Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.10.2018
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На десети септември 2018 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия
Петрова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
гр. д. № 118 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 163 от 13.04.2018
година, постановено по гр. д. 974/2017 година по описа на ТРС, съдът е осъдил
„Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриална зона, представлявано от Реха Акчакая и Анъл Караджа,
действащи чрез пълномощник адвокат Е.С. от САК, със съдебен адрес ***, да
заплати на М.Д.Х., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адвокат Н.С.
от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 8, сумата от 16 721.30 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2017 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и до пълния му размер
от 36 000 лв., като неоснователен. Ищецът М.Д.Х. е осъден да заплати на „Шишеджам
Аутомотив България“ ЕАД, направените по делото разноски в размер на 585.14
лева.
Постъпила е въззивна жалба от ответното търговско дружество срещу така
посоченото съдебно решение:
Излагат се следните основни
съображения:
1. Недопустимост на съдебното решение поради следното: искът, с който
съдът е сезиран е в размер на 36 000 лв. Съгласно диспозитивното начало това е
обемът на отговорност, в рамките на който съдът може да се произнася. В
нарушение на този принцип обаче районният съд е изчислил присъденото
обезщетение като е приел, че определеното по справедливост обезщетение в случая
възлиза на 40 000 лв. и от този размер следва да започне приспадането на
обезщетителните плащания, получени от НОИ, както и спрямо него да се извърши
прилагането на процента за съпричиняване. Това означава, че съдът не се е
съобразил с диспозитивното начало и се е произнесъл за повече, отколкото е бил
сезиран (plus petitum). Това прави съдебното решение недопустимо и налага
обезсилването му и връщането на делото за ново произнасяне от друг съдебен
състав.
2. Неоснователност на предявения иск
Ответникът счита, че предвид събраните доказателства за проявена груба
небрежност от ищеца, искът следва да бъде отхвърлен изцяло, защото настъпилата
трудова злополука се дължи единствено и само на виновното поведение на ищеца М.Х.
и защото вредите не биха настъпили, ако той умишлено не беше преодолял
физическите средства за защита на електрическото табло.
Според ответника първоинстанционният съд правилно е приел, че трудовата
злополука е настъпила поради проявената от ищеца груба небрежност. Анализът на
доказателствата показва, че ищецът е бил напълно наясно с риска, който поема.
За да оправдае поведението си, което освен всичко друго представлява и нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, ищецът излага защитната
позиция, че такава била практиката - да се работи „под напрежение“, практика,
каквато не се установява в процеса. Ищецът е действал при условията на груба
небрежност и е нарушил всякакви правила за безопасност, без да има каквото и да
е оправдание за това.
Според ответника, въпреки че е приел, че инцидентът се дължи на
проявената груба небрежност, съдът неправилно е преценил степента на
съпричиняване от страна на работника. Напълно необоснован е изводът на съда, че
работодателят не бил създал достатъчно мерки за обезопасяване и превенция на
риска в случая и бил разчитал само на това, че работникът ще спазва правилата
за безопасност и ще се съобразява с проведения му инструктаж по безопасност.
Според ответника недопустимо е съдът да обсъжда обстоятелства, за които няма
направени твърдения в исковата молба, и въз основа на тях да утежнява
положението на ответника. Никъде в исковата молба ищецът не е твърдял, че
инцидентът се дължи на недостатъчни мерки за превенция на риска и обезопасяване
на работното му място и в частност на въпросното електрическо табло.
Ответникът счита, че съдът е трябвало да определи размера на
обезщетението като съобрази всички тези обстоятелства и приеме, че приносът на
работника за причиняване на инцидента е не по-малко от 90%. Вместо това
неправилно този принос е определен само на 50% и определеното обезщетение е
намалено само с тези проценти.
3. Според ответника размерът на вредите, претърпени от ищеца, не е в
такъв обем, какъвто е приел районният съд. Ищецът не е претърпял по-големи
вреди от обичайното при такъв тип изгаряне,
няма никакви сериозни последици от изгарянето, които да оправдават
определяне на обезщетение от 40 000 лв. при претендирано от ищеца такова в
размер на 36000 лева. Във всички случаи при определяне размера на обезщетението
съдът е ограничен и от обективираната с исковата молба преценка на самото
увредено лице относно справедливия размер на следващото му се обезщетение,
чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни. Действителните вреди на ищеца са
свързани само с болките и страданията, които той е изпитал в момента на
получаване на изгарянето и с неудобствата от лечението. Ищецът е търпял силни
болки от изгарянето за не повече от 20 мин. След това е бил обезболен и
лечението е започнало в МБАЛ Варна, където ищецът е престоял 7 дни. Безспорно и
извън болковите усещания ищецът е търпял неимуществени вреди от неудобствата и
ангажиментите, свързани с провеждане на лечението. В случая тези неудобства са
продължили до настъпването на епителизацията на засегнатите участъци от кожата,
което според вещото лице отнема не повече от две - три седмици. Вземайки
предвид описания по-горе интензитет и продължителност на болките и страдания,
първоинстанционният съд е следвало да определи обезщетение от порядъка на 5 - 6
хил. лв., от което да извърши съответните приспадания на получени суми и
процент на съпричиняване.
Ответникът прави доказателствени искания за прилагане на снимки, които е
представил пред първата инстанция, но не са били приети. Счита, че снимките са
допустими като веществено доказателство, а доказателствените факти от тях съдът
следва да извлече чрез оглед.
Според ответника неправилно съдът не е уважил и доказателственото искане
за задължаване на болничната аптека на МБАЛ Търговище да представи
лекарствената табела на М.Х., поради което моли същата да бъде изискана.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете за допустимо направеното
от първоинстанциониня съд обсъждане на обстоятелства относно нивото на
обезопасителните мерки, взети от работодателя, за които няма направени
твърдения в исковата молба, то ответникът моли съдът да допусне назначаване на
съдебно-техническа експертиза от в. л. специалист по електрически системи,
което да даде заключение дали ел. табло и използваните предпазители (бушони)
към момента на инцидента са имали типово одобрение за използване, дали са
отговаряли на стандарта за такъв тип електроуреди, както и дали ел. таблото, в
което са се помещавали, е имало някакъв механизъм за физически защита срещу
настъпването на инциденти като процесния.
С оглед така изложените съображения, развити подробно във въззивната
жалба, ответното търговско дружество чрез своя процесуален представител моли
съда 1) да бъде обезсилено първоинстанционното решение, а в случай че това не
бъде сторено, то 2) да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено съобразно
критериите за справедливост и при отчитане на изключителния принос на ищеца в
размер на не по-малко от 90% за настъпване на инцидента.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца по
делото чрез адв. Н.С., ТАК, в който се излага следното:
Размерът от 36 000лв., който са претендирали като обезщетение е
съобразен с изискуемото редуциране по чл.200, ал.З от КТ. Само ако крайният
размер на присъденото обезщетение надхвърля претендираното от тях, то щеше да е
налице т.к. нар „свръх петитум”. Ето защо считат, че решението е допустимо и
правилно в това отношение.
Според процесуалния представител на ищеца, болките и страданията, които
ищецът е претърпял по време и след злополуката, са били неимоверни. Те са
довели впоследствие и до проблеми с психичното му здраве. Техният характер и
интензитет е доказан по категоричен и безспорен начин.
По отношение на намаления с 50% размера на определеното обезщетение
поради прието съпричиняване от страна на пострадалия ищецът също не е съгласен,
но в противоположна насока. Счита, че такова намаляване въобще не е следвало да
бъде правено, тъй като съпричиняване липсва или евентуално то трябва да бъде
значително по-малко. Според ищеца, несъстоятелни са доводите на
въззивника-ответник, че трудовата злополука е причинена единствено и само по
вина на ищеца. Правилно е посочил първоинстанционния съд, че работодателят,
вместо да обезпечи процеса на работа, подменяйки всички електрически табла с
по-новия и по-безопасен модел, е разчитал единствено на формални инструктажи.
Ако процесното ел.табло е било подменено, както всички останали, то със
сигурност е нямало да се стигне до
инцидента с М..
Ищецът оспорва направените с жалбата доказателствени искания от
въззивната страна, считат ги за неоснователни и като такива, молят съда да ги
остави без уважение. На първо място, снимките, които насрещната страна
представя, по нейни обяснения са снети от социалните мрежи. Те нито са
датирани, нито пък по някакъв начин може да се докаже тяхното авторство и дали
евентуално не са обект на манипулация - задължителни условия за допускането на
каквото и да е доказателство в гражданския процес. На следващо място, от
приложените епикризи по категоричен начин се установило, че в резултат на
претърпените болки и страдания ищецът е получил психични заболявания. В тази
връзка считат, че установяването на обстоятелството от къде точно пациентът се
е снабдявал с предписаните му лекарства - дали от болничната аптека или си ги е
купувал от друго място, по никакъв начин не би затвърдило или разколебало вече
доказаното психично състояние на М. към онзи момент.
Според ищеца неоснователно е и последното доказателствено искане на
въззивника, относно назначаването на съдебно-техническа експертиза, чрез която
да се установява наличието на типово удобрение на ел.таблото и предпазителите в
него към момента на инцидента, както и съществуването на някакъв механизъм,
който да предпазва от инциденти. Нито едно от тези обстоятелства е било някога
спорно по делото. Никога не са твърдели, че процесното ел.табло и бушоните в
него са забранени за употреба или че не съществува някакъв предпазен механизъм.
Тези обстоятелства не са отречени и в решението на съда. Самите свидетели на
ответника, обаче били категорични, че вече съществуват много по-съвременни и
безопасни ел. табла с предпазители тип „чекмедже”, при които опасността от
инцидент като този са сведени до минимум. Считат, че не следва във въззивната
инстанция да се допуска експертиза за доказване на неоспорвани от тях
обстоятелства.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца, с която съдебно решение се
обжалва в частта му, в която искът е
отхвърлен за разликата над 16 721.30 лв. до пълния му размер от 36 000 лв.
Ищецът оспорва редуциране на дължимото обезщетение с 50%, тъй като
счита, че от страна на ищеца не е налице груба небрежност или евентуално, ако
има някакво нарушение на трудовата дисциплина, то в никой случай не съставлява
такъв висок процент на съпричиняване. Ищецът е действал единствено и само в
интерес на работата. В полза на работодателя е поставените задачи да се
изпълняват бързо, а възникналите аварии да се отстраняват своевременно.
Според ищеца отговорността по чл.200 от КТ е с много по-широк аспект от
тази по чл.49 ЗЗД и грубата небрежност макар да е субективно отношение на
пострадалия към неговите действия,, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат не винаги е налице, защото и не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на
този резултат. Щом работодателят не е предприел всичко необходимо, за да бъде
предотвратено настъпването на злополуката (в случая е имал възможност, но не е
подменил въпросното ел.табло с по-ново и по- безопасно), не следва да се
прилага „грубата небрежност”.
При условията на евентуалност ищецът оспорва и размера на направеното от
съда намаление от 50% на определеното обезщетение, поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Според него в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд се събрали значителен брой доказателства,
сочещи за съществуването на практики при работодателя в дейностите с
електричество, които са в пълен разрез с правилата за безопасност. С тях е бил
принуден да се съобразява пострадалия служител, в това число и с напълно
порочната практика да не се спира електричеството при смяната на изгорели
предпазители, климатици и др. ел. уреди.
С оглед на горното, ищецът моли съда да отмени първоинстанционното
решение в частта му, в която искът е отхвърлен за разликата над 16 721.30 лв.
до пълния му размер от 36 000лв. и вместо това да постанови решение, с което да
уважи иска в пълен размер, ведно с всички законни последици от това.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ответното търговско
дружество, в която се акцентира, че е налице груба небрежност от страна на
ищеца, че сочените във въззивната му жалба съдебни решения, постановени от ВКС,
не са относими в случая, както и че няма доказателства за порочна практика в
дружеството при дейности, каквито е извършвал ищецът.
С определение № 705 от 23.05.2018 година, постановено по гр.д.№ 974/2017
година, Търговищкият районен съд е отхвърлил молбата на „Шишеджам Аутомотив
България“ ЕАД, ЕИК *********, за изменение на Решение № 163/13.04.2018 год.,
постановено по гр.д. № 974/2017 г. по описа на РС-Търговище в частта му за
разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Срещу така постановеното
определение е постъпила частна жалба от „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК
*********, с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. В
частната жалба се излагат редица съображения относно това, че заплатеният адвокатски
хонорар не е прекомерен. По повод на същата не е постъпил отговор от ищеца.
Посочената въззивна частна жалба подлежи на разглеждане съвместно с въззивните
жалби на страните в настоящото производство.
Въззивната жалба на всяка една от страните е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260-261 от ГПК,
налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, както
и редовна размяна на книжата, поради което всяка една от жалбите е процесуално допустима и следва да бъде
поставена на разглеждане.
В съдебно заседание въззивникът-ответник се представлява от адвокат Е.Е.,
който поддържа своята въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.
Представена е подробна писмена защита.В същата се цитира съдебна практика като
се набляга на размера на присъденото в цитираните съдебни решения обезщетение
за неимуществени вреди, които са в значително по-нисък размер от това, присъдено на ищеца в настоящия случай.
В съдебно заседание ответната страна – ищецът по делото се представлява
от адвокат Н.С., който оспорва въззивната жалба на ответника и поддържа
подадената от него въззивна жалба.
Съдът, след като констатира, че всяка една от подадените въззивни жалби
е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери
изложените в във всяка жалба оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред ТРС М.Д.Х.
е предявил срещу „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 200 от КТ като моли съда да постанови решение,
с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 36000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили вследствие на трудова злополука на 22.04.2017
година.
По допустимостта на съдебното решение съдът съобрази следното:
Противно на развитите от ответника доводи, така постановеното решение не
се явява процесуално недопустимо. По въпроса, може ли в мотивите на решението
си съдът да приеме, че размерът на дължимото се обезщетение е по-голям от
търсения, и да приложи спрямо него, а не спрямо предявения размер, съответния
процент на съпричиняване, е формирана задължителна съдебна практика,
обективирана в Решение № 166 от 13.01.2012 г. по т. д. № 43/2011 г. на ВКС, I
т.о., в което е прието, че в съответствие с диспозитивното начало следва да има
съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението.
Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е
присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на присъдено нещо,
поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и
диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част.
Тази практика напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Предмет на
делото е спорното материално право, претендирано от ищеца, което се
характеризира с правопораждащия факт, на който правната норма е придала правно
значение, носителите и съдържанието му и се въвежда чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба. Съдът е длъжен да даде защита на
субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от
ищеца, като чл. 6, ал. 2 от ГПК изисква от съда с диспозитива си да не излиза
извън рамките на търсената защита. Само когато съдът е излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца,
решението му е недопустимо (Решение № 94 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 5666/2013
г. на ВКС, III г.о., Решение № 156 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 5302/2016 г. на
ВКС, III г.о. и др.). Такова излизане извън предмета на делото липсва, когато
присъденото обезщетение по размер в диспозитива съответства (е в рамките) на
размера, посочен в петутима на иска. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, решаващият съд следва да съобрази изискванията на
справедливостта като основен критерий, визиран в чл. 52 ЗЗД и вземе под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В този смисъл са и
указанията, дадени в т. 11 от посоченото по-горе Постановление на Пленума №
4/1968 г. на ВС. Преценката за размера на обезщетението при прието
съпричиняване от съда следва да се прави, като се вземе предвид действителния
размер на обезщетението, което да съответства на вредите, причинени на
пострадалия. Това е така, защото само по този начин увреденото лице би получило
справедливо обезщетение за претърпените от него вреди от увреждането.
Фактите по спора са установени
както следва:
Ищецът М.Д.Х. е бил работник в ответното дружество на длъжност „монтьор
– ремонт на машини оборудване“. На 22.04.2017 година при проверка за изправността на електрическо
табло, след констатиране от негова страна с фазомер, че има изгорял бушон,
същият предприема действия за смяна на бушона без да бъде изключено ел.
захранването. Следва волтова дъга, с оглед която ищецът получава физически
наранявания и е откаран в болницата за лечение. Злополуката е призната за
трудова. Изслушан по реда на чл.176 от ГПК ищецът заявява, че не е изключил
захранването на ел.таблото поради съществуваща практика в завода да се работи
под напрежение, за да не се спира машината, захранвана от таблото, и да не
спира производствения процес, като е съзнавал риска за собствената му
безопасност и риска, който поема в
конкретния случай.
По делото се установява какво е било и е физическото и психическото
състояние на ищеца вследствие на описаната по-горе трудова злополука. От приложената
по делото медицинска документация е видно, че че вследствие на получените
увреждания ищецът е претърпял една операция, свързана с престой в болнично
заведение и последваща терапия. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че степента на получените от ищеца изгаряния II А,В, т.е. II
повърхностна и дълбока, като вследствие на предприетото лечение в
специализираната клиника в гр. Варна е настъпила пълна епитализация и не се е
наложило извършване на пластична операция- хирургична ексцизия и свободна кожна
автопластика. Болката, изпитана от ищеца при настъпване на злополуката, е била
изключително силна, като експертът я е определил на 10-та степен по 10
степенната скала. В рамките на две седмици след злополуката болката е
определена от експерта на 8-ма степен по 10 степенната скала, като е била
значително по-силна в първите дни и постепенно е отшумявала. От заключението се
установява също така, че засегнатите от изгарянето зони – лице и ръце при ищеца
в медицината се определят като шокогенни, тъй като са с гъста мрежа от
чувствителни нервни окончания на единица площ, които при травматично
въздействие водят до изключително болезнени възприятия и усещания и до стресови
състояния, поради което експертът е посочил , че непосредствено след
злополуката ищеца не е бил в термичен шок, но е бил в шоково състояние за
известно време и в състояние на силен стрес, което до превеждането му в
специализираната клиника в гр.Варна е било овладяно в голяма степен, предвид
предприетото обезболяване със силни обезболяващи, противовъзпалителни и
наркотични медикаменти и лечение в болницата в Търговище. От заключението се
установява, че към момента на прегледа от експерта ищеца няма болки и няма
раневи повърхности, като всички засегнати от изгарянето участъци са напълно
епителизирали, но по лицето има участъци с разнородна дескретна пигментация,
има белези по двете предмишници, китките и ръцете с промени в пигментацията.
При прегледа експерта е установил постурален тремор при опит на ищеца да отведе
девет ръце напред и да ги запази в определено положение, както и променена
хватателна сила в лявата ръка- захват леко отслабен с намалена сила на
захващане на мускулите на предмишницата, промяна в чувствителността и
изтръпване на IV и V пръст по продължението им в областта на дланта до китката.
От заключението на вещото лице се установява, че към момента състоянието на
ищеца не изисква специфично лечение, а само симптоматично такова, както и че
физическата работоспособност на ищеца не е възстановена към момента на 100 %.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
съществуващите белези с депигментация на кожата на лицето, шията и ръцете на
ищеца може да се променят с времето, но няма да има 100% възстановяване.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди,
настъпили от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение,
претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на
злополуката. Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване
отговорността на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено
от работника или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване
поради проява на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на
произтеклите от нея вреди. При трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от
11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о.
По този начин пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда,
задължение за което му е вменено с разпоредбата на чл.126 т.6 КТ, неполагайки с
това грижа, каквато и най-небрежният в такъв случай би положил.
Съгласно разпоредбата на чл. 201 от КТ работодателят не отговаря по чл.
200 от КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Алинея втора на
тази разпоредба гласи, че „Отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.“ В случая е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което
обезщетението за причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъде
намалено.
Относно неговия размер без отчитане на съпричиняване въззивния съд
приема мотивите в тази насока на районния съд като счита, че с оглед
причинените увреждания, настъпили в резултат на трудовата злополука,
обезщетението би следвало по справедливост да се определи на 40 000 лева.
Става дума за млад човек, за когото външния вид несъмнено има значение; същият
е претърпял в момента на инцидента и впоследствие изключителна болка; лечението
му като цяло е продължило няколко месеца, като към момента на изготвяне на
медицинската експертиза няма пълно възстановяване на ищеца. Вещото лице-медик
пояснява, че при такава злополука, обичайно има и постравматичен стрес, което е
налице и при ищеца.
На осн. чл. 200, ал.3 от КТ изплатеното на ищеца обезщетение по
обществено е в размер на 6557.40 лв., или размера на обезщетението следва да се
определи на 33 442.60 лв. Въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в тази насока.
Въззивният съд обаче счита, че така определеният размер на обезщетението
следва да се намали с 2/3 и на ищеца да се определи обезщетение в размер на 11147.53
лева. Съдът отчита, че ищецът е работил от 2011 година в ответното дружество –
т.е. бил е наясно с всички правила за безопасност на работа за един
продължителен период от време, има висока квалификация и е бил напълно ясно, че
извършеното от него действие е в разрез с правилата за безопасна работа. Тезата
на ищеца, че това е обичайна практика на работа в дружеството да се работи под
напрежение при нужда от ремонтни дейности, остава недоказана.
С оглед изложените съображения е видно, че въззивната жалба на ищеца се
явява неоснователна, а въззивната жалба на ответника – частично основателна.
Решението на ТРС следва частично да се отмени само за разликата над 11147.53
лева до присъдения размер от 16 721.30 лева. В останалата част за сучата от
11147.53 лева решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
За да се произнесе по разноските съдт първо следва да се произнесе по постъпила
частна жалба от „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК *********, определение №
705 от 23.05.2018 година, постановено по гр.д.№ 974/2017 година, Търговищкият
районен съд е отхвърлил молбата на „Шишеджам Аутомотив
България“ ЕАД, ЕИК *********, за изменение на Решение № 163/13.04.2018 год.,
постановено по гр.д. № 974/2017 г. по описа на РС-Търговище в частта му за
разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК. ТРС е изложил
мотиви в тази насока, че уговореното и заплатено от ответника възнаграждение е
в размер на 4314.25 лв. с ДДС, което е почти три пъти над минималния размер
съгласно чл. 7, ал.1, т.1 във вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /с последна редакция в сила от
23.05.2017 год./, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществената от адвокатите на ответника дейности съдът счита, че същото се
явява прекомерно и следва да бъде намалено, при условията на чл.78, ал.5 до
минималния размер съгласно посочените по горе разпоредби на Наредба № 1 или до
размер от 1610 лв.
Въззивният съд споделя съображенията на ответника, че минимално
възнаграждение се дължи за минимални усилия — когато делото и от правна, и от
фактическа страна не е сложно, по него от името на страната са извършени само
минимално необходимите процесуални действия за движението му и е приключило в
едно заседание, без усложнения. Настоящият случай определено не е такъв - използвани
са почти всички доказателствени средства, предвидени в закона - обяснения на
страната по реда на чл. 176 ГПК, представяне на писмени доказателства в
значителен обем, поставяне на въпроси към на две съдебни експертизи, разпит на
5-ма свидетели, изискване на документи по реда на чл. 192 ГПК. По делото са проведени
общо 3 открити съдебни заседания.
Въпреки всичко съдът приема, че възражението за прекомерност е
основателно. Същото следва да се намали като се определи със завишение от 50%
спрямо минималния размер или в абсолютна сума 2415 лева без ДДС или 2898 лева с
ДДС. На база на така определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение
следва да се разпределят разноските с оглед изхода на настоящото дело.
При това положение ищецът е направил разноски за първа инстанция в
размер на 1000 лева, а ответникът за същата инстанция – в размер на общо 3248
лева. С оглед основателността на предявения иск (30.97%) ищецът има право на разноски за първа инстанция в
размер на 309.70 лева, а ответникът – в размер на 2242.09 лева. При прилагане
на служебна компенсация ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1932.39
лева разноски за първа инстанция. ТРС е присъдил на ответника разноски в размер
на 585.14 лева, поради което с настоящото решение съдът следва допълнително да
осъди ищеца за сумата от 1347.25 лева.
За въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1500
лева, а ответникът – в размер на 3350.34 лева, които разноски и на двете страни
съдът приема, че са за цялото въззивно производство, образувано по общо три
въззивни жалби, от които една частна въззивна жалба. Доколкото в настоящото
производство, макар и въззивно, отново се разглежда иска по същество и относно
дължимия от ответника размер на обезщетението, за разпределяне на разноските
във въззивната инстанция съдът прилага горната формула, както при разпределяне
на разноските в първата инстанция, поради което за въззивната инстанция
ответникът има право на разноски в размер на 2312.74 лева, а ищецът – в размер
на 464.55 лева. При прилагане на служебна компенсация ищецът дължи на ответника
разноски за въззивна инстанция в размер на 1848.19 лева.
Присъдената от ТРС държавна такса следва да се намали и да бъде
определена на 445.90 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ частично Решение № 163
от 13.04.2018 година, постановено по гр. д. 974/2017 година по описа на ТРС, с
което съдът е осъдил „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от Реха
Акчакая и Анъл Караджа, действащи чрез пълномощник адвокат Е.С. от САК, със
съдебен адрес ***, да заплати на М.Д.Х., ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощник адвокат Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 8, сумата от 16
721.30 лв., представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2017 г. до окончателното
й изплащане, САМО за разликата над
11147.53 /единадесет хиляди сто четиридесет и седем лева и петдесет и три
стотинки/ лева до присъдения размер от 16 721.30 лв., като в тази отменена част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Д.Х., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адвокат Н.С.
от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 8, против „Шишеджам Аутомотив България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона,
представлявано от Реха Акчакая и Анъл Караджа, действащи чрез пълномощник
адвокат Е.С. от САК, със съдебен адрес ***, иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 200 от КТ за
разликата над 11147.53 /единадесет хиляди сто четиридесет и седем лева и
петдесет и три стотинки/ лева до присъдения размер от 16 721.30 лв., представляваща
обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163
от 13.04.2018 година, постановено по гр. д. 974/2017 година по описа на ТРС в
останалата му обжалвана част за сумата от 11147.53 /единадесет хиляди сто
четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща
обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като
правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ частично Определение
№ 705 от 23.05.2018 година, постановено по гр.д.№ 974/2017 година, с което Търговищкият
районен съд е отхвърлил молбата на „Шишеджам Аутомотив
България“ ЕАД, ЕИК *********, за изменение на Решение № 163/13.04.2018 год.,
постановено по гр.д. № 974/2017 г. по описа на РС-Търговище в частта му за
разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, само за
разликата над 2898 лева с ДДС до 4314.25 лв. с ДДС, като потвържадава
определението в останалата му част.
ОСЪЖДА
М.Д.Х., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адвокат Н.С. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис № 8, да заплати
на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриална зона, представлявано от Реха Акчакая и Анъл
Караджа, действащи чрез пълномощник адвокат Е.С. от САК, със съдебен адрес ***,
сумата от 1347.25 лева допълнително
разноски за първа инстанция, както и
сумата от 1848.19 лева
разноски за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ
Решение № 163 от 13.04.2018 година, постановено по гр. д. 974/2017 година по
описа на ТРС, в частта, в която е осъдено „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона,
представлявано от Реха Акчакая и Анъл Караджа, действащи чрез пълномощник
адвокат Е.С. от САК, със съдебен адрес ***, да заплати по сметка на ТРС
държавна такса в размер на 668.85 лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, само за
разликата над 445.90 до присъдения размер от 668.85 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС – София само при условията
на чл. 280 и сл. от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.