РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Варна, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201951 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. Д. срещу Наказателно постановление
(НП) № 723 от 30.01.2025 г., издадено от заместник – кмет на Община Варна, с
което на въззивника на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. На първо място се
твърди, че не е налице административно нарушение, доколкото
жалбоподателят е спазил изискванията на чл. 94, ал. 3 ЗДвП – паркирал е
възможно най-вдясно на платното за движение, по посоката на движение и
успоредно на пътя. На следващо място се твърди, че на мястото на
нарушението липсват каквито и да е било пътни знаци, забраняващи
паркирането. Според жалбоподателя автомобилният поток се е движел
безпрепятствено. Изложени са доводи, че след като няма знаци, забраняващи
паркирането и престоя, по арг. от чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001
1
г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, само по себе си паркирането
не е пречка, затрудняваща движението. Твърди се в жалбата, че
административнонаказващият орган се е произнесъл при непълнота на
доказателствата, както и в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвид
липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
страна. Според жалбоподателя не са изложени никакви факти относно
съставомерното обстоятелство паркираният автомобил да е създавал пречка за
движението. Сочи се нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН при съставянето на
АУАН и по-конкретно отново относно липсата на описание на нарушението,
както и на доказателствата, които го подкрепят. Твърди се, че описанието в
АУАН и в НП не съответстват. На следващо място излага доводи, че
описанието на мястото в АУАН и НП (ул. „Девня“ до магазин „Варна –
мебел“) не съответства на мястото, където действително е бил паркиран
автомобилът, а именно ул. „Девня“, след кръстовището с ул. „Цариброд“.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане
на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя адв. Г. Г. от АК – Варна поддържа доводите за
незаконосъобразност на наказателното постановление, изложени в жалбата.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и присъждане
на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна:
заместник - кмет на Община Варна, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт С. Д. В представени по делото писмени бележки и в съдебно
заседание изразява аргументи за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Моли същото да бъде потвърдено, като на
Община Варна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
2
На 13.11.2024 г. в гр. Варна, на ул. „*“, в близост до магазин „Варна
мебел“, жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил марка „Фиат“
с рег. № В 2060 НМ. Автомобилът бил паркиран в най-дясната лента за
движение направо и надясно.
Около 12,10 часа св. В. З. К. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция“
при ОДМВР – Варна, изпълнявала служебните си задължения в района и
забелязала паркирания лек автомобил.
Поради това, че автомобилът създавал пречка за движението св. К.
съставила фиш за налагане на глоба за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
като поставила уведомление на автомобила.
Жалбоподателят подал възражение срещу съставения фиш, поради което
на 06.12.2024 г. св. Н. Г. К. съставила АУАН за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1
ЗДвП в присъствие на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е
извършил посоченото нарушение.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят Д. Д. оспорил
извършеното нарушение, като посочил, че в АУАН липсва описание на
нарушението от фактическа страна, както и че на мястото на извършване на
нарушението липсват знаци, забраняващи паркирането.
На 30.01.2025 г. Илия Куртев Коев – заместник кмет на Община Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показанията на св. Н. Г. К. и В. З. К.; 2 бр. заповеди на кмета на
Община Варна, както и веществените доказателства по делото – 2 бр. схеми на
пътен участък и 8 бр. снимки.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Н. Г. К. и В. З. К. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
3
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. Н. Г. К. и В. З. К.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи
като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП се
осъществява чрез действие – паркиране на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.
От събраните по делото доказателства и най-вече снимки се установява,
че превозното средство е било паркирано в най-дясната лента за движение в
посока направо и надясно. Вижда се, че това е единствената лента, която
автомобилите могат да използват за завиване надясно, като наред с това
автомобилът е бил паркиран непросредствено преди завоя. Т.е. за да може
4
друго превозно средство да завие, следва да заобиколи паркираното моторно
превозно средство и при необходимост да навлезе в лявата пътна лента, след
което да направи десен завой, намирайки се напълно или частично в лявата
лента за движение, което от една страна е забранено от закона (чл. 35, ал. 1
ЗДвП „Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока
на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока - от лента, предназначена за завиване надясно.“), а от друга страна
създава опасност от пътно-транспортно произшествие с намиращите се отзад
автомобили, доколкото автомобилът ще намали скоростта преди да
предприеме завоя. Т.е. с това си поведение, паркирайки автомобилът на
процесното място, жалбоподателят безспорно е създал пречка за движението в
тази лента.
От субективна страна предвид формалния характер на престъплението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът Д. е паркирал моторно
превозно средство с ясното съзнание, че се намира в лентата за движение
направо и надясно, с което ще създаде пречка за останалите участници в
движението по пътното платно.
Следователно е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По възраженията на въззивната страна:
Съдът намира за неотносимо възражението, че жалбоподателят е спазил
изискванията на чл. 94, ал. 3 ЗДвП – паркирал е възможно най-вдясно на
платното за движение, по посоката на движение и успоредно на пътя.
Доколкото жалбоподателят е санкциониран за съвсем различно нарушение,
съдът намира, че не следва да обсъжда посоченото възражение.
Следва да се отбележи, че паркирането на места, където се създават
пречки за движението, е забранено по силата на закона и не е необходимо
наличието на пътен знак, забраняващ паркирането, за съставомерността на
деянието по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Относно възражението на жалбоподателя, че автомобилният поток се е
движел безпрепятствено съдът намира, че същото не съответства на събрания
по делото доказателствен материал и по-конкретно на представените снимки,
от които е видно, че автомобилът е паркиран на място, където създава пречка
5
за движението. Освен това водачът на автомобила, т.е. жалбоподателя не е бил
през цялото време до автомобила, като е бил отдалечен от мястото на
нарушението, което означава, че тази негова констатация за липсата на пречка
за движението отразява моментна субективна преценка. Това, че в определен
момент не е имало автомобили на пътното платно, не означава, че такива не
биха се появили във всеки един следващ или предхождащ завръщането му на
място момент. Също така не е необходимо да възникне непосредствена
опасност за движението, за да се направи извод за наличието на пречка за
движението.
Не се приемат от настоящия съдебен състав като съответстващи на
закона и доводите, че след като няма знаци, забраняващи паркирането и
престоя, по арг. от чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци, само по себе си паркирането не е
пречка, затрудняваща движението. Ако се възприеме този извод, съдът
намира, че би се обезсмислило съществуването на разпоредбата на чл. 98, ал.
1, т. 1 ЗДвП, забраняваща паркирането на място, където се създава пречка за
движението. В този смисъл следва да се отбележи и обстоятелството, че на
автомагистралите и скоростните пътища също няма знаци, забраняващи
паркирането, но това не означава, че паркиралите в активните пътни ленти
автомобили, дори и най-вдясно, не създават пречка за движението, както и
липсата на знак не прави паркирането правомерно.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място
страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на
своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество,
т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства
и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл -
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров,
стр. 386).
Не е налице и твърдяната липса на описание на нарушението както в
АУАН, така и в НП. Както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са посочили, че на процесната дата и час
6
и място жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил с рег. № В
2060 НМ на място, където е пречка за движението. Ясно е посочено, че това е
станало в гр. Варна, на ул. „Девня“, до магазин „Варна мебел“.
Обозначението „до магазин „Варна мебел“ е посочено с оглед
индивидуализиране на точното място на ул. „Девня“, където е бил паркиран
автомобилът, т.е. за ориентир. Не е посочено, че автомобилът е бил паркиран
непосредствено пред или до магазина, за да се приеме, че действителното
място на нарушението и мястото, описано в АУАН и НП не съответстват. Нито
административнонаказващият орган, нито жалбоподателят твърдят
автомобилът да е бил паркиран на ул. „Цариброд“, поради което и съдът
намира, че мястото на нарушението е описано ясно и съответно на
действително фактическо положение.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече –
управлението на МПС е дейност, която винаги е източник на повишена
опасност, особено на оживен пътен участък, където поради интензитета на
движението, опасността от настъпване на произшествие е силно завишена.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от
2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), предвижда административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. за водач, който е паркирал неправилно.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
7
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал наказателното постановление, доколкото въззиваемата страна
претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
и липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение е в размер на 80,00 лв.,
което следва да бъде платено на Община Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 723 от 30.01.2025 г.,
издадено от заместник-кмет на Община Варна, с което на Д. Г. Д. на основание
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ВАРНА, ЕИК *, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8