№ 116
гр. Сливен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600223 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е Присъда рег.№ 53 постановена на
24.03.2025 год. по НОХД № 1628/2023 год. по описа на Районен съд - Сливен,
с която подсъдимата С. К. Х. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.331, ал.1, вр. чл.330, ал.1 от НК и е осъдена на три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1от
НК с три годишен изпитателен срок.
С присъдата подс. С. К. Х. е осъдена да заплати в полза ОД на МВР-
Сливен сумата от 242,51 лева и в полза на Районен съд-Сливен сумата от
71,31лева общо 313,82 лева представляваща направените по досъдебното
производство разноски, както и да заплати на Д. Д. М., Д. П. М., С. Н. Н.
сумата от 1000 лева представляваща направените разноски за повереник.
Недоволен от първоинстанционния съдебен акт, адв. Т. П. от АК-Стара
Загора, процесуален представител на подсъдимата С. К. Х. е депозирал
въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен, в която се твърди
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като е посочено
конкретно нарушение на нормата на чл.303 ал.2 от НПК, с оглед на
претендираната недоказаност на обвинението. Направено е искане да се
отмени изцяло присъдата и постанови нова, с която подс. Х. да бъде
оправдана. След изготвяне на мотивите по присъдата по делото е представено
1
допълнение към въззивната жалба, в което се сочи се, че във воденото
производство не се е доказала по безспорен и категоричен начин вината на
подсъдимата, а присъдата е постановена въз основа на неизяснена фактическа
обстановка и при наличието на множество противоречиви и недоказани
факти. Предвид посочените възражения, се прави искане за отмяна на
присъдата на Районен съд-Сливен и постановяване на нова, с която подс. С. К.
Х. да бъде оправдана по предявеното и обвинение.
По същество на делото, в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура-Сливен изразява становище, че
присъдата на Районен съд-Сливен е обоснована и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена. Посочва се, че фактическата обстановка по
делото е изяснена, а авторството на подсъдимата в извършването на
престъпление за което и е възведено обвинение е доказано по безспорен
начин.
Частната обвинителка – пострадалата Д. Д. М., се явява лично и заявява, че
оспорва жалбата. Смята обвинението за доказано и моли присъдата да бъде
потвърдена. Частните обвинители Д. П. М. и С. Н. Н. редовно призовани не се
явяват, редовно призован не се явява и повереника на частните обвинители
адв. П. Н. от АК- Сливен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява подс. С. К. Х.,
както и упълномощеният му защитник - адв. Т. П. от АК-Стара Загора, който
моли да бъде уважена депозираната въззивна жалба. Като основание за това
сочи, че присъдата е постановена на базата на противоречиви и неясни факти
свързани както с механизма на запалване на къщата в с. **, така и с вината на
подс. С. К. Х.. Навеждат се доводи за липса на доказателства обосноваващи
извод за виновност на подсъдимата.
В последната си дума подсъдимиата заявява, че иска да бъде оправдана,
тъй като не е тази, която е допуснала палежа.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подаден e в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество съдът счете за
неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимата С. К. Х. е родена на ******* г. в с. *******, жител и
живуща в гр. *******, българка, бълг. гражданка, с висше образование,
омъжена, не осъждана.
Пострадалите Д. П. М., свид. С. Н. Н., свид. П. Д. М. и свид. Д. Д. М.
били наследници на пострадалата М. С. М., починала на ******* г.
2
Пострадалите С. И. С. и Х. И. С. били наследници на пострадалата П. Х. И.,
починала на ******* г. Починалите свидетели били наследници на С. И. С.,
собственик на недвижим имот в с.**, починал на през **** г.
Всички посочени наследници били съсобственици на жилищна сграда с
административен адрес с.**, ул. ******* със застроена площ 81 кв.м.,
построена през **** г. състояща се от четири стаи и два коридора, описани в
УПИ*******; навес със застроена площ 30 кв.м построен ****г. и паянтова
стопанска сграда със застроена 30 кв.м, построена през ****г., като
последните две описани постройки попадали в УПИ*******, с дворно място
на ПИ******* - 2856 кв.м, съгласно регулационния план на с.**, одобрен със
Заповед № 773/01.12.1987г.
Къщата била изградена от кирпич със стени иззидани с кирпич и тухли
единички и покрив от дървен гредоред и керемиди, като пода на една от
стаите бил с отлята плоча от бетон, а на другите стаи пода бил с дюшеме.
Къщата била външно измазана, всички стаи са били с врати и прозорци.
Подс. С. Х. живеела в гр.*******, като от началото на м. май 2018 г. през
различни периоди от време, заедно със съпруга си живеели в с.**, на адрес
*******, където имали къща и двор, който обработвали.
На 11.11.2018 г, около 11.30 часа свид. З. Г. З., живущ в с.**, *******,
бил пред портата на дома си в селото в близост до черничево дърво, което
било около 30-годишно с дебел ствол. Той стоял от северната страна на
дървото и забелязал съседката си подс. С. Х., която живеела в същото село на
неговата улица ******* да излиза от входната врата на двора си. Същата
носела казанче от печка от тези, които ги наричали „чудо“, отишла на около
30-40 см. до оградата на съседния на нейната къща двор и там върху сухата
трева в близост до тротоара обърнала казанчето от печката, като изсипала
пепелта и жарта от нея. Свид. З. З., който се намирал на около 40 м. от нея,
забелязал с пепелта на земята да падат и въглени. Когато я видял, че изсипва
печката той извикал: „Недей го изсипва, ще се запали“, но тя най-вероятно не
го чула и след като изсипала казанчето се прибрала в къщата си.
След изсипването на пепелта с въглени върху почвата със суха трева,
сухата трева започнала да пуши, а след около час-два се разпалила и
възникнал огън, който обхванал тревната растителност, прехвърлил се в
съседния двор, а от там стигнал и до къщата на пострадалите. Пожарът
обхванал покривната конструкция, която се запалила и срутила върху стаите.
По това време свид. Х. Г. И. сега С. - съседка по имот на подсъдимата,
била на двора заедно със своя приятел. След като чули звука от пламъците,
излезли на улицата и видели, че гори дворът на съседите им, който бил на
около 50-60 метра от тяхната къща. Забелязала, че подс. С. Х. пръскала с
маркуч около оградата на двора на пострадалите и ги извикала да помагат при
гасенето на пожара. Свид. Х. И. напълнила кофи с вода и отишла да гаси
пожара. В 13,27 часа свид. Х. И. се обадила на тел. 112 и съобщила за
възникналия пожар и отишла да чака пожарникарите на централната улица.
На 11.11.2018 г. около 14.50 часа по време на изпълнение на патрулно
3
постова дейност свид. К.Щ.Н., свид. Н. И. М. и свид. Н. И. К. - инспектори
ГООР при РУ МВР - Т. по разпореждане на ОДЧ били изпратени на подадения
сигнал. Пристигайки на място установили екип на РСПБЗН - гр.Т., който вече
бил потушил огъня. След като огледали мястото видели, че е горяла суха трева
в два съседни двора, като в единия от тях изгорял покрива на стара кирпичена
къща, намираща се на ул. *******.
На място установили свид. Х. И. и свид. З. З.. При проведена беседа с
тях, свид. З. З. заявил, че преди пожара видял негова съседка, която живеела
на ******* да изхвърля пепелта от печката си с дърва на улицата покрай
оградата на съседната къща (в чийто двор сухата трева е била изгоряла). Свид.
З. З. посочил, че жарта от печката „чудо“ била изхвърлена от подс. С. Х..
По делото била изготвена съдебна пожаро-техническа експертиза, от
която е видно, че пожарът е възникнал в близост до оградата на съседен имот.
От запалената суха растителност пожарът бързо се разпрострял в складовото
помещение, изградено в непосредствена близост до къщата, откъдето поради
наличие на по-голямо горимо натоварване - около 2 куб.м дървен материал,
горенето се разпростряло във вертикална посока и пламъците обхванали
покривната конструкция на къщата. За запалване на сухи треви бил необходим
не голям източник на горене - запалена цигара, клечка кибрит, запалка и др. и
не били необходими други катализатори за възникване на горене и пожар.
Най-вероятна причина за възникване на пожара била небрежно ползване на
открит огън, от клечка кибрит, запалена цигара, запалка и др. От експертизата
е видно, че е съществувала опасност от разпространение на пожара върху
други околни обекти - два броя сгради и 10 броя пчелни кошера.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза
стойността на щетите на покривната конструкция възлизала на 4841,28 лв. и
стойността на таваните на къщата възлизали на 1187,21 лв., към датата на
инкриминираното деяние.
Стойността на щетите от пожара на движимите вещи били както следва:
кухненски шкаф - 25,00 лв., гардероб двукрилен - 50,00 лв., шкаф дървен -
50,00 лв., ел. печка готварска - 30,00 лв., печка на твърдо гориво - 40,00 лв.,
легло метално е пружина единично - 10,00 лв., дюшек за единично легло - 5,00
лв., спален комплект - 2 бр. - 10,00 лв., възглавници - 2 бр. - 200,00 лв., куверта
за единично легло - 2бр. - 6,00 лв., легло русенско с пружина и дюшек
единично - 30,00 лв., бичен дървен материал - дъб - 2 куб. м - 2880,00 лв.,
варели 200 литра - 2 бр. - 20,00 лв., метално легло двойно е пружини - 2 бр. -
20,00 лв., дюшек двоен, 2 бр. - 10,00 лв., куверта за легло - 2 бр. - 6,00 лв.,
столове с метална конструкция - 2 бр. - 4,00 лв., стол дървен - 3 бр. - 3,00 лв.
маса разтегателна - 1 бр. - 10,00 лв., дървен шкаф-бюфет - 30,00 лв., малък
хладилник - 20,00 лв., котлон с две „очи“ - 10,00 лв., хладилник „Мраз 140“ -
35,00 лв., телевизор „Респром 5001“ - 5,00 лв., легло единично - дървено -
10,00 лв., дървена маса - 7,00 лв. Стойността на движимите вещи възлизали
общо на сумата 3328,00 лв.
Общата стойност на щетите от възникналия пожар възлизала на сумата
4
от 9356,49 лева.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд, след като е обсъдил и анализирал събраните доказателства е постановил
присъдата си, с която е приел, че подсъдимата С. К. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 331, ал.1 вр. чл. 330, ал.1
от НК. Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата
по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.
Основното възражение изтъкнато в така депозираната пред съда
въззивна жалба, поддържано и в съдебно заседание от упълномощения
защитник на подсъдимата С. К. Х. - адв. Т. П. от АК-Стара Загора, за
неправилност и необоснованост на присъдата, постановена при неизяснена
фактическа обстановка и недоказаност на вината на подс. Х., не се кредитират
от настоящата въззивна инстанция, поради следното:
По делото е установено, че на 11.11.2018 г., подс. Х. е изхвърлила
пепелта от печката си върху сухата трева в близост до тротоара. Безспорно е и
че е възникнал пожар, който е обхванал къщата на пострадалите, като се
запалила покривната конструкция, след което се срутила върху стаите. От
защитата се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимата и причинения резултат, с аргумент, че е
невъзможно възникването на пожара да е станало по начина приет от
първоинстанционния съд, а именно - чрез изсипването на пепелта с въглени
върху сухата трева от подсъдимата от което се е възпламенила сухата трева и
чрез което огънят се пренесъл на покрива на къщата. Във въззивната жалба и в
съдебно заседание се посочва, че пожарът е „тръгнал от долната улица където
няма къщи“, т. е. е причинен от трето лице, различно от подсъдимата.
Тези възражения, настоящата въззивна инстанция намира за напълно
несъстоятелни, каквито са и изводите на първоинстанционния съд.
Установените от Районен съд-Сливен обстоятелства се базират на събраните
във воденото производство доказателства. На първо място това са показанията
на свидетеля З. Г. З., живущ в с. ** в съседния на подсъдимата имот находящ
се на *******. Този свидетел е разпитван пред съдия на досъдебното
производство и показанията дадени пред съдия на 31.10.2019г./л.36 от ДП/,
напълно съвпадат с показанията му дадени преди това на 12.11.2018г. на
следващия ден след пожара/л.42 от ДП/ в досъдебното производство и същите
поради заболяването му са прочетени в съдебното производство на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1 т. 4 от НПК. Това което този свидетел е възприел е
разказал на свид. К.Щ.Н., свид. Н. И. М. и свид. Н. И. К. - инспектори ГООР
при РУ МВР – Т. и няколко дни след пожара на кмета на с. ** свид. Д. Д.,
който потвърждава неговите показания относно причината за подпалването, а
именно изхвърлянето от подсъдимата върху сухата трева на пепел от печка с
още горящи въглени. Между показанията на другите свидетели съседи
установили пожара и помагали при гасенето няма противоречия относно
времето и посоката на пожара. По делото е назначена и изготвена съдебно
пожаро-техническа експертиза. Вещото лице изрично в съдебно заседание по
5
делото проведено на 20.02.2024г. /л.66 от НОХД/ е посочило, че не е посетило
мястото на пожара, а е изготвило заключението по документи, свидетелски
показания, фотоалбум поддържа заключението си, от което безспорно е
установено, че пожара е възникнал в следствие на неправилното боравене с
открит огън, в която насока изцяло са и останалите събрани доказателства. В
този смисъл са показанията на свидетелите, протокола за оглед на
местопроизшествие - всички категорично установяващи, че пожара е от
външен източник.
Поддържаната от защитата възможна версия, че запалването е
започнало от друго място, а не от изхвърлената пепел от подсъдимата, по
същество не се основава на нито един безспорен факт, като липсват каквито и
да доказателства в тази насока, за да бъде кредитирана като вероятна. Липсват
каквито и да е факти в гласните доказателствени средства или извършеното
експертно изследване въз основа на които да може да се приеме, че има
вероятност пожарът да е резултат от действия на лица, различни от
подсъдимата. Наведените от защитата доводи свързани с оборване на
показанията на свидетеля З. Г. З. са несъстоятелни, доколкото визираното в
разпитите на посочените в допълнението на въззивната жалба свидетели не
оборва показанията на този свидетел, подкрепени от показанията, както на
свид. К.Щ.Н., свид. Н. И. М. и свид. Н. И. К. - инспектори ГООР при РУ МВР
– Т., така и на кмета на селото- свид. Д..
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал в тяхната цялост и
показанията на свидетеля очевидец З. Г. З., като последователни, еднопосочни
и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото, като не
може да се приеме за основателно посоченото възражението на защитата, че
този свидетел страда от психично заболяване и не е разпитван в съдебното
производство поради невъзможността му да се яви лично. Заболяването на
свидетеля е в по-късен момент. Безспорно е, че когато е бил разпитван в
досъдебното производство включително и пред съдия /следва да се отбележи,
че съдията пред когото е проведен разпита в досъдебното производство е
председателя на съдебния състав постановил обжалваната присъда/ свидетеля
З. явно не е страдал от заболяване. Неоснователно в този смисъл е и
направеното искане във въззивната жалба за назначаването на съдебно
психиатрична експертиза, съдебно психологична и съдебно медицинска
експертизи на този свидетел доколкото здравословното му състояние към
настоящия момент е несъотносимо към процесния случай.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд-Сливен счита, че
първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата
по делото, по отделно и в съвкупност, и фактическите положения относно
поведението на подсъдимата С. К. Х., които са приети за установени, намират
опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено
значение за правилното му решаване. С оглед установената фактическа
обстановка, Районен съд-Сливен правилно е приложил закона, респективно
правилно е направил извод за авторството на деянието, като е съобразил
6
спецификата на разследването. Известно е, че обвинението може да бъде
доказано и само с косвени доказателства, при условие, че тяхната съвкупност
води до единствен извод за виновността на подсъдимия и изключва други
разумни версии. В конкретния случай е налице пряко доказателство
показанията на свидетеля З. Г. З., както и показанията на свид. К.Щ.Н., свид.
Н. И. М. и свид. Н. И. К. - инспектори ГООР при РУ МВР – Т. и на кмета на с.
** свид. Д. Д. явяващи се косвено доказателство. Така събраните
доказателства основателно са били поставени в основата на осъдителната
присъда и са възпроизведени в решението на районния съд, тъй като те сочат
на единствено възможния извод, че подсъдимата е автор на престъплението. В
този смисъл се налага извод, че процесуалната дейност на
първоинстанционния съд по събирането и оценката на доказателствения
материал не страда от пороци.
С оглед, визираните по-горе съображения, безспорно е доказано, че
подсъдимата С. К. Х. на процесната дата и място е запалила чужд имот - на
свидетелите Д. П. М., С. Н. Н. , П. Д. М., Д. Д. М., С. И. С. и Х. И. С., който е
на значителна стойност, видно от заключението на назначената по делото
съдебно оценителна експертиза, определяща стойността на покривната
конструкция на къща със застроена площ 81,00 кв. м., покривната конструкция
на навес със застроена площ 30,00 кв. м. и част от стопанската сграда със
застроена площ 30,00 кв.м., таваните на къщата и намиращото се в нея
имущество: 1 / един / брой кухненски шкаф; 1 / един / брой гардероб
двукрилен; 1 / един / брой шкаф дървен (бюфет); 1 / един / брой ел. печка
готварска; 1 / един / брой печка на твърдо гориво; 1 / един / брой легло
метално с пружина единично; 1 / един / брой дюшек за единично легло; 2 / два
/ броя спален комплект; 2 / два / броя възглавници; 2 / два / броя куверта за
единично легло; 1 / един / брой легло „Русенско" с пружина и дюшек
единично; 2 куб. метра бичен дървен материал (талпи) дъб; 2 / два / броя
варели - 200 л.; 2 / два / броя метално легло двойно с пружини.; 2 / два / броя
дюшек двоен; 2 /два / броя куверта за легло; 2 /два/ броя столове с метална
конструкция; 3 /три / броя столове дървени; 1 / един / брой маса разтегателна;
1 / един / брой дървен шкаф (бюфет) с размери 2,00х1,60м; 1 /един / брой
малък хладилник; 1 /един / брой котлон с две плочи; 1 / един / брой хладилник
„Мраз 140"; 1 /един / брой телевизор „Респром 5001"; 1 /един / брой легло
единично дървено; и 1 / един / брой дървена маса, които са изгорели в
резултат на пожара на обща стойност 9356,49 лева. Подсъдимата е извършила
деянието по непредпазливост, както правилно е преценил Районен съд-
Сливен. Формата на вината се разкрива от конкретните действия на
подсъдимата. Същата е целяла да изхвърли пепелта от изгорялото гориво на
печката за отопление с твърдо гориво „чудо“ на улицата покрай оградата на
съседната къща, като същата не е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, не е предвиждала настъпването на съставомерните последици, но е
била длъжна и е можела да ги предвиди, а именно, че пепелта може да
подпали сухата трева, в резултат на което да се подпали чуждо имущество и
7
сгради на значителна стойност. Деянието на подс. Х. от обективна и
субективна страна е съставомерно по чл. 331, ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 1 от
НК.
Окръжен съд-Сливен намира за правилна и дейността на
първоинстанционния съд във връзка с индивидуализация на наказанието.
Съдът, след като внимателно е съобразил както смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, така и отегчаващите такива е преценил, че в
конкретния случай са налице условията на предвидената от законодателя
правна възможност за определяне на санкцията при превес на смекчаващи
вината обстоятелства.
За престъплението по чл. 331, ал.1 вр. чл. 330, ал.1 от НК, извършено от
подсъдимата, не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от
свобода, поради което съдът, като се е подчинил на задължителните правила
по чл.54 и сл. от НК е наложил наказание "Лишаване от свобода" в
минималния размер от 3 месеца и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимата е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, като е отложил
изпълнението на това наказание с три годишен изпитателен срок.
Определеното наказание като краен резултат от дейността на съда по
диференциране на вида и размера му е правилна, а крайният резултат-
справедлив и в най-голяма степен съответства на извършеното деяние и на
максимално реализиране в конкретния случай на очертаните в чл. 36 от НК
цели на наказанието, както с оглед специалната, така и с оглед генералната
превенция.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на
основание чл. 338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Сливен, като
въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег. № 53 по НОХД № 1628/2023 г. по описа
на Районен съд-Сливен, постановена на 24.03.2025г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8