Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.Козлодуй, 22 юли 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 16 юли 2020 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията
Адриана Добрева административно наказателно дело № 140 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Г.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу наказателно постановление № 20-5735-000023 от
21.02.2020г. издадено от Началник РУ Полиция АЕЦ Козлодуй към ОДМВР Враца, с
което на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста лева/ и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност
атакуваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна, тъй като
нарушението, за което жалбоподателят е наказан счита, да не е извършено от него
нито от обективна, нито от субективна страна.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява нито се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна РУП АЕЦ
Козлодуй в съпроводителното писмо с вх. № 2049/18.06.2020г., с което препраща
жалбата и административната преписка, изразява становище производството по
налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване като извърши и служебна проверка, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна
страна – наказаното лице, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно
постановление наказателно постановление № 20-5735-000023 от 21.02.2020г.
издадено от Началник РУ Полиция АЕЦ Козлодуй към ОДМВР Враца административно
наказателната отговорност на Г.Г.Р., ЕГН ********** с адрес *** е ангажирана за
това, че на 22.12.2019г. в 10.25 часа в с.Гложене, общ.Козлодуй по улица
„Ленин” в посока за с.Хърлец, управлява собствения си лек автомобил Нисан
Алмера с рег. № ВР 4495 ВС, като е установено, че лекия автомобил е със
прекратена служебно регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП на 14.11.2019г., тъй като собственика закупил автомобила в
двумесечен срок от закупуването не изпълни задължението си да регистрира
МПС-то.
За така извършеното
нарушение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с № 38009 от 22.12.2019г., с който актосъставителят свидетеля В.И.М. на
длъжност младши автоконтрольор квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.
За същото деяние било
образувано и наказателно производство № 1345 от 2019 по описа на Района
прокуратура – Козлодуй, което било прекратено с постановление от 4.02.2020г. на
прокурор при Районна прокуратура – Козлодуй.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя В.И.М.
и свидетеля Ц.Г.Ц.. И двамата свидетели безпротиворечиво заявяват, че поддържат
съставния и подписан акт, като в допълнение сочат, че при извършената на
процесната дата проверка на водача управлявал лек автомобил Нисан Алмера с рег.
№ ВР 4495 ВС, при проверката чрез дежурния установили, че лекия автомобил е със
прекратена служебно регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП на 14.11.2019г., тъй като собственика и жалбоподател Г.Р.,
след като закупил автомобила с договор на 3.09.2019г. приложен в прокурорската
преписка съдържаща се в делото, в законовия двумесечен срок не е регистрирал
МПС-то. Жалбоподателя не оспорва този факт.
Показанията на свидетелите
съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително с материалите събрани в хода на проведеното наказателно
производство № 1345 от 2019 по описа на Района прокуратура – Козлодуй .
От справка за
нарушител/водач за жалбоподателя Г.Г.Р. се изяснява, че същият е правоспособен
водач на МПС, с налични 39 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 20.08.2018г.
и валидно до 20.08.2028г.
От Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН
и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на
своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
По отношение на правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна по делото по категоричен начин се
доказа, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 22.12.2019г.
в 10.25 часа в с.Гложене, общ.Козлодуй по улица „Ленин” в посока за с.Хърлец,
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил Нисан Алмера с рег. №
ВР 4495 ВС. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина
административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП
отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното
средство.
Доказа се по делото на
следващо място, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е бил
надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби
на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Към датата на извършване на нарушението – 22.12.2019г.,
процесният лек автомобил Нисан Алмера с рег. № ВР 4495 ВС не е
разполагал с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът
на административно наказващия орган, че МПС не е било надлежно регистрирано.
Този извод се прави от събраните по делото доказателства, като от показанията
на свидетеля В.М. и на свидетеля Ц.Ц., изцяло кредитирани от съда, се установи,
че по време на проверката свидетеля М. е извършил справка в информационната
система на МВР, при която е установил, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил не е имал изискуемото административно разрешение да участва в пътното
движение. Ирелевантно за делото е на какво основание първоначалната регистрация
на превозното средство е била прекратена. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на моторното превозно средство, което не разполага с
административно разрешение да участва в движението, нарушението е било
довършено от обективна страна.
Факта, че автомобила е бил
с поставени регистрационни табели и е имал свидетелство за регистрация част I и
част II не оборват извода за извършеното административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Посочените документи доказват факта на извършена
първоначална регистрация към един предхождащ деянието момент. Релевантният по
делото момент, към който се проверява дали МПС е било регистрирано, е 22.12.2019г.,
като от показанията на свидетеля М. се доказа, че към тази дата процесният лек
автомобил не е бил регистриран. Посочи се, че обстоятелствата, поради които
първоначалната регистрация е била прекратена, са неотносими, като достатъчно е
да се докаже, че превозното средство е нямало изискуемото административно
разрешение за участие в пътното движение. Все в тази връзка в приложения в
прокурорската преписка договор е видно, че на 3.09.2019г. жалбоподателя е
закупил автомобила, като преди това този автомобил е имал предишен собственик,
който го е бил регистрирал. Новият собственик на превозното средство има
задължението да го заяви за регистрация в съответното звено на МВР, при което
се издава ново свидетелство за регистрация на негово име в двумесечен срок от
датата на закупуването.
От субективна
страна деянието е извършено виновно от жалбоподателя и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му той е формирал в съзнанието си представа относно
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на
нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото извършване. Съзнавал е,
че е привел в движение моторно превозно средство, като е боравил с уредите му
за управление и се е придвижвал по пътното платно с него. Формирал е съзнание и
че то не е било регистрирано. Последното обстоятелство беше изяснено по делото
по категоричен начин от показанията на свидетеля очевидец В.М., от които се
установи, че при проверката жалбоподателят е признал пред полицейския служител,
че знае, че автомобила не бил регистриран след като го е закупил, но въпреки
това го управлявал като не е знаел за служебно прекратената регистрация. При
тези факти се прави извод, че жалбоподателя е извършил деянието при формирана
представа, че с привеждането на автомобила в движение неизбежно ще наруши
обществените отношения, уреждащи условията и реда за регистриране на моторни
превозни средства, а деянието му е виновно извършено.
За пълнота на изложението следва да се отговори на възражението
в жалбата за несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като
жалбоподателя не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. На първо място съдът отново подчертава,
че от правна страна приема за доказано жалбоподателят да е съзнавал факта на
липсващата регистрация на превозното средство по съображенията, изложени в
предходния абзац. Само по себе си обаче възражението е изначално несподелимо,
тъй като дори и жалбоподателят да не е бил уведомен, че превозното средство е
със служебно прекратена регистрация, то това не изключва вината му. Съгласно
чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а такова предвиждане относно административното нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП липсва. В тази връзка дори и жалбоподателят да не е
уведомен, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, то той е могъл и
е бил длъжен да формира съзнание относно този факт, тъй като има задължение
като нов собственик в двумесечен срок да регистрира автомобила. Освен това е длъжен съгласно изричната разпоредба на чл.
140, ал. 1 ЗДвП да има знание за това, тъй като тази норма вменява в задължение
на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Следователно той
е бил длъжен да се поинтересува дали след като е закупил автомобила следва да
го регистрира отново, а бездействието не е извинително. Не се установяват и
никакви пречки той обективно да е могъл да получи тази информация. Всички тези
съображения се излагат единствено принципно, за да се изясни, че
обстоятелството дали наказаният е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация в хипотезата на закупен автомобил, не предопределя извода относно
наличието или липсата на вина. В настоящия случай съдът приема, че
жалбоподателят е бил уведомен, а деянието е извършено при пряк умисъл.
За така извършеното от
жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и
административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне на размера на наказанието
съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказания
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца
и „глоба“ в размер на 200 лева. И двете наказания са индивидуализирани в
минималния предвиден за всяко от тях размер, който според настоящия състав
напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Настоящото
производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради което и съдът не
би могъл да влошава положението му. Следователно не е допуснато нарушение нито
при определянето, нито при индивидуализацията на наложените наказания.
По тези съображения съдът
намери жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
законосъобразно и правилно, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-5735-000023 от 21.02.2020г. издадено от Началник РУ
Полиция АЕЦ Козлодуй към ОДМВР Враца, с което на Г.Г.Р., ЕГН ********** с адрес
*** на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста лева/ и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – Враца в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: