Решение по дело №3807/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 20.02.2020 г., в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3807 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 18.09.2019 г. от ”Кредитреформ България”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”Ш.П.”№10 п.к.1606,представлявано от управителя Д.Т.П.,чрез адв.Н.Ш.,против М.Ю.И. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.чл.240,86 и 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 09.02.2017 г. между ”4финанс” ЕООД,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ”Вивус”,и ответника бил сключен договор за кредит №**********,по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ.Процедурата по сключването на договора била подробно описана в Общи условия.На ответника бил отпуснат кредит в размер на 300 лв. за период от 30 дни/падежна дата 11.03.2017 г./.

На 13.02.2017 г.,ответникът бил подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 200 лв.. Сумата била отпусната на същата дата,падежът бил променен на 18.03.2017 г..

По договора,ответникът бил дължал и 16.83 лв. договорна лихва и 126.15 лв. такса за експресно разглеждане.

С настъпване на падежа,ответникът не бил погасил дължимите суми.Съгласно договора,кредиторът бил започнал да начислява наказателна лихва,формирана от сбора на договорния лихвен процент и основния лихвен процент на БНБ/10%/.До ответника били изпратени напомнителни писма от страна на кредитора.Въпреки отправените покани, ответникът не бил погасил задълженията си.

На 23.11.2018 г.,кредиторът бил цедирал на ищеца вземанията си по договора.Ищецът бил направил опит да уведоми ответника за цесията.

Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 500 лв.-главница по договора за кредит;законната лихва върху главницата от постъпването на исковата молба в Съда до окончателното изплащане на главницата;126.15 лв.-такса за експресно разглеждане;430.50 лв.-наказателна лихва за забава от 19.03.2017 г. до 22.11.2018 г.; разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез особен представител адв.М.Д. ***.Оспорва предявените искове.Възразява за наличие на нищожни и противоречиви клаузи в договора за заем.Не бил посочен начина на формиране на ГПР,договорената лихва била надвишавала повече от три пъти законовата,което било противоречие на добрите нрави,тъй като едната страна по договора се била облагодетелствала несправедливо. Възразява за наличие и на неравноправни клаузи/на клаузи, които не са били уговорени индивидуално и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им/. Договорът бил бланков и поради това недействителен,поради неспазване на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Отбелязва и че ответникът не е бил уведомен за цесията,както и че валидно сключен договор за заем не е бил представен.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за кредит №***стр.стр.12-21/,сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР,”4финанс”ЕООД е отпуснало на ответника кредит в размер на 300 лв.,с лихвен процент 40.96,с годишен процент на разходите 49.6,със срок за връщане 30 дни,с падеж 11.03.2017 г..Договорът предвижда и такса за експресно разглеждане 76.89 лв. и лихва 10.10 лв..

Видно от представената разписка/стр.23/,сумата е била наредена чрез Изипей на същата дата.

Видно от представения по делото договор за кредит №***/13.02.2017 г./стр.22/,сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР,”4финанс”ЕООД е отпуснало на ответника кредит в размер на 500 лв.,с лихвен процент 40.94,с годишен процент на разходите 49.6,със срок за връщане 30 дни,с падеж 18.03.2017 г..Договорът предвижда и такса за експресно разглеждане 126.15 лв. и лихва 16.83 лв..

Съгласно чл.13 ал.2 б.а от Общи условия,при забава на плащания кредитополучателят дължи наказателна лихва-уговорената лихва плюс законната.

Видно от представената разписка/стр.24/,сумата от 200 лв. е била наредена чрез Изипей на същата дата.

Видно от представения договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.,списък към договора и потвърждение за прехвърляне на вземания/стр.стр.6-11/, кредиторът е цедирал на ищеца вкл. вземанията си по договор №***..

Видно от представените уведомление за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и известие за доставяне /стр.стр.27-29/,ищецът е направил опит да уведоми ответника за цесията на адреса му.

Видно от представеното пълномощно/стр.25/,кредиторът е упълномощил ищецът от негово име и за собствена сметка да уведоми длъжниците за цесията.

Видно от представеното писмо от Изипей/стр.83/, разписките за сумите от 300 лв. и от 200 лв. не се откриват в архива на дружеството.Сумите обаче били изплатени.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими/като предявени от валидно представляван правен субект с правен интерес/. Разгледани по същество,исковете са неоснователни.

Доколкото претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит,Съдът е докладвал делото,посочвайки на ищецът,че е следвало да ангажира доказателства за наличието на такъв договор,вкл. за усвояването на отпуснатия кредит,просрочието на вноски и неизпълнението, в рамките на заявеното.На следващо място-за валидното цедиране на права по договора.

Ищецът е представил писмен договор,който не е подписан от двете страни.Не е ангажирал други годни доказателства,които да позволят обоснован извод за авторството на направените електронни изявления чрез електронен подпис.

Съгласно чл.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.ЗПФУР допуска сключването на договор от разстояние,като волята на страните следва да се установи с технически или електронни записи,каквито по делото липсват.

Съгласно чл.чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис,електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,разчитане и визуално представяне на информацията.Електронен документ е електронно изявление,записано върху магнитен,оптичен или друг носител,който дава възможност да бъде възпроизвеждано.Писмената форма се смята за спазена,ако е съставен електронен документ,към който е добавен квалифициран електронен подпис/какъвто по делото не е представен и какъвто ищецът не твърди,че е налице/.

В обобщение,Съдът приема,че с представянето на неподписания договор в случая ищецът не е доказал по безспорен начин наличието на облигационна връзка с ответника.

Съдът би приел косвено доказателство,че такава връзка е налице,а именно разписка,установяваща предаването на заемната сума на ответника.Разписка,от която да личи,че сумата е била изплатена на ответника,удостоверено с подпис на ответника,обаче не е представена.

Затова и Съдът не може да приеме,че ответникът дължи сумите по договора за кредит.Като неоснователни и недоказани,предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на 18.09.2019 г. от ”Кредитреформ България”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”Ш.П.”№10 п.к.1606,представлявано от управителя Д.Т.П.,чрез адв.Н.Ш.,против М.Ю.И. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79 ал.1 във връзка с чл.чл.240,86 и 99 от ЗЗД - за осъждане ответникът да заплати на ищеца : 500 лв.-главница по договор за кредит №***.,сключен с ”4финанс”ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ”Вивус”,по реда на чл.6 от ЗПФУР;законната лихва върху главницата,считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата;126.15 лв.-такса за експресно разглеждане;430.50 лв.-наказателна лихва за забава от 19.03.2017 г. до 22.11.2018 г.,като неоснователни и недоказани.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :