№ 19
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20225001000712 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗЕАД „Б. В. и. г. против решение №
206/29.07.2022 г., постановено по т.д. № 1130/2021 г. по описа на Окръжен
съд - С. З., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на Д. А. Д. за разликата над 110 000 лв. до присъдените
180 000 лв., на Х. А. Д. за разликата над 110 000 лв. до присъдените 180 000
лв. и на А. Д. Д. за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до
окончателното им изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в тази
част е неправилно като несъобразено с установеното поведение на
пострадалата, разминаването в свидетелските показания относно съвместното
й съжителство с ищците, икономическата обстановка в страната, реално
претърпените вреди, принципа на справедливостта и съдебната практика по
аналогични случаи, като се иска отмяната му в обжалваните части и
присъждане на обезщетения в по-нисък размер, ведно с всички произтичащи
от това законни последици. Претендира разноски за двете инстанции, както и
1
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Въззиваемите А. Д. Д., Д. А. Д. и Х. А. Д., действащ със съгласието на
своя баща А. Д., тримата представлявани от адвокат В. О., оспорват
въззивната жалба като неоснователна и молят съда да потвърди решението на
окръжния съд в обжалваните части. Претендират разноски за въззивното
производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. А. Д., Х.
А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на баща си и законен
представител А. Д. Д., и А. Д. Д., всички чрез процесуалния си представител
адвокат В. О., против ЗАД „Б. В. и. г. субективно съединени искове по чл.
432, ал. 1 от ТЗ. Ищците твърдят, че ответникът сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със С. Д. Д.,
собственик на лек автомобил „Ф. г., с рег. № ****, като последният на
20.02.2018 г. при управление на този автомобил в землището на с. В. Л., С. о.
област по път ****** 22+ *** допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП,
загубил контрол над автомобила, той напуснал пътното платно, навлязъл в
десния банкет и блъснал намиращата се там К. А. А., в резултат на удара тя
получила съчетана травма, несъвместима с живота, и въпреки оказаната й
специализирана медицинска помощ в М. - Х., на 23.02.2018 г. починала. С
присъда № 17/28.05.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 169/2020 г. по описа на
Окръжен съд – С. З., Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а в резултат на ПТП-
то ищците претърпели неимуществени вреди - нейните деца /първите двама
ищци/ и фактическият й съжител /третият ищец/ понесли неимоверни
душевни болки и страдания, децата били лишени от рождената си майка, а
съжителят й - от фактическата си съпруга, не само от физическото й
присъствие, но и от твърде силната й обич и привързаност към тях, третият
2
ищец и починалата живели съвместно на съпружески начала в продължение
на 19 години в обич и разбирателство, никога не се разделяли, заедно
отглеждали децата си, правили планове за бъдещето си, общо се грижили за
благополучието на семейството си, били много сплотени и задружни, обичали
се взаимно и се разбирали, покойната била много добра, отговорна и
всеотдайна майка, постоянно ангажирана с грижите за децата си, ежедневието
й било посветено изцяло на тях, помагала в подготовката им за училище,
подкрепяла и поощрявала извънкласните им занимания, изисквала да бъдат
добре образовани и възпитани, да спортуват и да се изявяват като
хармонично развити личности, децата я обичали извънредно много, за тях тя
била най-скъпото същество, третият ищец мъчително понесъл липсата на
фактическата си съпруга, с която много се обичали и уважавали и в чието
лице загубил най-близкия си съратник и приятел в живота, на чието мнение се
доверявал и разчитал и била опора във всичките му начинания, като
пропаднали семейните им планове за изграждане на нова жилищна сграда с
търговски обект - заведение за хранене в С. за устройване на децата им с
жилище и за развиване на семеен бизнес. Самото произшествие станало, след
като починалата била на посещение при сина си Д. Д. в гр. С. З., където той
учил в Н. п. г. по в. м., в момент, когато говорила по телефона с ищеца А. Д. и
той чул последния й вопъл. След смъртта на А. ищците изпаднали в шоково
състояние, наложило се да потърсят психологична помощ при специалист,
първите двама постоянно чувствали липсата на майка си, посещавали гроба й
и плачели, отказвали да живеят в семейното жилище, където всичко им
напомняло за нея, а отишли в жилището на баба си и дядо си, нямали
предишната амбиция да учат, да спортуват и да се изявяват, станали разсеяни
и апатични, Д. отказвал да пътува с автобус до С. З. и да минава покрай място
на смъртта на майка му, което налагало баща му да го кара с автомобил по
заобиколен маршрут, а в семейството вече нямало тази спокойна и ведра
атмосфера, която починалата създавала. Доколкото всички неимуществени
вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното поведение на
С. Д., а за управлявания от него лек автомобил към момента на настъпване на
произшествието бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което отказало да
им заплати обезщетение за претърпените вреди, ищците молят съда да
постанови решение, с което да осъди ЗАД „Б. В. и. г. да им заплати
3
застрахователно обезщетение в размер от по 200 000 лв. за всеки от първите
двама и в размер на 180 000 лв. за третия от тях за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и
страдания вследствие смъртта на майка им, респ. фактическия съжител, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до окончателното
им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът ЗАД „Б. В. и. г. оспорва исковете като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че няма данни за виновно
поведение от страна на водача на застрахованото МПС, оспорва механизма на
настъпването му, както и претендираните от ищците вреди, а посочените
размери са твърде завишени и несъразмерни на принципа за справедливост и
трайната съдебната практика за подобен тип искове. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. А., която се е
намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП-то на място, което не
е изрично обозначено за пресичане, движение и/или стоене, във вече тъмната
част на денонощието и при ограничена видимост на водача, не е проявила
нужното внимание, появила се е на пътя изненадващо и неочаквано за водача.
Оспорва и момента на претендираната лихва за забава, като твърди, че
кредиторите са били в забава. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено З. а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София да
заплати на Д. А. Д. и на Х. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на
баща си и законен представител А. Д. Д., по 180 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на
майка им К. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до окончателното им
изплащане, а на А. Д. Д. 150 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие смъртта на фактическата
му съжителка К. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2018 г. до окончателното
й изплащане, като исковете са отхвърлени над тези суми до пълните
предявени размери от по 200 000 лв. за първите двама ищци и съответно
150 000 лв. за третия ищец, З. а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София е осъдено да
заплати на Адвокатско дружество „О. и К.“ адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ по трите субективно съединени
иска в общ размер на 11 545 лв., съразмерно с уважената част от тях, Д. А. Д.,
4
Х. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласие на баща си и законен
представител А. Д. Д., и А. Д. Д. са осъдени да заплатят на ЗАД „Б. В. и. г.“
АД - София 36,20 лв. разноски съобразно отхвърлената част на исковете, а З.
а. д. „Б. В. и. г.“ АД - София е осъдено да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 20 400 лв. държавна такса, съразмерно
с уважения размер на исковете.
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която той е осъден да
заплати застрахователно обезщетение на първите двама ищци за разликата
над 110 000 лв. до присъдените по 180 000 лв. и на третия ищец за разликата
над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв., като в тази част то е предмет на
въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени до размер
от по 110 000 лв. за първите двама ищци и до размер от 100 000 лв. за третия
ищец, в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 180 000 лв.
до 200 000 лв. за първите двама ищци и за разликата над 150 000 лв. до
180 000 лв. за третия ищец, и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят
на ответника разноски, решението не е било обжалвано от страните и е влязло
в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
5
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498,
ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от
КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса
на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или
несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че със заявления вх. № 7/04.04.2018 г. от
Д. А. Д., действащ в този момент като непълнолетен със съгласието на
законния си представител А. Д., вх. № 8/04.04.2018 г. от Х. А. Д., действащ в
този момент като малолетен чрез законния си представител А. Д., и вх. №
6/04.04.2018 г. от А. Д. Д. ищците са предявили застрахователни претенции за
изплащане на обезщетения от претърпяното ПТП като наследници на К. А.
А., впоследствие те са подали допълнение към заявленията си вх. №
0017/30.10.2020 г. и допълнително са представили поискани им от
застрахователя документи с писмо вх. № 898/25.02.2020 г., но ответникът с
писмо изх. № П-00129/08.02.2021 г. отказал да им заплати застрахователно
обезщетение поради липса на основание за това, като съдът приема, че
исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не са спори, като с проекто-доклада по чл. 146 от ГПК с
определение № 80/28.01.2022 г., обявен за окончателен в съдебно заседание
на 18.04.2022 г. са били приети за безспорни фактите, свързани с това, че е
бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ЗАД „Б. В. и. г.“ АД и С. Д. Д. за лек автомобил „Ф.
г. с рег. № ***** по застрахователна полица № *********, издадена на
22.01.2018 г. за срок от 03.02.2018 г. до 02.02.2019 г., че в срока на договора,
т.е. на 20.02.2018 г. С. Д. при управление на посочения лек автомобил в
землището на с. В., Старозагорска област по път *** допуснал нарушение на
6
правилата на ЗДП, загубил контрол над автомобила, той напуснал пътното
платно, навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К. А. А., в
резултат на което пострадалата починала на 23.02.2018 г., че Д. А. Д. и Х. А.
Д. са синове на починалата, а А. Д. Д. е техен баща, както и че с влязла в сила
присъда № 17/28.05.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 169/2020 г. по описа на
Окръжен съд - С. З., С. Д. е признат за виновен за това, че на 20.02.2018 г. при
управление на гореописания лек автомобил в землището на с. В.,
Старозагорска област по път *** допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП,
загубил контрол над автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на
К. А. А., съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, за което е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Основният спорен въпрос по делото е относно претърпените от
ищците неимуществени вреди от смъртта на майката на първите двама и
фактическа съжителка на третия, за установяването на които в
първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите С. Т. и К.
А., които като непротиворечиви и отразяващи техни преки и непосредствени
впечатления съдът възприема, отчитайки близките родствени връзки на
втория от тях със ищците /вуйчо на първите двама/ при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които мотивират известна негова
заинтересуваност, но в същото време това му качество му е дало възможност
за пълни и всестранни впечатления от случилото се.
Според първата свидетелка А. Д. и починалата К. А. живели на
съпружески начала от 2000 г., тя познава семейството от 2002 г., към този
момент вече било родено детето им Д., а впоследствие се родил и Х., били
нормално семейство, никога не са се разделяли, заедно решавали проблемите
си, заедно се грижили за децата си, държали на образованието им, записвали
ги на уроци по математика и български, искали те да спортуват, да се
развиват, установили, че Х. рисува добре и го записали на уроци по рисуване,
постоянно измисляли забавления, за да може семейството да е единно и цяло,
обикаляли България по книжката „100 забележителности“, за да покажат на
децата си красотите на страната, Д. се преместил в нова квартира в С. З. и на
20 февруари майка му занесла необходимите неща за освежаването й, а на
връщане катастрофирала, в болницата се нуждаела от кръв и много хора се
7
отзовали, но три дни по-късно тя починала, цялото семейство било потресено,
големият й син се затворил, не говорил въобще и само плачел, малкият й син
се блъскал в земята, не можел да приеме загубата на майка си, наложило се
баща им да ги води няколко пъти на психолог в Х., преди инцидента децата
били много дисциплинирани и отговорни, а след това станали апатични,
бунтували се срещу всеки, не слушали, спрели да тренират и правели всичко
напук, А. Д. се грижил само за децата, организирал абитуриентския бал на
големия си син, въпреки че му било много тежко, не ходел никъде, не го
интересувало как изглежда, защото се чувствал много зле, говорил за
починалата като за светица и като я споменел, плачел и тя много му липсвала,
тримата заедно посещавали гроба й, децата го украсявали с камъчета и
слагали рози, Д. казал, че ще си направи татуировка на най-скъпото му
същество и впоследствие се разбрало, че е направил татуировка на майка си,
А. наричал починалата „моята любов“, а самата тя казвала, че не искат да
сключат брак, за да не изчезне магията между тях, но се обичали много
повече от женените.
В сходен смисъл са и показанията на свидетеля К. А., според когото А.
и К. били заедно от 2000 г., през 2002 г. се родил първият им син, живеели на
третия етаж в наследствената къща на родителите на А., а свидетелят със
семейството си живеел на втория етаж, разбирали се много, говорели си на
„мъжа ми“, „жена ми“, били сплотени и задружни, не се разделяли, ходели
заедно с децата често на екскурзии в Турция, Франция, на гости на майката на
А. в Америка за месец, живеели добре, не се карали, А. бил домошар и се
включвал в дейности по готвене, чистене, правене на сладкиши, двамата се
грижили за децата си, К. много държала синовете й да учат, да спортуват, да
се занимават със странични дейности, Д. ходил на уроци, за да се готви за
матурите, децата слушали и боготворели майка си, която била лъчезарен
човек и умеела да ги увлича и да ги впечатлява, когато тя починала, Х.
започнал да си блъска главата в стената, Д. ридаел, без да спира, наложило се
психолог да работи с тях, поради което ходили няколко пъти в Х., не искали
да учат и намалили успеха си, отказали се от всички извънкласни форми, Д.
отказал да пътува по пътя, на който била ударена майка му, като баща му
всяка седмица го карал по друг маршрут, всяка седмица ходил на гроба на
майка си и плачел, татуирал си гълъб с роза и името на майка си на ръката,
двете деца станали по-затворени и тежко изживели загубата, баща им също
8
бил в шок, на семейни събирания винаги се оставяла празна чаша за К., а
цялата къща била в нейни снимки и портрети.
Безспорно е, че ищците са активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на К. А. съгласно
ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС
№ 5/24.11.1969 г., тъй като първите двама са нейни деца, а третият живял
дълги години с покойната на съпружески начала без сключен граждански
брак, от което съжителство са родени децата.
Въз основа на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че на 20.02.2018 г. в
землището на с. В., Старозагорска област по път *** С. Д. при управление на
лек автомобил „Ф. г. с рег. № ***** допуснал нарушение на правилата на
ЗДП, загубил контрол над автомобила и след като напуснал пътното платно,
навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К. А. А., в резултат на
което пострадалата починала на 23.02.2018 г., за което С. Д. бил признат за
виновен и осъден с влязла в сила присъда, за процесния лек автомобил имало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ЗАД „Б. В. и. г.“ АД, като поведението на водача на
автомобила е виновно и противоправно, а от това на ищците са били нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на обичан родител, респ.
фактически съжител, с когото те са живели дълго време заедно, между тях
били изградени отношения на обич, доверие, привързаност и подкрепа,
предвид внезапността на смъртта на К. А. и възрастта на децата /към този
момент на 15 години и съответно на 12 години/ отчаянието и скръбта им били
още по-дълбоки, които не са отминали и никога няма да отминат напълно, а
загубата на майка им не може да бъде компенсирана по никакъв начин, като
тези вреди са достатъчно силни по интензитет и времетраене, а съдът отчита и
възрастта на пострадалата към момента на инцидента /на 46 години/ и ролята
й в сплотяване на семейството.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата
вследствие загубата на майка им, респ. фактическата му съжителка,
установени по вид, интензитет и продължителност, установената дълбока и
трайна емоционална връзка между тях, възрастта на починалата и на ищците,
както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта, социално-
9
икономическите условия в страната в този момент, рефлектиращи върху
лимитите на застрахователните обезщетения, и наложилото се в обществото
понятие за справедливост, съдът счита, че на първите двама ищци се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 180 000 лв., а на третия
ищец се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.
Другият спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата К. А..
От показанията на разпитаните свидетели С. Д., причинил
увреждането, и И. Г., непосредствен очевидец на инцидента, се установява, че
водачът на лек автомобил „Ф. г.“ С. Д. е пътувал по път *** от К. в посока С.,
като до с. В. Л. при излизане от завой на прав участък не е успял да
контролира автомобила, който е напуснал платното за движение и е навлязъл
в десния банкет по посока на движението, блъскайки намиращата се на
банкета К. А. и я е отхвърлил на 8-10 м.
Според свидетеля Г. лекият автомобил на А. се бил ударил в дърво
вляво от пътя, като бил извън пътното платно, самата тя била до автомобила
си, но когато свидетелят спрял, пресекла платното за движение и взела
телефона на Г., за да се обади на съпруга си, двамата стояли отстрани на пътя,
в банкета, близо до канавката, тя била с гръб към пътя и не видяла
приближаващия се автомобил, свидетелят отскочил встрани, но пострадалата
не могла и била ударена странично.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза с вещо лице
инж. В. В., приета в първоинстанционното производство и което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че към момента на
произшествието пострадалата К. А. е била на западния банкет, т.е. извън
платното за движение, като не е имала възможност да забележи
приближаващия се лек автомобил, тъй като е разговаряла по телефона и е
била обърната с гръб към него.
Предвид събраните гласни доказателства и заключение на съдебно-
автотехническата експертиза съдът намира за недоказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. А.
поради това, че тя се е намирала на пътното платно на място, което не е
изрично обозначено за пресичане или движение, не е проявила нужното
внимание при движението си и се е появила на пътя изненадващо и
10
неочаквано за водача, който не е можел да реагира своевременно.
Тук следва да се посочи, че възражението на ответника за
съпричиняване от страна на А. на инцидента поради това, че тя не е била
облечена със светлоотразителна жилетка и на платното не е бил поставен
светлоотразителен триъгълник, е направено за първи път едва във въззивната
жалба, поради което като несвоевременно и противоречащо на разпоредбата
на чл. 266 от ГПК не следва да бъде обсъждано.
Всяко възражение на страните, в т.ч. и това за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия, трябва да се основава на конкретни факти,
които да бъдат проверени в исковия процес.
В случая представител на застрахователя в първоинстанционното
производство е събирал доказателства за наличие на светлоотразителна
жилетка и светлоотразителен триъгълник, но не е направил никакво изрично
искане или възражение от установената им липса, като такива не могат да
бъдат извършвани служебно от съда.
Дори да се приеме, че това възражение е направено своевременно, то
би било неоснователно, доколкото от всички събрани по делото
доказателства се установява, че както авариралият автомобил на
пострадалата, така и самата тя са се намирали извън пътното платно –
съответно на левия и десния банкет в посока на движението на автомобила,
причинил катастрофата, поради което евентуалното бездействие от страна на
А. да постави светлоотразителен триъгълник зад автомобила или да облече
светлоотразителна жилетка по никакъв начин не са оказали влияние на
движението на пътя, в т.ч. за настъпване на катастрофата и вредоносния
резултат от нея, което да бъде основание за намаляване на претендираните
обезщетения по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗЗД.
Върху присъдените обезщетения на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи и законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователното дружество от застрахования С. Д. /23.03.2018, когато той е
подал уведомление за ПТП с пострадало лице вх. № 00002/, който е по-
ранният момент от този, в който ищците са предявили застрахователните си
претенции, до окончателното им изплащане.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта за
присъдените на ищците разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната
11
им безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и дължимата
държавна такса по бюджета на съдебната власт, изчислени на база на
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде
осъден ответникът да заплати на процесуалния представител на ищците
адвокат В. О. като управител на Адвокатско дружество „О. и К.“
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и представителство
за въззивното производство в общ размер на 17 150 лв. /по 6 250 лв. за
първите двама и 4 650 лв. за третия ищец/, изчислени съразмерно на
уважената част от исковете, предмет на въззивното производство, респ.
отхвърлената част от жалбата, и на база на действащите разпоредби на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея/.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/29.07.2022 г., постановено по т.д. №
1130/2021 г. по описа на Окръжен съд - С. З., в частта, в която ЗАД „Б. В. и.
г.“ АД е осъдено да заплати на Д. А. Д., на Х. А. Д., действащ като
непълнолетен със съгласието на баща си А. Д. Д., и на А. Д. Д. обезщетение за
причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на майката на
първите двама и фактическа съжителка на третия К. А. А., настъпила в
резултат на ПТП на 20.02.2018 г., за разликата над 110 000,00 лв. /сто и десет
хиляди лева/ до присъдените 180 000,00 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/ за
първите двама и за разликата над 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/ до
присъдените 150 000,00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за третия от тях,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.03.2018 г. до
окончателното им изплащане, в частта, в която ЗАД „Б. В. и. г.“ АД е осъдено
да заплати на Адвокатско дружество „О. и К.“ адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 11 545 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, както и в частта, в която ЗАД „Б. В.
и. г.” АД е осъдено да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт сумата 20 400 лв. държавна такса, съразмерно с уважения размер на
исковете.
12
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. и. г.“ със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. П. № *, ЕИК ****** да заплати на Адвокатско дружество „О. и К.“ със
седалище и адрес на управление: гр. С., Х. о., ул. Г. С.“ № 1, офис 1, ЕИК
******** сумата 17 150 лв. /седемнадесет хиляди сто и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13