Р Е Ш
Е Н И Е
№ 359
гр.Пловдив, 11.12.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Анна Стоянова и в присъствието на
прокурора ……..... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 595 по описа за 2018г на
Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 138 от 04.05.2018г по т.д. № 13/2016г по описа на Окръжен съд –
Смолян e отхвърлен предявения от „Г“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** иск срещу „П.” ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Х*Д*, със съдебен адрес ***,
офис 2, отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумата
от 3 954 805.20 лева, от които: 1/ 537 398.11 лева – от тях 449 977.07 лева
като главница по фактура №14239/23.07.2013г. и лихва в размер на 87 421.04 лева
и 2/ 3417407.09 лева - от тях 2 885 183.59 лева като главница по договор от
13.12.2012г. и лихва в размер на 142 802.16 лева, както и лихва в размер на 375
070 лева по чл.14.3.2 от договора и лихви върху лихви в размер на 14 351.34
лева, за които има прието вземане на "П."ЕООД в производството по
несъстоятелност на „Г Д“ ООДпо т.д.№ 108/2014г. по описа на Окръжен съд -
Смолян с определение № 416/28.04.2016г.
Дружеството в несъстоятелност „Г*Д“ ЕООД(в н.) е
осъдено да заплати на „П.” ЕООД съдебни
разноски в общ размер от 30 300лв, а по сметка на Окръжен съд - Смолян -
държавна такса в размер на 39 548,05лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
несъстоятелното дружество „Г“ ЕООД
– н. – гр.С*, ЕИК ****, с която изразява несъгласие с изводите
на съда, тъй като те не са резултат от обсъждане на целия доказателствен
материал като писмени доказателства по делото и по-конкретно, съдът
неоснователно не е взел предвид анекс от 01.02.2013г, а е приел, че същият е
неотносим към спора. Оспорва и изводите на съда за извършената от „П.“ ЕООД
работа, тъй като съдът се е позовал на непълно експертно заключение и не е
отчел обстоятелството, че са налице некачествено извършени работи, установени с
писмени доказателства. На следващо място оспрова да има задължение да върне на
„П.“ ЕООД сума, с която той фактически е бил финансиран от „П.“ ЕООД като
изпълнител на работата – задължението за връщане било уговорено да се изпълнява
от получената от жалбоподателя цена от продадени апартаменти, построени от „П.“
ЕООД и тъй като той не е продал апартаменти, респ. не е получил цена, то отпада
и задължението му да възстанови на „П.“ ЕООД сумите, с които е кредитиран, а
рискът от липса на продажби следва да се понесе от „П.“ ЕООД. Ищецът сочи и на допуснати
от съда процесуални нарушения, тъй като той като страна своевременно е оспорил
писмени доказателства по делото, но във връзка с това оспорване съдът не се е
произнесъл и не е допуснал изслушване на
графологична експертиза и разпит по реда на чл. 176 от ГПК на управителя на
дружеството. Поддържа становището си, че съдът дължи извършване на прихващане
със сумите по направените от него възражения за прихващане в настоящото
производство с дължимите от него на кредитора „П.“ ЕООД суми. Моли
съдебното решение да бъде отменено изцяло, като му се присъдят съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата „П.” ЕООД
***, ЕИК **** оспова изцяло подадената въззивна жалба по подробно
развити в нея съображения. Моли съдебното решение да бъде потвърдено и да му се
присъдят разноски.
От синдика на „Г“ ЕООД – н. –
гр.С*, ЕИК **** К.П.И. не е взето становище във въззивното производство.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.271 от ГПК приема, че
постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Пред окръжния съд не са били спорни обстоятелствата за открито производство
по несъстоятелност спрямо ищеца „Г“
ЕООД (в н.) – гр. С*по т.д.№ 108/2014г по описа на ОС – Смолян, в което
кредиторът му „П.” ЕООД ***/24.07.2015г
е предявил свои вземания, като предмет на настоящото производство са вземанията
по т.т.6 – 11 от молбата н общ размер от 3 954 805,20лв, произтичащи от
сключен между дружествата на 13.12.2012г Договор за изпълнение на довършителни
работи, инсталации и вертикална планировка. Вземанията са включени от синдика в
списъка с неприети вземания, против който „П.” ЕООД е възразил. Възражението му
е прието за основателно от съда по несъстоятелността, който със свое определение № 416/28.04.2016г ги е включил в
списъка с приети вземания. Определението е обявено по партидата на длъжника в
Търговския регистър на 03.05.2016г, като искът е предявен на 09.05.2016 при
спазване на преклузивния 14-дневен срок за предявяването му в съответствие с
чл.694, ал.6 от ТЗ – това го прави допустим и се дължи разглеждането му по
същество.
При предявяването му ищецът – длъжник не е
оспорил факта на сключване на 13.12.2012г между двете дружества на процесния
Договор за изпълнение на довършителни работи, инсталации и вертикална
планировка (Договора), но оспорва изцяло извършеното строителство като
некачествено, по–конкретно, извършени са некачествени работи на стойност
2 879 350,74лв, съгласно съставен доклад от 01.07.2015г и тази сума е следвало
да бъде приспадната от ответника от сумите, които е предявил в производството
по несъстоятелност.
Твърдял е неспазване на договорените срокове за
извършване строителните работи по договора и поради това счита, че има право на
неустойка на основание чл.85 от Договора в размер на 690 000 евро –
изчислена по 0,35% за всеки календарен ден, но не повече от 10% от договорената
стойност. Въведените от него обстоятелства е допълнил с подадената допълнителна
искова молба, като е посочил, че с Договора „П.” ЕООД се е задължило да извърши работи на обща стойност до 6
900 000евро без ДДС на имоти в обект „О* Н* Х*", представляващи
апартаменти за сезонно ползване Т* Н* С* в имот № ** в м."Ю* Б*" в
землището на гр.Н*, както и че по приложената към договора количествено-стойностна сметка
/рекапитулация/ договореният бюджет по договора за покриване на извършената
работа е 12 444 763лв, представляващи равностойността на 6 362 906евро с
включен ДДС и това е финален бюджет за цялата първа фаза по чл.11.2 от
Договора. В чл.1 от Договора се възлага извършване на довършителните работи на
обекта „О* Н* Х*" в КК С* б*, Първи
етап – описани в чл. 1.1 -1.3, във вид, годен за употреба и получаване на
„разрешение за ползване", а установяване на годността за употреба по
предназначение, според него, се установява с удостоверението за въвеждане в
експлоатация на обект, издадено на 31.01.2014г. Тази дата е след договореният
краен срок за извършване на работите по Договора - чл.31 във вр. чл.35, а
отделно от това, видно от приемо-предавателните протоколи от 01.08.2013г „до
ключ" са предадени само три от общо договорените за предаване 25
апартамента. Всички тези обстоятелства, според него, сочат на неизпълнение
поетите по Договора задължения и доказват по основание възражението му за
дължимост от изпълнителя на неустойка в размер на 690 000 евро по чл.85 от
Договора.
На следващо място е твърдял, че на основание подписан между дружествата
Анекс от 01.02.2013г те са постигнали договорка за намаляване на стойността на
договорените работи на 5193142евро, а той е платил на „П.” ЕООД сумата от 6574859,89евро, т.е. налице е надплащане със
сумата от 1381717,89евро, която е недължимо платена и за него е възниква
правото на връщането ѝ.
Оспорва да има задължения за връщане на суми на ответника, с които
последният го е кредитирал при извършване на строителството, тъй като между тях
било уговорено, че той ще ги погасява от цената, която на него му се плаща при
продажби на недвижими имоти от обекта, а такива продажби не са били извършени,
респ. на него не му е била платена цена. След като той не е извършил продажби и
не е получил цена за тях не дължи връщане на суми на „П.” ЕООД, който следва да понесе риска от липсата на продажби.
От ответника в първоинстанционното производство е постъпил изключително подробен
отговор, с който на първо място е направил възражение за недопустимост на иска,
като предявен от лице без представителна власт, а именно чрез пълномощника на
ищеца адв. Р*, който не разполага с адвокатско пълномощно.
По съществото на спора е оспорил изцяло твърденията на ищеца. Не е оспорил
сключването на договора между дружествата, но е посочил, че според него, по
Договора той е имал задължение да извърши договорените строителни работи с
общата стойност в размер на 6 900 000евро без ДДС - чл.10 възмездно, със свои
средства, качествено и в срок, а ищецът – да ги заплати. По отношение на плащането е предвиден
специален ред в чл.14.1 от Договора, като съгласно чл.14.2. до приключване на
изпълнението по договора възложителят „Г“ ЕООД, чрез финансиращата институция
„У* Б*" АД, следва да заплати на „П." ЕООД сума в размер на не повече
от 5 400 000евро за актуваните и приети работи, която сума трябва да бъде
заплатена по следния начин:
1. 5 200 000евро „Г“ ЕООД заплаща чрез заемни средства от инансиращата
институция, съгласно чл.14.2.1.А и
2. 200 000 евро се заплащат със собствени средства на „Г“ ЕООД, като 100
000 евро от тях се заплащат на първо актуване и 100 000 евро се заплащат
пропорционално на актуваните работи като дял от 1.47% от стойността на
издадената от изпълнителя фактура до достигане на сумата или до завършване на
обекта, което от двете събития настъпи първо
- чл.14.2.1.Б от Договора.
Съгласно чл.14.2.2 от Договора остатъкът от 1 500 000евро до цялото
възнаграждение за работа по Договора, ответникът посочва, че той ще го поеме
първоначално, ще бъде един вид финансиране на възложителя, като съгласно
чл.14.2.3 сумата ще се намалява пропорционално от всяко плащане по фактурите,
издадени от „П.” ЕООД, до достигане на стойността от 1 500 000 евро ведно с
договорена лихва в размер на 6% за времето на ползване на сумата. Страните са
уговорили краен срок за връщане конкретно на тази сума - 30.12.2014г и са
предвидили в Договора, че "срокът не е обвързан с други условия", а
за обезпечаване на вземането на „П.” ЕООД е издаден запис на заповед от
13.12.2013г. С оглед постигнатите договорки за плащане на възнаграждението на
„П.” ЕООД, той се е задължил във всяка една от издаваните фактури да посочва
цялата стойност за приетата и сертифицирана работа, което е цялата стойност на
фактурата, отделно да посочва стойността на намалението, което ще му се плати
отложено и разсрочено при условията на чл.14.3.2. и отделно да посочва
стойността на фактурата, която следва да му се плати в сроковете за плащане.
На следващо място ответникът сочи, че със сключения Договор длъжникът е
поел задължение и към него и към „У* Б*" АД да връща дадените му суми
пропорционално от извършените от него продажби на имоти в обекта, съгласно чл.14.3, а именно - част от
цената от всяка реализирана продажба ще бъде превеждана на Банката, като 85% от
този превод остават в нейна полза за погасяване на дълга по договора за кредит,
а останалите 15% Банката ще превежда в 5-дневен срок по сметка на „П.” ЕООД,
като той от своя страна ще погасява сумата от 1 500 000евро и всяко
плащане ще удостоверява с подписа си върху гърба на записа на заповед.
Съгласно уговореното „П.” ЕООД посочва, че е изпълнил строителните работи
общо от 6 900 000евро, като е издал шест фактури - № 4584 от 27.02.2013г, № 4703
от 18.03.2013г, № 4877 от 16.04.2013г, № 4989 от 14.05.2013г, № 14173 от
18.06.2013г и № 14329 от 23.07.2013г и
във всяка фактура е посочил извършените СМР за изпълнен и признат обем, сумата,
която е дължима и ще бъде погасявана разсрочено към него и сумата, която следва
да се погасява от възложителя чрез получен от „У* Б*" АД кредит, която е
отразена във фактурите като сума за плащане, различна от сумата на данъчната
основа и данъка. При посочване във
фактурите на дължимата при условията на отложено плащане сума към „П.” ЕООД,
т.е. на сумата, с която ще се връщат предоставените от него 1 500 000евро, „П.”
ЕООД я е определило на 22,06%, каквото е съотношението между сумата от
6800000евро, с която длъжникът е
финансиран от „У* Б*" АД към сумата от 1500000евро, с която
длъжникът е финансиран от „П.” ЕООД. По така съставените фактури е налице
плащане от длъжника, чрез получения кредит от „У* Б*" АД, с изключение на
част от дължимата сума по фактура № 14329 – по нея се е дължала сумата от 2 151 096,37лв,
но е налице частично плащане от 1 701 119,30лв и продължава да се дължат 449 977,07лв. Последният размер е
предявен като вземане в производството по несъстоятелност, ведно с претенция от
87 421,04лв за обезщетение за забавеното плащане за периода от пет дни
след издаване на фактурата 28.07.2013г до датата, на която е постановено
решението за откриване производство по несъстоятелност - 25.06.2015г.
