Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022
г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 26.04. 2022 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм. дело № 2464 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 215 от
ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Д. “ ЕООД,
против мълчалив отказ на кмета на община Варна по получено на 14.10.2021 г. в Община Варна
искане на дружеството с изход.№ 0041/12.10.2021 г. за одобряване на проект на ПУП-ПРЗ за поземлен
имот с идентификатор **по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район
„Одесос“, гр. Варна.
Изложени са аргументи за материална
незаконосъобразност на оспореният отказ предвид
наличието на положително решение на ЕСУТ
по протокол № 32/5.09.2017 г., с което представеният проект бил приет и било дадено
становище за издаване на заповед за одобряване по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ на ПУП-ПРЗ след провеждане по реда на чл. 22, ал.4 от ЗУТ
на обществено обсъждане в обхват на кв. 475 по плана на 13-ти м.р. на гр. Варна.
Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на мълчаливия отказ на кмета
на община Варна да одобри внесения проект на ПУП-ПРЗ и същият
да бъде задължен да се произнесе по отправеното искане. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Н. С., включително с искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - кметът на община Варна ,
чрез представените от упълномощения юрисконсулт. М. Д. две молби изразява
становище за недопустимост на жалбата, поради липсата на предмет. Отправя се
искане за прекратяване на съдебното
производство, а в условията на евентуалност се повдига възражение за прекомерност на платеното от
противната страна адвокатско възнаграждение
и се прави искане за предоставяне
на срок за представяне на писмена защита, но в определеният от съда срок такава не е подадена.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
За притежавания
от дружеството-жалбоподател ПИ **/стар
идентификатор *****/ е подадено
до Район „Одесос“ при Община Варна заявление за приемане и одобряване на проект на ПУП-ПРЗ
с вх.№АУ213291ОД/ 03.07.2014г. , като е поискано
предназначението на имота да се промени от УПИ ІІ-ресторант в УПИ
ІІ-за обществено обслужване. С решение на ЕСУТ по т.4 от протокол
№22/15-16.07.2014г. , представената с проекта скица по смисъла на чл.135 ал.2
от ЗУТ не е приета, като са поставени следните изисквания : уличната регулация по
ул. “Пирин“ да се изтегли спрямо зоната на кръстовището;
застрояването по бул. “Цар Освободител“ да се установи
по линията на застрояването по реализираното вече строителство; застрояването
по ул. “Шар“ да се подравни успоредно на съществуващата
жилищна кооперация; да се установи конкретната функция на сградата. С решение
на ЕСУТ по т. 9 от протокол №
26/16-17.09.2014 г. е дадено положително становище по заявлението на „Д. “ ЕООД
за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 471 по плана на 13-ти м.р. на гр. Варна,
одобрен със заповед № Г-280/26.09.1995 г.
на кмета на община Варна и е
предложено на компетентния орган да
издаде заповед на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ. С решение по т. 7 от протокол №38/09-10.12.2014г. на ЕСУТ е
предложена промяна в обхвата на
разработката , като в нея се включи УПИ І- „за етажен гараж и детска площадка“ и УПИ ІІ- „за ресторант „. Въз основа на така взетите от
ЕСУТ при Община Варна решения е издадена от главния архитект на Община Варна
заповед № 100/23.02.2015 г. , с която на основание чл. 135, ал.3 във вр. с чл.
134, ал.1, т.1 и чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ е
разрешено изработването на проект на ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І- „детска
площадка“ и УПИ ІІ- „ресторант“ в кв.471
по плана на 13-ти м.р. на гр. Варна, одобрен със заповед № Г-280/26.09.1995
г. на кмета на община Варна. Последвало
е заявление от жалбоподателя до гл. архитект на община Варна с вх.№
АУ022449ОД_007ВН / 08.06.2015г., с което е поискано изменение на заповед №100/23.02.2015г. , като от нея отпадне УПИ ІІІ- **,**,**„за етажен гараж
и детска площадка“ и улична регулация от о.т.60 до о.т.3474, като
остане обхвата на заповедта за „Изработване на
ПУП-ПРЗ - УПИ ІІ-** „ за обществено
обслужване. По този повод е взето от ЕСУТ решение по т. 9 от протокол №
21/16-17.06.2015 г., с което е предложено на главния архитект да измени своя
заповед № 100/23.02.2015 г. в предложения от инвеститора обхват. Съобразявайки
се с взетото от ЕСУТ решение главният
архитект на община Варна издава заповед № 551/11.11.2015 г., с която изменя заповед № 100/23.02.2015 г. - в
уводната част отпада заявление вх. № АУ213291ОД от 30.01.2015 г. от дирекция
ОСИСД-Община Варна и становище
на ЕСУТ изразено в т.7 от протокол № 38/9-10.12.2014 г. , а в разпоредителната
част отпада УПИ І- „за детска площадка и“
и се добавя изискването за провеждане на обществено обсъждане преди представянето
на проекта в ЕСУТ за произнасяне на
основание чл. 128, ал.8 от ЗУТ. В
съответствие с така измененото допускане за изработването на проект на ПУП-ПРЗ, от дружеството -инвеститор е представен
през м. януари 2016 г. нов и съобразен с
изменението проект, който има за обект ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-**, кв. 471, 13-ти
м.р. , гр. Варна и улична регулация от ос.т. 516 до ос.т 3643. Предложената с проекта улична регулация има за
обект намиращата се в северозападна посока спрямо имота улица „Шар“. Тъй като имотът е разположен на ъгъла на ул. „Пирин“ и бул. „Цар Освободител“ , то с
предложената регулация по улица „Шар“, същият се превръща в имот с лице на три
улици. С оглед последното и предвид на това, че УПИ ІІ-** попада в зона Жс
според ОУП на гр. Варна, проектът
предлага съобразени с чл. 36, ал.2 от Правила
и Нормативи за прилагане на ОУП на Община Варна показатели, а именно : предназначение – за обществено обслужване;
плътност – 80 % ; кинт – неограничен ; кота стреха – 20 м. ; озеленяване –
минимум 10 % ; начин на застрояване – свободно. Предложението е съгласувано от
ЕСУТ с решение по т. 4 от протокол № 3/26.01.2016 г. , което включва и
провеждането на указаното в заповедта за
разрешаване на главния архитект на община Варна обществено обсъждане. През м.
март 2016 г. инвеститорът внася ново изменение в проекта за ПУП-ПРЗ , като се
предлага улична регулация от ос.т. 60 до ос.511 и от
ос.т. 60 до ос. т. 3643 , което е
съгласувано с решение на ЕСУТ по т. 9 от протокол № 11/15-03.2016 год. Във
връзка със засягащо 79 кв.м. от площта на УПИ ІІ-** предвиждане за
разширение на кръстовището на ул. „ Пирин“ и бул. „Цар
Освободител“, от страна на „Д. “ ЕООД е
представено през м. април 2016 г. поредно изменение в проекта, с което е предложено към ПИ **да се присъединят 60 кв.м. от съседния общински поземлен имот 10135.1502.195 и 19
кв.м. от съседния общински поземлен имот
10135.1502.220. От страна на компетентните общински органи не е дадено съгласие
по чл. 15, ал.3 от ЗУТ и съответно предварителни договори за предложеното
присъединяване не са сключвани. При така
създалото се положение, през м. август 2017 г. инвеститорът внася поредното
изменение в проекта за ПУП-ПРЗ, като остава първоначалното предложение за промяна в
предназначението на собствения му имот от УПИ ІІ- „за ресторант“ в УПИ
ІІ-„за обществено обслужване“ и за
улична регулация от ос.т. 60 до ос.т. 511 и до ос.т. 3643, но отпада
предложението за присъединяване на общо 79 кв. м. от общинските имоти 195 и 220 . С решение на ЕСУТ по т. 29 от протокол
№32/05.09.2017г. , така предложеният проект на ПУП-ПРЗ е приет въпреки отрицателното становище на
дирекция „ПНО“ при Община Варна , дадено с писмо рег. №
АГУП16000907ОД-019ВН-001ОД/16.06.2017 г. след обсъждане на постъпилите срещу
проекта възражения. С решението е предложено провеждане на обществено обсъждане
по реда на чл.22, ал.4 от ЗУТ в обхват
на кв. 475, след което да бъде издадена заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ по реда на чл.129, ал.2 от ЗУТ. В изпълнение на решението , от „Д. “ ЕООД е подадено заявление с рег.№ АГУП17002018ОД/24.10.2017г.
