Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 08.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Радева адм. дело № 271/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е на основание чл. 62, ал. 3 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл. 144 от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба, подадена от П.А.Ш.,
ЕГН: **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗО „*“ гр. Т. към Затвора гр. Л. срещу
Писмо № ИЗ-7671/13.07.2023г. на комисар Ю.Ш. – началник отдел „СДВРП“ към Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София, с което е уведомен, че
искането му за преместване от Затвора гр. Л. в Затвора гр. С. за доизтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода е неоснователно.
В
жалбата си оспорващият излага, че е сменил своята адресна регистрация и считано
от 20.03.2023г. е с адрес в гр. София, както и че негови роднини, с които поддържа
контакт живеят в гр. София, поради което отказа да бъде преместен в Затвора гр.
София е незаконосъобразен и постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 58
и чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В
съдебно заседание оспорващият П.А.Ш., се явява
лично и поддържа жалбата. По същество излага подробни
аргументи за незаконосъобразност на постановеният отказ като моли същият да
бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне със задължителни указания относно прилагането на закона.
В съдебно
заседание ответникът - Началник отдел „СДВРП“ към ГДИН гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище
от старши юрисконсулт Г.Г. – процесуален представител на комисар
Ю.Ш. – Началник отдел „СДВРП“ към ГДИН
гр. София, се прави искане жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Сочи се, че отказът, направен с Писмо рег. № ИЗ-7671/13.07.2023г.
е законосъобразен и обоснован, издаден от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия, в съответната писмена форма, в съответствие с материалния
и процесуалния закон и с целта на закона.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.А.Ш. към момента изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, наложено по
НОХД № 412/2019г. по описа на Районен съд гр. Габрово. Постъпил е в Затвора гр.
Л. на 11.10.2021г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено
по НОХД № 479/2017г. по описа на Районен съд гр. Габрово, изтърпяно на
13.03.2023 година. След тази дата Ш. изтърпява наказанието по НОХД № 412/2019г.
по описа на Районен съд гр. Габрово.
П.А.Ш.
е подал до Главния директор на ГДИН гр. София Молба с поставен вх. № М-602/05.07.2023г.
по регистъра на ГДИН, с която е направил искане да бъде преместен за
доизтърпяване на наказанието си от ЗО „*“ гр. Т. в Затвора гр. С., тъй като има
актуална адресна регистрация в гр. София, п.к. 1373, ул. „Н.“ № *, на който
адрес живее и негов роднина - първи братовчед А.И.К., с който поддържа
контакти.
С Писмо рег. №
ИЗ-7671/13.07.2023г., комисар Ю.Ш. – Началник отдел „СДВРП“ към Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София е разпоредено до Началника на Затвора гр.
Л. да бъде уведомен П.А.Ш.,
че подадената от него Молба вх. № М-602/05.07.2023г. е получена в ГДИН и е
разгледана, но смяната на постоянния адрес, извършена след постъпване в местата
за лишаване от свобода, не е сред предвидените от закона основания, годни да
породят търсената промяна на мястото за изтърпяване на наложеното наказание. В
писмото е отразено също, че относно другите мотиви, свързани с близките му, по
предходна молба със същото съдържание с рег. № М-1198/14.11.2022г., лицето вече
е било уведомено за становището на ГДИН с Писмо № ИЗ-12800/16.11.2022г. и от
извършената към настоящият момент проверка не са установени нови факти и
обстоятелства, които да обусловят различно произнасяне. Това писмо е постъпило
в Затвора гр. Ловеч на 13.07.2023г. и е с поставен вх. № 4039/13.07.2023
година.
На 19.07.2023г. П.А.Ш. е бил
уведомен за Писмо рег. № ИЗ-7671/13.07.2023г., подписано от
комисар Ю.Ш. – Началник отдел „СДВРП“ към Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, като се е подписал за това и е отразил, че не му е
предоставено копие от писмото.
Към административната преписка са
представени доказателства, установяващи компетентността на издателя на процесното
писмо, а именно Заповед № Л-1070/27.02.2020г. на Главния директор на ГДИН.
При указана доказателствена тежест за
представяне на доказателства по твърденията в жалбата в открито съдебно
заседание оспорващият П.А.Ш. представи
и съдът прие като доказателства 6 броя вносни бележки за извършени парични
преводи с наредител А.И.К.и получател Затвора гр. Л. по партида на П.А.Ш.,
както и 5 броя пощенски пликове за водена кореспонденция между А.И.К.и П.А.Ш..
Представено и прието от съда като доказателство по делото
беше и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 00302 от 20.03.2023г., издадено от
Столична община, видно от което П.А.Ш.
с ЕГН: ********** е с последен настоящ адрес:***, считано от 20.03.2023 година.
От страна на ответника беше представена
административната преписка по оспореното Писмо рег. № ИЗ-7671/13.07.2023г.,
комисар Ю.Ш. – Началник отдел „СДВРП“ към Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подписана, подадена е срещу
подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от
лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на
разпоредените с акта правни последици, с които е засегнат неблагоприятно.
Депозирана е в срока за обжалване, посочен в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед
данните по административната преписка, че П.А.Ш.
е запознат с оспореното писмо на 19.07.2023г., а жалбата е подадена в
Административен съд гр. Ловеч на 31.07.2023 година. Същата е редовна по
отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК. Оспорен е административен акт -
Писмо
рег. № ИЗ-7671/13.07.2023г., комисар Ю.Ш. – Началник отдел „СДВРП“ към Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с който е отказано преместване
на П.А.Ш. в Затвора гр. С. за
доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, който административен акт подлежи на съдебен контрол на
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата
за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Административен съд гр. Ловеч, пети
административен състав, намира жалбата за основателна
по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и
цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорения
индивидуален административен акт. В конкретният случай по повод подадената
от П.А.Ш.
до ГДИН Молба вх. № М-602/05.07.2023г. по регистъра на ГДИН с направено искане
за преместване от Затвора гр. Л. в Затвора гр. С., не е постановена Заповед, а
Писмо, с което е разпоредено на Началника на Затвора гр. Л. да уведоми П.А.Ш., че искането му за преместване Затвора
гр. Л. в Затвора гр. С. е отхвърлено, тъй като смяната на постоянния адрес,
извършена след постъпване в местата за лишаване от свобода, не е сред
предвидените от закона основания, годни да породят търсената промяна на мястото
за изтърпяване на наложеното наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишен от свобода от
един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГД „Изпълнение
на наказанията”. С приетата като доказателство по делото Заповед №
Л-1070/27.02.2020г. Главният директор на ГДИН е възложил на комисар
Ю. Ш. – началник отдел „СДВРП“ към
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, да подписва изходящата кореспонденция съдзадена при
обработването и приключването на служебните преписки, образувани по молби,
жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и да
контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената
кореспонденция. Предвид това съдът счита, че оспореното писмо е издадено от
териториално и материално компетентния орган, като е спазена изискуемата
писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания за
издаването му.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства налага извода, че оспорената
заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Редът и условията за преместване
на лишените от свобода от един затвор в друг е уреден в раздел ІV на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /в сила от 01.06.2009 г./.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния
директор на ГДИН при следните условия: т. 1. при включване в обучения, в
курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията или
за работа - при изявено желание от лишения от свобода; т. 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание; т. 3. по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; т. 4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода и т. 5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
В настоящият случай производството е
инициирано по молба на лишения от свобода П.А.Ш.,
т.е. в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В този случай преди произнасяне по съществото,
ответникът е бил длъжен на основание чл. 40а от ППЗИНЗС да извърши вмененото му
от подзаконовия нормативен акт задължение за проверка наличието на данни за
поддържане на социални контакти с близките му или с посочените от него лица,
като в случай на липса на тези предпоставки или липса изобщо на твърдение за
наличието им от страна на лишения от свобода, това искане е следвало да бъде отхвърлено.
В конкретния случай органът не е извършил дължимата и пълна проверка, поради
което е постановил административния акт при неизяснена фактическа обстановка.
Административният орган се е задоволил да обсъди единствено липсата на
основание за преместване по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС поради промяна на адресната
регистрация на лишения от свобода след започване изтърпяване на наложеното му
наказание. Действително установява се, че адресът на П.А.Ш. е бил променен,
считано от 20.03.2023г. /по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“/, като новият адрес на Ш. ***. В този смисъл съдът намира за
законосъобразни и правилни доводите на комисар Ю.Ш. – началник
отдел „СДВРП“ към ГДИН гр. София, изложени в оспореното писмо, че смяната на
постоянния адрес след постъпване в местата за лишаване от свобода, не е сред
предвидените от закона основания за промяна на мястото на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. При постъпване за изпълнение на наказанието,
правилно П.А.Ш. е бил изпратен в Затвора гр. Л., в изпълнение на Заповед №
Л-919 от 08.03.2017г. на Главният директор на ГДИН, с оглед адресната му
регистрация в гр. Габрово.
В подадената от П.А.Ш. молба обаче, освен промяната
на адресната му регистрация, се сочи и обстоятелството, че същият поддържа
контакти със свой роднина, първи братовчед - А.И.К., който живее в гр. София.
При това положение, преди да се произнесе, административният орган е следвало
да извърши проверка по чл. 40а от ППЗИНЗС относно наличието на данни за
поддържане на социални контакти между П.А.Ш. и посоченият от него в молбата
роднина - А.И.К..
Според представената административна преписка при
постановяване на отказа са били съобразени единствено общите критерии на чл. 58
от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния
затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението
на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната съобразно
капацитетните им възможности. Не са били събрани, разгледани и обсъдени
допълнителни доказателства, за да бъде преценено наличието на допълнителните
критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора гр. С. в
изтъкнатата от П.А.Ш. хипотеза на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – семейни
причини, при спазване разписаната законова процедура по чл. 40а от ППЗИНЗС.
Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, защото е
довело до издаване на административният акт, без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Най-малкото органът преди произнасянето
си е следвало да укаже на молителя, че не представя достатъчно доказателства в
подкрепа на искането си, което не е сторил. Ако органът беше изпълнил
задължението си по чл. 40а от ППЗИНЗС, без съмнение щеше да събере същите
данни, които са налични по делото, а именно, че А.И.К.извършва парични преводи
в полза на лишеният от свобода П.А.Ш., както и че между двамата се води редовна
писмена кореспонденция. Вместо това в оспореното писмо е отразено, че не са
установени нови факти и обстоятелства, които да обуславят различно произнасяне
от предходно такова по Молба вх. № М-1198/14.11.2022 година. В Писмо рег. №
ИЗ-12800/16.11.2022г., подписано от комисар Ю.Ш. е
отразено, че след направена служебна проверка по чл. 40а от ППЗИНЗС е
установено, че осъденият П.А.Ш. има само
едно регистрирано свиждане с А.И.К.на 18.12.2021 година. Липсата на повече от
едно свиждане не е единствен критерий за поддържани близки контакти на лишеният
от свобода Ш. със своя роднина А.И.К.. Следвало е преди произнасянето по
направеното искане от П.А.Ш. с Молба вх. № М-602/05.07.2023г.,
административният орган да извърши отново проверка на обстоятелствата по чл.
40а от ППЗИНЗС, а не да се задоволи с посочването, че няма нови факти и обстоятелства.
Напротив такива са налице с оглед събраните по делото доказателства за редовно
водена писмена кореспонденция между Ш. и К. и редовно правени парични преводи
от Кацаров в полза на Ш.. Законодателят е предвидил с проверката по чл. 40а от
ППЗИНЗС да бъдат изяснени правнорелевантните към материалноправното отношение
факти, а именно: налице ли са данни за поддържане на социални контакти на
оспорващия П.А.Ш. с посоченият от него роднина и в съответствие с резултата от
проверката да прецени дали да се пристъпи към установяване налице ли е промяна
на постоянният адрес на лицето, с което осъденият поддържа контакти, за да се
изгради обоснован извод доколко исканото преместване ще улесни тези контакти. В
конкретният случай съдът счита, че проверката по реда на
чл. 40а от ППЗИНЗС е извършена
формално, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая. При
това положение в проведеното административно производство фактическата
обстановка е останала неизяснена в пълна степен, което представлява съществено
процесуално нарушение /тъй като, ако не беше допуснато това нарушение, вероятно
би се стигнало до постановяване на акт с различен резултат/, а преценката на
специализираният орган се явява необоснована и незаконосъобразна.
С
нормата на чл. 72 от ППЗИНЗС, законодателят е възложил на администрацията на
затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване
на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и
телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това, което в случая
не е съобразено. Преценката относно наличието или липсата на материалните
предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния
орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши в
пълнота проверката по чл. 40а от ППЗИНЗС и в
зависимост
от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването.
С оглед изложеното,
констатираните от съда пороци при издаването на оспореното писмо предопределят
незаконосъобразността на акта и обуславят отмяната му от съда и изпращането на
преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Преценката относно наличието
или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е
предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по
депозираното искане следва да извърши в пълнота проверката по чл. 40а от
ППЗИНЗС.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
1 и ал. 2, предл. второ във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 62, ал. 3,
изречение последно от ЗИНЗС, Административен съд гр. Ловеч, пети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмо рег. № ИЗ-7671/13.07.2023г.,
подписано от комисар Юлиян Шемширов – Началник отдел „СДВРП“ към Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с което е отхвърлена Молба вх. №
М-602/05.07.2023г. на П.А.Ш., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО
„*“ гр. Т. към Затвора гр. Л., за преместване в Затвора гр. С.
за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
ИЗПРАЩА
преписката на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София за ново произнасяне по Молба вх. № М-602/05.07.2023г. на П.А.Ш., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО
„*“ гр. Т. към Затвора гр. Л., за преместване в Затвора гр. С.
за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно на
основание чл. 62, ал. 3, изречение последно от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: