№ 643
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501231 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№9662/28.06.2021г., подадена от
„Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Радослав Велчев, против Решение
№487 от 08.06.2021 г. по гр.д. №2427/2021 г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение са отхвърлени исковете на „Кредитреформ България“ ЕООД,
за осъждане на СТ. С. К. с ЕГН ********** да заплати сумата от 750 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит № **********/09.10.2015 г., сключен с „4финанс“
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 г., както и съединения иск при
условията на евентуалност за осъждане на ответника за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество горепосочените суми като получени без основание.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
поради противоречие с материалноправния закон и допуснати в хода на производството
процесуални нарушения.
Твърди се, че с приемането на проекта за договор за кредит посредством натискане на
бутона „Подпиши“ е сключен договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл. 3,
т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар, а съгласно чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕП писмената форма се смята
за спазена със съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление. С
предоставянето на договора и приложимите Общи условия на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПФУР, доколкото
предоставянето на условията на договора на този формат представлява „траен носител“,
1
съгласно пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР. Задължението на
кредитодателя за предоставяне на информация на потребителя на финансови услуги от
разстояние по чл.18, ал.1, т.1 във вр. с чл.8 от ЗПФУР е изпълнено с предоставянето на
договора и приложените Общи условия към последния. Твърди се, че последните са приети
именно от потребителя на финансовите услуги, поради което следва да се приеме, че е
налице сключен договор за кредит от разстояние по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗПФУР.
Въззивникът твърди, че липсата на материално положен подпис /параф/ на
въззиваемия не отрича съществуването на договора в правния мир. Сочи, че несъмнено
представеният на хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй като той
съдържа електронно изявление по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЕДЕП/каквото било
изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/,
запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика, с
възможност за неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ. Следвало
да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис, като част от
електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като
съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията.
Законодателят допуска страните да се съгласят в отношенията си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е е закрепено в чл.13, ал.4
от ЗЕДЕП. Това е уговорено и в т.1.8 от общите условия, като е прието, че с натискане на
бутона „подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е подписал договора за кредит,
ведно с общите условия към последния, доколкото същите са представени на траен носител.
Чрез тълкуване на уговорката в т.1.8 може да се направи обоснования извод, че страните са
постигнали съгласие по смисъла на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП да признаят в отношенията
си стойността на обикновения електронен подпис на саморъчен. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.
Въззивникът сочи за извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
тъй като последният не е уважил направеното от въззивника доказателствено искане за
назначаване на съдебно – техническа експертиза, чиято цел е била да се установи
авторството на волеизявлението. Не е уважено и доказателственото искане по чл.192 от ГПК
за предоставяне на информация или документи от трето лице, неучастващо в спора –
„Уникредит Булбанк“ АД, които следвало да докажат усвояването на сумите. Моли се за
отмяна на така постановеното решение, като неправилно и необосновано и за осъждане на
СТ. С. К. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сума в размер на 750 лв.,
представляваща непогасената главница по договор за кредит №**********, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от СТ. С. К. на въззивната
жалба. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна. Твърди,
че изложените във въззивната жалба доводи не кореспондират с действителното фактическо
положение и събраните по делото доказателства. Липсват доказателства, установяващи
наличието на фактическия състав по сключване на договора от разстояние, поради което
изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован. По направените от въззивника
доказателствени искания счита, че последните са преклудирани и не следва да се допускат.
Моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционното да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на
въззиваемия, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите
2
на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.
1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, предявен от "Кредитреформ България" ЕООД против СТ.
С. К., за заплащане на сумата от сумата от 750 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за кредит № **********/09.10.2015 г. и допълнителен договор за кредит към него от
16.10.2015 г., сключени между "4финанс" ЕООД и ответника, вземанията по които са
цедирани на "Кредитреформ България" ЕООД с договор от 23.11.2018 г. за прехвърляне на
вземания, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Предявен е и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 750 лв., като получена без правно
основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.10.2015 г. между "4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансовите услуги по търговската марка "Вивус", и ответницака
СТ. С. К. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР, като
договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ и при спазване на
съответните процедури. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит в размер
на 500 лв. и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след регистрация в
системата "Вивус", като на страницата на посочената система, както и от Стандартен
европейски формуляр, се предоставя цялата преддоговорна информация и Общи условия
към договора, които трябва да приеме. След което с натискане на бутон "Подпиши" се
считало, че той е подписал договора и се е запознал с ОУ. На ответницака бил отпуснат
заявения заем в размер на 500 лева за срок от 30 дни с падежна дата 09.10.2015 г., която
сума била преведена чрез паричен превод в "Уникредит Булбанк" АД на 09.10.2015 г.
Твърди се, че на 16.10.2015 г. ответника К. е подал заявка за отпускане на допълнителен
кредит в размер на 250 лв., като съгласно ОУ получаването на допълнителен кредит
представлява промяна в съществуващия договор за кредит единствено относно размера на
дължимата сума, а останалите параметри на договора остават непроменени. Така, при
посочените по-горе стъпки в системата "Вивус" е сключен допълнителен договор за кредит
от 16.10.2015 г., вече за общата сума от 750 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора и е изпаднал в забава. Ищецът посочва, че на 23.11.2018 г.
вземанията към К., произтичащи от процесния договор за кредит са му прехвърлени от
заемодателя "4финанс" ЕООД с договор за цесия. Посочва, че съгласно представеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчано писмова пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която е върната в цялост с отметка „непотърсена“. Въз основа на
изложеното моли
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не дължи нищо, като не е бил
уведомен за извършената цесия.
Районният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че липсват доказателства
за наличието на сключен по реда на ЗПФУР договор за кредит, както и за направено
нарочно искане от ответника за отпускане на кредит. По тези съображения, районния съд е
приел, че ищецът не е правоимащ да получи вземанията по сключения договор за кредит,
поради което е отхвърлил предявения осъдителен иск като неоснователен. По отношение на
евентуалния иск е посочено, че у ищецът липсва активна материалноправна легитимация.
Поради изложеното предявения евентуален иск е отхвърлен като неоснователен.
По делото е представен в заверен препис договор за кредит № **********/09.10.2015
г., сключен между "4финанас" ЕООД, ЕИК ********* и СТ. С. К., ЕГН ********** с
посочени лични данни /ЕГН, постоянен и настоящ адрес, телефонен номер и електронна
поща/ за предоставяне на потребителски кредит в размер на 500 лева при лихвен процент
40, 98%, ГПР 49, 6%, за срок от 30 дни. Уговорена е такса за експресно разглеждане в размер
на 103,16 лева и обща дължима сума 620 лева. На 16.10.2015 г. договорът е изменен като е
сключен нов договор, съгласно който представената сума на кредита е увеличена общо на
3
750 лева, при лихвен процент 40, 94% и ГПР 49, 8%. Срока на кредита е 30 дни, като сумата
подлежи на връщане на 08.11.2015 г. Предвидена е такса за експресно разглеждане в размер
на 148,11 лева и общо дължима сума 921, 40 лева. Посоченият начин на получаване на
сумата е чрез банкова сметка. Договорът не е подписан саморъчно от страните.
По делото са представени и общи условия на договора за кредит, върху които също не
фигурира саморъчен подпис на кредитополучателя, като в общите условия са предвидени
няколко алтернативни начина за изразяване волеизявленията на страните за сключване на
договора, вкл. и по електронен път. Съгласно т. 1. 1 от същите кредитополучателят подава
искане за отпускане на кредит, в съответствие с формуляра, предоставен на началната
страница – www.vivus.bg. За да завърши регистрацията на профила на кредитополучатея,
той трябва да се запознае и приеме общите условия на договора за кредит на началната
страница – т. 1. 3. Бланката на Стандартния европейски формуляр за предварителната
договорна информация е налична на началната страница на кредитора, както и във всеки
един от офисите на партньорите на кредитора и е част от документите, които се предоставят,
след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита – т. 1. 4.
След регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
началната страница или на хартиен носител – т. 1. 8 от общите условия. Предвидено е още,
че кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приема, трябва да го
подпише електронно, като натисне бутон "Подпиши". За избягване на съмнение с
натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя, се счита, че същият е подписал
всяка страница на договора за кредит, вкл. на общите условия, доколкото същите са
представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат
изменяни. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да
преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка.
В т. 13, т. 3, б. "а" от общите условия на кредитодателя е предвидено, в случай на
забавяне на плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, че същият
дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер
на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на
сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10,
01%.
По делото са представени преводни нареждания, видно от които на 09.10.2015 г. е
наредена сумата от 500 лв. на сметка с титуляр СТ. С. К. от „4ФИНАНС“ ЕООД, а на
16.10.2015 г. е наредена сумата от 250 лв. на сметка с титуляр СТ. С. К. от „4ФИНАНС“
ЕООД.
От приложените писмени доказателства се потвърждава, че между "4ФИНАНС"
ЕООД, като цедент и "Кредитреформ България" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., вкл. вземанията по процесния договор. Цедента е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания. Изпратено е чрез „Български пощи“ ЕАД уведомление за извършената цесия,
като пратката е непотърсена от получателя К..
Във въззивното производство е изслушано и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
От същото се установява, че в базата данни на дружеството "4финанс" ЕООД фигурира лице
на име СТ. С. К.. На 24.04.2015 г. потребител СТ. С. К. се е регистрирал в сайта vivus.bg.
Описва се подробно процедурата по създаване на потребителски профил на електронната
платформа и предоставяне на личните данни от клиента, както и процеса по идентификация
на лицето. Посочено е, че е направена заявка за отпускане на кредит от лицето на 09.10.2015
г. и съответно 16.10.2015 г. След като клиентът С.К. е избрал сумата и срока за погасяване
на кредита си, е продължил заявката си за кредит. След като е избрал сумата и срока за
отпускане на кредит, той влиза в профила си. Тогава се отваря нова страница, в която се
зареждат – стандартен европейски формуляр, общи условия по договора за кредит, както и
проект на договора за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия клиентът натиска
4
бутон "Подпиши". Ако клиентът не е прочел всички условия /т. е. не е отворил документа до
края/, то няма да бъде позволено да натисне бутона "Подпиши". Този бутон ще остане
неактивен. В момента, в който той изцяло е отворил предоставените документи, ще успее да
натисне този бутон и да изпрати успешно заявката си, т. е. след като потребителят е успял да
изпрати своята заявка във вътрешната система на "4финанс" ЕООД, той е преминал през
описаните по-горе стъпки, завършил е заявката си за кредит и след това тази заявка е
отразена в системата. Потребителят С.К. е кандидатствал от профила си от IP-адрес
78.142.59.246 за отпускане на кредит на стойност от 500 лева от "4финенс" ЕООД на
09.10.2015 г. От таблицата към заключението е видно, че заявките за кредит са от 09.10.2015
г., отразена е и последващата кореспонденция с потребителя. На 16.10.2015 г. от IP-адрес
212.5.158.3. потребителят К. е изпратил заявката си за отпускане на допълнителна сума по
договор за кредит, като е влязъл в профила си на сайта vivus. bg. Заявката е била за
отпускане на кредит на стойност 250 лева. Така общата стойност на главницата след всички
допълнителни тегления по договора, е в размер на 750 лева. Съгласно описанието на
алгоритъма за кандидатстване, даден в т. 3 експертизата, става ясно, че след като
потребителят е избрал сумата и срока на погасяване на кредита си, е продължил заявката си
за кредит, като след изпращане на заявката си се отварят Стандартен европейски формуляр,
Общи условия към Догоора, както и проект на договора, които клиентът е трябвало да
прочете и ако е съгласен – да натисне бутон "Подпиши". Вещото лице посочва, че лицето е
потвърдило сключването на договора и неговото изменение.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Договор за кредит № ********** от 09.10.2015 г., изменен с договор от 16.10.2015 г., е
сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от същия закон договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е
именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб страницата на vivus.bg.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазил сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; получил
съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР/. За
доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен на 09.10.2015 г., поради което приложим е действащия към
този момент материален закон – Законът за електронния документ и електронния подпис, в
редакцията му ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.07.2011 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
същия закон електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП/. Писмената
5
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП/.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая,
обаче, подобно искане не е направено по делото, поради което представеният на хартиен
носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях
електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Нормата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 от ЗЕДЕП придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис. По см. на чл. 13, ал. 3 във вр. с чл. 16 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на
изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния
ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. По делото не се твърди, а и не се установява процесният електронен договор за
потребителски кредит, да е подписан от страните с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В случая извод за постигнато съгласие в този смисъл може да се изведе чрез
тълкуване на т. 1. 8 от общите условия към договора за потребителски кредит, където е
предвидено, че с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя, се счита, че
същият е подписал всяка страница на договора за кредит, вкл. общите условия, доколкото
същите са представени на траен носител в подсигурен PDF формат и който не позволява да
бъдат изменяни. Съдът намира, че в случая страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13,
ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис като саморъчен в
отношенията си. Подписване на документа от страна на кредитополучателя, именно чрез
натискане на бутона „подпиши“, се установява от приетата и неоспорена съдебно –
техническа експертиза, която кореспондира напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал. Поради това следва да се приеме, че процесният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления в него
съгласно чл. 180 от ГПК /в този см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о. /. Тази доказателствена сила на документа в случая не е оборена и се
подкрепя от останалите доказателства по делото.
В случая е доказано и изпълнение на задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР,
което е видно от заключението на вещото лице. Преди подписване на процесния договор на
кредитополучателя са били представени общите условия по договора за кредит, заедно със
стандартен европейски формуляр, като едва след запознаване с последните, той се е
съгласил с условията на договора за кредит.
По делото са представени и неоспорени две платежни нареждания от ищеца за сумите
съответно от 500 лв. и 250 лв. Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), както и приетата от УС на Българската народна банка Наредба № 3/16.07.2009г за
изискванията към платежните операции, платежно нареждане е всяко нареждане от платеца
или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на
платежна операция. Документ , който не е първичен относно факта на получаване на
паричната сума от посоченото физическо лице – получател и не се касае и за превод по
негова банкова сметка , която да е заверена безкасово с исковата сума (чл.75,ал.3 ЗЗД, чл.305
ТЗ), носи диференцирана вторична информация, подобно на регламентираните в чл. 6, ал.2
от Закона за счетоводството вторични документи. Последният е частен свидетелстващ
документ и следва да се цени заедно с останалите, събрани по делото доказателства.
6
Предвид липсата на оспорване на документа, както и останалите събрани по делото
доказателства, съдът приема, че е налице плащане на сумата от страна на „4ФИНАНС“
ЕООД на кредитополучател СТ. С. К..
По отношение на довода, направен в отговора на исковата молба, за липсата на
уведомяване за извършената цесия, съдът намира последния за неоснователен. В съдебната
практика последователно се приема, че когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо
него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК, като това връчване следва да бъде съобразено от съда
като нов факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл – Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о.). Това е така, защото
самото уведомяване не е елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява
противопоставимостта на договора на длъжника, с цел предотвратяване на евентуално
ненадлежно изпълнение. Затова, както моментът, така и начинът на уведомяването на
длъжника ще имат значение за легитимацията на цесионера само, ако ответникът е изплатил
вече дълга на първоначалния кредитор или друг негов правоприемник, но не и принципно,
ако възражения за погасяване на вземането изобщо не се предявяват. Поради това, всъщност
няма значение дали и кога длъжника е получил уведомлението за цесията, ако
представителят не упражнява възражението за предходно удовлетворяване на цедента, както
е и в настоящия случай.
При тези данни настоящият състав приема за установено, че ответникът е получил
общо сумата от 750 лева по процесния договор за потребителски кредит, с което е завършен
фактическия състав на реалния договор за заем. Изискуемостта за погасяване на
задълженията по договора е настъпила след изтичане не уговорения от страните 30-дневен
срок от сключване на договора, но не се твърди и не се установява по делото, ответникът да
е погасил задълженията си след тази дата.
Предвид гореизложеното предявения иск е доказан по основание и размер. Поради
изхода на делото по отношение на главния иск, настоящият съд не дължи произнасяне по
евентуалния иск. Обжалването решение се явява неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови решение, с което иска с правно основание чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР да бъде уважен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител на ответника и възнаграждение за
вещо лице общо в размер на 675 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 487 от 08.06.2021 г., постановено по гр. дело № 2427 по описа за
2021 г. на Районен съд Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТ. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Шандор Петьофи" № 10, представлявано от Радослав Велчев, сумата от 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
********** от 09.10.2015 г., сключен между "4финанас" ЕООД и СТ. С. К., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 05.10.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА СТ. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
7
"Шандор Петьофи" № 10, представлявано от Радослав Велчев, направените по делото
разноски в размер на 675 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8