за провеждане на обществено обсъждане , обявлението за което е било публикувано във вестник „Черно море“ бр.205
и вестник „Дума“ бр. 210 , и двата от 26.10.2017
год. За провеждането на общественото
обсъждане е съставен протокол от 03.11.2017 год. На 23.11.2017г. е постъпила колективна жалба с
рег. № АГУП16000907ОД_024ОД/23.11.2017 г. от собствениците на жилища в кв.471 и кв.475 по плана на 13 м.р. на гр. Варна, с
която са изложени съображения против проекта на ПРЗ за УПИ ІІ-** „за обществено
обслужване“ в кв.471 и е поискано издаване на отказ същият да бъде одобрен,
както и да се стартира процедура по отчуждаването на имота. Жалба е подадена и от
Иван Захариев, като същата е приета в
Община Варна с рег. № АГУП16000907ОД-02ОВН. Възраженията по жалбите са уважени с решение на ЕСУТ по т.24 от протокол №8/28.02.2018 г., като със същото се
отменя решението по т.29 от протокол №32/05.09.2017г. на ЕСУТ при община Варна и е
направено предложение да се издаде заповед за отказ за одобряване на ПУП-ПРЗ, а по отношение на възраженията е
направено разпореждане копие от тях да се изпратят до дирекция УСКОР и дирекция
ОСИСД при Община Варна за действия по компетентност. Изрична заповед за отказ
не е издадена, като преписката е архивирана в Район „Одесос“ без да е налице произнасяне
по нея от страна на компетентния адм. орган. С оглед последното, от страна на „Д.
“ ЕООД е подадена жалба срещу мълчалив отказ на кмета на район „Одесос“ за одобряване
на процесният ПУП-ПРЗ, по която в АС-Варна е образувано адм. дело № 1888/2018
год. Производството по делото е прекратено с определение № 10613/22.08.2018 г.,
с което съдът приема, че жалбата е просрочена. Определението
е отменено с определение № 12901/24.10.2018 г.
по адм. дело № 12321/2018 г. по
описа на ВАС, като делото е върнато на същият съд за продължаване на
процесуалните действия. В определението си касационният съд излага мотиви за
инструктивния характер на срока по чл. 129, ал.2 от ЗУТ, поради който при
липсата на изрично произнасяне от страна на компетентния адм. орган , адм.
производство не е приключило към момента на подаване на жалбата срещу мълчалив
отказ. След продължаване на процесуалните действия по адм. дело № 1888/2018 г.,
от първоинстанционния съд е постановено решение № 1593/29.07.2019 г. , с което
е обявена нищожността на мълчаливия отказ на кмета на район „Одесос“ за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-**
в кв. 471 по плана на 13-ти м.р. на гр.
Варна за имот с идентификатор ** по
заявление на „Д. “ ЕООД с вх. № АГУП18000729ОД/8.05.2018 год. и преписката е изпратена по компетентност на
кмета на община Варна за произнасяне при спазване на дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е обезсилено с
решение № 5544/13.05.2020 г. по адм.
дело № 10275/2019 г. по описа на ВАС,
като производството по делото е прекратено. Прието е от касационният съд , че
кметът на район „Одесос“ не е бил
компетентен да се произнася по заявлението на „Д. “ ЕООД, поради което негов
мълчалив отказ не е формиран, поради което липсва подлежащ на оспорване
адм. акт. След постановяването на това решение, адм.
преписка не е изкарана от архива на район „Одесос“ за да бъде изпратена по компетентност на кмета на община Варна, поради което липсва произнасяне от страна на този адм. орган. Мотивиран от липсата на произнасяне с
изричен адм. акт, управителят на „Д. “
ЕООД изпраща до кмета на община Варна писмо с изход. № 0041/12.10.2021 г., с
което отправя до него искане да изиска преписката от район „Одесос“ и след нейното получаване да предприеме в
предвидените в ЗУТ срокове необходимите законови действия по издаването на
заповед за одобряване по надлежния законов ред на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-** „за
обществено обслужване“, кв. 471, 13-ти м.р. на гр. Варна. Писмото е получено в Община Варна на
14.10.2021 г., но преписката не е изискана от район „Одесос“ , съответно няма постановен от кмета на община Варна
изричен адм. акт по нея.
При така установените обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима, съответно
повдигнатите в тази връзка възражения на ответника, съдът намира за неоснователни. Представеният
от жалбоподателя проект на ПУП-ПРЗ има за предмет изменение на влязъл в сила
предходен ПУП, при което и съгласно чл. 136, ал.1 от ЗУТ одобряването му се
извършва при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма. С оглед последното и като се има
предвид установената със силата на
присъдено нещо липса на компетентност за кмета на район „Одесос“, то съгласно чл. 129, ал.2 от ЗУТ компетентен
адм. орган се явява кметът на община Варна. Съгласно чл. 129, ал.2, изр.
3 от ЗУТ , заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след
приемането на проекта от общинския експертен съвет. В този смисъл, мълчалив
отказ би бил налице при липсата на произнасяне след
изтичането на 14-дневният срок, но при условие , че в рамките на срока е бил сезиран именно компетентният адм. орган в лицето на кмета на община Варна. В приложеното на лист 9 от настоящото съдебно
дело писмо на Община Варна с рег. № РД21024165ВН/19.11.2021 г. се съдържат
категорични данни, че адм. преписка е архивирана в Район „Одесос“, като въпреки
дадените от съда указания на ответника в
проведеното на 15.02.2022 г. съдебно
заседание, същият не представя доказателства , че преписката е била изпратена от
район „Одесос“ по компетентност за
произнасяне от кмета на община Варна.
Доказателствената тежест за установяване на фактите по изтичането на въпросният
14-дневен срок , съответно за формирането на мълчалив отказ далеч във
времето преди подаване от жалбоподателя на негово писмо с изход. №
0041/12.10.2021 г. , респективно формирането на такъв след постановяването на касационно решение № 5541/13.05.2020 г. по адм. дело № 10275/2019 г. по описа на ВАС, е за
ответника по делото. Като не е представил доказателства за изпращане съгласно
чл. 31 , ал.2 от АПК на преписката от район „Одесос“ по компетентност на кмета на община Варна след
като ЕСУТ се е произнесъл с
последното негово решение по т.24 от протокол № 8/28.02.2018 г. , ответникът не
е установил, че въпросният 14-дневен срок изобщо е започнал да тече за компетентния адм. орган във времето преди получаването от него на 14.10.2021 г. на сезиращото го писмо на жалбоподателя с изход.
№ 0041/12.10.2021 год. Съобразно тези
обстоятелства, съдът приема, че срокът по чл. 129, ал.2 от ЗУТ е започнал да
тече за кмета на община Варна на 15.10.2021 г. и съответно изтича на 29.10.2021 год. По
делото не е налице спор, че в рамките на този срок липсва произнасяне от кмета на община Варна с изричен адм. акт , от което следва извода , че с изтичането
на срока се формира мълчалив отказ,
поради неизпълнението от компетентния адм. орган на вмененото му от нормата на чл. 129, ал.2
от ЗУТ задължение за произнасяне - срокът по чл. 129, ал.2 от ЗУТ е инструктивен
, а не преклузивен , поради което с изтичането му производството не се прекратява,
съответно то остава висящо, но с оглед защитата на правата на заинтересованите
лица се формира мълчалив отказ. Съгласно приложимата специална
разпоредба на чл. 215, ал.4 от ЗУТ, срокът за оспорване
на мълчаливия отказ е 14-дневен, като в
случая той изтича на 12.11.2021 г. , а процесната жалба е постъпила в АС- Варна
на 10.11.2021 год.
При така установените обстоятелства за подаване на жалбата
в срок от лице с правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол
ИАА, съдът приема процесуална допустимост на същата.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, съответно приема, че оспореният
мълчалив отказ е материално законосъобразен.
Представеният от жалбоподателя проект за ПУП-ПРЗ има
за предмет изменение на предходен ПУП, одобрен
със заповед № Г-280/26.09.1995г. на кмета на община Варна - предлага се промяна в предназначението на УПИ
ІІ-** от такова „за ресторант“ в „за
обществено обслужване“, а по отношение
на регулацията се предлага откриване на лице на
имота по смисъла на чл. 14, ал.3, т.1 от ЗУТ и към трета улица – предложената улична регулация от ос.т. 60 до ос.т. 3643. Процесният проект за ПУП-ПРЗ
включва в предмета си и нямащата пряко
отношение към ПИ ** улична регулация от ос.т. 60 до ос.т. 511, т.е. обективните предели на оспореният мълчалив
отказ обхващат проекта така както той е представен за одобряване от
компетентния адм. орган. Въпреки изразеното в съдебно заседание от адв. С. становище
по отношение на предложената с проекта улична регулация, същият не е изменян в
тази му част по повод на отправеното от жалбоподателя негово искане по писмо изход. №
0041/12.10.2021 г. Същевременно,
мълчаливият отказ се оспорва изцяло, а не частично, поради което съобразеният с диспозитивното начало на съдебното оспорване
предмет на спора касае законосъобразността на отказа както по отношение на самият
УПИ ІІ-**, така и по отношение на
предложената улична регулация от ос.т.60 до ос.т. 511 и до
ос.т. 3643.
Материално-правните основания за законосъобразно
изменение на ПУП са регламентирани в разпоредбите на чл. 134, ал.2 от ЗУТ –
като такива в издадената от главния архитект на община Варна заповед №
100/23.02.2015 г. за разрешаване изработването на проекта са посочени тези от
разпоредбите на чл. 134, ал.1,т.1 от ЗУТ и чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Първата
разпоредба има предвид настъпването на съществени промени в обществено-икономическите
или устройствените условия при които е бил съставен планът, а втората има
предвид изменение на кадастрален план или кадастрална карта, при което имотните
граници не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната
карта, използвана като основа за изработване на ПУП. Съгласно чл. 170, ал.2 от АПК, установяването на условията за издаване на исканият адм. акт , част от които са и въпросните законови основания за изменение на ПУП, е в доказателствена тежест на жалбоподателя по
делото. Същата му е указана от съда в първото проведено съдебно заседание,
но доказателства за наличието на посочените в заповед № 100/23.02.2015 г.
основания за изменение на ПУП не са представени от жалбоподателя. Същевременно,
адм. преписка не съдържа каквито и да било материали сочещи на действителното
наличие на основанията по чл. 134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което
съдът приема, че такива не съществуват. Съответно
на събраните по делото доказателства е основанието по чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ
– съгласие на собствениците на имоти, за
които се иска изменение на ПУП. В този смисъл, собственици на имотите предмет на исканото изменение на ПУП са „Д. “
ЕООД и Община Варна – дружеството като
собственик на ПИ **, а Община Варна като
собственик на имотите за които се иска провеждане на улична регулация от ос.т.
60 до ос.т. 511 / ул. „Македония“/ и от ос.т.
60 до ос.т. 3643 / ул. „ Шар“/. Видно е от съдържанието на издадената от
главния архитект на община Варна заповед № 551/11.11.2015 г. , с която се
изменя негова заповед № 100/23.02.2015 г. , че при разрешеното изработване на проект за ПУП-ПРЗ
отпада заявление вх. № АУ213291ОД-023ОД/30.01.2015 г. на дирекция ОСИСД при
Община Варна, т.е. същото е оттеглено. Друго заявление или какъвто и да било
акт на общински орган компетентен да дава съгласие относно исканото от
жалбоподателя изменение на ПУП не е
налице, т.е. действителните факт сочат , че в случая процедирането на проекта е
по искане само на един правен субект и това е „Д. “ ЕООД в качеството му на собственик на ПИ **. Съобразно тези обстоятелства,
очевидно по отношение на предлаганата улична регулация не е налице съгласие на
собственика Община Варна, което означава, че за тази част от проекта за ПУП-ПРЗ не е налице основанието
по чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Отсъствието
на това материално-правно основание за изменение на ПУП е достатъчно за
материалната законосъобразност на оспореният мълчалив отказ за одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ в частта му за уличната регулация.
Липсата на съгласие от страна на Община Варна не само води
до правна невъзможност на исканата от жалбоподателя улична регулация , но засяга и самият ПИ **, тъй като според проекта уличната регулация от ос.т. 60 до ос.т. 3643 дава лице на имота и
към трета улица, в случая към ул. „ Шар“
– видно е от графичната част на проекта, че регулацията на съществуващата улица
„Шар“ / ПИ 195/ не достига границата между общинския ПИ 196 и собствения на жалбоподателя ПИ ** , т.е. последният няма по
действащия план лице към ул. „Шар“,
именно поради което се иска продължаване
на уличната регулация до ос.т. 3643. Според
действащия план УПИ ІІ-** има лице на две улици – имотът е разположен на ъгъла
на ул. „ Пирин“ и бул. „ Цар Освободител“, но с оглед предложението за лице към
трета улица, проектът залага показатели съответни на разпоредбата на чл. 36,
ал.2 от Правила и Нормативи за прилагане
на ОУП на Община Варна, която гласи следното
: „ УПИ с лице на три и повече
улици или ъглови УПИ със свързано основно застрояване на двете странични
регулационни линии, разположени извън охранителни зони „А” и „Б” по ЗУЧК, извън
устройствените зони с комплексно проектиране и застрояване, за
висококатегорийно обитаване (Жкн1), както и извън терените за ниско застрояване
с допълнителни специфични изисквания (Жм2) се застрояват с плътност не
по-висока от 80%, и без ограничаване на коефициента за интензивност на
застрояването (Кинт). Озеленената площ в такива УПИ не може да бъде по-малко от
10% от площта на всеки имот „. Тъй като процесният УПИ ІІ-** е ъглов, но в него
няма свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии, то
проектът има предвид регламентираната в чл. 36, ал.2 хипотеза на УПИ с лице на три и повече улици и както вече бе посочено залага съответни на
тази норма показатели. Прилагането на нормата на чл. 36, ал.2 очевидно не е
прието от страна на адм. орган, предвид липсата на съгласие на Община Варна по
отношение на предложението за улична регулация – при положение, че без тази
регулация УПИ ІІ-** остава с лице само към две улици, то визираната от
жалбоподателя хипотеза на чл. 36, ал.2 отпада. Същевременно, безспорен по
делото е факта, че процесният УПИ ІІ-** попада според ОУП в зона Жс. Устройствените за зоната показатели са изследвани и установени
чрез назначената по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, която
в тази част се приема от съда за обоснована – по отношение на останалите части
заключението на вещото лице Г. Г. е необосновано, включително поради това, че изследва приложеният на л. 348- 352 от
преписката предходен проект от м.04.2016 г., а не актуалния такъв от м. август
2017 год. Показателите за зоната са
посочени в т. 5 от заключението и те са :
-плътност на застрояване : до 50 % ;
-Кинт : до 2 ;
-Кота корниз : до 15 м. за жилищни и до 20 м. за обществени
сгради;
-минимална озеленена площ : 40% ;
-Минимална част от озеленяваната площ с дървесна
растителност : 1/3 ;
Несъответна на показателите за зона Жс е предвидената
с проекта минимална озеленена площ от 10 %, т.е. в тази част директно касаеща процесният УПИ ІІ-** проектът
за ПУП-ПРЗ противоречи на Общия устройствен план , поради
посочената по-горе и споделена от съда невъзможност за прилагането на чл.36, ал.2 от Правилата и Нормативите за
прилагане на ОУП. Това противоречие обективира по аргумент от чл.103, ал.4 от ЗУТ несъобразяване на проекта за ПУП-ПРЗ с предвижданията на устройствен план от по- горна степен, какъвто
в случая се явява Общия устройствен план
на Община Варна. Несъобразяването има за
правна последица незаконосъобразност на
предложеният от жалбоподателя проект, включително
и по отношение на предвиждането за
минимална озеленена площ.
Видно е от изложеното, че предвижданията на проекта за улична регулация са пряко свързани
с предвидените за УПИ ІІ-** устройствени
показатели , които заявителят не е
променил въпреки липсата на съгласие на собственика на ПИ 195 за провеждане на
улична регулация от ос. т. 60 до ос. т. 3643. Въпросната липса на съгласие
обективира съобразяване от страна на адм.
орган с обществения интерес, изразен във възраженията на конституираните в
адм. производство заинтересовани лица / живущи в съседен жилищен блок/ - същият
е насочен именно срещу провеждането на улична регулация по ул. „Шар“, като е обусловен от предвиждането по действащия план за детска
площадка на съседния ПИ 196.
Компетентният адм.
орган не е обвързан от решението на съвещателния орган ЕСУТ по т. 24
от протокол № 8/28.02.2018 г. , но след като представеният пред него проект за
ПУП-ПРЗ е материално незаконосъобразен по горепосочените две причини, то мълчаливият
отказ за одобряването му се явява съответен на правилното приложение на материалния
закон.
Последното налага жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, при който изход от делото сторените от жалбоподателя разноски
следва да останат за негова сметка, а такива на ответника не се дължат, поради
липсата на заявена от него такава претенция.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Д. “ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя Д П , против мълчаливия отказ на кмета на община Варна по полученото
на 14.10.2021 г. в Община Варна искане на дружеството с изход. №
0041/12.10.2021 г. за одобряване на
проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта и кадастралния
регистър на Район „Одесос“, гр. Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :