№ 205
гр. П., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201063 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ ***,
против Наказателно постановление № 21-1006-000433 от 09.03.2021 г. издадено от
Началник група към ОДМВР- П., Сектор ПП, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лева и за
нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лева.
В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но
изпраща процесуален представител чрез който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага становище, в което се сочат доводи за отмяна на НП. Прави се
искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, съгласно представения
списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище по същество от
процесуалния представител на АНО, в което се излагат съображения за
законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. В становището е
1
инкорпорирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 02.02.2021 г., около 12,21
часа, в гр. П., на ул. „В.“ е управлявал лек автомобил „Х.А.“ с рег. № ****, собственост
на М.А. Г.а, като е е паркирал МПС върху пешеходна зона пред ***, без разрешението
на собственика на пътя и не е изпълнил задължението си като водач на ППС да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение на пътя, като от дом *** до дом
№20 е управлявал ППС по тротоара.
Горното било възприето от св. ЯНК. Т. Р., който заснел движението на
автомобила и последвалото му паркиране и подал сигнал за извършеното нарушение на
електронната поща на ОДМВР- П., като описал установеното от него и приложил
снимки на заснетия автомобил на дата- 02.02.2021 г. в 12,21 часа. Тези снимки били
изведени от запис от охранителни камери, монтирани на дома на св. Р.. Освен
посочените снимки свидетелят извел още снимки от записите на охранителната камера
и за други дати, на които автомобилът бил паркиран на тротоара. Въз основа на сигнала
била образувана преписка рег. № 100600-1947/03.02.2021 г. по описа на ОДМВР- П.,
която била възложена на св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П..
Св. Т. разговарял за случая и със св. Р. и се запознал с направените от него снимки,
между които и направените на процесната дата- 02.02.2021 г. След това св. Т.
установил собственика на паркирания автомобил- М. Г.а, която попълнила декларация,
в която отразила, че на 02.02.2021 г. в 12,21часа автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя Г.Г..
При така установеното св. Т. съставил против жалбоподателя АУАН за
извършеното от него нарушение, в негово присъствие и в присъствието на св. Р., след
което акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта Г. не вписал
възражения, нито обяснения, във връзка с направените констатации.
Въз основа на акта на 09.03.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя Г. на 10.06.2021 г. Жалбата против НП била подадена
от него чрез АНО до съда на 16.06.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Т. и св. Р., частично от
показанията на св. Д.К. и З.Г.- съседи, както и от писмените доказателства и
2
веществените доказателствени средства- снимки на заснетото нарушение, приети по
делото, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган в
кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Е.Т. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж
заповед на л.16-17). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.11 от
посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник група
в Сектор ПП при ОДМВР- П..
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за
издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, а именно- на
02.02.2021 г., около 12,21 часа, в гр. П., на ул. „В.“. Нарушенията са описани точно и
ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на
същото, съгласно възприетите правни квалификации. Видно от АУАН и НП е, че е
посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС.
Посочено е, че водачът е паркирал върху пешеходна зона, както и че управлявал МПС
по тротоара от *** до №20 на улицата, вместо да се движи възможно най-вдясно по
платното за движение на пътя. Налице е единствено между фактическо обвинение и
дадената правна квалификация за всяко едно от нарушенията и е приложена
съответната санкционна разпоредба. С оглед на изпожененото съдът не приема за
основателни направените в жалбата възражения за допуснати СПН, изразяващи се в
липса на яснота и точност в описанието на нарушението в АУАН и НП.
Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената
фактология жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения.
Относно нарушението по пункт І от НП- за нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДвП.
Безспорно се установи по делото от събраните доказателства, че на посочените в
НП дата, час и място Г. е паркирал процесното МПС върху тротоар. Няма спор и за
3
това, че тротоарът е пешеходна зона. Жалбоподателят не е оспорвал тези констатации
още при предявяването на съставения му АУАН. Вярно е, че той не е бил длъжен да се
брани веднага срещу така повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази
възможност и не е посочил никакво възражение или обяснение в акта, то това е
първата индиция, че той е осъществил нарушението, за което е обвинен. На следващо
място св. Р. бе категоричен, че жалбоподателят многократно е паркирал автомобила си
върху тротоара на инкриминираното място, като в с.з. дори показа снимки в мобилния
си телефон, заснети от него. Категорично се установи, че именно Г. е управлявал на
въпросната дата автомобила, както от приетата като писмено доказателство по делото
декларация от собственика на автомобила, така и от показанията на всички разпитани
по делото свидетели. В подкрепа на извода, че автомобилът е бил паркиран върху
тротоар на процесната дата и място са и изготвените снимки, илюстриращи
нарушението, приети като ВДС по делото и не оспорени от страна на жалбоподателя
чрез неговия процесуален представител (виж сн. на л.48).
Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и Г., в частта им, че на
процесната дата и място Г. не е паркирал на тротоара, а само е спрял автомобила, за да
свали от него докараните на Г. чували с въглища. На първо място, са налице
противоречия в показанията на тези свидетели. Така напр. св. Г. заяви, че Г. сам е
докарал и пренесъл чувалите с въглища, а пък св. К. твърди, че двамата заедно с Г. са
разтоварили и прибрали чувалите. Според св. Г. чувалите са били пълни с въглища и са
били 4-5 броя, а според св. К. в чувалите имало дърва и са били по-малко на брой- 3-4.
На второ място, показанията на тези свидетели противоречат на останалите
доказателства по делото- показанията на св. Р. и на снимковия материал. От
последните се установява, че лекият автомобил е бил паркиран на тротоара и че не е
извършвано разтоварване и пренасяне на багаж от него, в честност на чували. Видно от
снимките автомобила е паркиран, с изгасени светлини, със затворен багажник и няма
движение на хора, нито има багаж (чували) в близост до него. В този смисъл са и
показанията на св. Р., който категорично заяви в показанията си, че когато Г. е
паркирал автомобила, не е пренасял багаж, а веднага след паркирането е слязъл от
автомобила, заключил го е и се е прибрал в дома си. Освен това в показанията си св. Г.
заяви, че през цялото време докато е разтоварвал чувалите Г., багажникът на
автомобила му е бил отворен. Обстоятелство, което се опровергава от приетите
снимки, от които е видно че автомобилът е със затворен багажник. Пак от тях се
опровергава и твърдението на св. К., че след като двамата с Г. пренесли чувалите, той
веднага прибрал колата в гаража. С оглед на изложеното до тук, съдът намери, че
депозираните от свидетелите Г. и К. показания са недостоверни, поради което не им
даде вяра.
При това положение е категорично, че с поведението си Г.Г. е нарушил
разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която императивно сочи, че се допуска престой и
4
паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места и то
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-
малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на ППС
върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като
място за паркиране и то при определени правила. От доказателствата по делото,
анализирани по-горе стана ясно, че на процесния тротоар не е имало определени от
собственика на пътя или администрацията места за паркиране върху тротоара. Това
обстоятелство е посочено изрично и в АУАН и последвалото го НП, където е отразено,
че паркирането е извършено „без разрешение на собственика на пътя“. Това
обстоятелство не се оспорва и от въззивника, за което и съдът го намира за безспорно
установено.
Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската
собственост, ул. „В.“ в гр. П. е публична общинска собственост, т.е. неин собственик е
Община П.. Вярно е, че не е посочен собственика на тротоара, макар възражение в тази
насока да няма, но това и не е необходимо, тъй като не е от елементите на фактическия
състав на нарушението. Освен това цитираните правни норми ясно определят
собственика. Категорично се установи, че Община П. не е определяла, мястото където
жалбоподателят е паркирал като място за паркиране. В този смисъл е без значение
обстоятелството дали паркираният автомобил е пречил на движението по тротоара,
нито колко е траел неговият престой, каквито възражения прави жалбоподателят чрез
показанията на свидетелите К. и Г., които ангажира чрез процесуалния си
представител, а именно, че автомобилът е бил паркиран само за няколко минути,
докато от него е свалян и пренасян багаж, които освен това съдът прие за недостоверни
поради изложените по-горе съображения. Както се посочи вече, от показанията на св.
Р., но и от отразеното на снимката, от която се вижда, че МПС е в пълен покой,
паркирано на тротоара и около него няма движение на хора или автомобили, респ. няма
отворени врати или багажник, заради което да се съди, че се извършват товаро-
разтоварни дейности.
По-нататък, без значение е дори обстоятелството, дали автомобилът е бил на
отстояние не повече от 2 метра от оградата/входната врата на имота на св. Г., както и
дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно място за преминаване на
пешеходци. Както се посочи тези обстоятелства са от значение само в случаите, при
които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой или паркиране от
администрацията или собственика на пътя.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението- жалбоподателят като
5
водач на МПС, посочен от собственика на МПС, но и установен от показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В предоставения с нормата на чл.188 ал.5
от ЗДвП срок, собственикът- М. Г.а е декларирала, че МПС на процесната дата и място
е управлявано от жалбоподателя Г..
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателя
като водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да се паркира върху
тротоар. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение не само към закона, но и към
останалите участници в движението, каквито безспорно са пешеходците, чието
придвижване по тротоара е било затруднено от паркирания там автомобил.
При това положение съдът намира, че правилно е приложен материалния закон
и правилно е квалифицирано извършеното нарушение.
АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която норма
разписва, че се наказва с глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно
средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Вярно
е, че не е посочено кое точно предложение визира АНО, но това първо не е
необходимо защото санкционната норма не е сред задължителните реквизити на НП
според разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН и второ защото в словесното описание се
съдържат обстоятелства, които са визирани в цитираната разпоредба- паркиране на
ППС на тротоар в населено място извън разрешените за това места.
При определяне вида и размера на административното наказание наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същото.
След като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, както и
това, че то не е извършено за първи път, доколкото от доказателствата по делото се
установи, че жалбоподателят многократно и преди и впоследствие е паркирал МПС на
посоченото място, като за едно от тези нарушения е санкциониран с НП- предмет на
обжалване по АНД № 1057/21 г. на ПзРС (на производство при настоящия съдебен
състав- бел. моя), а също и като е взет предвид статуса на водач на жалбоподателя,
който е обременен предвид санкционирането му за извършени адм. нарушения с 4 НП
и 3 фиша. Затова и АНО правилно е наложил наказанието глоба в размер малко над
минималния, а именно- 80 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП в тази му част следва да се потвърди.
Относно нарушението по пункт ІІ от НП- за нарушение на чл.15 ал.1 от
ЗДвП.
6
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място жалбоподателят е управлявал цитирания в НП автомобил, движейки се по
тротоара на ул. „В.“, като е изминал разстоянието от № 20 до ***. В показанията си св.
Р. бе категоричен, че на въпросната дата, а и преди това Г. е шофирал автомобила си по
тротоара на ул. „В.“ от №20, където била къщата на свидетеля, до ***, където паркирал
колата си. Заяви, че това нарушението е било заснето от охранителната камера
монтирана в дома му, от която е направил снимки и е подал сигнала в полицията.
Свидетелите К. и Г. също заявиха, че за да паркира пред дома на последната, Г. е качил
и управлявал по тротоара МПС. Недостоверни са показанията на св. К., че било
невъзможно управлението по улицата и паркирането пред дома на Г. на автомобила, за
да се извърши свалянето на чувалите, но това му твърдение се опроверга, както от
показанията на св. Т., така и от приетите по делото снимки, от които се установява, че
не е съществувала пречка МПС да се движи по пътя. Движението на автомобила по
въпросната тротоарна площ се констатира и от цитираните снимки (л.6-8, л.50). Пак от
изброените доказателства и най-вече от снимките, се установява, че движението на
процесното МПС е могло да бъде извършено най-вдясно по платното за движение, тъй
като в този момент по протежението на улицата не е имало паркирани МПС, които да
пречат на водачът да движи по този начин автомобила, респ. не е липсвала възможност
да бъдат заобиколени паркираните най-дясно на неговото платно за движение МПС.
Вместо това, жалбоподателят е управлявал автомобила по тротоарната площ-
пешеходна зона, съзнавайки като правоспособен водач на МПС, че не е разрешено да
управлява МПС по тротоара.
При това положение съдът намира, че правилно е приложен материалния закон
и правилно е квалифицирано извършеното нарушение.
АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като е наложил санкция на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП, която
норма разписва, че се наказва с глоба 20 лева водач, който нарушава правилата за
разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. Санкцията е
определена в твърд размер от законодателя и нейният размер не подлежи на корекция.
Предвид казаното по-горе НП и в тази му част следва да бъде потвърдено.
Макар възражения в тази насока да липсват, то съдът намира за необходимо да
посочи, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Конкретните
нарушения са формални такива, доколкото осъществяването им всякога застрашава
обществените отношения, които нормите на 178е и чл.183 ал.2 от ЗДвП са призвани да
гарантират. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретните
нарушения е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието
и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
7
изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в движението.
Освен това не без значение е и факта, че освен настоящето нарушение, водачът е
осъществил преди това още няколко нарушения от този вид.
Предвид изложеното до тук, съдът намира че следва да потвърди НП като
законосъобразно.
При този изход на делото, потвърждаване, а не отмяна на НП, искането на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва
да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява началник група
към ОДМВР- П., Сектор ПП, издал обжалваното НП. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за
решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П.- учреждението към което принадлежи
наказващия орган. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в няколко съдебни заседания с разпит на 4
свидетели, в които обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като
единствено от същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Районен съд- П., в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000433 от
09.03.2021 г. издадено от Началник група към ОДМВР- П., Сектор ПП, с което на Г. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ ***, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на
основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лева и за нарушение на
8
чл.15 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от директор, разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззивника за присъждане на
разноски в негова полза.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9