№ 156
гр. Силистра, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500265 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
„Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* обжалва Решение № 126
от 27.06.2022г., постановено по гр.д. №570/2021г. на РС- Тутракан, с което e
признато за установено, че от сумите по издадената Заповед № 226/31.08.2021
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поч.гр.д.№ 457/2021 на
Районен съд Тутракан С. Н. В. с ЕГН ********** дължи на „Енерго-про
продажби“ АД с ЕИК *********: главница 67,66 лева с ДДС,
представляваща цена за консумирана трифазна електроенергия в обект с
абонатен № **********, адрес гр. Тутракан, ул. „Сава Огнянов“ № 25,
клиентски № **********, за периода 22.10.2020-26.01.2021, ведно със
законната лихва от 26.08.2021 до изплащане на задължението; мораторна
лихва 4,03 лева върху главницата от 15.12.2020 до 19.08.2021 г. съобразно
поетапно настъпващия падеж на фактурите, в които е начислена главницата;
и отхвърлил поради невъзникване на вземането установителния иск по чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за: главницата в размер на 203,69 лева,
представляваща цена за достъп до електропреносната мрежа на
„Електроразпределение север“ АД,начислена във фактури, издадени за
периода 04.12.2020-04.06.2021,явяваща се разликата между уважените 67,66
лева и претендираните 271,35 лева; мораторната лихва в размер на 8,82 лева,
явяваща се разликата над уважените 4,03 лева до претендираните 12,85 лева.
Със същото решение „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* е осъдено
да плати на С. Н. В. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 12550 лева за
оставането в периода 26.01.2021-06.12.2021 без трифазна електрическа
енергия на обекта и в гр. Тутракан, ул. „Сава Огнянов“ № 25 по вина на
̀
1
„Енерго-про продажб“ АД. Оставен е без разглеждане иска на С. Н. В. с ЕГН
********** да се осъди „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* да
плаща повтарящо се обезщетение по 20 лева за всеки 12 часа за оставането
след 06.12.2021г. без трифазна електрическа енергия на същия обект в гр.
Тутракан по вина на „Енерго-про продажби“ АД, до възстановяване на
електрозахранването и е прекратено производството по това искане. С
посоченото решение „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* е осъдено
да плати на С. Н. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 108,56 лева с ДДС,
представляваща сбора от недължимо платената от нея цена за достъп до
електропреносната мрежа на „Електроразпределение север“ АД, начислена
във фактури ФП0297338870/13.08.2020, ФП **********/15.09.2020, ФП
**********/08.10.2020, и ФП **********/05.11.2020, издадени от „Енергопро
продажби“ АД, и е отхвърлен иска за разликата от 11,89 лева между
уважените 108,56 лева и претендираните 120,45 лева.
Жалбоподателят счита, че в обжалваните и неизгодни за него части
постановеното решение е недопустимо, в евентуалност неправилно поради
необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Сочи, че недостатъците на депозираното в заповедното
производство възражение не са отстранени и то не е породило правни
последици, а заповедта за изпълнение е влязла в сила. Предвид това
постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване. Оспорват се изводите на
съда, че мрежовите услуги начислени с процесиите фактури не се дължат.
Относно насрещните искове с правно основание чл.55 от ГПК и чл. 34 от ОУ
на „Енерго Про Продажби" АД счита, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, като е приел за разглеждане насрещните искове, тъй като
насрещната искова молба е нередовна. Освен тава претенцията за заплащане
на обезщетение е неоснователна и недоказана защото ищецът по насрещния
иск не е представил доказателства, че за посоченият период снабдяването му
с електрическа енргия е било прекъснато и това е станало по вина на „Енерго
Про Продажби“ АД. Освен това дори и при доказано прекъсване на
снабдяването Енерго Про Продажби" АД не следва да носи отговорност за
това обстоятелство, тъй като дружеството не разполага с правомощия да
прекратява или прекъсва преноса на електрическа енергия. Изтъква, че
първоинстанционният съд неправилно е приел предявеният насрещен иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД за частично основателен и доказан.
Искането е въззивният съд да обезсили Решение № 126/27.06.2022г. по
гр.д. № 570/2017г. по описа на районен съд гр. Тутракан, като недопустимо. В
евентуалност моли да бъде отменено като неправилно, в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил поради невъзникване на вземането
установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за: главницата в
размер на 203,69 лева, представляваща цена за достъп до електропреносната
мрежа на „Електроразпределение Север" АД, начислена във фактури,
издадени за периода 04.12.2020-04.06.2021, явяваща се разликата между
уважените 67,66 лева и претендираните 271,35 лева; мораторната лихва в
размер на 8,82 лева, явяваща се разликата над уважените 4,03 лева до
претендираните 12,85 лева. В евентуалност моли да бъде отменено, като
2
неправилно Решение № 126/27.06.2022г. по гр.д. № 570/2017г. по описа на
районен съд гр. Тутракан в частта, с която решаващият състав е уважил
изцяло предявеният насрещен иск като е осъдил „Енерго Про Пордажби" АД
да заплати на С. Н. В. с обезщетение в размер на 12550 лева за оставането в
периода 26.01.2021 - 06.12.2021 без трифазна електрическа енергия на обекта
й в гр. Тутракан, ул. „Сава Огнянов" № 25 по вина на „Енерго Про Продажби"
АД. В евентуалност моли да бъде отменено решението, в частта, с която
решаващият състав е уважил частично предявеният насрещен иск, като е
осъдил „Енерго Про Продажби" АД да плати на С. Н. В. сумата в размер на
108,56 лева с ДДС, представляваща сбора от недължимо платената от
нея цена за достъп до електропреносната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД, начислена във фактури ФП0297338870/13.08.2020, ФП
**********/15.09.2020, ФП **********/08.10.2020, и ФП
**********/05.11.2020, издадени от „Енерго Про Продажби" АД.
С. Н. В., ЕГН **********, чрез упълномощен процесуален
представител – нейният баща Н. И., депозира становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които
потвърждават така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и с оглед оплакванията на жалбоподателя, съдът
достигна до следните изводи:
Гр. дело № 57/2021г. е образувано след заповедно производство по чл.
410 ГПК. Срещу заповедта е подадено по реда на чл. 414 от ГПК възражение
срещу вземането. Името на длъжника С. В. не е посочено в уводната част на
възражението, но от текста става ясно, че същото е подадено от нейния баща,
на осн.чл.32,т.2 ГПК. След изпълнение указания на съда по разпореждане от
15.09.2021г. възражението е прието от заповедния съд за надлежно и
подадено в срок, на кредитора е указано от съда, и същият е завел иск с
правно основание чл. 422 от ГПК. Противно на изложеното във въззивната
жалба, законът дава възможност за запазване на действията, извършени без
представителна власт, като допуска те да бъдат потвърдени в определен от
съда срок-чл. 101 от ГПК. Така в изпълнение на указанията на посочен от
съда имейл е направено изявление за потвърждаване на действията на Н. В. И.
– баща на ответницата, и е представено пълномощно, от съдържанието на
3
което е видно упълномощаване от С. В. към нейният баща. Същото в
съответствие с чл.183 от ГПК е заверено за вярност в хода на исковото
производство / л.70/. Следователно депозираното възражение има
суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, до
произнасянето на съда и разрешаване на спора по подаденото възражение.
Вън от това, интерес от повдигане на въпроса за обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само
лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като
упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК, а не дружеството-ищец.
Предвид това неоснователни са доводите в жалбата, че цялото производство
по гр.д. № 570/2021г. е недопустимо по причина, че първоинстанционният
съд недопустимо е приел, че срещу заповед за изпълнение № 226/31.08.2021г.
по ч.гр.д. № 457/2021г. е подадено възражение от длъжника. Оплакването за
нередовност на насрещната искова молба, съответно за недопустимост на
постановеното решение по иска с посоченото правно основание чл.34
ОУДПЕЕ, е също неоснователно. Насрещната искова молба не е нередовна,
тъй като съдържа достатъчно ясно и точно изложение на обстоятелствата на
които се основават претенциите. В нея ищецът се е позовал на чл.34 от ОУ на
дружеството, като е претендирал и изчислили дължимото му обезщетение на
база на критериите в тази разпоредба. Наведени са и твърдения за
неправомерно прекъснато електроснабдяване на имота – т.6.1 от насрещната
искова молба.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от ТРС обосноваващи окончателен
извод само за частична основателност на предявените от ищеца „Енерго-про
продажби“ АД срещу ответницата С. Н. В., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Това се отнася и до предявените от С. Н. В. насрещни осъдителни искове по
чл. 55 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр.чл.34 от ОУ на дружеството, като се има предвид
и следното:
За да възникне отговорността на ответницата за заплащане на част от
процесната сума, начислена за предоставени мрежови услуги, е необходимо
да се установят фактите и обстоятелствата, които обуславят качеството на С.
Н. В. като "небитов клиент“ - съгласно ЗЕ и дефинициите в допълнителните
разпоредби към него/&1, т.2а и т.33а/. Анализът на тези разпоредби сочи, че
разделението на клиентите на небитови и битови се определя в зависимост от
нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупувааната ел. енергия, т.е.
дали енергията ще се потребява за собствени битови или небитови нужди. По
делото действително липсват данни, че обектът в гр. Тутракан, ул. „Сава
Огнянов“ № 25 /къща/ е бил заявен и по отношение на него е сключен договор
за доставка на електрическа енергия за небитови нужди/ или енергията се
потребява за небитови нужди. По тези причини за спора е без значение
изтъкнатото в жалбата обстоятелството, дали Н. И. е знаел или с оглед
депозирана от него в предходен момент жалба е бил длъжен да знае, че има
партида за която се води при ищеца като небитов клиент. Това означава, че
нито за Н. И., нито за дъщеря му, на която прехвърля имота си, е възникнало
4
задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ на “Енерго-Про Продажби" АД. Поради тези
причини правилно претенцията на дружеството е отхвърлена за онази част от
фактурираните суми, които се отнасят до начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставената мощност, респ. е уважен
частично насрещен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сума до 108,56лв.
– сбора от недължимо платена цена за достъп до електропреносната мрежа.
Няма основание и доводът на въззивника - ответник по насрещния иск,
че по делото не е установено прекъсване на трифазното захранване в
процесния обект. От съвкупния анализ на представените доказателства, както
и приетото в настоящата инстанция ново писмено доказателство – отговор от
30.08.2022г. на дружеството по постъпило искане на Н. И. за
възстановяването на захранването на обекта /л.54/ се установява, че
снабдяването на обекта с електрическа енергия е било преустановено на дата
16.01.2021г., поради неплатена фактура за електроенергия с
№**********/04.12.2020г. В писмото ясно са посочени обекта, абонатни и
клиентски номера, като в него е изтъкнато, че дружеството няма основание за
възстановяване захранването на обекта, тъй като посочената фактура е
предмет на процесния спор и не е заплатена. Т.е налице е писмено
доказателство от което безспорно се установява, че за процесния период има
прекъсване на трифазното захранване и това прекъсване е по инициатива на
ответника по насрещния иск. Поради това този ответник е и материално
пасивно легитимиран да отговаря по предявената претенция. Прекъсването на
електрозахранването е осъществено по инициатива на продавача, поради
което не е било необходимо да бъде уведомяван последният.
Оплакването на Енерго-Про Продажби" АД за неправилно приложение
на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ОУ също е неоснователно. Освен
изложеното от първата инстанция по тези въпроси следва да се има предвид и
това, че неустойка по чл.34 от ОУ се дължи винаги, когато потребител остане
без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на дружество, което
може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след
отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание - така и
решение по гр.д. № 2502/2020 г. по описа на IV г. о., ГК на ВКС. Доколкото
снабдяването с електрическа енергия през исковия период е било
преустановено по вина на ответника – както е обосновано от първата
инстанция и допълнително се взе предвид, че неизпълнената и от първата
инстанция и допълнително се взе предвид, че потвърденото от съда
задължение по посочената в писмото на дружеството фактура е с
незначителен размер – 21,44лв., не накърнява съществено интересите на
доставчика и не обосновава изключението по чл.20, т.1 от ОУ – т. е.
осъществено е нарушение на задължението, установено в разпоредбата на чл.
89, т. 2 ЗЕ, то доставчикът дължи неустойка по чл.34, ал.1 от ОУ за целия
претендиран период.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
5
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съставът на ОС -
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение № 126 от 27.06.2022г.,
постановено по гр.д. №570/2021г. на РС- Тутракан.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6