№ 42
гр. Пещера, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20245240100269 по описа за 2024 година
Предявен е иск от С. П. Д. ЕГН********** от с. Радилово, ****, чрез
адв. Ил. К., против Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица, **** , по
чл.45 ЗЗД чл.86 ,ал.1 ЗЗД.
Твърди ищецът, че на 10.03.2023 г. в село Радилово, ответникът му
причинил средна телесна повреда, като му нанесъл побой, след приятелско
събиране в дома на ответника.
От нанесеният побой на ищеца била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в следното :избиване на зъби/първи и втори горни десни резци-
11 и 12 зъб/, без които се затруднява дъвченето и говоренето -престъпление по
чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Противоправното поведение на ответника е в пряка причинна връзка с
причинените на ищеца телесни увреждания. За това му деяние, ответникът
бил признат за виновен и осъден по НОХД№20235240200101/2023 г. от
Пещерски районен съд, като му било определено наказание пробация, с
пробационии мерки по чл. 42 а, ал.2,т.1 и т.2 от НК.
Вследствие на причинените увреждания, представляващи средна
телесна повреда по см. на чл. 129 от НК, ищецът все още не се е възстановил
1
от причинените му увреждания, продължава да търпи болки и страдания,
трудно се храни, посетил е ортодонт-хирург, който му е обяснил, че се налага
да му бъдат направени няколко операции, за възстановяване на зъбните
кухини, изграждане на основа и присаждане на зъбни импланти.Особено при
студено време болките са му нетърпими, което налага поС.на употреба на
болкоуспокояващи средства.
Ищецът е млад човек, не е женен. Причинените от престъплението
телесни увреждания довели до сериозни неимуществени щети за пострадалия
- болки и страдания, които същият оценява на сумата от 10000
лева.претендира и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-10.03.2023 г.-13.03.2024 г. е в размер на 1311.84 лева.
Формулира петитум да се осъди ответника Д. М. М. ЕГН********** от
гр.Горно Оряховица, **** да заплати на ищеца С. П. Д. ЕГН********** от с.
Радилово, ****, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени щети-болки и страдания, причинени от
ответника, вследствие на извършено от същия престъпление по чл. 129,
ал.2,вр.ал.1 от НК, както и законната лихва в размер на 1311.84 лева за
периода 10.03.2023 г.-датата на увреждането до 13.03.2024 г.-датата на
завеждане на делото срещу ответника, както и законната лихва върху
присъдените с решението суми до окончателното изплащане на сумите, ведно
със сторените разноски за настоящето производство.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Д. М. М.. Оспорва
твърденията на ищеца. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди че
ищецът е съпричинил увреждането. Ангажира доказателства и претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си.
В съдебно заседание ответникът оспорва претенцията по размер и
излага доводи аз съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и
настоящ ищец чрез словесно провокиране на ответника и недобра устна
хигиена на ищеца по делото.
2
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното към настоящето дело НОХД № 101/2023г. по описа на
Районен съд гр. пещера се установява, че с влязло в сила Определение от
18.07.2023 г., е било одобрено сключено споразумение между РП-Пещера и
подсъдимият по цитираното наказателно производство Д. М. М.. Ответникът
Д. М. М. е признат за виновен в това, че на 10 март 2023 г. в с. Радилово, обл.
Пазарджик, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
зъби (на първи и втори горни десни резци - 11 и 12 зъб), без които се
затруднява дъвченето и говореното на С. П. Д., ЕГН **********, от същото
село Радилово - престъпление чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. За така
извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на
обвиняемия Д. М. М., с ЕГН **********, е наложено наказание
„ПРОБАЦИЯ“ , считано от датата на влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението.
По делото са разпитани свидетелите :
Свидетелите И. В. Г. и М. К. Р., приятели на ответника, депозираха
показания, че ищецът е провокирал ответника като е дошъл с мотора си
неканен на събирането, на което е станало сбиването, форсирал мотора си и
това създало неприятно впечатление у присъстващите, както и че правел
впечатление с недобрата си хигиена.
Свидетелят Г. П. К., познат на ищеца , депозира показания, че не знае ищеца
да е имал проблеми със зъбите, преди сбиването, като след инцидента
пострадалия му се е оплаквал, че го болят зъбите и челюстта, не можел да се
храни, болките продължили месец.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същият изложи
обстоятелства свързани със съС.ието на ищеца преди и след
деянието,касателно неимуществените вреди.
По отношение на показанията на свидетелите Г. и Р., то съдът не кредитира
същите, тъй като те не са присъствали на самото сбиване, а пресъздават
3
обстоятелства, които са им казани и на които не са били свидетели. Отделно от
изложеното дали според тях едно лице има добра хигиена или не, е
субективно тяхно възприятие, тъй като причина за „паднал зъб или кариес“
може да бъде неправилно лечение, липса на достатъчно средства, а не само
занемаряване на самия пострадал. Отделно от това същите не са толкова
близки на ищеца, че да могат да формират такъв извод на база обективни
факти.
По реда на чл. 176 от ГПК обяснения даде и ищецът, който обясни, че не
е в лоши отношения с ответника, че ответника не му се е противопоставил да
ходи на събирането, както и че не е вярно, че е възникнал скандал между тях и
ищецът бил изрекъл обидни думи към ответника.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно
медицинска експертиза , която дава заключение , че при проведеният
стоматологичен преглед и след панорамнна рентгенова снимка на ищеца Д.
на която се установява - липсващи първи и втори горни десни резци 11 и 12,
със счупване на част от алвеоларния гребен на това място.Първи горен ляв
резец е с подвижност от първа степен.Първи долу в дясно зъб- резец (41) е с
подвижност първа втора степен. Пострадалият съобщава и за болки в
главата,които са продължили около две седмици след побоя. В момента на
прегледа пострадалият се оплаква от затруднено дъвчене във фаза на
отхапване,затруднение в говора касаещо фонетиката и нарушаване на зъбната
естетика поради липса на зъби във видимата част на съзъбието. Ищецът Д.
споменава за болки в областта на липсващите зъби,които се появяват при
хранене, изпитва болка при хранене и тя е в областта на травмата на
липсващите горе в дясно първи и втори резец. По отношение на психическата
травма тя е от нарушената фонетика при говор и от нарушената зъбна естетика
във видимата част на зъбите. Тези страдания ще продължат до момента, в
който се възстановят липсващите зъби, което ще осигури нормално хранене,
говор и естетика.
В съдебно заседание вещото лице В. Г. пояснява и че са избити здрави
зъби.
Експертизата е приета по делото.
4
Настоящия състав кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата
на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая
определение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда
относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с
влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата,
посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено
нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата,
установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД № 101/2023 г.
по описа на Районен съд – Пещера , а именно това, че ответникът по
настоящото дело Д. М. М. е извършил гореописаното престъпно деяние,
виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената
връзка, за безспорно установени.
Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните
обстоятелства.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът
намира за безспорно установено по делото, че е налице извършено престъпно
деяние от ответника, което е повлияло негативно върху психическото и
емоционално съС.ие на ищеца, като е налице пряка и непосредствена
причинно- следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани
гласни доказателства. От показанията на свидетеля К. се установява,че
ищецът Д. не се чувствал добре от възникналия инцидент, изпитвал силни
болки в резултат от нанесената му от ответника телесна повреда, като същите
продължили месец след това, а към момента за да отшумят е необходимо да
извършат допълнителни интервенции за заместване на липсващите
зъби.Ищецът изпитвал затруднения при консумирането на определени храни.
5
Отделно от това вещото лице установи и че поради липсата на зъби и
механичното въздейстие върху челюстта при дъвчене е довело и до
разклащане на съседни зъби.
Съдът кредитира показанията на посоченият свидетел, тъй като се
установява,че същият е имал преки впечатления от събитията, за които
свидетелства, а също така показанията му се потвърждават от останалите
доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното, приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на
извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че
така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се
явява основателен. Безспорно се установи извършването на противоправно
деяние от ответника Д. М. М. както и вредите, произтекли от това деяние и
причинени на пострадалия от извършеното престъпление от общ характер
съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита,че ответникът Д. М. М.
следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия- ищеца С. П. Д..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на
ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени
вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този смисъл е
и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на
ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о;
Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение №
832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. №
78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика
на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
6
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че в
резултат от извършеното от ответника престъпно деяние, признато за такова с
влязъл в сила съдебен акт, ищецът Д. е имал затруднения при хранене, болки
след инцидента , а и в момента. Извършените от ответника действия се
намират в пряка причинно-следствена връзка със страданията, които ищецът е
претърпял. Тези съС.ия на психическото и емоционално съС.ие на ищеца
несъмнено са били свързани със значителни затруднения, неудобства и
промяна на поведението на ищеца. След извършеното деяние от ответника, е
бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства,
като определи да бъде заплатено обезщетение от ответника М. на ищеца Д. в
размер на 5 000.00 лв. в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото. В останала им част до претендирания размер от 10 000 лева
срещу ответника, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. При определяне на размера на дължимото се обезщетение съдът
следва да спази принципа на справедливостта в чл. 52 от ЗЗД и съдебната
практика, изхождайки от характера и тежестта на причинената на пострадалия
травма, срокът за възстановяването му, изживените от него болки и страдания,
които биха могли да бъдат овъзмездени само със заплащане на сума в такъв
размер. С оглед изложеното, претърпените от ищеца физически болки и
страдания, негативните изживявания, невъзможността да се храни нормално
за определен период от време, за което показания дава разпитаният свидетел
К., представляващи по същността си неимуществени вреди, следва да бъдат
обезщетени.
По справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД и съобразно практиката
на съдилищата, съдът определя размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв., съобразявайки вида и
7
характера на причинените на ищеца телесни увреждания - избиване на зъби
(на първи и втори горни десни резци - 11 и 12 зъб), без които се затруднява
дъвченето и говореното начина на извършването им - чрез нанасянето на удар
в лицето, възрастта на пострадалия и др. С присъждането на този размер на
обезщетение съдът намира, че ще бъдат справедливо репарирани
претърпените от ищеца неимуществени /морални/ вреди.
Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва за периода от
10.03.2023 г.-датата на увреждането до 13.03.2024 г.-дататакоято е посочил
самия иищец в исковата си молба срещу ответника, в размер на 654,34 лева/
използвайки онлайн калкулатор за изчисляване на законната лихва на следния
адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ , както и законната лихва
върху присъдената с решението сума от 15.03.2024г. / датата на предявяване
на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите, ведно със
сторените разноски за настоящето производство.
По отношение на направеното възражение за съпричиняване от страна
на ответника.
Съдът намира, че следва да остави без уважение направеното от
ответника възражение за съпричиняване. Твърденията на ответната страна, за
проявена вербална агресия от страна ищеца Д. предхождаща и провокираща
извършеното от М. деяние останаха недоказани в хода на настоящото
производство. Видно от материалите по приложеното НОХД, липсва
поведение на пострадалия, което да афектира извършителя. По аналогични
съображения, липсва и съпричиняване, каквото се твърди от ответната страна
в настоящият процес. Напротив, установява се от показанията на разпитаните
свидетели, че ищецът с поведението си по никакъв начин не е провокирал
нападателя си. На следващо място от събраните по делото доказателства не
се установи ищецът да е провокирал по някакъв начин словесно ответника. От
материалите по досъдебното производство дори се установява, че ответникът
и приятелите, с които е бил, са се опитали да прикрият следите си, което се
установява и от докладна записка на мл. инсп. С. К. на л. 8 от ДП. От дадените
обяснения от ответника на л. 11 от делото се установява/ частен
свидетелстващ документ който има доказателствена стойност за факти, които
са неизгодни за твърдящата ги страна/ , че ищецът не е отправял обидни думи
към ответника, като ответника М. го е ударил с крак в главата, на която имало
8
каска. След като си свалил каската, тогава ответника видял кой е, че това бил
ищеца. в този смисъл са и дадените обяснения от ищеца по реда на чл. 176 от
ГПК.
Отделно от това в снетите обяснения и дадените показания на
присъствалите на събирането освен ответника, други свидетели не твърдят да
е имало крясъци, форсиране на място, всички са чули единствено
пристагането на ищеца, който е бил на мотор. При тези данни съдът намира,
че ищецът не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради
което възражението за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
Отделно от това от заключението по приетата СМЕ и след уточненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява и че на пострадалия са избити
здрави зъби. От медицинска гледна точка няма причина да се приеме, че
ищецът е страдал от заболяване , което да доведе до същия резултат. Вещото
лице в съдебно заседание установи, че не е констатирал при прегледа на ищеца
липса на устна хигиена.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски. При този изход на делото,
ответникът М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от материалите по
делото, ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на
гр.дело № 269/2024 г., както следва: адвокатско възнаграждение в размер на
1200.00 лв., или разноски в общ размер на 600.00 лв./предвид, че е уважена
претенцията от главница и лихва почти на половина / .
Същевременно,предвид уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС Пещера държавна такса върху уважения
иск в размер на 250,00 лева, както и разноски за експертиза в размер на 285
лева, или общо по сметка на РС Пещера – 535,00 лева.
Ищецът Д. следва да заплати на ответника М. сторените разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 695 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица, ***, да заплати
на С. П. Д. ЕГН********** от с. Радилово, ****, сумата от 5 000.00 лв. /пет
хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени от С. П. Д. в резултат от извършено от Д. М. М. престъпно
деяние, за извършването на което М. е бил признат за виновен с влязъл в сила
съдебен акт по НОХД № 101/2023 г. по описа на РС-Пещера, както и законна
лихва върху тази сума в размер на 654,34 лева за периода от 10.03.2023г. до
13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове в останалата им част - над присъдените размери от 5 000.00 лв. за
главница до претендираните размери от 10 000.00 лв., както и за законна лихва
над присъдения размер от 654,34 лева до претендирания размер от 1 311,84
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица ДА ЗАПЛАТИ
на С. П. Д. ЕГН********** от с. Радилово, сумата от 600,00 /шестстотин
лева/, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. П. Д. ЕГН********** от с. Радилово ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица сумата от 695.00 /шестстотин
деветдесет и пет лева/, представляваща сторените от ответника съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица Д А ЗАПЛАТИ в
полза на РС-Пещера сумата от 535,00 лева / петстотин тридесет и пет лева/,
представляваща държавна такса и разноски по делото, съразмерно с
уважената част от предявеният срещу него иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
10
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11