РЕШЕНИЕ
№ 606
Хасково, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XII тричленен състав, в съдебно
заседание на десети
януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА |
|
Членове: |
ПЕТЪР ВУНОВ |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20237260701185 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Т. П. В., чрез адв. Д. Н., против Решение №
238/19.09.2023 г., постановено по АНД № 535 по описа за 2023 година на Районен
съд - Хасково.
В
касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
тъй като бил постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Най-напред се сочи, че районният
съд в нарушение на чл. 107, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) не
извършил внимателна проверка на събраните доказателства, приемайки че
жалбоподателката била собственик на процесното МПС от показанията на
актосъставителя, а собствеността на МПС се установявала чрез свидетелството за
регистрация на МПС, каквото по делото не било представено. Освен това в
описанието на административното нарушението не били изложени конкретните
обстоятелства, описващи съставомерното поведение на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност. Наред с това липсвали твърдения за
всички факти включени като обективни признаци на административното нарушение по
чл. 98 ал. 1 т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Тези пороци
представлявали съществено процесуално нарушение, свързани с неправилното
приложение на материалния закон, основание за отмяна на обжалваното решение.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Решение № 238/19.09.2023 г., постановено по АНД
№ 535 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП, като се претендират и
направените разноски на двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - Началник Група в ОДМВР – Хасково, Сектор Пътна полиция
– Хасково, не изразява становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като
правилно да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на
оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана
по същество, тя се явява основателна.
С Решение №
238/19.09.2023 г. по АНД № 535/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП №
22-1253-002432 от 19.04.2023 г. на Началник Група в ОДМВР – Хасково, Сектор
Пътна полиция – Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП, на Т. П. В. е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение
по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че в случая нямало
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, тъй като нарушението било описано
подробно и ясно и се изразявало в престой и паркиране в зоната на кръстовище,
както и че не били нарушени чл. 52, ал. 4 и чл. 54 ЗАНН. На следващо място е
посочил, че извършването на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП било
установено, тъй като на 04.11.2022 г., около 12,35 часа, в [населено място] лек
автомобил „Дачия дъстър“ с рег. № [рег. номер], регистриран на Т. П. В., бил
спрян в зоната на кръстовището на [улица]с [улица]. Санкционният текст на чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП бил правилно определен от административнонаказващия
орган, като глобата била в твърд размер и нямало възможност за
индивидуализация.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съображенията
за това са следните:
Безспорно е,
че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът относно авторството на деянието,
е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно
по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото.
В конкретния
случай един от основните спорни въпроси по делото е кое лице е собственик на
лек автомобил „Дачия дъстър“ с рег. № [рег. номер], чието неправилно паркиране
е било установено на 04.11.2022 г., около 12,35 часа, в [населено място], на
кръстовището на [улица]с [улица].
В жалбата
си, както и във възраженията си срещу НП и АУАН, Т. П. В. изрично е оспорила
това обстоятелство, като пред настоящата инстанция е представила и писмено
доказателство в тази връзка – удостоверение за облагаеми имущества и
декларирани данни по ЗМДТ, издадено от орган по приходите при Община Хасково,
от което е видно, че към 06.07.2023 г. тя няма декларирано МПС.
В първото
съдебно заседание пред районния съд на 11.09.2023 г. е разпитан актосъставителя
М. Д. – мл. полицейски инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково, който е
заявил, че е установил собственика на автомобила след проверка в системите на
МВР и че не знаел защо в преписката няма данни за това. Следователно, съдът е
обосновал извода си за собствеността на лек автомобил „Дачия дъстър“ с рег. №
[рег. номер] единствено на базата на събраните по делото гласни доказателства,
а така не е изяснил по безспорен начин едно от най - важните обстоятелства от
предмета на доказване по делото. В тази връзка следва да се има предвид, че
придобиването и промяната на собствеността върху МПС подлежи на регистриране в
звено "Пътна полиция" при съответната ОДМВР, поради което
законосъобразното установяване на собственика на МПС е следвало да се извърши
чрез писмена справка от автоматизираната информационна система - КАТ по реда на
чл. 37а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
доколкото процесното МПС е било надлежно регистрирано.
Въззивната
инстанция е следвало да положи необходимите процесуални усилия за попълването
на делото с онази съвкупност от доказателства и доказателствени средства, която
ще й позволи да формира еднозначни и обосновани фактически и правни изводи.
Като не е сторила това и е подходила едностранчиво, събирайки и анализирайки
единствено показанията на разпитаните свидетели, е допуснала съществени
процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, във вр. с
чл. 84 ЗАНН, опорочили формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд.
Тук е
мястото да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото
в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по
силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на
жалбата приложение намират разпоредбите на НПК,
в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава
ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той
следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП,
независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във
вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал.
1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното
обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а
решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга
страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с
чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК
доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени
там способи за това.
Както се
посочи по-горе, в случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си
задължения, като пропускът й представлява съществено нарушение на цитираните
процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково с
указания да бъде изискана от Сектор Пътна полиция – Хасково при ОДМВР - Хасково
писмена справка от автоматизираната информационна система - КАТ по реда на чл.
37а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за
собственика на процесното МПС към датата на нарушението, след което в мотивите
си да я обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи
съображенията си по съществото на правния спор.
При този
изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН
районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
Административен съд - Хасково.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
238/19.09.2023 г., постановено по АНД № 535 по описа за 2023 година на Районен
съд - Хасково.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при съобразяване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |