ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232/04.05.2020
год. Град Варна
Апелативен съд
Търговско отделение
На горепосочената дата Година 2020год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Р.Славов в.
търговско дело № 58 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба от „М.А.” ЕООД,
ЕИК-*, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №100, представлявано от управителя М* Л*
А*, чрез процесуален
представител срещу определение № 287/23.10.2019год. постановено по т.д.№ 112 по
описа за 2018 година на Шуменски окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е
допълнено определение № 242/02.09.2019год. по делото, като жалбоподателят е
осъден да заплати на
ответника „Хибриден център по свиневъдство” АД, ЕИК-*, гр. Шумен, Пети
километър, представлявано от изпълнителния директор Марияна Димитрова Георгиева
сумата в размер на 1 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Наведени са твърдения за
неправилност на определението. Сочи, че не са налице предпоставките за
присъждане на разноските, а именно: Не е представен своевременно списък на
разноските по чл. 80 ГПК, нито доказателства, от които да се установи по
безспорен начин, че ответникът действително е заплатил адвокатско
възнаграждение в претендирания размер. За това моли съдът да постанови
определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд.
Ответната страна по частната жалба -„Хибриден център
по свиневъдство” АД, ЕИК-*, гр. Шумен, Пети километър, представлявано от
изпълнителния директор М* Д* Г*, чрез писмено становище на процесуален преддставител, оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д.№
112 по описа за 2018 година на Шуменски окръжен съд е образувано по предявен от
„М.А.” ЕООД, ЕИК-*, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №100, представлявано от
управителя М* Л* А*,
иск с правно основание чл.74 ТЗ.
С определение №242/02.09.2019
г., е било прекратено
производството по делото поради оттегляне на претенцията на основание чл.232 от ГПК от страна на ищеца от „М.А.” ЕООД, ЕИК-20430895,
представлявано от управителя М* Ла* А*.
- „Хибриден център по свиневъдство” АД, ЕИК-*, гр. Шумен, Пети километър,
представлявано от изпълнителния директор М* Д* Г* е било уведомено на
16.09.2019 г., като на следващият ден по пощата е била подадена молба за
допълване на определението в частта за разноските. Посочено, е че са били
направени разходи за адвокатско възнаграждение от ответника. Моли същите да
бъдат присъдени. Позовава се на т.8 от ТР №6/2013 г. по ТД №6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС. Моли да бъде допълнено постановеното прекратително определение с
осъждане на ищеца да заплати на ответинка направените от последният деловодни
разноски в размер на 1 200 лв.
С писмено становище,
насрещната страна, чрез процесуален представител е изложила съображения за
неоснователност на молбата.
С обжалваното
определение съдът е уважил молбата за присъждане на сторените в хода на
производството разноски, по изложени съображения.
Определението е
правилно, поради следното:
Съдът е прекратил
производството по делото, на основание чл.232 ГПК.
Съобразно чл.78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, при наличие
на изискуемите предпоставки за това.
По оплакванията,
въведени с частната жалба, респективно, по твърденията-че не са налице
предпоставките за присъждане на разноските, съдът съобрази следното:
По оплакването, че не е
представен своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК: Съдът счита, че липсата на
приложен списък по чл. 80 ГПК
не е пречка за допълване на определението, в частта за разноските. В подобен смисъл е съдебната практика, както и
задължително даденото разрешение на този въпрос в т.8 от ТР №6/2013 г. по
ТД №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, оплакването в тази му част се явява неоснователно.
По оплакването,
изразяващо с в твърдение, че не са налице доказателства, от които да се установи
по безспорен начин, че ответникът действително е заплатил адвокатско
възнаграждение в претендирания размер:
Действително, на
страната се дължат само действително извършените разноски, за извършването на които са
представени валидни доказателства.
С ПОИМ ответникът е
поискал присъждане на направените разноски, като е представил договор за правна
помощ с договорено възнаграждение по делото в размер на 1 200лв. с ДДС и
издадена фактура от Адв.Дружество осъществяващо правната защита №
000..04872/30.10.2018год. за сумата от 1 200лв. с ДДс и срок на
плащане-14.11.2018год.
С ОДоп.ИМ ответното
дружество е представило като доказателство-извлечение от разплащателна сметка,
от която се установява, че сумата по договореното адвокатско възнаграждение е
преведена на 21.11.2018год. /стр-279/.
За това, съдът намира,
че страната е представила доказателства за реално извършване на договореното за
процесуална защита по т.д. № 112/2018год. на ШОС адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице предпоставките за присъждане на направените от
ответното дружество разноски, по реда на чл.78 ал.4 ГПК.
Предвид изложеното, не
са налице основания, които до водят до извод, за неправилност на обжалваното
определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 287 на Шуменски окръжен съд от 23.10.2019 г., постановено по т.д.№ 212/2018
г. по описа на съда.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.