Решение по дело №1857/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 150
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия: Стела Михайлова
Дело: 20205220201857
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201857 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Б. Т., ЕГН **********, съд.адрес:
гр.Пазарджик, ул.“П.Т.“ №1, ет.1-адв.Л.Левичаров против Наказателно
постановление №19-1006-004369 от 07.11.2019 г. на Началник група в с-р ПП
при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.145, ал.4 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200
лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си,
поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща
представител.Депозира писмено становище, в което поддържа че НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, пададена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, но посъщество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 21.06.2019 г. около 09.00 часа в гр.Пазарджик,
ул.“П.“ №84, в качеството на физическо лице преобретател на ППС – т.а
„МАН” с рег. №SZ635EJ не го е регистрирал в едномесечен срок в службата
по регистрация на ППС-ва по постоянен адрес.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на жалбоподателя, показанията на свидетеля С.Д.-актосъставител и
писмените доказателства представени по делото.
На първо място съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения.
От наличните по делото материали по безспорен начин се установява, че
актът, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно
постановление, е съставен в отсъствие на наказаното лице. С оглед
процедурните правила, очертани в разпоредбите на ЗАНН, които в случая
намират приложение, съобразно бланкетната разпоредба на чл.189, ал.14 от
ЗДвП , принципно правило, визирано в чл.40, ал.1 ЗАНН е, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне
на акта в отсъствие на нарушителя, са изчерпателно, точно и недвусмислено
посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН и те са: нарушителят да е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето
на акта. В случая обаче прилагането на разпоредбата на чл.40, ал. 2 ЗАНН при
съставянето на процесния акт е станало, без да са били налице законовите
предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, че макар
да е било известно наказаното лице, същият е търсен и не е могъл да бъде
намерен, както и да е отправяна покана, лицето да се яви за съставяне на акт.
По делото са представени доказателства, за това че след съставяне на АУАН,
същият е бил изпратен на РУ Пазарджик за връчване на нарушителя и
подписването му., като след като същият е бил намерен е отказал а го
2
подпише. Актът е съставен на 29.08.2019 г., за която дата по делото изобщо
липсват доказателства да е била отправяна покана към наказаното лице или
негов представител.
Констатираното в горния смисъл обстоятелства представляват
нарушение на императивно установените процедурни правила в образуваното
административнонаказателно производство, което според съда е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
На следващо място обжалваното НП е незаконосъобразно и от
материалноправна страна.
Разпоредбата на чл.145, ал.4 от ЗДвП препраща към ал.2 и постановява
задължение за приобретателя, при придобиване на собствеността на пътно
превозно средство извън Република България, да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика в срок до един
месец от придобиването.
По делото са представени фактура и свидетелство за регистрация на
МПС на немски език, от които е видно, че въпросният автомобил е внесен от
ФР Германия от „Вели Авто“ ООД и е закупен от въпросното дружество, за
което е издадена фактура от 21.06.2019 г. Като купувач по фактурата е
отбелязано „Брокс“ ООД, представлявано от Веселин Делчев.
Тези обстоятелства, а именно, че преобретател на автомобила е „Брокс“
ООД се установят от обясненията на жалбоподателя, който е един от
управителите на дружеството, и не са оборени от показанията на свидетеля
Д..
Последното се установява и от представеното по делото СРМПС,
издадено на 29.08.2019 г., в което като собственик на автомобила е вписано
дружеството закупило автомобила по фактурата, а именно „Брокс“ ООД.
Следователно изложените в обжалваното НП фактически обстоятелства,
че жалбоподателят е преобретател на ППС, в качеството на физическо лице се
опровергават от събраните по делото доказателства.
3
Поради това съдът намира, че АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
физическо лице, субект на нарушението, налагайки му санкция глоба.
В конкретния случай, ако е било констатирано нарушение е следвало да
бъде ангажирана отговорността на дружеството с налагане на имуществена
санкция, съобразно чл.177, ал.6 от ЗДвП, каквато възможност е предвидена.
Нена последно място следва да се отбележи, че на посочената в НП дата
21.06.2019 г. от обективна страна не е бил осъществен състава на нарушение
по чл.145, ал2 във връзка с ал.2 от ЗДвП.
Вярно, че МПС е било внесено от чужбина, но е придобито по силата на
фактурата от българско търговско дружество на територията на РБългария.
Но по важният въпрос е датата на придобиване. По силата на представената
фактура датата на придобиване е 21.06.2019 г., тъй като няма представен друг
документ удостоверяващ закупуване преди тази дата. От тази дата е
възникнало задължението, в случая за „Брокс“ ООД, в едномесечен срок за
регистрира автомобила, който срок би изтекъл на 21.07.2019 г., като на
следващия ден след тази дата би било консумирано нарушението, в случай,
че не е подадено заявление за регистрацията на ППС.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г. в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според
която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
4
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ,
според които на адв.Левичаров за процесуално представителство по делото е
заплатена в брой сума от 300 лв.
В случая има направено възражение от насрещната страна за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик която има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лв.
Няма основание за намаляване на размера на възнаграждението, тъй като
съответства на минимума предвиден в разпоредбите на чл.18, ал.2 във връзка
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При този резултат по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски от страна на АНО за неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-004369 от 07.11.2019 г. на Началник група в с-р
ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на И. Б. Т., ЕГН **********,
съд.адрес: гр.Пазарджик, ул.“П.Т.“ №1, ет.1-адв.Л.Левичаров за нарушение на
чл.145, ал.4 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на И. Б. Т., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОД на МВР Пазарджик за присъждане на
направени по делото разноски за процесуално представителство.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 -дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6