По същите шест фактури длъжникът е следвало да връща на „П.” ЕООД сумите,
сборът от които е в размер 2933871,36лв, представляващи левовата равностойност на 1 500 064,59 евро. За
погасяването им е налице извършено плащане в размер на 48 687,77лв, като
разликата от 2885183,59лв ответникът
счита за дължима му и я предявява в производството по несъстоятелност, ведно с
обезщетение за забава в размер на
142 802,16лв за
периода от падежа по чл.14.2.3 от Договора за връщане на 1 500 064,59 евро - 30.12.2014г до
25.06.2015г. Върху сумата от 2933871,36лв ответникът е претендирал договорената
възнаградителна лихва в размер на 6% за периода на ползването й от възложителя,
който е датата на първата, от общо шестте, издадена фактура 27.02.2013г до
крайния договорен срок за връщане – 30.12.2014г и възлиза на 375 070,00лв, а върху тази сума
претендира обезщетение за забавено плащане в размер на 14 351,34лв за периода от падежа
по Договора 30.12.2014г до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност - 25.06.2015г.
Оспорил е представения с исковата молба Анекс от 01.02.2013г, който е
сключен по друг договор между дружествата и за други строителни работи на същия
обект и в този смисъл счита, че не е извършено надплащане, което той да е
получил неоснователно.
С допълнителната искова молба, подадена пред окръжния съд от ищеца е
допълнил становището си и се е позовал на сключен между дружествата Договор за
изработка от 01.02.2013г и на вече представения и неоспорен Анкес 1 към него, с
които „П.”ЕООД се е задължил да извърши довършителни работи, съвпадащи своя вид
с тези по Договора от 13.12.2013г. Тези работи са били некачествени и са
установени с Доклад от 01.07.2015г, както и заявява, че според него него
ответникът не оспорва Протокола за установяване на неизпълнение от 29.07.2013г.
Продължава, че от тези представени документи за приемане на работата и констативни
протоколи само и единствено Искане за сертифициране на извършената работа
№008/20.02.2013г е прието и подписано от надлежен и законен представител на
ищеца и заключава, че според него е налице противоречие относно вида, обема и
сроковете на извършените довършителни работи със съответната им степен на
завършеност и качество.
Всички изложени нови обстоятелства са били оспорени от ответника, който не
е оспорил факта на сключване и на друг договор между страните, но с друг
предмет, други договорени строителни дейности, които са извън предмета на
процесния Договор, а оттам - извън спора. Възразява, че ищецът се опитва
да измести и измени вече предявените искове.
Синдикът на дружеството в н. "Г
5.Д." ЕООД – н. не е изразил становище по иска в първоинстанционното
производство.
По така заявените становища от страните окръжният съд е постановил приемане
на писмени доказателства, като е приложил по делото цялото находящо се при
„У*Б*" АД досие на възложителя, въз основа на което се извършвани
разплащанията за работа, въз основа на което досие и въз основа на изслушаните
гласни доказателства, и въз основа на приетите счетоводна и техническа
експертиза, е приел за доказано по делото извършването на строителните работи
качествено и в срок, приемането им от длъжника със съставяни от него актове за
сертифициране, които по същността си представляват протоколи за установяване на
извършените работи и издаване въз основа на тях фактури, със съдържание такова,
каквото е уговорено в Договора. Приел е за доказано, че всички така съставени
документи са представени от длъжника пред финансиращата Банка, от която чрез
нейн външен оценител е извъшвана оценка на работите, след което се одобрява и
изпълнява на разплащане от страна на Банката. Съдът е изложил мотиви по
предмета на процесния договор и наличието на други такива между двете
дружества, като ги е отграничил един от друг и е приел за неотносими
представените от ищеца Анкес 1 и Протокол за установяване на неизпълнение от
29.07.2013г и в съответствие с установеното се е произнесъл по приемането,
респ. неприемането на писмени доказателства. Дал е неколкратна възможност на
ищеца да представи в оригинал или в надлежно заверени копия представените от
него по делото писмени документи, което не е било изпълнено от ищеца и същите
не са приети – постановеното от окръжния съд неприемане е при спазване на
закона и оплакването на ищеца – жалбоподател за извършване от съда на
процесуално нарушение с неприемането им е неоснователно.
Въз основа на приетото от съда за доказано изпълнение и приемане на
строителните работи е приел за дължимо цялото договорено възнаграждение по
Договора, ведно с претендираните лихви и е отхвърлил изцяло иска на ищеца,
който е твърдял обратното.
Недоволно от решението е останало дръжеството в н. „Г 5.Д." ЕООД, което
счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение с неприемането на представени
от него по делото писмени доказателства, основал е изводите си на непълна
техническа експертиза, от която не се установяват извършените некачествени
работи. Оспорва изводите на съда, че дължи връщане на сумата от 1 500 064,59 евро, с която е бил
финансиран, тъй като той не е извършил продажби и с това отпада задължението му
да я върне. Счита решението за необосновано, тъй като съдът е дължал
произнасяне по направените от него възражения за прихващане със суми, които
„П.”ЕООД му дължи за некачествено и забавено изпълнение на строителните работи,
както и за извършеното надплащане по представения Анекс от 01.02.2013г между
дружествата.
Становището на ответника „П.”ЕООД по въззивната жалба съвпада с вече
изразеното от него подробно становище в първоинстанционното производство в
процедурата по двойна размяна на книжа.
Въззивната инстанция намира за установено следното:
Както съдът посочи в началото на решението си, няма спор по наличието на
специалните предпоставки по чл.694 от ТЗ за предявяване от длъжника в
производството му по несъстоятелност на иск да бъде признато за установено в
несъстоятелността, че предявени и приети там вземания на кредитор са
несъществуващи.
По отношение на възражението за липсата на надлежна представителна власт на
пълномощника на ищеца пред окръжния съд, нередовностите по представителството
там са отстранени и предявеният от ищеца иск е редовен, правилно окръжният съд
го е разгледал по същество.
Въззивната инстанция намира, че законосъобразно от окръжния съд е очертан
предмета на спора – изпълнението на процесния Договор и относимите към него
писмени доказателства, каквото Анекс от 01.02.2013г не е и това е лесно
установимо от съдържанието му – посочено е в заглавната му част по който
договор е съставен. Все в тази връзка са изложени правилни мотиви от съда по
извършването от ответника на строителните работи, тяхното възлагане и приемане
от ищеца, вкл. чрез извършването от него на активни действия за представяне на
доказателствата за извършената работа пред трето лице -„У* Б*" АД,
осигурило финансиране в размер на над 5 млн евро. Разпитани са свидетели, които
са дали ясни и безпротиворечиви показания за създадената между страните
организация по уточняване, извършване и приемане на работите, съставяните
документи, размяната помежду им, одобряването им, съставянето на фактури и
разплащанет им и цялата тази извършена дейност е установена с приетата техническа
експертиза, а частичното разплащането – с извършената счетоводна експертиза – и
двете експертизи са дали отговори по поставените им от двете страни задачи, с
допускането на които съдът е осигурил възможност за защита в процеса и на двете
страни. За извършеното строителство между двете дружества са съставени шест
иска за сертифициране, представляващи по същността си описване на извършената
работа от изпълнителя и приемането ѝ от възложителя и издаването на шест
фактури за съответната по всеки от исковете сума, за които от Банката са
извършени плащания. В хода на извършеното строителство липсва инициирана от
длъжника процедура, уредена в процесния Договор, за възражения за некачествено
изпълнение.
Правилно от окръжния съд са възприети договорените между страните условия
по връщане на сумата от 2 933 871,36лв, с която строителят е финансирал
дружеството в несъстоятелност. Между тях са ясни е еднозначни уговорките, че тя
ще се връща разсрочено, като е фиксиран и краен календарен срок за това – 30.12.2014г.
Длъжникът не доказва постигането на други уговорки за връщането й, а още
по-малко заявена воля от „П.”ЕООД да понесе риска да не получи тази сума, тъй
като липсват извършени от длъжника продажби на имоти от обекта, от получената
цена на които той да върне сумите на „П.”ЕООД.
Ето защо въззивният съд изцяло споделя мотивите на окръжния съд по
установеното по делото извършване и приемане на работата по процесния Договор,
по която от страна на възложителя – дружеството в несъстоятелност не са били
отправяни възражения за некачествено изпълнение, като препраща към тези мотиви.
Следва обаче по делто да се прецезират конкретните процесни вземания на
кредитора по основание и периоди, които е предявил в несъстоятелността, още
повече предвид изричното възражение на длъжника за недължимост на претендирани
от кредитора лихви върху лихви.
По делото пред окръжния съд е била приложена молбата на „П.” ЕООД за
предявяване на вземанията му по главница и лихви в производството по
несъстоятелност - приложени на л.860 и следващите от делото на окръжния съд.
В същите подробно е мотивирано формирането на предявената сума от
2 933 871,36лв, представляваща левовата равностойност на
1 500 000евро, за която са издадени шестте фактури № 4584 от
27.02.2013г, № 4703 от 18.03.2013г, № 4877 от 16.04.2013г, № 4989 от
14.05.2013г, № 14173 от 18.06.2013г и №
14329 от 23.07.2013г. Фактурите са издадени и оформени съобразно постигнаните
по договора уговорки, в тях да се посочва сумата, която ще се заплаща от
финансиращата институция и отделно да се посочва размера на сумата, с която
„П.” ЕООД финансира със собствени средства строителството на обекта и която ще
се връща разсрочено. Така във всички фактури сумите, дължими на „П.” ЕООД са
посочени отделно и са в общ размер от 2 933 871,36лв – налице е частичното
им погасяване от длъжника и след приспадане на пратеното от него, той
продължава да дължи 2 885 183,59лв. Последната сума е предявена в
производството по несъстоятелност и е предмет на спора.
За предоставяне ползването на сумата от 2 933 871,36лв, в Договора
страните са уговорили възнаградителна лихва в размер на 6% годишно и двете суми
– главницата и съответния размер на лихвата от 6% - е следвало да бъдат връщани
на части, но с изрично посочен в Договора с краен падеж 30.12.2014г, който не
зависи от осъществяванет на други условия. Според въззивния съд това е датата,
до която между страните действат уговорките им по предоставяне и ползване на
средства, респ. връщане и след като липсва връщане до тази дата е налице
неизпълнение от длъжника, който изпада в забава. Последиците от тази негова
забава следва да се уредят от общите правила за отговорност за обезщетяване по
чл.294, ал.1 от ТЗ във вр чл.309а, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се
дължи законната лихва върху дължимите, но неплатени парични суми.
Следователно за периода на действие на процесния Договор до 30.12.2014г,
по-точно, конкретно действието на уговорката за ползване от длъжника на сумата
от 2 933 871,36лв, което ползване е започнало от дата 27.02.2013г – датата на първата издадена по
Договора фактура, от длъжника се
е дължало връщане на тази сума и на
възнаградителна лихва. Уговореният краен срок е 30.12.2014г, след която
дата при неплащане на двете задължения от длъжника, той започва да дължи
обезщетение за забавено им плащане, за периода от 30.12.2014г до датата на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност –
25.06.2015г.
Заявените в несъстоятелността от него суми са формирани като върху сумата
от 2 933 871,36лв претендира лихва в размер на 6% за периода 27.02.2013г – 25.06.2015г в размер на
375070лв – т.10 от л.867 и следващите от делото на окръжния съд.
На второ място, отново върху сумата от 2 933 871,36лв претендира
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 30.12.2014г – 25.06.2015г – т.9 от от
л.867 от делото на окръжния съд.
Следователно за един и същ период от време - 30.12.2014г – 25.06.2015г и
върху една и съща главница кредиторът „П.” ЕООД претендира и възнаградителна
лихва и обезщетение за забавено плащане, а същите са дължими по периода така,
както съдът ги коментира по-горе – за ползването на сумата от 2 933
871,36лв се дължи възнаградителна лихва от 6% за времето на действие на тази
клауза от договора – до 30.12.2014г, с начален момент датата на издаване на
първата фактура 27.02.2013г и
като от главницата се приспаднат извършваните в периода частични плащания,
дължимият размер на възнаградителната лихва е определен в размер на 323013,46лв, съгласно т.10 от приетата
пред окръжния съд счетоводна експертиза, л.1264. Разликата до пълния
претендиран от кредитора размер за лихва от 375 070лв за периода от 30.12.2014г до 25.06.2015г е недължима от
длъжника и по отношение на тази разлика искът му за установяване
несъществуването на това вземане е основателен и следва да бъде уважен.
Окръжният съд е приел обратното в постановеното от него решение, което в тази
част следва да бъде отменено.
За последващия период от 30.12.2014г до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност 25.06.2015г, върху сумата от 2 933 871,36лв, намалена с
частичните погасявания, се дължи законна лихва в общ размер от 142 802,12лв, съгласно т.9 от
приетата пред окръжния съд счетоводна експертиза, л.1264. Това е и установеният
от окръжния съд размер, съгласно приетата пред него счетоводна експретиза и
решението му следва да бъде потвърдено, като се прецизира от въззивната
инстанция с посочването на периода, за който сумата се дължи, респ. се формира
сила на пресъдено нещо.
На следващ място в т.11 от молбата за предявяване на вземанията си „П.”
ЕООД е посочило, че претендираната от него възнаградителна годишна лихва от 6%
за периода от датата на издаване на първата фактура до 30.12.2014г възлиза на
291 596,72лв, съгласно изчисляването ѝ по предходната т.10 от молбата –
за прецизност следва да се отбележи, че точният размер е 291 596,67лв - и върху
нея, като изискуема и непогасена на падежа 30.12.2014г, кредиторът претендира
обезщетение за забавено плащане от 30.12.2014г до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност 26.06.2015г в размер на 14351,34лв. По вече изложените от съда
мотиви за размера и периода на дължимост на договорената лихва от 6%, дължима
до 30.12.2014г и възлизаща на 323 013,46лв, като неплатена на падежа, поражда
за дължника отговорност за заплащане на обезщетение за забавеното ѝ
плащане за периода 30.12.2014г -
26.06.2015г и то е в размер на 15987,55лв, съгласно т.10 от приетата от
окръжния съд счетоводна експертиза. Следователно възражението на длъжника за
нейната недължимост е изцяло неоснователно и законосъобразно е отхвърлено с
обжалваното решение. В тази част същото следва да бъде потвърдено като бъде
прецизирано с посочването на периода и главницата, върху която сумата се дължи.
След като по делото се установява,
че са налице дължими суми на кредитора от длъжника „Г“ ЕООД се дължи
произнасяне от съда по направените от него вързражения за прихващане с дължими
му на него суми от кредитора.
Въззивната нистанция намира, че в настоящото специално установително
производство, установените права от което ще се удовлетворяват по правилата и
процедурите в производството по несъстоятелност, длъжникът не разполага с
възможност да прави възражения за прихващане с дължими му на него суми. Това
следва от изричната разпоредба на чл.645 от ТЗ, която урежда възможностите за
прихващане конкретно в производството по несъстоятелност и като специална
такава изключва приложението на общите разпоредби, досежно прихващането, било
то материалноправно или съдебно. Цитираната разпоредба дава възможност
единствено на кредитор в несъстоятелността да прихване със свое задължение, но
такава възможност не е предоставена на длъжника. Последното е оправдано с оглед
на специалния ред в това производство за приемане на плащанията, които стават
част от масата на несъстоятелността и разпределянето им между кредиторите по
поредността в чл.722 от ТЗ. В същия смисъл е налице постановено от ВКС решение № 60 от 4.02.2005 г. по т. д. №
426/2004 г. на ВКС, докладчик Никола Хитров, като същите разсъждения са развити
и в решение № Т-21 от 14.01.2010г по т. д. № 1926/2009г по описа на САС, 5-ти
състав.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция, ищецът има право на разноски
пред окръжния съд съразмерно на уважената част от исковете му. Съдът служебно
установи, че е извършил разноски в размер на 650лв и 350лв за заплатени
възнаграждения за вещи лица, от които ответникът дължи по съразмерност 13,16лв.
Пред въззивната инстанция разноски не се претендират и такива не се присъждат.
Присъдените от окръжния съд разноски на ответника следва да се намалят до
дължимия му по съразмерност размер от 29901,17лв, за който решението следва да
се потвърди, а в останалата част – да се отмени.
Пред окръжния иск и от двете страни се дължи държвна такса, която за
несъстоятелния е в размер на 39027,49лв и за този размер решението следва да
бъде потвърдено, а за разликата до пълния размер на присъдена държавна такса –
отменено. От ответника се дължи държавна такса от 520,57лв.
Във въззивното производство дружествто в несъстоятелност дължи държавна
такса в размер на 19513,74лв и разноски по съразмерност от 35526,14лв, платими
от масата на несъстоятелността, а ответника по жалбата дължи държавна такса от
260,28лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 138 от 04.05.2018г
по т.д. № 13/2016г по описа на Окръжен съд – Смолян В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от „Г“ ЕООД - в несъстоятелност – гр.С*, ЕИК ****
иск да бъде признато за несъществуващо в производството по несъстоятелност за
„Г“ ЕООД - в несъстоятелност – гр.С*, ЕИК **** по т.д.№ 108/2014г по описа на
Окръжен съд-Смолян, предявеното и прието вземане на кредитора „П.” ЕООД ***,
ЕИК ****, за разликата над сумата 323 013,46лв до пълния размер от 375070лв,
представляваща дължима лихва в размер на 6% годишно по чл. 14.3.2 от сключен
между дружествата на 13.12.2012г Договор за изпълнение на довършителни работи,
инсталации и вертикална планировка, която лихва е за периода 30.12.2014г -
25.06.2015г и върху главница в размер на 2 933 871,36лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в производството по несъстоятелност на „Г“ ЕООД - в несъстоятелност –
гр.С*, ЕИК **** по т.д.№ 108/2014г по описа на Окръжен съд - Смолян за несъществуващо предявеното и прието вземане на „П.”
ЕООД ***, ЕИК **** за разликата над 323 013,46лв до пълния размер от 375
070лв, представляващ дължима лихва в размер на 6% годишно на основание
чл.14.3.2 по сключен между двете дружества на 13.12.2012г Договор за изпълнение
на довършителни работи, инсталации и вертикална планировка, която лихва е
дължима върху главница в размер на 2 933871,36лв за периода 30.12.2014г –
25.06.2015г, като ПОТВЪРДЖАВА за сумата от 323 013,46лв, представляваща
дължима лихва в размер на 6% годишно по чл. 14.3.2 от сключен между дружествата
на 13.12.2012г Договор за изпълнение на довършителни работи, инсталации и
вертикална планировка, която лихва е върху главница в размер на 2 933
871,36лв и се дължи за периода 27.02.2012г - 30.12.2014г, вкл.
ПОТВЪРДЖАВА решение № 138 от
04.05.2018г по т.д. № 13/2016г по описа на Окръжен съд – Смолян В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от „Г“ ЕООД - в несъстоятелност – гр.С*, ЕИК ****
иск да бъде признато за несъществуващо в производството по несъстоятелност за
„Г“ ЕООД - в н. – гр. С*по т.д.№ 108/2014г по описа на ОС - Смолян, предявеното
и прието вземане на кредитора „П.” ЕООД ***, ЕИК **** за следните суми:
сумата от 449 977,07лева,
представляваща остатък от дължимо и незаплатено възнаграждение от „Г“ ЕООД на
„П.” ЕООД по фактура № 14239 от 23.07.2013г, издадена по сключен на 13.12.2012г
между двете дружества Договор за изпълнение на довършителни работи, инсталации
и вертикална планировка, ведно с обезщетение за забавеното ѝ плащане в
размер на 87 421,04лева за периода 28.07.2013г – 25.06.2015г;
сумата от 2 885 183.59лева, представляваща
дължим и незаплатен остатък от 2 933 871,36лв, които са левовата
равностойност на 1 500 000евро, дължими на основание Договора от
13.12.2012г за изпълнение на довършителни работи, инсталации и вертикална
планировка, ведно с обезщетение за забавеното ѝ плащане в размер на 142 802,16
лева за периода 30.12.2014г – 25.06.2015г;
сумата от 14 351,34 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 30.12.2014г –
25.06.2015г, на сумата от 323 013,46лв - дължима лихва в размер на 6% годишно
по чл. 14.3.2 от Договора от 13.12.2012г за изпълнение на довършителни работи,
инсталации и вертикална планировка.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 04.05.2018г
по т.д. № 13/2016г по описа на Окръжен съд – Смолян В ЧАСТТА, с която е
осъдено „Г“ ЕООД - в н. – гр.С*, ЕИК **** да заплати на „П.” ЕООД ***, ЕИК ****
съдебни разноски, за сумата над 29 901,17лв до присъдения размер от 30300лв,
като ПОТВЪРЖДАВА в частта, в която „Г“ ЕООД - в н. – гр.С*, ЕИК **** е
осъдено за съдебни разноски в размер на 29 901,17лв.
ОТМЕНЯ решение № 138 от
04.05.2018г по т.д. № 13/2016г по описа на Окръжен съд – Смолян В ЧАСТТА,
с която е осъдено „Г“ ЕООД - в н. – гр.С*, ЕИК **** да заплати дължима държавна
такса по сметка на Окръжен съд – Смолян *за размера над 39 027,49лв до
присъдения размер от 39548,05лв, като ПОТВЪРЖДАВА в частта, в
която дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 39
027,49лв.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД ***, ЕИК **** да
заплати в масата на несъстоятелността на „Г“ ЕООД - в н. – гр.С*, ЕИК ****
сумата от 13,16лв за съдебни разноски по съразмерност в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД ***, ЕИК **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 520,57лв,
представляваща дължима държавна такса за производството пред ОС – Смолян.
ОСЪЖДА „Г“ ЕООД - в
несъстоятелност – гр.С*, ЕИК **** да заплати от масата на несъстоятелността на
„П.” ЕООД ***, ЕИК **** сумата от 35526,14лв – съдебни разноски пред
въззивната инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „Г“ ЕООД - в н. – гр.С*, ЕИК
**** да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 19513,74лв, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство пред АС – Пловдив.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД ***, ЕИК **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 260,28лв,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство пред АС –
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.