№ 466
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора К. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600488 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) А. Л. Р. се явява лично и с адв. Д. Б., с
пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Р.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адв. Д. Б. –
защитник на А. Л. Р. - обвиняем по досъдебно производство № 59/2022 г. на
отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив срещу определение №
1531 от 25.11.2022 г., постановено по ЧНД № 2101/2022 г. на Пловдивски
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия Р.,
подадена чрез защитника му адв. Б., за изменение на мярката му за
неотклонение “задържане под стража” в по-лека.
Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска
се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по
1
отношение на обвиняемия Р..
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства. Да
се даде ход на съдебните прения.
Адв. Б.: Поддържаме изцяло въззивната частна жалба.
Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Р.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
за мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на защитника ми.
Нямам искания за събиране на доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание, намира,
че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на Пловдивски окръжен съд като правилно и законосъобразно.
В производство сме по чл. 65 от НПК и като такова е протекло пред ПОС.
Казвам го, защото по този начин е структурирано определението на съда и
конкретно какви са действията, които са извършени след този период, защото
това са акцентите на производството по чл. 65 от НПК
На укорите на защитата към разследването съдът е отговорил
абсолютно адекватно, като е отговорил, че не е вярно това, което твърди
защитата по отношение на експертизата, че няма отразяване на състоянието,
че СППЕ е извършена в условията на ареста, а е извършена амбулаторно. Това
не е като обструкция срещу позицията на защитата на съда, а той така е дал
отговори на доводите й и всъщност какво е сега състоянието на
производството. Съдът казва, че след тази дата са събрани доказателства,
които не опровергават, а напротив, в подкрепа на обвинителната теза са.
Намираме се в производство по чл. 65 от НПК. Налице е и презумпцията на
2
ал. 3 на чл. 63 от НПК, но и без това доказателствата според мен са абсолютно
налице. По начало не се спори по авторството, а от тук нататък е въпросът за
квалификацията на деянието. Съдът е посочил, че това е въпрос по същество,
но е маркирал само изготвената СППЕ, която в общи линии опровергава
становището за една такава квалификация, а също така се базира на СМЕ,
касаеща нараняванията на обвиняемия, която съдът намеква недвусмислено,
че тя пък изключва или е много спорно твърдението за неизбежна отбрана и
превишаване на нейните предели. По-нататък съдът е обсъдил и събраните
доказателства относно характеристиката на обвиняемия като се цитират
свидетелите Г. и Ч.. Вярно е, че се изтъкват отколешни влошени отношения
между свидетелите и обвиняемия, но на първо място съдът е казал отново, че
това е въпрос по същество и второ – в крайна сметка свидетелите са дали
показания под страх от отговорността по чл. 290 от НК. Трябва в този смисъл
да им се даде вяра, те просто очертават характеристиката на обвиняемия,
каквато е намекната от СППЕ.
Деянието от 1999 г. също е умишлено – палеж. Стигнало се е до леко
наказание заради дългия период на разследване от 2005 до споразумението от
2008 г. То е реабилитирано, но също очертава характеристиката на
обвиняемия, която е засегната, както отбелязах и от СППЕ.
Укорът за забавено разследване е отхвърлен от съда, защото са
изброени множество доказателства, които са събрани до момента. Изготвена е
ДНК-експертиза, която знаете, че отнема доста време.
В заключение ще кажа, че сме в ограничения срок на чл. 63, ал. 4 от
НПК. На 8 декември т.г. изтича срока от 7 месеца и минимум заради това, че
предстои да се извършат активни действия с обвиняемия, допълнителни
искания, с такива, които се правят чисто практически са в бъдещето и са
според мен съвсем осезаеми. Затова моля да обърнете внимание, че
максималният срок за тази мярка за неотклонение именно заради сложността
на разследването, именно заради защитната версия на обвиняемия, която води
до събиране на други доказателства не е неразумен. В контекста на
изискването на производството по чл. 65 от НПК доказателствата към
момента са такива, които са в полза на защитата, а не в полза на обвинението,
но това е въпрос на един бъдещ процес. Според мен е абсолютно адекватна
мярката за неотклонение и като такава следва да бъде потвърдена.
3
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да измените мярката за
неотклонение като вземете по-лека, каквато прецените, разбира се.
Казусът е изключително сложен, труден, деликатен и рано или късно
ще се пише в аналите на ПОС и ПАС. Вие сте участници в един много
малък епизод, свързан само с мярката за неотклонение, и то на седмия
месец след инцидента. На 4 срещу 5 май 2022 г. е извършено деянието и
вече изтичат 7 месеца и разбира се основният въпрос, който би следвало да
се обсъжда отново, с оглед събраните доказателства – има 4 тома, въпросът,
който остава да се третира е свързан не само с изтеклия срок и другите
въпроси по чл. 64 от НПК, но и с основния въпрос с обоснованото
предположение е в частта за авторството на деянието. Чухте, че прокурорът
набляга на самопризнанието, а чл. 116 от НПК е категоричен, че въз основа
на самопризнание не може да се произнася присъда. Трябва да се съберат и
са събрани наистина множество други доказателства, но те са събрани с
достатъчно обвинителен уклон, във вреда на моя подзащитен. Такъв един
подход по отношение на казуса, който е много деликатен, считам аз, че не е
законосъобразен и вие не трябва да го потвърждавате, а да промените
нещата, за да се създават равни права, предпоставки и възможности на
обвиняемия и на обвинението. Събрани са доказателства само да се доказва
обвинението, а не да се събират обективни доказателства в полза на
обвиняемия, което е задължение на досъдебното производство.
Аз считам, че е неубедително предположението за авторството,
защото е невъзможно при взаимоотношенията на двамата – обвиняем и
пострадал, да се случи това събитие с участието на подзащитния ми по
начина, по който се твърди, дори от него в собствените му обяснения,
защото те тръгват да си местят багажа от С. в С., за да обитават едно
наследствено на него и майка му жилище, с намерение там да монтират
едно звукозаписно студио, защото той е музикант и композитор. Очевидно,
че разчита на това с помощта на неговия съпруг да се устроят и да развиват
някаква стопанска дейност, защото всички данни сочат, че независимо от
някои конфликтни ситуации, възникнали към онзи момент, съвместният им
живот е протичал нормално. Имало е и чувства помежду им. В тази част на
обоснованото предположение ние смятаме, че авторството на деянието и
мотива на деянието, особено за такова тежко престъпление, включени в
4
обоснованото предположение, трябва се преразгледат задълбочено. Аз
работя по делото от десетина дни. Бяха ми необходими дълги часове, за да
се запозная с него прав на банка в деловодствата и въпреки това смятам, че
съм вече проникнал дълбоко в същността на това, което се е случило и на
това, което е събрано като доказателство по делото. Може ли да се приеме,
че при това решение да съжителстват като мъж и жена в С., на 3 са
пътували, а на 4 става събитието, с оглед идеята, която са имали. Всичко е
било обмислено – да живеят в малкия град в мир и любов, в ангажименти, в
емоции, каквито са имали помежду си, въпреки че в кориците на делото се
съдържат и данни за конфликтни ситуации. Най-редовно са предизвикани
конфликтните ситуации от мъжа партньор на обвиняемия. Много сложни
са въпросите, свързани с нараняванията на пострадалия и тези, нанесени на
подзащитния ми. Никой не подлага на обсъждане квалификацията на това
обосновано предположение. Сложен е тай-тежкия текст по чл. 115 от НК,
без да се третират останалите проблеми, както ги загатна и прокурорът -
неизбежна отбрана, силно раздразнено състояние. Тези въпроси са вън от
вниманието и как сега в този кратък епизод, в който ще третирате само
въпроса, свързан с мярката за неотклонение, ще отговорите на тези
въпроси, защото в кориците на делото има много обилни доказателства за
това кой е повикал БМП, какво е направил обвиняемият във връзка с
участието и помощта на пострадалия. Всичко това е извършено от него,
защото събитията се развиват между двамата, няма никой друг очевидец.
Нееднократно се обажда по телефона на БМП, намесва се и полицията.
Реагира подзащитния ми по начин, защото иска този човек да бъде жив.
Поведението му показва, че не е искал неговата смърт. Обоснованото
предположение включва размисъл по този въпрос. Той седи пред входната
врата на къщата и чака БМП, а идват първо полицаите. Затрогващ е
диалогът, който се води между подзащитния ми и полицая. Казва остро „на
мен ми трябва бърза помощ, не полицай“. Второ – взема активно участие,
когато се оказва тази първа помощ на пострадалия. С оглед на това някой
размисли ли в обоснованото предположение, че би трябвало да са сложи на
обсъждане поведението му, вкл. и по време на придружаването му до
болницата до неговата кончина. Цялостното поведение на обвиняемия е
свързано с това да се спаси живота му. Той не е желаел смъртта му.
Останалите два въпроса, свързани с местоживеенето на подзащитния
5
ми – той има адрес и в С., където е багажа му и музикалните му
инструменти, има и в С., така че разбирането на първоинстанционния съд
досежно липсата на постоянен, точен адрес, на който да бъде търсен и
опасността той да се отклони от съд и следствие са не само минимални, те
са изключени, защото няма къде да отиде, за да се вземе такава мярка,
която да обезпечи явяването му пред следствените органи.
Вторият въпрос е има ли опасност да извърши друго престъпление.
Данните за личността му са абсолютно положителни в това отношение.
Позоваването на едно осъждане, което той има и по което е реабилитиран е
просто несериозно, защото е осъден условно за палеж по чл. 330 от НК,
който няма нищо общо с подобно деяние и нищо общо с характтеристиката
на неговата обществена опасност, особено като се има предвид, че този
човек вече е направо реабилитиран. Така че чл. 65 от НПК, погледнат от
този аспект и няколкото думи, които ви казах по отношение обоснованото
предположение налагат той да бъде свободен, за да има равенство между
страните, както изисква чл. 12 от НПК. Той сега е в арестното помещение,
той е единственият очевидец, който може съобразно събраните
доказателства, старите взаимоотношения и т.н. да взема участие в ДП, но
на равни начала с обвинението. Сега цялата полиция се е ангажирала да
доказва обвинението. На пръв поглед личат процесуални проблеми. От
събитието, което става на 4 май - от 22 часа, до момента на правенето на
самопризнания е разпитван още 2 пъти. Ще направи впечатление, че не са
извършени от разследващ човек, а от оперативни работници, които не са
посочили и часа, в който започва разпита, за да се види, че от пристигането
им от С., от разтоварването на багажа в С. до събитието и след това
събитие, десетки часове този човек е буден, ранен самият той в коремната
област, в какво душевно състояние се е намирал, за да бъде разпитан, при
положение, че виждате, че оперативен орган иска едни обяснения, втори
оперативен орган иска други обяснения, той не е имал миг на спокойствие и
размисъл, като имате предвид и характера и проявите му до този момент.
Вземете само отношението му към животните. Преди да стане деянието в
леглото, в което се намира, прегръща прасенце. Аз не мога да разбера това
и психиката на този човек. Освен това, има 2 кучета, за които се грижи, има
7-8 котки, за които се грижи. За мен това поведение е непонятно, този
човек има особена настройка, особено виждане върху нещата. Музикант и
6
композитор е - творец и би трябвало да пипаме по-деликатно, по-
внимателно и аз смятам, че именно това е пропуснато да бъде извършено,
за да добием истинската картина на произшествието. Другите ми
съображения са по същество, благодаря, че ме изслушахте.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият А. Л. Р.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.
Искам да добавя, че аз имам граждански брак със съпруга си, който в
България е легализиран с апостили и не знам защо не се признава. Имаме
договор, съгласно който може да ме представлява пред всички институции
в Република България. Той ми е съпруг, не партньор.
Подведен съм по чл. 115 от НК. Ако е умишлено деянието значи, че
съм искал да го убия. Ако съм искал да го убия защо няма да го оставя да
умре, да дойде в съзнание, а ще викам бърза помощ. Той си беше в
съзнание всъщност и можеше да говори.
Отричам се от единствените показания, които съм дал. 24 часа бях
третиран като абсолютно нищожество. Не ми беше дадена вода, храна и ми
беше отказана правна помощ, от което страдах не само аз. От това, че бях
задържан и не можех да се обадя дори на майка ми, пострадаха домашните
ми любимци. През тези 24 часа аз бях в абсолютен ужас от това, което се
случи с А., нито пих вода, нито се хранех. Умишлено не ми дадоха право на
телефонно обаждане, което е задължително. Показанията, които дадох, се
дължат на 24-часовата ми обработка в изключителен дискомфорт. Искам да
сменя показанията си, но сега не е момента. Само аз и А. знаехме какви
отношения имаме един с друг. Аз избрах да живея с този човек, въпреки
домашното насилие, защото той беше едно слънце в другите 99 %. Всичко,
което се случи беше, защото аз не пренебрегвах това и че някога може да
се случи нещо по-лошо. Наблягах на позитивното, но явно сгреших. Ако
все пак реша да кажа истината по делото може би ще разберете нещата
такива, каквито са.
Адв. Б. (реплика): Обърнете внимание – събитието става около 22
часа на 4. Той умира след като пристигат от Бърза помощ в Пловдив. Това
са часове наред, през които общува не само с него, а с полицаи, които
влизат в къщата. А. – пострадалият, не го упреква пред тях, не казва една
7
думичка, за да упрекне убиеца си. Верно, че това е един отрицателен факт
откъм доказателствения материал, но е забележително доказателство, макар
и като отрицателно, което установява, че той няма обвинение по отношение
на обвиняемия – да понечи да каже, защото лекарят дори, който е в
линейката и пътуват заедно, който е оказал първата помощ, казва, че по
време на цялото пътуване А. е държал ръката на А. и го е милвал - това го е
забелязал той.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият А. Л. Р.: Аз съм себе си. Тези хора, които са дали
показания, не ме познават. Виждал съм се няколко пъти с хазяина си по
повод някакви сметки.
Искам изрично да съм под домашен арест. Сигурен съм, че ще бъда
там, където ще бъда. Моят дом е моят свят. Аз никъде няма да ходя.
Майка ми в момента е натоварена с всички отговорности, с които
бяхме натоварени аз и А. и тя не може да се справя нито физически, нито
материално. Кучето ми е 60 кг. Тя се грижи за прасето, кучето и едната
котка. Другите 7 ми ги убиха.
Моля за мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.Б., защитник на А. Л. Р.,
обвиняем по досъдебно производство № 59/2022г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, срещу протоколно
определение № 1531/25.11.2022г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 2101/2022г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”, взета спрямо неговия подзащитен. Прави се
искане за отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за
8
неотклонение спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на
тази мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от
НПК могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража” – „домашен арест”.
Обвиняемият Р. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска мярката му за неотклонение да се измени в „домашен арест”.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а
обжалваният съдебен акт, като законосъобразен и обоснован, да се
потвърди. Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат
промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел,
че първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови
обстоятелства, които да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни,
писмени и веществени, заключенията на множеството експертизи, Окръжен
съд гр.Пловдив правилно е приел, че е налице обосновано предположение,
че обвиняемият Р. е съпричастен към вмененото му престъпление по чл.115
от НК. Относно възраженията на защитата за правната квалификация на
деянието, законодателят борави с понятието „предположение“ и не изисква
онази категоричност и безспорност, която е задължителна при решаване на
9
въпросите по съществото на делото.
Касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до
двадесет години.
Не е отпаднала реалната опасност обвиняемият да извърши
престъпление и да се укрие. Той проявява агресивно поведение. Не
пребивава на адресната си регистрация. Няма трайна отседналост, нито
трудова ангажираност, която да го свързва с определено населено място.
Срокът на задържане е в рамките на разумните срокове. Мярката за
неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание
лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни
нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1531/25.11.2022г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2101/2022г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо А. Л. Р.,
обвиняем по досъдебно производство № 59/2022г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:22 часа.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11