Р Е Ш Е Н И Е №260003
13.08.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 10826 по описа на
същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск на „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , район Искър, бул. Проф
. Цветан Лазаров № 126 бл. А ет. 7,
против „Българска индустриална група„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Пловдив, ул. Кукленско шосе № 23, и с правно основание чл. 79
във връзка с чл. 286 от Закона за задълженията и договорите .
Ищецът твърди, че между страните има
сключен договор за консултантски услуги под № *** от ********* год., по силата
на който ответното дружество му е възложило, срещу уговорено възнаграждение, следното:
мониторинг на европейски и други донорски програми, консултации и изработване
на предложения за кандидатстване за финансиране по тях, изработки на пълната
документация за тази цел, администриране на вече изготвени проекти за
целта, изготвяне на бизнес и финансови
планове и изготвяне на тръжна документация, обгрижване на вече одобрени проекти.
Ищецът, като изпълнител, извършил възложеното и изготвил от името и за сметка
на ответното дружество проектно предложение с наименование „Внедряване на
модерни технологии и машини за повишаване на конкурентноспособността на
продуктите на „Българска Индустриална Група АД“. Проектът бил одобрен за
финансиране с размер на безвъзмездна финансова помощ от 999 833.53 лева,
която била получена от ответното дружество. Тъй
като между страните било договорено и допълнително възнаграждение за
успех в размер на 2% процента от одобрената сума по проекта, ответното
дружество следвало да заплати и 19996.67 лв. без ДДС ( 23996.01 лева с ДДС)
такова възнаграждение, от които останали
за плащане половината, 11998.01 лв. с ДДС. Моли се да се осъди ответика да ги
заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските в производството, включително за обезпечение на
иска.
Ответникът е депозирал отговор, с който
искът се оспорва изцяло като неоснователен. Твърди, че възнаграждение не се дължи,
тъй като договорът бил прекратен към 28.01.2018 година, тоест, преди датата на
издаване на фактурата за него. Признава се съществуването на договора, но се
твърди че е прекратен, прави се и възражение за неизпълнен договор. В първото
по делото открито съдебно заседание, управителят на ответното дружество
възразява да е изтекла погасителната давност, позовава се на кратката
тригодишна такава; твърди се, че сумата
е била изискуема на дата 28.02.2015 г.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че са платени изцяло
издадените фактури за възнаграждения с №№ 1710/07.03.2016г, и 1121/
28.01.2015г.; фактурата с № 2420 е осчетоводена при ищеца , но не и при
ответника , и по нея няма постъпили в ищцовото дружество плащания.
Иск с
правно основание чл. 79 във връзка с чл. 286 от ЗЗД. Искът е допустим.
Съдът съобрази следното:
Съществуването на договора между страните
не е спорно; не е спорно, че в полза на ответното дружество има изготвен от
изпълнителя и одобрен от съответната администрация проект, по силата на който
„Българска индустриална група „ АД е получила безвъзмездно финансиране със сума
от 999 833.53 лева, при което това възнаграждение се изчислява в размер от
23996.01 лева с дължимия данък „добавена стойност„ като еквивалент на 2 % от
стойността на полученото финансиране. Установява се от заключението на вещото
лице по проведената счетоводна експертиза, че по договора са платени
възнаграждението по чл. 5.1 и половината от възнагражданието за успех,
договорено по чл. 5.2.4 от същия. Този факт личи и от приложените – и
неоспорени от страните – извлечения/копия
от платежни нареждания за кредитен превод на л. 35 и 36 от делото.
Без значение е това , кога фактурата с № **********/ 14.11.2018г. е издадена, доведена
до знанието на насрещната страна или осчетоводена при нея (по време на договора
или след изтичането на срока му); възнагражданието се дължи и в трите хипотези,
стига да са настъпили договорните условия за изискуемост; съдът, съобразно
твърденията на ответника и заключението на вещото лице ( което кредитира ),
приема , че тази фактура не е осчетоводена в счетоводството на същия. При
всички положения, по делото има изходящ от представителя на ответното дружество
частен документ ( писмо на л.76 от делото ), от което е видно , че фактурата е доведена до знанието на
ответника, тоест, липсата на осчетоводяване не може да се противопостави сама
по себе си на ищеца.
Спори се обаче по това, дали ищеца е изпълнил
точно задълженията си по чл. 1 от същия. Договора между страните е търговска
сделка, изпълнителя трябва да изпълни задължението си с грижата на добър
търговец. За изпълнението , са разпитани две групи свидетели – доведените от ищеца
и доведените от ответната страна; установява се от показанията на свид. Н. , че
по проекта на ответното дружество е работено , предлагали са на „Българска
индрустриална група„ АД съдействие съобразно договореното, но клиента (т.е ,
ответника ) заявил „ че има достатъчно опит и може да се справи сам“. Обратно , доведения от ответното дружество
свидетел Л. твърди, че се служителите на ответното дружество сами се заели да
конкретизират параметри на оборудването , да правят алгоритми за подбор и
презентации, но тази му показания по никакъв начин не оборват казаното от Н. ,
доколкото Л. коментира преимуществено
доставката на машините и техния монтаж. Ищецът няма конкретно договорно
задължение да избира вместо ответника оборудване или доставчици, да надзирава
монтажа или техническата годност на доставеното. Задълженията на същия се
описват изчерпателно (макар и не конкретно)
в чл. 1 от договора – ищецът има задължение да изготви и защити проекта
документално , да следи за обосноваността
му и да контактува вместо възложитела с финансиращата интитуция , но не и да го
изпълнява в техническата му част, а чрез плащане на половината от сумата,
представляваща възнаграждание за успех, на практика съществуването на вземането
за нея е признато.
Затова съдът приема иска да е основателен
в пълния си размер.
По аргумент от чл. 133 от ГПК ,
възражението за изтекла погасителна давност няма да бъде разгледано - то е просрочено, след като е направено едва
в първото по делото открито съдебно заседание.
Все пак, дори да се приеме обратното , давност не е изтекла: кратката
такава не е приложима, не е налице хипотеза по чл. 111 буква „в“ от Закона за
задълженията и договорите, а общата петгодишна такава не е изтекла към датата
на подаването неа исковата молба.
Разноските се понасят от ответното дружество в
пълен размер, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Българска индустриална група „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Кукленско шосе №
23, да заплати на „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , район Искър , бул. Проф . Цветан Лазаров № 126 бл. А ет. 7, сумата от 11998.01 лева –
остатък от възнаграждание по т. 6.2 от договор за консултантски услуги от дата
28.01.2015г, за която сума е издадена фактура №
**********/ 14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането .
Осъжда „Българска индустриална група „ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Кукленско шосе
№ 23, да заплати на „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , район Искър , бул. Проф . Цветан Лазаров № 126 бл. А ет. 7, сумата от 1815.85 лева разноски
по делото, включително тези , направени за обезпечение на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