Решение по дело №2265/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260163
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20203630202265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

             260163/18.5.2021г.                                                                

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД ***265 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 521772 – F551764/03.07.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“  на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “ПА А. Груп” ООД с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “К.” ***, ***, ***, *** *** с представляващ А.П. А. ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като несправедливо и незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата В съдебно заседание редовно призован, се явява редовно упълномощен представител - адв. Св. Е., която поддържа депозираната жалба. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Процесуален представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява. Представя писмено становище в което оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 03.06.2020г., документирана в ПИП, сер. АА № 0354411/03.06.2020 г. на вендинг кафе-автомат за топли напитки, находящ се в гр. Шумен, пл. „Възраждане“, пред старата поликлиника, стопанисван от “ПА А. Груп” ООД с ЕИК по Булстат ********* от проверяващите В.К.К. и Д.И.Г. била извършена контролна покупка на 1 бр. дълго кафе на стойност 0.40 лв. Плащането на закупеното кафе се извършило с два броя монети по 20 стотинки. Проверяващите констатирали, че не се визуализират на контролен дисплей на кафе-автомата данни за продажбата. Установили също така, че към вендинг кафе-автомата не е инсталиран ФУВАС /Фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване/. Проверката започнала в 15.30 часа и приключила в 16.20 часа същия ден. От управителя на проверяваното дружество била изискана и написана декларация, от която става ясно, че проверявания кафе-автомат е собственост на управляваното от него дружество. ПИП бил връчен на управителя А., като в протокола било посочена да се яви на 08.06.2020г. в 10.30 часа в ТД НАП гр. Варна, стая 403, за съставяне и връчване на АУАН.

За констатираното нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св. В.К.К.,  на 08.06.2020г. съставил срещу ПА А. ГрупООД, АУАН сер. АNF551764 в присъствието на управляващия дружеството А. А.. При предявяване на АУАН в него А. е отбелязал, че  към момента на съставяне и връчване на АУАН, е инсталирано и регистрирано в НАП, ФУВАС на процесния кафе-автомат. Не се е възползвал  от законното си право  да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя – “ПА А. Груп” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свидетелите В.К. и Д.Г. - извършили проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, “ПА А. Груп” ООД е осъществил състава на регламентираното в чл. 185, ал.2 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи и се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса. Нарушението е резултатно и с видим вредоносен резултат. Задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение,  представлява нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система. Налице са елементите на констатираното нарушение, поради което “ПА А. Груп” ООД“ следва да понесе предвидената в ЗДДС административно-наказателна отговорност за това нарушение. Събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието на плоскостта на визирания в чл.185, ал.2 от ЗДДС административно-наказателен състав, доколкото е безспорно установено, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.  В административното и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в НП дата в стопанисвания от него кафе-автомат не е извършено цитираното нарушение. Оспорва се разминаването на часовете на констатиране на визираното нарушение, дали е 15.30 часа или 16.20 часа. Разминаването в часовете не е нарушение на ЗАНН. То се обяснява с началния час на започване на проверката и часа на приключването и.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно чл.185 ал.2 от ЗДДС. Определената санкция е в минималния размер предвиден от закона.  

Разпоредбата на  чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава лицата по чл.3 от Наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване дейността на обекта. Жалбоподателя е лице отговарящо по критериите на чл. 3 от Наредбата - извършва продажба на стоки в търговски обект-кафе машина. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, извършващи продажба на стоки в търговски обект. Неизпълняването на задължението за визуализация на контролен дисплей на кафе-автомата на данни за продажбата, а също така и  неинсталирането към вендинг кафе-автомата на ФУВАС /Фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване/, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклоняване на данъчното облагане. С това свое поведение жалбоподателя накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.  Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение не е формално, неговото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него, не само нямат отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни  за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 521772 – F551764/03.07.2020год. на Началник отдел „Оперативни дейности“  на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “ПА А. Груп” ООД с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “К.” ***, ***, ***, *** *** с представляващ А.П. А. ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на  адвокатско възнаграждение като неоснователно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                            

                                                                                                Районен  съдия: