Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153
гр. Перник, 04.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5500
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В.М.В. ***
АД с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 573.54 лева, представляваща част от вземане на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2010г.
до 30.04.2013г. на обща стойност 1720.63 лева и сумата в размер на 113.09 лева,
представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на
573.54 лева за периода от 30.05.2010г. до 19.02.2014г., за които вземания срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, въз основа на който срещу В.М.В. е образувано изп. дело №
400/2014г. по описа на ЧСИ Елена Добренова, с район на действие Окръжен съд –
гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. В исковата молба се излагат
твърдения, че образуваното против ищеца изпълнително производство е прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа, че са настъпили нови обстоятелства след издаване на изпълнителния
титул, а именно вземанията са погасени по давност.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК не изразява становище по предявената искова
претенция.
В открито съдебно заседание на
24.01.2019г. процесуалният представител на ответника представя писмена защита,
в която се излагат подробни съображения, че в хода на образуваното за
принудително удовлетворяване на процесните вземания изпълнително производство
са предприети мнократно действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност. В допълнение на изложеното се сочи, че съгласно практиката на
касационната инстанция намерила израз в Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017г. на ВКС, IV
ГО погасителната давност на процесните вземания по изпълнителния титул не само
е прекъсната, но и е спряла да тече в хода на образуваното изпълнително
производство, като спирането на давността е преустановено от момента на отмяна
на разрешенията дадени с Постановление № 3/18.11.1980г. извършена с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на изпълнителното производство. В допълнение на изложеното
процесуалният представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД поддържа, че процесните
вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, тъй като дължимостта им
е установена с влязла в сила заповед за изпълнение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от изисканото в
цялост производство по ч.гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен съд – гр.
Перник се установява, че по заявление на ответното дружество против ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1429/21.03.2014г. за
сумата в размер на 1720.63 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***** за периода от
01.04.2010г. до 30.04.2013г. ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението на 19.03.2014г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 339.26 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.05.2010г. до
19.02.2014г., както и за сторените съдебни разноски в размер на 41.20 лева,
представляваща внесена държавна такса и сумата в размер на 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване при
спазване на изискванията на действащата към релевантния период редакция на чл.
47 ГПК, като длъжникът е търсен многократно в периода от 31.03.2014г. до
30.07.2014г. на посочения от заявителя адрес, който видно от удостоверение с
изх. № 5122/04.07.2014г., издадено от Община Перник, съвпада с постоянния и
настоящ адрес на В.М.В.. При съобразяване на изложеното на 01.09.2014г.
заповедният съд е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията по
заповедта за изпълнение.
Видно от приетия заверен препис от изп.
дело № 400/2014г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, с молба с вх. № 12082/15.10.2014г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А., е направило искане за образуване
на изпълнително производство срещу ищеца за принудително удовлетворяване на
вземанията обективирани в процесния екзекутивен титул, като на съдебния
изпълнител е възложено да извърши пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника и определи начина на изпълнение по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното дело е
постъпила молба от длъжника с вх. № 16318/18.11.2014г. с искане за погасяване
на задължението чрез разсрочено плащане. Ведно с молбата е представено преводно
нареждане за сумата в размер на 300 лева, която е внесена по сметка на ЧСИ
Елена Добренова. Видно от изпълнителното производство В.М.В. в периода от
18.11.2014г. до 18.11.2016г. е внесла по сметка на съдебния изпълнител в
погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист сумата общо в размер на
1660 лева.
От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че съдебният изпълнител е превел на
взискателя сумата в размер на 1360 лева от получените от длъжника плащания.
Съдът
намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност на процесните вземания.
По правило в
гражданския оборот всяка страна следва да изпълнява своите задължения
доброволно, като предвиденият в процесуалния закон ред за принудително
удовлетворяване на вземанията позволява на кредитора да събере вземането си
пряко волята на длъжника. В разглеждания случай макар в хода на изпълнителното
производство да не е наложен запор върху вземания на длъжника, действие което
съгласно разясненията дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС представлява същинско
изпълнително действие, В.М.В. е внасяла по сметка на съдебния изпълнител парични
суми в погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист. От изложеното
следва, че не се касае за доброволно изпълнение, при което длъжникът заплаща
частично суми в изпълнение на задължението си по сметка на кредитора, което
плащане съгласно трайно установената съдебна практика не води до прекъсване на
давността относно непогасената част от вземането, а за по същество принудително
събрани суми за удовлетворяване на взискателя. Предвид изложеното съдът намира,
че последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността
на вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е извършеното от длъжника плащане на
18.11.2016г.
С Решение №
321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник, с което изцяло е възприето застъпеното в Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.
по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция
на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването
на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
От изложеното следва, че по
сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както
на касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в
страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на
Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. №
179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик, посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Решение № 66/11.03.2019г., постановено
по въз. гр. д. № 44/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия
случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност. При така установената
фактология, че последното действие, годно да прекъсне давността, е извършеното
плащане на 18.11.2016г., както към датата на подаване на исковата молба –
08.08.2018г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният давностен
срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се
явява неоснователен, в какъвто смисъл е и даденото с Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник
разяснение.
Независимо от изложеното дори и да се
приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение няма последиците на съдебно
решение за установяване на съществуване на вземането по смисъла на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, срокът на новата давност би съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство.
С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, каквито са процесните за главница
представляват задължения за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви също се погасяват с изтичане
на тригодишен срок. Предвид изложеното и при съобразяване на датата на последното действие, годно да прекъсне давността, а именно
18.11.2016г., както към датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018г.,
така и към приключване на съдебното дирене тригодишният давностен срок все още
не е изтекъл
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
извършените от длъжника по сметка на съдебния изпълнител плащания в погашение
на дълга по екзекутивния лист не водят до прекъсване на давността, същата към
настоящия момент не е изтекла, поради следните съображения:
Съгласно разясненията дадени с Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от въззивната
инстанция с Решение № 363/12.11.2018г., постановено по в. гр. д. № 489/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, по силата на даденото с Постановление № 3
от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните
вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла
да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № 674/2011г. по
описа на ЧСИ С.Д. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата
на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е
преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.) съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите
тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване
на правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от
тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015г. (
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване), и
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не
свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство ( както изрично е приела въззивната инстанция), новата погасителна давност в случая е
започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г., от която дата към
настоящият момент не са измили пет години, с каквато давност се погасяват
вземанията установени с влязла в сила заповед за изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че
исковата претенция е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество
съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.М.В., ЕГН **********,*** против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 573.54 лева, представляваща част от вземане на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2010г.
до 30.04.2013г. на обща стойност 1720.63 лева и сумата в размер на 113.09 лева,
представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на
573.54 лева за периода от 30.05.2010г. до 19.02.2014г., за които вземания срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, въз основа на който срещу В.М.В. е образувано изп. дело №
400/2014г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие Окръжен съд – гр. Перни с
взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
ОСЪЖДА
В.М.В., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:04.04.2019г.
Съдебен
деловодител: