РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер    1248                              13.04.2020                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Катя Грудева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3391                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на А.Р., чрез нейния законен представител С.П. против В.Р.. Ищцата твърди, че ответникът е неин б, като с Решение, постановено по гр. д. № 3259/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив е бил осъден да заплаща издръжка от 120лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от б, тъй като е изминал дълъг период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Нужни са средства за храна, облекло, учебници и помагала. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 250лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Относно претенцията заяви, че не е във възможност да плаща по – висока издръжка. През май щял да започне работа и да е във възможност да заплаща 200 лева месечно.

От показанията на свидетеля по делото – М. П., се установява, че детето се отглежда от своята м., която основно се грижи за детето. Свидетелят още споделя, че живее с тях в едно домакинство. А. е в ..клас. Всеки ден има джобни в училище. Два пъти седмично ходи на частни уроци по математика, за което се заплащало по 20 лева на посещение. Посещавала допълнителет курс по английски език миналата година, като за това били заплатени 700 лева. Спортувала футбол в момента, като й закупили екипировка. Пътувала на състезания. Бащата не поддържал редовно връзка с дъщеря си. Демонстрирал пред детето добър стандарт.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля съгласно чл.172 от ГПК.

Относно доходите на родителите се установи, че и двамата притежават недвижимо имущество, както и дялове в търговски дружества.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, посещава училище, частни уроци, екскурзии, спорт. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 120 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче на 13 години.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490,00 лева, от които минимум 190лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че не се установиха доходите на ответника. Затова и прие, че двамата родители следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си.

Настоящият съдебен състав намира, че б. следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от м., която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила бащата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата не претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на иска ответникът нама право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 187.20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 3259/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от В.И.Р. ЕГН ********** с адрес: *** на А.В.Р.  ЕГН ********** чрез нейната м и законен представител С.П.П. ЕГН ***** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 120.00 лв. на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В.И.Р. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 187,20 лева /сто и осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП