№ 122
гр. Несебър, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150100956 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „В.К.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. „*******“ № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юк. Н.В. против Б. Х., род.на **********г., гражданин на Дания, с
Булстат-******, с адрес на територията на Р.България в к.к.*********, в.с.*******,
*******.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответника в качеството на собственик на СОС с идентификатор № №
51500.********, представляващ ******, в посоченото по-горе ваканционно селище
******* в к.к.*********, със заявена партида с аб.№ ******* за водоснабден обект да
бъде осъден да заплати на ищеца обща сума от 278,66лв.-главница, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения на ответника
водоснабден обект-апартамент за периода 02.06.2021г.-25.08.2022г., както и да заплати
обезщетение за забавено плащане в общ размер от 77,80лв. за периода от 26.11.2021г.
до 15.05.2024г.-датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.
Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ответника в качеството си на собственик на
СОС с идентификатор № 51500.******** е клиент на ищцовото дружество и страна
1
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост с адрес: в к.к.*********, в.с.*******, *******, за който е разкрита партида
с абонатен № *******.
Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба №
4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите
на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от
ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са
публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.
Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При
осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в
близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от
инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам
предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на
електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната
справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно
разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни
фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и
потребена вода са издадени фактура № **********/25.10.2021г. на стойност от
100,32лв.; фактура № 00429114962/22.12.2021г. на стойност от 28,66лв.; фактура №
**********/25.02.2022г. на стойност от 33,13лв., фактура № **********/26.04.2022г.
на стойност от 22,09лв. и фактура № **********/26.09.2022г. на стойност от 94,46лв.,
като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка
една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 77,80 лв.,
считано от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 15.08.2024г., както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за
допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Изтъква се
липсата на приложени доказателства досежно наличието на облигационно
правоотношение между страните, като се навежда, че за това е необходимо
2
сключването на писмен договор между страните. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за надлежно ежемесечно отчитане показанията на водомера, съгласно
ОУ на оператора, като не е издавал и ежемесечни фактури за отчетената потребена
вода. Като е нарушил по този начин клаузите на общите условия, ответникът не може
да черпи права от собственото неизпълнение на задълженията си по ОУ. В тази връзка
се твърди и че обекта не е със сезонен характер. Посочнва, че по делото липсват
канрените за отчетено потребление, в които да е положен подпис на потребител, а
представените по делото фактури не са подписани от потребителя, поради което не са
доказателство за потребеното количество услуга. Твърди, че представените фактури са
с невярно съдържание и не кореспондират с доказателствата по делото. Посочва, че
претендираните вземания с исковата молба обхващат периода от 02.06.2021г. до
25.08.2022г., но съгласно приложена справка от АВ, ответникът е продал имота на
12.07.202г., след която дата същият не дължи заплащане на потребена вода. Сторено е
възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б.в“ ЗЗД. Отправено е и
възражение за прекомерност на юк.възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Моли, предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Представя справка № 1475681/31.10.2024г. от АВ. Не са сторени доказателствени
искания.
В о.с.з. предявените искове се поддържат от процесуалния представител по
пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание
и размер.
В о.с.з. назначеният особен представител на ответника не се явява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представени по делото нотариални актове /вж.л.72-77 по дело/ и
справки за отдалечен достъп до регистрите на АВ /л.12,л.13 и л.56 по дело/ на
05.04.2007г. Б. Х. и А. Х. са закупили от „*******“ ООД СОС с идентификатор №
51500.********. На 20.12.2012г. А. Х. е продал своята 1/2ид.ч. от СОС с
идентификатор № 51500.******** на Б. Х., като по този начин ответника Б. Х. е
придобил собствеността върху целия самостоятелен обект. На 12.07.2022г. Б. Х. е
продал 1/2ид.ч. от посочения недвижим имот на Т.Л..
Следователно от представените документи се установява, че за периода от
придобиването – 05.07.2007г. до настоящия момент ответника е собственик,
респ.съсобственик на 1/2ид.ч. от процесния водоснабден имот. Доколкото се
претендира заплащане на доставена и потребена вода до процесния имот, отчетена в
периода 02.06.2021г. – 25.08.2022г., то възражението на особения представител на
ответника, че последният не дължи суми за потребена вода за процесния апартамент,
3
тъй като не е собственик е неоснователно.
По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в
ищцовото дружество.
По делото е представено Заявление за откриване на партида/л.11 по дело/,
подадено от Б. Х., с искане да бъде разкрита партидата за вода за ап.В19 в к/с ****** в
гр.Несебър, и да бъде монтиран водомер, за което е приложен и препис от документа
за собственост, чието описание напълно съвпада с индивидуализацията на
представения по делото нотариален акт като дата/05.04.2007г./, пореден номер, номер
на дело, рег.№.. Видно от отбелязване в заявлението от посоченото длъжностно лице
на 05.01.2012г. в имота е монтиран водомер с посочване № на поставена пломба.
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.9 и
л.10 по дело/ е видно, че е извършвано отчитане с мобилно устройство като на
монтирания в имота водомер /с № 1578/17/с потребител Б. Х. с
потребителски/абонатен № *******, като при отчитанията/общо шест/ за периода
01.10.2021г.-25.08.2022г. е отбелязано, че водомерът е бил „видян“ от инкасатора.
За потребените и отчетени количества са издадени фактура №
**********/25.10.2021г. на стойност от 100,32лв.; фактура № 00429114962/22.12.2021г.
на стойност от 28,66лв.; фактура № **********/25.02.2022г. на стойност от 33,13лв.,
фактура № **********/26.04.2022г. на стойност от 22,09лв. и фактура №
**********/26.09.2022г. на стойност от 94,46лв.. Ищецът твърди, че за посочената
сума по фактурата не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от
издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във
фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване
на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР и
Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР.
От заключението на приетата по делото СТЕ и поясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание се установява, че на 06.03.2025г. е получил достъп до обекта,
като е установил, че за периода от 2011г. до 2013г. подотчетните водомери са били
монтирани в санитарните възли на апартаментите, като след 2013г. са преместени в
коридорите на сградата, като всеки водомер освен баркод има поставен и
допълнителен надпис с № на апартамента за който се отнася. Досежно механизма на
работа с мобилните устройства на инкасаторите за отчитане на водомерите, вещото
лице е посочило в експертизата, че служителите на ВиК ЕАД-****** са снабдени с
индустриални мобилни компютри, в които е инсталиран софтуер, който дава
възможност да се отварят електронни файлове, в които е съхранена информация за
дадения абонат. Файлове са номерирани и номерата представляват абонатните номера
на потребителите, ползващи услугите на В и К ЕАД ******. От този мобилен
компютър има възможност да се правят справки за даден абонат, както за настоящия
4
момент, така и няколко месеца назад. Тези мобилни компютри, с които се отчита
потреблението на вода ползват операционна система Андроид, имат сканиращо
устройство, Уай - Фай и Блутут. Инсталиран е съответния софтуер и могат да по
електронен път да трансферират данните с които са заредени. Във всеки водомерен
възел, който се отчита с електронно устройство има поставен бар код с който е
криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер на който е поставен
и представлява средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Бар кода се
поставя в непосредствена близост до измервателното устройство. При отчитането на
измервателното устройство е необходимо да бъде осигурен достъп до него, и става по
следния начин: Всеки служител на водния оператор е снабден с персонален мобилен
компютър. За да го подготви за работа е необходимо да се стартира, като се ползва
индивидуална парола. В момента на стартирането автоматично в паметта на
компютъра се записва: датата и часа на стартирането на работа. По този начин
ръководството на водния оператор контролира и служителите си. След тази контролна
операция започва същинското отчитане на измервателното устройство. Сканира се бар
кода т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира , че
състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „Видян".
Визуално се отчита измервателното устройство и ръчно се нанасят данните в
компютъра. С това се завършва отчитането, при условие ,че е видян от инкасатора
(отчетник измервателни уреди - такава е длъжностната характеристика на служителите
на водния оператор, но за експертизата ще ползвам по популярното название на
длъжността ,придобила гражданственост- инкасатор). В случай ,че не е осигурен
достъп до измервателното устройство, инкасатора набира на мобилния компютър
режим „Служебно отчитане". Предвидена е и възможност, клиента сам да предостави
данните от измервателното устройство, по уговорен между страните начин, тогава
начина на записване е „От клиента". Всички данни, които са нанесени в мобилния
компютър веднъж не могат да се променят от оператора (инкасатора) и подлежат на
електронно трансфериране в програмата на водния оператор и тя съставя електронен
карнет на абоната. В мобилното устройство отчетените данни се съхраняват до шест
месеца. Вещото лице приема, че представената по делото Справка-извлечение от
водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет
на абоната за определения период. Този електронен карнет е изготвен от програмата на
водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления
мобилен компютър с който е отчетено съответното измервателно устройство. Вещото
лице при извършената проверка е установило, че водомера отчитащ данните на
апартамента на ответника има изискуемите пломби и баркод, необходим за отчитане с
електронно устройство. Този водомер отчита консумацията на питейна вода само на
партида с абонатен № *******. При извършената проверка вещото лице е установило,
съгласно приложената към експертизата Таблица №1 за аб.№ *******, че
5
изразходваното количество вода от абоната, преминало през измервателното
устройство за посочения в петитума на иска отчетен период е: 56,00 куб. м., като има
начислени количества „От разпределение „ - 40,14 куб. м. или общото количество
което абоната трябва да заплати е 96,14 куб. м. Има издадени пет фактури ,които
оформят главницата ( стойността на всеки документ с начислено ДДС). Съобразно
заключението по СТЕ законната лихва върху стойността за олихвяване до датата на
депозирана на иска в съда е общо 77,80 лева. По отношение извършеното
разпределение от водния оператор, в експертизата е посочено, че изразходваната вода
се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна
собственост - по централния (общия) водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на
Наредба №4/2004г, като в разпределението се включват всички разходи в общите
части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Тази
сборна разлика се разпределя пропорционално на всички абонати включени към
общия водомер. След това компютърната програма на ВиК ЕАД ****** изчислява и
разпределя на всеки абонат припадащото се количество питейна вода „От
разпределение" и зарежда тези данни във всеки електронен карнет по редът на
определяне количеството от разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4/2004г.
На процесния абоната има количества „От разпределение". -40,14 куб.м. Ето по какъв
начин се извършва изчисляването на приспадащото се количество питейна вода,
обозначена като „От разпределение".
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-техническа експертиза
като обективно, обосновано, ясно, представящо в пълнота и в конкретика пояснения
на дадените отговори.
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника.
По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава
6
при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на
ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да
установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и
К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник,
като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото
на собственост се доказва по отношение ответника, както от представените нотариални
актове, така и от справката по партидата на имота към Агенция по вписванията, която
следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до
опровергаването им с други писмени доказателства по делото. По делото не се
ангажираха доказателства, ответника да се е разпореждал в рамките на процесния
период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че
водоснабдения имот е негова собственост за процесния период, за който се търсят от
ищеца задължения за потребена вода.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на
особения представител на ответника, че макар да е съсобственик на водоснабдения
имот, няма качеството „потребител“ на ВиК услуги, свързани с имота, както и че
между страните не са възникнали облигационно правоотношение с предмет доставка,
пречистване и отвеждане на вода до собствения и имот:
Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл.
8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
"потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния
водоснабден имот.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
7
общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
Ето защо съдът приема, че ответника, като собственик на водоснабдения обект,
има качеството на потребители на ВиК услуги. Също като собственик на имота, на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговаря за тежестите и участва в ползите от имота
съобразно дела си в собствеността.
При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответника е
потребител на ВиК услуги за посочения по-горе водоснабден имот. От представените
писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено потребление се
установява, че ответника е потребил доставената до имота вода в претендираните
количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента
потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.
В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.
3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на
водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на
липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на
чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се
извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два
пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително
потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил
количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали
през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат
заплащане на потребената за съответния обект вода.
Съдът приема за неоснователно релевираното от особения представител на
ответника възражение за настъпила в негова полза погасителна давност по отношение
на ищцовите вземания. Действително се касае до периодични плащания, които се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД,
но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се предоставят ВиК услугите,
вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на фактурата или конкретно по
процесната - на 26.11.2021г. Т.е. вземанията са възникнали с издаването на фактурите,
но изискуемостта им е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за
ответника. При това положение се налага извод, че давността по отношение на
процесните суми е била прекъсната с подаване на исковата молба на 15.08.2024г., като
е щяла да изтече съответно на 26.11.2024г.. По тези съображения, направеното
възражение се явява неоснователно.
8
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния
обект на ответника, поради което той, в качеството си на съсобственик на имота
следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват
доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е
основателен и доказан по размер.
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за посочения период – считано от 26.11.2021г. до датата на
подаване на исковата молба - 15.08.2024г.. С оглед изводите на съда във връзка с иска
за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това
издадената фактура е с краен срок за плащане до 25.11.2021г., поради което ответната
страна е изпаднала в забава още към 26.11.2021г.. За посочения в исковата молба
период общият размер на дължимата лихва е от 77,80 лв., изчислен както от вещото
лице по приетата по делото СТЕ, така и по главници и периоди по всяка от издадените
и незаплатени фактури чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответникае
следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от
900лв., както следва: 100 лв. за заплатена държавна такса, 200лв. за възнаграждение за
назначения особен представител на ответниците, 500лв. за приетата експертиза и
100лв. за юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне
на юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от
посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Б. Х., род.на **********г., гражданин на
Дания, с Булстат-******, с адрес на територията на Р.България в к.к.*********,
в.с.*******, ******* да заплати на „В.К." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******, кв. „*****", ул. „******" № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. Н.В. сумата от 278,66лв., представляваща
незаплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода до СОС с
идентификатор № № 51500.********, представляващ ******, в посоченото по-горе
ваканционно селище ******* в к.к.*********, със заявена партида с аб.№ ******* по
издадени фактури за периода 25.10.2021г.-26.09.2022г. с отчетен период по фактури
02.06.2021г. до 25.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 15.08.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД Б. Х., род.на **********г., гражданин на
Дания, с Булстат-******, с адрес на територията на Р.България в к.к.*********,
в.с.*******, ******* да заплати на „В.К." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******, кв. „*****", ул. „******" № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. Н.В. сумата от 77,80лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2021 г. до 14.08.2024 г..
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Х., род.на **********г., гражданин на
Дания, с Булстат-******, с адрес на територията на Р.България в к.к.*********,
в.с.*******, ******* да заплати на „В.К." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. ******, кв. „*****", ул. „******" № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. Н.В., сумата от 900лв., представляващи
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде внесена присъдената
сума:
ЦКБ - клона ******, IBAN: BG 53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-******.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10