Р Е
Ш Е Н
И Е
изготвено на 09.04.2020година
№……………… гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На единадесети февруари година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2688 по
описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З.М.А.-ЕГН**********,***-0819-005048
от 03.11.2017 г. на Началник група в
сектор ПП- ОД на МВР – Варна, с което на въз.А. са наложени административни
наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв., за нарушение чл.25
ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5 пр.4
от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123
ал.1т.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв., за нарушение чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,
на осн. чл.183 ал.1т.1пр.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10лв., за
нарушение чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.1т.1 пр.3 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, твърди се, че още при
съставянето на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като не са били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и
не е била изяснена фактическата обстановка, визира се като нарушена и нормата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН, твърди се, че нарушителят е в невъзможност да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, оспорва се размерът на
наложените административни наказания и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание въз.А., редовно призован, не се явява, представлява се в различни
с.з. от адв.Д. и адв.В., като процесуалният представител поддържа жалбата, не
ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество се
иска НП да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че авторството на
нарушението не е установено по категоричен и несъмнен начин, визира се липса на
попълнена декларация от собственика на автомобила и от жалбоподателя по
отношение на фактът, кой точно е управлявал процесния автомобил към датата на
нарушението, твърди се, че въззивникът не е напуснал умишлено произшествието,
тъй като не е разбрал, че такова е настъпило, , като в условията на
евентуалност се иска да бъдат намалени размерът и срокът на наложените
наказания на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение, аргументира
липса на допуснати съществени процесуални нарушения и безспорно установена
фактическа обстановка, като моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.10.2017г., въз. А., управлявайки л.а.
„Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС, собственост на С.Д.Д., се движил по бул.”Мария
Луиза” в гр.Варна в посока бул.”Вл. Варненчик”. Около 14,45ч. жалбоподателят, с
управлявания от него автомобил се намира на около 50м. след кръстовището с
бул.”Сливница”, движейки се в дясната лента на пътното платно, като в този
момент , автобус, намиращ се на автобусна спирка, потеглил рязко и вместо да
намали скоростта и да спре, въз.А., с управлявания автомобил навлязъл в
съседната лява пътна лента.В този момент, в лявата пътна лента се движил
л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 1258РТ, управляван от С.А., като при
навлизането в лявата пътна лента от страна на автомобила, управляван от
жалбоподателя, между този автомобил и
автомобила, управляван от А. настъпило съприкосновение.С предната лява броня
л.а с рег. .№ В3206РС причинил деформации на предния десен калник на л.а.с
рег.№ В 1258РТ, като след настъпване на ПТП, въззивникът, без да спре на
мястото на произшествието, го напуснал с управлявания от него лек автомобил.
За
настъпилото ПТП бил подаден сигнал в сектор ПП- ОД на МВР-варна, като
местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който участвали
свидетелите С. и С..Водачът на л.а.”Фолксваген Пасат” обяснил на полицейските
служители, че го е блъснал джип, който навлязъл в пътната лента, в която се е
движил автомобила, управляван от А. и им предоставил рег.№ на джипа- рег. .№
В3206РС, като А. попълнил и сведение, в което описал обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП.
Малко по-късно на същата дата, при обход на
бул.”Вл. Варненчик”, горепосочените полицейски служители установили, че
процесният л.а. „Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС,е паркиран под спирката,
намираща се в близост до сградата на ВРС.Докато полицейските служители
оглеждали паркираният лек автомобил, при тях пристигнал въз.А. и след проведена
беседа същият потвърдил пред служителите на сектор ПП, че само той управлява
процесния джип, въпреки, че не е негова собственост и потвърдил и че и по-рано
същият ден го е управлявал.На место бил повикан и А. с управлявания от него лек
автомобил, бил извършен оглед на двата автомобила, установени били следните щети:- охлузване по лявата част на
предната броня на джипа и деформация по предния десен калник на л.а.”Фолксваген
Пасат”.Двата автомобила били съпоставяни, като щетите от съприкосновението
съвпадали.
По време на проверката въззивникът не
представил на проверяващите СУМПС и СРМПС.
Изготвен бил
протокол за ПТП, в който били описани щетите по двата автомобила, участвали в
произшествието, като на место св.С. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който
били описани приетите за установени нарушения на чл.25 ал.2 от ЗДвП, чл.123
ал.1т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП.АУАН бил
съставен в присъствието на св.С. и в присъствието на водача на втория
автомобил, участвал в произшествието и подписан от тях.
АУАН бил
надлежно връчен на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го
подписал и в съответната графа вписал, че не е участвал в ПТП и че по
автомобила му няма щети.
В
законоустановения срок били депозирани
писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил
разследване от комисия, изготвени били докладни записки от свидетелите С. и С.
и след като проверката от комисията приключила със справка, че АУАН е
правомерен и законосъобразен, въз основа на материалите по преписката на 03.11.2017г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В съдебно
заседание се събраха доказателства, че С.А. е починал, поради което негов
разпит не бе проведен.
Събраха се
и писмени доказателства, от които се установи, че към датата, визирана в АУАН и
НП, СУМПС на жалбоподателя не е било отнето фактически.
Събраха се
и писмени доказателства, че поради технически причини изготвените фотоснимки на
автомобилите, участвали в произшествието, не могат да бъдат предоставени на съда,
тъй като не са налични.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.С., тъй като същите са последователни,
искрени, конкретни и непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги
оборват.
Съдът
приема за житейски достоверни и твърденията на св.С., че предвид изминалият
период от време няма конкретен спомен за обстоятелствата, касаещи процесното
ПТП, но потвърждава, че е участвал в съвместен екип с колегите си, обслужили
произшествието.
Съдът
кредитира всички писмените доказателства по делото, тъй като същите
кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства и с приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата: материалите по АНП – АУАН, протокол за ПТП, сведение, докладни записки и
др., както и от гласните доказателства по делото.
Съдът, с
оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон.
АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН, като лицето,
съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни съгласно приложената и приета
по делото заповед.
Срещу АУАН са били подадени възражения, категорично АНО
е възложил разследване на спорните обстоятелства, извършено от комисия, във
връзка с депозираните възражения са били изготвени и докладни записки от
актосъставителя и св.С., комисията е изготвила справка, че АУАН е правомерен и
законосъобразен, поради което съдът не споделя възраженията, че е допуснато
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН..
Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно пълно, точно и ясно
описание на нарушенията, посочени са
обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни
норми коректно, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на
защита на нарушителя, същият е имал възможност да разбере в извършването на
точно какви нарушения е обвинен и не споделя и тези възражения.Налице е
съответствие между факти, посочени като нарушени норми и приложени санкционни
такива, поради което и в тази връзка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения.
Очевидно актосъставителят е положил нужните усилия за установяване на
реалната фактическа обстановка и едва след това е пристъпил към съставяне на
АУАН, поради което и възраженията в тази насока не се споделят.
По приложението на
материалния закон:
На първо място съдът намира, че авторството
на деянието е доказано.
Категорични са показанията на св.С. , че
жалбоподателят е потвърдил, че именно той е управлявал на процесната дата
процесният лек автомобил, въпреки, че не е негова собственост, потвърдил е,че е
възникнала ситуация на процесното място, като е отказал да попълни декларация
по чл.188 от ЗДвП, заявявайки, че има проблем с ръката, а при липса на спор
относно лицето, реално управляващо автомобила, не е било необходимо
собственикът по документи да попълва декларация.
Спор по отношение на факта, че именно въз.А., на 04.10.2017г. , около
14,45ч. е управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки” с рег.№ В3206РС, собственост на С.Д.Д.не
е възниквал и в нито един момент от хода на АНП.
Доказателства, че друго лице е управлявало процесния автомобил, не се
ангажираха и в с.з., а съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП / какъвто безспорно е настоящият/ имат
доказателствена сила до доказване на противното, което не е сторено както в
хода на АНП, така и в с.з.
По отношение на авторството на нарушенията и единствените възражения, че
не е настъпило ПТП, тъй като по автомобила, управляван от жалбоподателя, не е
имало никакви щети, горното се опровергава както от съдържанието на протокола
за ПТП, подписан и от въззивника, в който са описани щети именно в предна лява
част на процесния автомобил, така и от показанията на св.С., дадени в с.з.,
съгласно които не само е имало щети, но същите са съвпадали и с щетите по
другият автомобил, участвал в ПТП.
Във връзка с нарушенията:
Правилно АНО е приел, че въз.А. при
извършване на маневра, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента не е
пропуснал л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 1258РТ, който се е движил в нея, с
което е нарушил правилата за предимство в резултат на което е настъпило ПТП,
т.к. съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП , при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или отчасти в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея.
Предвид горното правилно АНО е наложил глоба на основание чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП от ЗДвП, като размерът на глобата е в
императивно предвидения от санкционната норма, поради което съдът намира
наложеното административно наказание за справедливо и е лишен от възможност да
го ревизира.
Правилно АНО е приел, че въз.А. е нарушил задълженията си като участник
в ПТП, тъй като след настъпване на произшествието не е спрял и не е установил последиците от
същото, а съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП , водачът на ППС, който е участник в
ПТП е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.Неоснователни са възраженията,
че въззивникът не е разбрал, че е настъпило ПТП, тъй като безспорно същият е
потвърдил, че е възникнала конфликтна ситуация на процесното място, по двете
МПС безспорно са установени щети в следствие на съприкосновението им, а и
репликата му пред св.С., стоящ до автомобила му
е била:”Как ме намерихте?”
Предвид горното правилно АНО е наложил глоба и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкции
за процесното нарушение, като размерът
на глобата и срокът на лишаване от право да се управлява МПС са в рамките,
предвидени от санкционната норма.
Следва да се отбележи, че глобата в размер на 200лв. и лишаването от
право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в максималния размер , предвиден от
санкционната норма, като в конкретния случай, макар в действителност АНО да не
е изложил конкретни мотиви, съдът ги намира за справедливи и адекватни както на
нарушението, така и на личността на нарушителя, тъй като предвид приложената
справка за нарушител, до настоящия момент жалбоподателя многократно е бил
санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП/ справката за издадени и влезли
в сила НП, фишове, а и ЗППАМ е впечатляваща/, многократно на жалбоподателя са
налагани наказания глоба, включително и за настъпило ПТП, лишаван е бил от
право да управлява МПС многократно, включително и за срок, по-дълъг от шест
месеца и в конкретния случай съдът намира, че
не се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, а за трайно
установени противоправни навици, поради което и налагането на глоба в по-нисък
размер и лишаването от право да се управлява МПС за по-кратък срок не биха
изпълнили в никаква степен целите както на генералната, така и на специалната
превеция.
Правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение на чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП
дата, не е носил и не е представил пред проверяващите СУМПС .
Правилно АНО е наложил санкция на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателна
отговорност за това нарушение, като наложеното административно
наказание : „Глоба” от 10лв. е в
абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го
намира за справедливо и е лишен от възможност да ги ревизира.
Правилно АНО е приел, че
въззивникът е извършил нарушение на чл. 100 ал.1т.2 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП
дата, не е носил и не е представил пред проверяващите СРМПС .
Правилно АНО е наложил санкция на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда ангажиране на
административнонаказателна отговорност
за това нарушение, като
наложеното административно наказание : „Глоба” от 10лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната
норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да
ги ревизира.
С оглед крайния изход на спора и направеното изрично искане от
въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по
ЗАНН за една инстанция в размер от 80 до
120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер,
тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0819-005048 от 03.11.2017 г.
на Началник група в сектор ПП- ОД на МВР – Варна, с което на З.М.А.-ЕГН**********,***
са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв.,
за нарушение чл.25 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5пр.4 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123
ал.1т.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв., за нарушение чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,
на осн. чл.183 ал.1т.1пр.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10лв., за
нарушение чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.1т.1 пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
З.М.А.-ЕГН**********,*** да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: