № 2096/2017 г. по описа на РУ-МВР-Девня, за което към датата на приключване на устните прения по настоящото дело, няма данни да е приключило с влязъл в законна сила акт. На 21.02.2020 г. разследващият е постановил  досъдебното производство да се изпрати Районна прокуратура – Девня с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

На 01.09.2017 г. пострадалата е отправила към ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД  застрахователна претенция по чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“  КЗ. С решение № 42-3/30.11.2017 г. ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е отказал изплащане на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК,  свързан с  иска за обезщетение на третото увредено лице срещу Гаранционния фонд в случаите на чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

С оглед правилата за родовата подсъдност (  чл. 104, т. 4  ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2  ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

По отношение на иска на третото увредено лице  срещу Гаранционния фонд по чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ:

Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

В разглеждания случай  са налице предпоставките на чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 28.06.2017 г., за което вината е на водача на МПС Г.А.Д., който няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Водачът на МПС Г.А.Д. при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост  е причинил имуществени и неимуществени вреди на пострадалата Р.Г.А..

Противоправното поведение на водача на МПС  е в пряка връзка с причинената на пострадалата вреди.

В процесния казус, ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е  инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 470 - 475.

Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото  лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.

Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.

Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.

Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. 

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.

Доказателствата по делото водят до извода за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Пострадалата в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 137а ЗДвП - не е ползвала предпазен колан, като по този начин е допринесла за настъпването на вредоносните последици.

В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия за основателно.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД при наличие на съпричиняване от страна на пострадалата  по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като приносът й за настъпване на вредоносния резултат съставлява 50 %.

Отговорността на  делинквента обуславя задължението на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД за репарация на претърпените от ищцата  имуществени и неимуществени вреди.

Причиняването на лека телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалия.

Пострадалата търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от получените травми.

В този аспект, Съдът счита за доказано наличието на претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

От доказателствата по делото се установи, пострадалата изключително болезнено и стресиращо изживяла и изживява травмите, получени при пътно-транспортното произшествие.

Съдът, отчитайки следните обстоятелства: възрастта на пострадалата,  понесените болки и страдания, психологическият тип  на личността на ищцата, икономическата конюнктура в страната, преценява, че справедливият размер на претърпените от пострадалата неимуществени вреди е в размер на сумата от 20 000.00 лв.

Съдът, с оглед наличието на  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, счита че следва да редуцира обезщетението до размер на сумата от 10 000.00 лв., съобразно приноса й за настъпване на вредоносния резултат. 

С оглед изложените съображения, искът за неимуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от 10 000.00 лв., като за разликата до претендирания размер от 40 000.00 лв. следва да се отхвърли.

Върху присъдената сума следва да начисли законната лихва, считано от датата на сезирането на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД - 01.09.2017 г., до датата на окончателното изплащане на задължението.

Съдът счита иска за репарация на причинените имуществени вреди на лекия  автомобил „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА“ за основателен до размер на сумата от 1 033.75 лв.

С оглед изложените съображения, искът за имуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от 1 033.75 лв., като за разликата до претендирания размер от 2 000.00 лв. следва да се отхвърли.  Върху присъдената сума следва да начисли законната лихва, считано от датата на сезирането на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД - 01.09.2017 г., до датата на окончателното изплащане на задължението.

3. По отношение на разноските.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати дължимите държавни такси съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 441.35 лв.

Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016  на Съда на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди на процесуалния представител на ищеца  сумата от  1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, без включен ДДС, с оглед противоречието на разпоредбата на параграф  2а от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД   гр. София,  ул. „***“ № 2, ет. 4  да заплати на Р.Г.А. ЕГН  **********  с пост. и наст. адрес *** от 10 000.00 ( десет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от Г.А.Д. при управление на лек автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***,  без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  - 01.09.2017 г.  до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 10 000.00 лв. до 40 000.00 лв.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД   гр. София,  ул. „***“ № 2, ет. 4  да заплати на Р.Г.А. ЕГН  **********  с пост. и наст. адрес *** от 1 033.75 ( хиляда тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки ) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Г.А.Д. при управление на лек автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО“   рег. № ***,  без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  - 01.09.2017 г.  до датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 033.75 лв. до 2 000.00 лв.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД   гр. София,  ул. „***“ № 2, ет. 4  да заплати на адв. М.Я. със съд. адрес ***, офис 10-11, сумата от 1 000.00 ( хиляда ) лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД   гр. София,  ул. „***“ № 2, ет. 4  да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 441.35 ( четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки ) лв. представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                  СЪДИЯ: