РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500734 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Примекс“ ЕООД- гр.К., ЕИК
********** против решение №1150/19.07.2023 г., постановено по гр.д.№
2773/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което дружеството е
осъдено да заплати на М. П. П. сумата в размер на 92,70 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ, сумата в размер на 1,93 лв.- лихва
за забава и направените разноски. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и като
необосновано по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете
се отхвърлят изцяло. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата М. П. П. не е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК и не изразява становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против М. П. П. иск за заплащане на сумата в размер на
1567.67 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие с правно
основание чл.220 от КТ като са наведени твърдения, че размера на
претенцията е формират след извършване на прихващане с насрещни
вземания на ответника.
В производството е приет за съвместно разглеждане и предявен
насрещен иск от М. П. П. против жалбоподателя искове за заплащане на
неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 92.70 лв., заедно с
лихва за забава в размер на 1.93 лв.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено, че страните са били в трудово правоотношение,
породено от трудов договор №1772/07.02.2022 г., по силата на който М. П. П.
е заемал длъжността „Работник поправка на джанти и гуми“. Страните са
уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1030 лв. и
допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 0.6% за
всяка прослужена година, платимо до 25-то число на месеца, след месеца, за
който се дължи възнаграждението. Договорът е бил сключен със срок за
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговорен е и срок за
предизвестие- 60 дни.
По молба на М. П.- вх.№ 295/17.03.2022 г. трудовото правоотношение
между страните е било прекратено със заповед № 1431/17.03.2022 г. на
основание чл.326, ал.1 от КТ във вр.чл.335, ал.2, т.2 от КТ. В заповедта е
посочено, че на служителя се дължи обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
103 лв., както и че същият дължи обезщетение по чл.220 от КЗ за неспазено
предизвестие в размер на 2060 лв. брутна сума в полза на работодателя.
Заповедта е била връчена на П. на същата дата.
2
В подписана М. П. декларация-съгласие, както и в подадената от него
писмена молба от 17.03.2022 г. същият е дал изрично съгласие дължимото от
него обезщетение по чл.220 от КТ да бъде удържано от трудовото му
възнаграждение, както и от всяко дължащо му се обезщетение.
С приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза е установено, че
размерът на дължимото от П. обезщетение по чл.220 от КТ възлиза на
2002.79, както и че работодателят е направил удръжки в общ размер на 492.33
лв., от които 92.70 лв.- обезщетение по чл.224 от КТ и след тези удръжки
обезщетението е погасено до размер на 1510.46 лв.
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ и претенцията
за заплащане на лихва за забава.
С решението в обжалваната част първоинстанционният съд е уважил и
предявеният насрещен иск кза заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 92.70 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1.92 лв. по
съображения, че М. П. П. има право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, поради което му се дължи такова в установения с
експертизата размер.
Решението в обжалваните части е неправилно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост.
С разпоредбата на чл.272 от КТ е въведена закрила на трудовото
възнаграждение.Съгласно цитираната правна норма без съгласието на
работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му
възнаграждение освен за:1. получени аванси;2. надвзети суми вследствие на
технически грешки;3. данъци, които по специални закони могат да се удържат
от трудовото възнаграждение;4. осигурителни вноски, които са за сметка на
работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;5. запори,
наложени по съответния ред;6. удръжки в случая по чл.210, ал.4 като
съгласно ал.2 от същата правна норма общият размер на месечните удръжки
по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с ГПК-
чл.446.
Със съгласието на работника или служителя обаче могат да се правят
3
удръжки от трудовото възнаграждение и в други случаи, извън посочените в
чл.272, ал.1 от КТ. При наличие на съгласие от работника не намира
приложение нормата на чл.272, ал.2 от КТ, ограничаваща месечният размер
на удръжките, които се извършват без негово съгласие.
В настоящият случай при прекратяване на трудовото правоотношение с
молба от 17.03.2022 г. М. П. е дал изрично писмено съгласие за извършване
на удръжки от дължимите му от работодателя суми и това съгласие касае
именно погасяване на насрещното вземане на работодателя по чл.220, ал.1 от
КТ- за неспазен срок на предизвестие. Това вземане на жалбоподателя е
установено в договора и в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което е ликвидно и изискуемо и с него
работодателят може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които
дължи за трудово възнаграждение и обезщетения.
Установено е по делото, че работодателят на база даденото съгласие е
извършил извънсъдебно прихващане с дължимите суми за трудово
възнаграждение и за обезщетение по чл.224 от КТ, с което задължението на
П. е редуцирано по претендирания размер.
С факта на извършеното извънсъдебно прихващане от страна на
жалбоподателят, вземането на ответника по жалбата е погасено, поради което
искът за заплащане на неплатено обезщетение за неизползван отпуск по
чл.224 от КТ, както и акцесорната претенция за лихва за забава се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Неоснователността на предявените насрещни искове обуславя
неправилност на решение и в частта за разноските, поради което в частта, с
която жалбоподателят е осъденда заплаща разноски следва да бъде отменено.
Решението в обжалваната част е неправилно, поради което следва да се
отмени като вместо него се постанови ново решение, с което исковете се
отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника по жалбата. Същият дължи направените от жалбоподателя
разноски за въззивната инстанция в размер на 677 лв.- платена държавна
такса и адв. възнаграждение съобразно представения договор за правна
защита.
4
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1150/19.07.2023 г., постановено по гр.д.№
2773/2022 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която „Примекс“
ЕООД- гр.К. е осъдено да заплати на М. П. П. от гр.Русе сумата в размер на
92.70 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ и лихва
за забава в размер на 1.93 лв., както и в частта, с която дружеството е осъдено
да заплати разноските за производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. П. от гр.Русе против „Примекс“
ЕООД- гр.К. иск за заплащане на неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 92.70 лв., както и лихва за забава в размер на 1.93 лв. като
неоснователни.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. П. П. от гр.Русе да заплати на „Примекс“ ЕООД- гр.К.
сумата в размер на 677 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5