тМОТИВИ
към присъдата по ЧНХД N 252/2012 г. по описа на
ДРС
В районен съд – гр.* е постъпила тъжба от Х.Д.Д., ЕГН ********** , от *** с която е повдигнато обвинение срещу:
К. Г.К., ЕГН **********, за това, че:
На
22.07.2011г. в с.*, обл.*, умишлено причинил на Х.Д. лека телесна
повреда с разстройство на здравето неопасно
за живота, изразяващо се в контузия, кръвонасядания и ожулвания в областта на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане и ожулвания в областта на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в челната област на главата, кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата
подмишница, ожулване по страничната повърхност на левия
лакът, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане
по петия пръст на лявото
ходило- престъпление по чл.130, ал.1 НК.
В съдебно заседание частния
тъжител се явява лично и с адв.И.Д. *** надлежно
упълномощен.В хода на съдебните прения,процесуалния представител на частния
тъжител поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано.Твърди ,
че в хода на съдебното следствие безспорно е установено , че при възникнал спор
между пострадалато лице и негов роднина – св.М. М.,
се намесил подс.К. Г.К., който се опитал да защити
М..В резултата на спора между подсъдимия и пострадалия , който в последствие прерастнал в конфликт , подс.К.
нанесъл удари с юмрук и с вила в областта на тялото и главата на пострадалия ,
в резултат на което той е получил няколко леки телесни повреди.Твърди , че в
подкрепа на твърденията на пострадалия са както показанията на по- голяма част
от свидетелите по делото , така и заключенията на вещите лица по назначените
СМЕ и СПЕ.Моли съда, да наложи на подсъдимия К. справедливо наказание и да
уважи изцяло предявеният гр.иск в размер на 5000 лв.
Пострадалото лице и частен
тъжител Х.Д.Д. , желае да бъде конституирано като
граждански ищец , като предявява граждански иск срещу подс.К.
в размер на 5000 лева , представляващ обезщетение за нанесени неимуществени
вреди.
Подсъдимия К. Г.К. се явява в
с.з,представлява се от адв.Д.В. ***.Не се признава за
виновен.В обясненията си дадени в с.з твърди , че в действителност на
посочената в тъжбата дата е бил в с.*.Твърди също така , че частния тъжител Д.
се приближил до имота му , като е търсил св.М. М. с когото бил в кофликт.Твърди , че Д. бил пиян и се опитвал да се нанесе
побой на св.М..Според твърденията на подсъдимия той се намесил в конфликта за
да защити М. ,като взел една вила и я насочил към Д..Твърди също така , че след
като Д. го напсувал на него му „прекипяло” и посегнал с вилата да го удари ,но
не успял , тъй като частния тъжител хванал вилата.Твърди , че в действителност
видял кръв по челото на Д. , но счита , че само го е закачил леко с вилата.Моли
за оправдателна присъда.
Защитника на подс.К.
– адв.В. *** , моли нейният подзащитен
да бъде оправдан.Твърди , че в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно убедителни доказателства , че К. е нанесъл побой над пострадалото
лице Д..Освен това твърди , че дори да е имало някакви действия от страна на подс.К. срещу частния тъжител Д. то те са били в резултата
на агресивното поведение от страна на пострадалия към нейният подзащитен, изразяващо се в обиди , псувни, както и в
нанасяне на удар с ръка в гърдите на К..Твърди също така ,че съгласно
заключението на вещото лице по СМЕ, травматичните увреждания на пострадалия
могат да бъдат получени най- малко в резултат на четири удара, докато
свидетелите по делото твърдят , че подсъдимия е ударил пострадалия един
път.Моли съда да прецени дали не е налице хипотезата на чл.12 НК – неизбежна
отбрана и подсъдимия да бъде оправдан.Моли също така предявеният гр.иск да бъде
отхвърлен изцяло.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:през 2011 г. частния тъжител Х.Д. ***2.07.2011г. той , заедно с брат си –
св.С.Д. *** дол за да се срещне с вуйчо си – св.М.А..Поводът за срещата бил ,
че няколко дни по- рано св.А. спрял да отговаря на телефонните обаждания на
Д..Също така не се явил на работа в общината.Тъй като св.А. имал навика да
злоупотребява с алкохол и да разпродава имуществото си за да си купи алкохол,
Д. предположил , че св.А. си е продал телефона.Освен това при предходно отиване
в с.* , частния тъжител Д. бил оставил сумата от 500 лева на св.М.М. за да купи на вуйчо му магаре и каруца, но като
предположил какво е станало с мобилния телефон , решил да си вземе парите за да
не бъдат продадени каруцата и магарето.
Частния тъжител
Х.Д. пристигнал в с.* с л.а „Мерцедес 124”, управляван от брат му –
св.С.Д..Св.С.Д. спрял лекия автомобил пред къщата където живеел св.М.А. и Х.Д.
слязъл от автомобила да търси вуйчо си.След малко се върнал , казал , че не го
е намерил и предложил да отидат до къщата на св.М.М.
за да го попитат знае ли къде е А..След като не намерили св.А. и при св.М.,
Х.Д. си взел от М. сумата от 500 лева която по рано му бил оставил и двамата
заедно излезли извън къщата за да потърсят св.А. из селото.Св.С. Димитрво останал в къщата на св.М.М.
заедно с баща му – К.М., майка му и зет му – Ш.М..Малко след като излязъл от
къщата на св.М., Х.Д. видял вуйчо си , който излизал от едон
магазин.Св.М. извикал на св.А. да дойде при тях
за да му покаже , че е дал парите на частния тъжител Д..Св.А. отговорил
на М. да дава парите на Д. и да се маха.След това се отправил към къщата на подс.К. Г.К. , която се намирала на около 100 метра от
къщата където живеел св.А..Х.Д. извикал на св.А. да не бяга от него , а да се
спре и да се разберат.Св.А. и подс.К. били в добри
отношения.Когато подс.К. видял частния тъжител Х.Д. и
чул виковете му към св.А. , той повикал А. да
отиде в неговата къща.След като частния тъжител Д. се приближил към
къщата на подс.К. , К. излязъл навън и попитал Д. какво
иска.Двамата си разменили реплики и обиди, след което подс.К.
взел една вила и нанесъл няколко удара по главата и тялото на частния тъжител
Д. със сапа на вилата и с и тъпите метални части.В резултата на нанесените
удари Д. паднал на земята, след което подс.К. го
ударил още няколко пъти.От раните нанесени в областта на главата на Д. потекла
кръв.Подс.К. се уплашил от видяното , взел вилата с
която нанесъл ударите и се отправил към къщата си.Частния тъжител Х.Д. си
тръгнал от мястото където станал инцидента и се срещнал със св.М.М. , който възприел кръвта по главата на Д..Св.М. успял да
види и подс.К. който държал в ръцете си вала и се
прибирал в дома си.Не успял да възприеме непосредствено нанасянето на ударите
от страна на подс.К. към Д. , защото от мястото
където се намирал нямало пряка видимост към мястото където К. нанесъл удари на
Д..След това частния тъжител Д. се срещнал с брат си- св.С.Д. , казал му че подс.К. К. го е ударил, след което двамата се качили в
автомобила си и се отправили към гр.*.Св.С.Д. също възприел раната в областта
на главата на Х.Д..След пристигането си в гр.* , св.С.Д. откарал брат си в МБАЛ „Св.Анна” , където на
пострадалия бил извършен преглед и му била оказана първа помощ.
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена
СМЕ /в.л д-р С.М./ от чието
заключение е видно , че съгласно данните по делото и приложените към него
медицински документи Х.Д.Д. е получил следните
телесни увреждания-контузия на гръден кош, контузия на главата, разкъсно- контузна рана на
главата , травматичен оток и кръвонасядане в същата
област, разкъсно- контузна
рана по 5-ти пръст на лявото ходило, кръвонасядания и
ожулвания по гръдния кош, кръвонасядане по дясна
мишница, ожулване на левия лакът.Описаните травматични увреждания са в резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в
указаното време и начин- удари с твърд предмет в областта на главата, удари с
ръка , юмрук в областта на тялото, падане и удар в подлежаща повърхност.В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.В с.з вещото лице изцяло поддържа заключението си, като на въпроси на
страните по делото отговаря , че според вида и начина на нанасяне на ударите ,
те са не по- малко от четири на брой, като удара в областта на главата най-
вероятно е нанесен с вила, в резултат на което пострадалия е паднал на
земята.За останалите телесни увреждания вещото лице твърди , че кръвонасяданията в
областта на гръдния кош и мишницата реално могат да бъдат получени в резултат
на стискане , хващане с ръка или
директен удар по гръдния кош, както с ръка така и със сапа на вилата ако е
възможен тъкав удар.
В хода на съдебното следствие ,
по повод искането на защитата да се изследва обстоятелството дали подс.К. е бил в състояние на физиологичен афект към момента
на извършване на деянието е назначена комплексна СПЕ с участието на лекар-
психиатър и клиничен психолог/д-р А.Д. и Р.Г./.На вещите лица е поставена
задача да се установи дали към 22.07.2011г. в около 16.30 часа подс.К. е бил в състояние на физиологичен афект.След
проведено изследване вещите лица са приели , че поведението на подс.К. по време на инцидента не е определяно от
физиологичен афект, тъй като отсъстват личностовите
предпоставки.Поведението на подсъдимия е рационално, като са били налице
целенасочени, последователни и рационални действия осъществени през кратък
период от време и с ясни спомени за извършеното.
Също в хода на съдебното
следствие, след приемането и прилагането към доказателствата по делото на
заключението по комплексната СПЕ, от защитата на подсъдимия е отправено
възражение , че в хода на разследването по ДП №2170/2011г. по описа на УП Вълчи
дол/прекратено с постановление на прокурор при ДРП поради липса на извършено
престъпление от общ характер/, е изготвена СПЕ от в.л д-р * , като заключението на комплексната СПЕ противоречи
със заключението на вещото лице д-*.Защитника
на подсъдимия моли съда да бъде назначена повторна , тройна СПЕ , като в
изготвянето на заключението да участва и д-р *.Видно от заключението на вещите лица по назначената
от съда повторна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза/-р А.Д. , д-р * и
Р.Г./ поведението на подс.К. по време на инцидента не
е определяно от физиологичен афект, тъй като отсъстват личностовите
предпоставки.Поведението на подсъдимия е рационално, като са били налице
целенасочени, последователни и рационални действия осъществени през кратък
период от време и с ясни спомени за извършеното. Вещите лица са приели, че по
делото са налице данни, че подс.К. непосредствено
преди инцидента е употребил алкохол ,което изключва наличието на състояние на
физиологичен афект.Вещото лице д-р *
заявява , че при изготвянето на заключението по тройната СПЕ подробно се е
запознала с материалите по делото и е изследвала подсъдимия отново. Заявява, че
поддържа заключението по тройната СПЕ, като счита , че различното заключение
дадено при изготвянето на експертизата по ДП се дължи основно на ограничения
обем от доказателства към този момент.Другите две вещи лица също поддържат
заключенията си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема че деянието е извършено от подс.К. Г.К..Относно
авторството на престъплението, съдът приема и изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите К.М.М.,
М.К.М., С.Д.Д..Всеки един от тези свидетели е
възприел състоянието на пострадалото лице непосредствено след инцидента , като
св.М.М. е възприел лично и вилата в ръцете на подс.К..Показанията на тези свидетели кореспондират както
помежду си , така и с описаното в частната тъжба и заключението вещото лице по
СМЕ назначена по делото.Свидетелите М.М. и С.Д. са
възприели и думите на подстрадалия Х.Д.
непосредствено след инцидента , че именно подс.К. му
е нанесъл удари по главата и тялото.Освен , че са последователни,
непротиворечиви, логични и взаимосвързани , показанията свидетелите
кореспондират напълно и със заключението на вещото лице по изготвената СМЕ,
както относно вида на телесните повреди , така и относно начина и времето на
причиняването им.Посочените в СМЕ увреждания на пострадалия, отговарят напълно
на начина и механизма на причиняването им описан от пострадалия в частната
тъжба.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К.
Г.К., като счита ,че те са плод на неговата защитна теза.Това е така , тъй като
те са в пълно противоречие както с показанията на другите свидетели по делото,
така и със заключението на изготвената по делото СМЕ.Подсъдимия категорично
заявява , че не е удрял пострадалия Х.Д. и твърди , че едва ли не пострадалия
сам си е нанесъл удари с вилата в областта на главата.Това напълно противоречи
както с описаните в заключението на СМЕ и в с.з от вещото лице увреждания в
областта на тялото и главата на пострадалия, с показанията на другите свидетели
по делото и с нормалната житейска логика.Необосновано и нелогично е човек сам
да си нанесе силни удари/ поне четири на брой според заключението по СМЕ/, единият
от които със значителна сила в областта на главата.Съдът не кредитира и
показанията на св.М.П.А. в частта им относно обстоятелството ,че подс.К. само е вдигнал вилата , а пострадалия Х.Д. я хванал
и сам се ударил.На първо място показанията на този свидетел са в пълно
противоречие с показанията на останалите свидетели по делото.Освен това същият
поддържа близки приятелски отношения с подсъдимия, което дава основание зе съмнение в неговата безпристрастност и
непредубеденост.Всъщност причината за инцидента е именно желанието на подс.К. да „защити” св.А. от частния тъжител Х.Д..
В хода на съдебното следстсвие
са разпитани и свидетелите Ш.С.М. и И.Н.Т.. Св.М. заявява , че не е ставал свидетел
на никакъв инцидент и не знае нищо по случая.Св.Т. , който е приятел на
пострадалия също няма преки и непосредствени възприятия за случилото се в с.* и
свидетелства , че е възприел състоянието на Х.Д. след инцидента, в болницата и
че в резултата на този инцидент Д. не е успял да отпразнува рожденният
си ден.Показанията на тези свидетели нямат отношение към разкриване на
обективната истина по делото, поради което и съдът не ги взе предвид при
формирането на вътрешното си убеждение.
По отношение на твърденията на защита на подс.К. , че подсъдимият е действал при условията на
неизбежна отбрана , следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не
бяха събрани доказателства пострадалия Х.Д. да е извършвал активни действия с
които по някакъв начин да е застрашил живота и здравето на подсъдимия.В
действителност по делото има събрани доказателства , че частният тъжител е
нанасял обиди на подсъдимия, но няма данни да му е нанасял удари или да е извършвал или да го заплашвал с
извършването на някакво физическо насилие.
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до
категоричния извод, че деянието е
осъществено от подсъдимият К. Г.К..
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:свидетелство за съдимост , справка, СМЕ, СПЕ,
повторна тройна СПЕ, съдебномедицинско удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 22.07.2011г. подсъдимият К. Г.К. е
осъществил от обектнивна
и от субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 НК- като в с.* , обл.*, умишлено причинил на Х.Д. лека телесна
повреда с разстройство на здравето неопасно
за живота, изразяващо се в контузия, кръвонасядания и ожулвания в областта на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане и ожулвания в областта на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в челната област на главата, кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата
подмишница, ожулване по страничната повърхност на левия
лакът, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане
по петия пръст на лявото
ходило.
Деянието е
осъществено при форма на вината
пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал ,че с нанасянето на силни удари с вила и с ръце по
лицето и тялото на пострадалия ще му причини телесно увреждане и въпреки това е
целял постигането на този резултат.
Причини
за извършване на престъплението
–грубо незачитане на установените норми за неприкосновенност на
здравето на човека.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в нанасяне на силни удари с вила и сап на вила , както и с
юмруци в областта на главата и гръдния кош
на пострадалото лице, довели до причиняване на разкъсно-
контузна рана в областта на главата и множество кръвонасядания по тялото.
Предвидената в НК санкция за извършеното деяние е лишаване от свобода за
срок до две години или пробация.Подсъдимият К. Г.К. е
пълнолетен,към момента на извършване на деянието и към настоящият момент не е
осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от
НПК.От деянието няма причинени имуществени вреди.При наличието на всички
основания ,визирани в разпоредбата на
чл. 78а от НК,съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание- глоба.
При определяне размера на
наложената глоба съдът съдът прецени степента на
обществената опасност на престъплението като висока предвид засегнатото от
деянието здраве на пострадалото лице.Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът прецени и липсата на критично отношение към извършеното
деяние.Като ниска съдът прецени степента на обществена опасност на
подсъдимият, който към момента на извършване на деянието е реабилитиран по
право.Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени и
напредналата му възраст и извършването
на деянието поради криворазбрано чувство за справедливост , а именно за
да „защити” свой близък приятел.Следва също така да се отбележи , че с поведениято си пострадалия също е допринесъл за
извършването на деянието – той е нанасял обиди и се е държал агресивно към
подсъдимия.Горното, мотивира съда да
наложи на подсъдимият К. Г.К. предвиденото в разпоредбата
на чл.78 а ал.1 НК наказание ГЛОБА при
изключителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер а
именно 1000 лв.
По отношение на предявения от пострадалото лице
граждански иск в размер от 5000 лева за причинените му от деянието неимуществени
вреди съдът е присъдил сума в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.При определянето на размера на обезщетението съдът е приел , че
вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер и по делото няма
ангажирани доказателства относно това , че пострадалия е търпял дълго време
болка и страдания, сравнително бързо се е възстановил от нанесената му
травма.Също така от нанесеното му разстройство на здравето не са настъпили трайни увреждания.Същия не е
ангажирал доказателства за последващи неблагоприятни
последици , които да е търпял с оглед нанесеното му увреждане.Ето защо и като
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира , че за репариране на
претърпените от постарадалия неимуществени вреди е
необходима сумата от 1500 лева, като отхвърли иска за сумата до 5000 лв. като
неоснователен.При този изход на производството в частта му за гражданския иск
подсъдимия следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважения
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият К. Г.К. направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание
и по този начин ще бъдат
постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: