Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Калина Иванова | |
въз основа на доказателствата по делото и закона П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. Р., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], общ. С., [улица], българин, български гражданин, със средно образование, ученик, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 22.05.2013г. около 01.00ч. в [населено място], общ. С. е причинил на А. Е. П. от същото село лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 130, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв. ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. З., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за невинен в това, че по същото време и на същото място е причинил на А. Е. П. от същото село лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 130, ал.1 от НК го оправдава по това обвинение. ОСЪЖДА подсъдимия М. П. Р. да плати на пострадалия А. Е. П. сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняването, до окончателното изплащане на сумата и отхвърля предявения граждански иск над този размер и по отношение на подсъдимя М. А. З. като неоснователен. Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................... МОТИВИ: Делото е образувано с частна тъжба от А. Е. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. С. срещу М. П. Р. с ЕГН [ЕГН] и М. А. З. с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], общ. С. с обвинение за това, че около на 22.05.2013г. около 01.00ч. в [населено място] са нанесли побой на А. П. и са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и по този начин всеки от подсъдимите е извършил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от А. П. срещу подсъдимите за сумата от по 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми и П. е конституиран като граждански ищец. Подсъдимите участват в производството лично и със защитник, дават обяснения по случая, като М. Р. признава обстоятелствата на обвинението и сочи смекчаващи отговорността обстоятелства за действията си, а М. З. отрича участието си в сбиването, при което е пострадал А. П.. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа и правна страна: Подсъдимите М. П. Р. и М. А. З. се познават помежду си и с пострадалия А. П., като и тримата постоянно живеят в [населено място], [община]. Въпреки разликата във възрастта между подсъдимите и пострадалия, те поддържали лични взаимоотношения и имали конфликт по повод дълг от игра на карти - Р. и З. дължали известна сума пари на П. и въпреки, че върнали част от дълга си, към месец май 2013г. все още дължали известна сума пари. Това влошило взаимоотношенията им. На 21 май 2013г. през деня М. Р. се намирал в заведение в [населено място], намиращо се в близост до черквата на селото. Бил със свои приятели, на друга маса седял подсъдимият М. З.. По същото време там бил пострадалият П. със свои приятели, които консумирали алкохол и след известно време тръгнали да напуснат заведението, но не платили сметката си. Тогава сервитьора И. З. помолила М. Р., с когото поддържала близки отношения, да отиде при А. П. и да му предаде, че трябва да се плати сметката за консумираните напитки. Р. го направил, но тогава А. П. се ядосал, бутнал Р. и се опитал да му удари шамар, нагрубил го и си тръгнал. М. Р. се обидил от случилото се и когато по-късно А. П. се върнал в заведението, Р. решил да си отмъсти. Изчакал до около 01.00ч. на 22 май П. да си тръгне от заведението и го последвал. Настигнал го на около 30-40ч. от дома му на ул. "Димитър Благоев" и го нападнал, като му нанесъл няколко удара по тялото със своя колан, който държал за токата и удрял пострадалия с кожената част. От внезапните и силни удари П. паднал на земята, а Р. го удрял с ръце и крака по главата, лицето и тялото. П. не можел да се отбранява, а придружаващия го Б. Г. бил отишъл към близката къща за да повика на помощ живеещия там техен познат. След като нанесъл множество удари по тялото и лицето на пострадалия, подсъдимият М. Р. сам преустановил нападението и отдалечил от местопрестъплението, като се прибрал у дома си. Свидетели на случилото се освен Г., станали подсъдимия М. З. и негов познат Г. И. С. от същото село. Те наблюдавали сбиването от около 50 м., без да се намесват. След побоя пострадалият се намирал в тежко състояние и се прибрал у дома си с помощта на Г., а на сутринта бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар, като му е издадено медицинско свидетелство № 80/22.05.2013г., в което са отразени множество кръвонасядания и оттоци в областта на долния клепач на дясното око, дясната яблъчна област, лентови кръвонасядания в областта на дясната мишница и в горната част на гърба; овално кръвонасядане в долната част на гръдния кош по гърба в ляво, ивицести охлузвания по лявата мишница, кръгли охлузвания в областта на лактите на ръцете и на коленете; кръвонасядания в областта на бедрата и отток по лявата теменна област. В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза от вещо лице съдебен лекар, който е установил, че причинените травматични увреждания по тялото, крайниците, лицето и главата на пострадалия са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняванията са оздравяли в рамките на 2-3 седмици, без да оставят трайни последици върху здравето на пострадалия. В медицинските документи е имало данни за леко степенно мозъчно сътресение, което не е застрашило живота на пострадалия, но заедно с останалите травматични увреждания му е причинило временно разстройство на здравето, оздравяло за същия период от време. Подсъдимите дават обяснения, в които М. Р. не отрича, че е нанесъл побой на А. П. по установения от съда начин, време и място. Той посочва, че поведението на П. по-рано в същия ден, когато той го е напсувал и опитал да го удари на публично място в кафенето на [населено място], пред много хора, го е засегнало силно и като не е могъл да прости на П., е решил да му отмъсти, затова е последвал П. и Г., когато те напуснали заведението и нападнал А. П. на улицата. Ударил го няколко пъти с колана си, като държал токата и го удрял с дългата кожена част, след това го ударил с ръце и крака. П. паднал на земята и Р. го оставил, като се отдалечил и се прибрал у дома си. Обясненията му са потвърдени от М. З., който обяснява, че е наблюдавал сбиването и е видял как Р. удря П., но не е поискал да се намеси и заедно със Г. С. се отдалечили, а не след дълго М. Р. минал край тях, без да ги види и да отговори на въпроса им какво се случва. С. е потвърдил тези обяснения, като е свидетелствал, че действително заедно с З. са станали свидетели на сбиването, но не са се намесили. Те са станали свидетели и на скарването между подсъдимия Р. и пострадалия П. по-рано в същия ден и разбрали, че М. З. се почувствал засегнат от обидното отношение на А. П.. Б. Г., който придружавал А. П. в процесната вечер свидетелства, че е станал очевидец на нападението от страна на подсъдимите, които заедно с трето непознато лице нанесли побой на П., от който той паднал на земята, имал видими наранявания и кръвотечение от лицето и тялото, викал за помощ и бил много уплашен от случилото се. Г. се опитал да му помогне и го придружил до дома му. Въпреки свидетелските показания на този свидетел, съдът не установи сигурни доказателства за участието на М. З. в извършване на престъплението, като показанията на Г. са изолирани от останалите доказателства по случая и поради това не са достатъчни за да доведат съда до еднозначен и сигурен извод за участието на М. З. в нападението над пострадалия. По делото се събират данни за нарушено здравословно състояние на подсъдимия М. Р., който в детството си е имал няколко епилептични припадъци, след които поведението му е било необичайно и не е имал запазен спомен за случилото се. Съдът не е намерил основания да изследва задълбочено тези данни, защото не е установил пряка връзка между заболяването и извършеното деяние, като самият Р. посочва, че по време на извършване на деянието не е бил в необичайно състояние, не е имал скорошен припадък, но бил е ядосан от понесената обида и е считал, че има право да отмъсти за това на А. П.. Като свидетели са разпитани родителите на Р. и З., които дават сведения за условията на живот, образованието и обичайното поведение на синовете си, свидетелстват, че случилото се е изолирана проява. Като е анализирал установените факти, съдът е признал подсъдимия М. П. Р., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], общ. С., [улица], българин, български гражданин, със средно образование, ученик, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 22.05.2013г. около 01.00ч. в [населено място], общ. С. е причинил на А. Е. П. от същото село лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 130, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Съдът е признал подсъдимия М. А. З., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за невинен в това, че по същото време и на същото място е причинил на А. Е. П. от същото село лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 130, ал.1 от НК го е оправдал по това обвинение. Престъплението по чл. 130, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения, охраняващи здравето. извършено е с личните действия на подсъдимия М. П. Р., който около 01.00ч. на 22.05.2013г. в [населено място], [община] е нападнал пострадалия А. П. и му е нанесъл многобройни удари с кожен колан, ръце и крака. Ударите попаднали в областта на лицето, тилната част на главата, гърба, крайниците на П., като му причинили множество кръвонасядания и оттоци в областта на долния клепач на дясното око, дясната яблъчна област, лентови кръвонасядания в областта на дясната мишница и в горната част на гърба; овално кръвонасядане в долната част на гръдния кош по гърба в ляво, ивицести охлузвания по лявата мишница, кръгли охлузвания в областта на лактите на ръцете и на коленете; кръвонасядания в областта на бедрата и отток по лявата теменна област, както и лекостепенно мозъчно сътресение. Причинените травматични увреждания по тялото, крайниците, лицето и главата на пострадалия са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняванията са оздравели в рамките на 2-3 седмици, без да оставят трайни последици върху здравето на пострадалия. Медикобиологичният характер на уврежданията ги определят като телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. От субективна страна подсъдимият Р. е действал виновно, при условията на пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на извършеното и е разбирал, че действията му нараняват пострадалия, но е искал настъпване на този престъпен резултат. Мотивите за извършване на деянието са влошените взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия П.. При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание две години лишаване от свобода или пробация, подсъдимият Р. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието му не са причинени имуществени вреди и не са установени посочените в ал. 7 на чл. 78а от НК забрани за приложението на този институт. При определяне размера на административното наказание съдът е преценил, че наказание от 1000 лв. глоба ще постигне в достатъчна степен целите си, като предупреди подсъдимия и останалите членове на обществото и ги мотивира към поведение, което не засяга чуждото здраве. Съдът е признал подсъдимия М. З. за невинен по повдигнато му обвинение за това, че на 22.05.2013г. около 01.00ч. в [населено място], [община] е нанесъл побой на А. П. от същото село и му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, заради което го е оправдал по това обвинение. За да стигне до този извод съдът е анализирал събраните по делото доказателства за участието на З. в извършване на престъплението и е преценил, че не са събрани доказателства, които могат да доведат до този еднозначен и сигурен извод. В подкрепа на обвинението са събрани единствено показанията на свидетеля Б. Г., които обаче не са подкрепени от останалите очевидци на деянието и поради това не са достатъчни за да станат основание за осъждане на подсъдимия. Липсата на категоричност на събраните доказателства за участието на З. в извършване на деянието е довело съда до извод за недоказаност на обвинението и поради това и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 130, ал.1 от НК съдът е оправдал подсъдимия М. З. по това обвинение. Съдът е уважил частично предявения от пострадалия А. Е. П. граждански иск, като е осъдил подсъдимия М. Р. да му плати сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняването, до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил предявения граждански иск над този размер и по отношение на подсъдимия М. А. З. като неоснователен. Съгласно правилата на чл. 45 от ЗЗД всяко лице е длъжно да не вреди виновно другиму и е длъжно да се въздържа от действия, които могат да навредят. В процесния случай М. Р. е нанесъл побой на А. П. и му е причинил лека телесна повреда, съпроводена с болки и страдания в продължение на около 2-3 седмичен период. Той е действал виновно и дължи обезщетение за причинените на пострадалия вреди. При определяне размера на обезщетението съдът е преценил от една страна тежкото материално положение на подсъдимия, който учи и не разполага със собствени средства, а от друга страна съдът посочва, че деянието е предшествано от предизвикателно поведение на А. П., който на публично място и пред много хора е нагрубил подсъдимия и се е опитал да го удари. Поведението му е обидило Р. и в известна степен е предизвикало нападението, поради което съдът намира, че по правилата на справедливостта предявеният граждански иск следва да бъде уважен до сумата от 1000 лв., с която в достатъчна степен ще бъдат удовлетворени претенциите на пострадалия и той ще бъде обезщетен за причинените от деянието вреди. В останалата част гражданският иск срещу Р. е неоснователен, като предявения му размер е прекомерен. По отношение на подсъдимия М. З. искът е изцяло неоснователен, като съдът не установява такова виновно поведение на подсъдимия, което да е в причинно-следствена връзка с причинените на пострадалия вреди и поради това съдът посочва, че поведението на З. не може да бъде квалифицирано като престъпление или деликт, чийто последици З. е длъжен да обезщети по правилата на чл. 45 от ЗЗД. В присъдата си съдът не се е произнесъл по отношение на направените по делото разноски и ще го направи по реда на чл. 306 от НПК. Това са мотивите на съда за постановяване на съдебния акт. РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................... |